МОТИВЪТ ЗА СЪДБАТА НА БЕЗДОМНИТЕ ДЕЦА В „БРАТЧЕТАТА НА ГАВРОШ“

 

          Живял в крайните квартали на столичния град, Христо Смирненски е особено чувствителен към съдбата на бездомните деца – най-невинните жертви на един несправедливо устроен свят. Именно тях поетът превръща в герои на стихотворението си „Братчетата на Гаврош“.
          Още в заглавието е внушена идеята за родството на героите с популярния образ на бездомника от романа „Клетниците“ на Виктор Юго. Макар и живеещи в друго време и в друго пространство, те са негови събратя по съдба. Художественият текст разгръща мотива за самотата, страданието и безрадостния живот на отхвърлените от обществото деца. Те нямат дом и семейство, липсват им топлина и закрила, тяхна вечна спътница е мизерията, а единственото им пространство са улиците. Градът е представен с човешки черти – той е чужд и враждебен, завладян от греха и порока, несправедлив и зъл към своите бедни деца. Противопоставен е на вечерта „теменужена“ – нежна, красива и ласкава. Студената електрическа светлина на уличните лампи не може да стопли жадните за обич сърца на децата, празничният шум още повече засилва болката им, усещането за самота и обреченост.
          Настойчивите въпроси към града търсят отговори за незаслужената съдба на малките бездомници. Градът обаче мълчи, въпреки че всяка вечер става свидетел на толкова мъка и горчиви обиди. Онези, които притежават материалните блага, той дарява със светлина и уют и приласкава като нежна майка. Другите, които нямат нищо, пренебрегва и обрича на студ, глад и нищета с безразличието на коравосърдечна мащеха.
          Бедните гаврошовци са застанали „на ъгъла“, в покрайнините на града, лишени от благата му. Блясъкът и разкошът са за другите. Красивите витрини са примамливи, но дрипавите бездомници могат само да ги съзерцават. За тях „безброй жадувани неща“ ще си останат недостижими. Единственото им сигурно притежание е бездомността.
          Мотивът за безрадостното детство, за конфликта на „бедните деца“ на града с неговия празничен разкош е представен и в елементите на портретната им характеристика. Умората е сложила печата си върху лицата им, прихлупеният „до очи каскет“ не може да скрие тъгата, „очите трескави“ подсказват постоянната несигурност и търсенето на изход от безизходицата. В този израз обичайният словоред е нарушен и епитетът е след думата, която определя, за да се постави смисловото ударение върху усещането за безкрайното, непобедимо страдание. Всяка вечер децата идват, стоят „на ъгъла“, съзерцават бляскавите витрини и си тръгват „пак одрипани“. В живота им страданието се повтаря. Усещането за обреченост, за прекършени надежди се затвърждава и от последната строфа, която е повторение на първата. Така бездомните братчета на Гаврош са уловени като че завинаги в „капана“ на нищетата, а творбата на Смирненски е горчив упрек към един несправедливо устроен свят, превърнал в жертви най-чистите и невинните – децата.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave