Стихотворението “Моята молитва” е едно пародийно произведение на Христо Ботев, в което той се опитва да вземе външно формата на християнската молитва, за да вложи в нея напълно различно идейно съдържание.Като цяло, творбата е изградена от антитези, в които Ботев съпоставя лъжливия християнски бог и лъжливата вяра с истинския бог на разума и истинската вяра. В „Моята молитва” се изобличава догматизма, лицемерието и несправедливостта.

За Ботев е трудно да приеме абстракцията Бог, който е оставил под гнет чедата си. Не приема институцията и се стреми да разруши и да покаже не фалшивото, а истинското лице на света. Освен това, с творбата си, автора се опитва да внуши убеждението, че съдбата на света е лично дело на всеки човек:

О мой боже, прави боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си  в мене, боже –
мен в сърцето и в душата…
Формата на творбата наподобява християнска молитва, което придава достоверност на идеите, които по същество са нови. В „Моята молитва” авторът проявява новаторство, което изисква голям талант, осигуряващ многопластност на идеите. Налице са две форми за въздействие – отрицание и утвърждаване, които Ботев умело преплита:
…не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята…
Звучат думи и изрази, превърнали се в опорни елементи на Ботевата смислова парадигма: сърце, душа, роб, сиромаси, търпение, голи надежди, свобода, въстание, чужбина, глас, пустиня – това са семантични ядра в поезията, които авторът непрекъснато пренарежда, като им придава нови нравствени и естетически стойности.
”и гласът ми да премине” – Кой е и какво казва гласът на лирическия герой? – творческото слово съдържа разум, това е гласът на свободата, истината,които провокират “пустинята” на неверието и безнадеждността. Лирическият глас отхвърля институционното слово, защото то е спекулация с вярата и истината е утвърждава съкровеното слово, идващо от сърцето и душата. 
Идеята за живота след смъртта при Ботев преминава в идеята за безсмъртието, която осигурява приемственост в борбата. Човешкото сърце не желае смъртта, но човешкият разум я приема в името на една възвишена цел. Смъртта в редовете на борбата е воля за живот. В последните строфи се противопоставят животът и не-животът, който се изразява в самотата на Аз-а. Това стихотворение захранва с вдъхновение и пример цели поколения поети. Това е величието на Ботев, чието творческо дело остава ненадминато в българската художественост.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave