Джералд Даръл
Моето семейство и други животни
„Но меланхолията ми е по-различна: тя се дължи на много безразсъдство и е екстракт от множество съставки; потънал в размишления за всички пътувания, взети поотделно, обзема ме особена тъга.“
Шекспир, „Както ви се харесва“
На майка ми
Защитна реч
„Понякога ми се е случвало да повярвам в не по-малко от шест невъзможни неща преди закуска.“
Бялата царица от „Алиса в Огледалния свят“
Това е разказ за петте години, през които аз и моето семейство живяхме на гръцкия остров Корфу. Първоначално възнамерявах книгата да представлява леко носталгично описание на флората и фауната на острова, но направих фатална грешка, защото още на първите няколко страници въведох и моето семейство. След като се видяха черно на бяло, близките ми продължиха настойчиво да си завоюват място и да канят различни приятели, с които да споделят главите. С невероятни затруднения и едва когато употребих доста хитрости, успях да запазя по някоя и друга страница, която да посветя изцяло на животните.
В своята книга се опитах да нарисувам, без да преувеличавам точна картина на членовете на моето семейство — такива, каквито ги виждах тогава.
Смятам обаче, че някои по-странни случки ще станат по-обясними, ако не пропусна да отбележа, че по време на престоя ни в Корфу всички бяха много млади: Лари, най-големият от нас, беше на двадесет и три години; Лесли на деветнадесет, Марго на осемнадесет, а аз, най-малкият, бях на крехката и впечатлителна десетгодишна възраст. Никога не сме знаели със сигурност възрастта на майка си — по простата причина, че тя не може да си спомни рождената си дата; затова само ще се огранича да кажа, че тя беше достатъчно възрастна, за да е родила четири деца. Майка ми също така настоява да обясня, че е вдовица — защото, както тя мъдро забеляза „кой знае какво ще си помислят хората“.
За да успея да предам сбито петте години, изпълнени със случки, наблюдения и приятни преживявания, в нещо, което да не е по-обемисто от „Енциклопедия Британика“, бях принуден да сгъстявам, окастрям, присаждам, поради което не остана много от естествения ход на събитията. Бях също така принуден да изпусна много истории и лица, които исках да опиша.
Съмнително е, че всичко това щеше да бъде постигнато без помощта и въодушевлението на следните хора (споменавам ги, за да може обвиненията да бъдат отправяни на точния адрес):
@bgmateriali.com
