В годините преди Освобождението българското общество се гради от горди и борбени личности, водени от безпределна любов към отечеството и силна омраза към тираните. Именно тези хора правят своя  достоен житейски избор, който ги отвежда  по пътя на борбата за национална свобода.С готовност срещат смъртта, но тя обезсмъртява човешката им саможертва в родовата памет.

Като една истински патриотична, духовно извисена и свободолюбива личност, бунтовникът от стихотворението „На прощаване" поема пътя на борбата. Той е ръководен от чувство за отговорност и дълг към отечеството си. За свободния дух смъртта в битка за чест и правда е много по-достойна и красива, отколкото жалкото  робско примирение и всекидневната борба за оцеляване.Няма по-голяма награда за един родолюбец от тази да загине за народната свобода. Така Ботевият герой, непокорен и свободолюбив, решително тръгва по избрания от него път, водещ към  смъртта и безсмъртието в името на свободата.

Бунтовникът   осъзнава,  че вероятната „награда" за неговата жертвоготовност ще бъде смъртта му, която ще причини болка и тъга на тези, които го обичат. Загрижен за тях, отговорен за съдбата им, патриотът споделя категоричното си решение с най-скьпия на сърцето си човек - майката.

Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.

Вход

@bgmateriali.com