Стихотворението е написано под формата на писмо до най-близък приятел: „ Но ний деляхме сламения одър/ и тебе чувствам нужда да разкажа...". През 1934 г. един съученик на Вапцаров от морското училище му изпраща отчаяно писмо. Вместо обикновен отговор се ражда това стихотворение, след години сериозно преработено и включено в стихосбирката „Моторни песни”.
Поетическата изповед е духовна биография на лирическия субект, поглед назад към съдбовни спомени, самоанализ на извървения път, на болезненото разочарование, не строго индивидуално, а на всички онези млади хора с обща участ. Лайтмотивното обръщение: „Ти помниш ли...?", се повтаря в началото на четири последователни етапа от лиричните изживявания на героя. То подсилва особената минорна мелодия, която съпътства всяко връщане назад във времето на споменното поетично действие. Първо е осенена от красивия романтичен порив на младостта, след глоба - от горчивината на духовно житейската драма. Ярко експресивни определения: „див копнеж", „жаден взор", контрастират с образно метафоричното внушение на психологическия спад: „изстиваха последните надежди...”, „ някак много бързо ни хванаха в капана на живота".
Авторът лаконично фиксира фазите на душевния развой.
Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.
@bgmateriali.com