Творчеството на Дебелянов, също като творчеството на Яворов, е проблематично за описване само в границите на символизма. Действително, че Дебелянов започва като типичен символист. В творби като "Лъст", "Лъч", "Гора", "Легенда за разблудната царкиня" е налице само затворено субективно съзнание, което филтрира външния свят чрез надвременни обобщителни символи. Но в елегиите и военната лирика на поета външният обективен свят отново е тема, чрез която Дебелянов успява до достигне до скритите тайни на битието и смъртта.

Образът, който неизменно присъства в творбите на поета, е този на града. Градът за Дебеляновия субект е   неуютно пространство, пространство на скръб, което обезсмисля любовта, вярата, мечтите, разрушава хармоничния свят, заключва душата "в тъмница".Синоним на града става "пустощта огромна". Въображаемият волен живот на бохем напразно скрива една уязвима душа, ридаеща по светлите детски сънища, по двора с "белоцветните вишни", където любящата майка го чака да се върне и до днес.

В сонета "Пловдив" реалното време е издигнато до символната обобщеност на мрачна, потъпкала жизнеутвърдените ценности, социална реалност.

Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.

Вход

@bgmateriali.com