МЪКАТА НА БОНЕ КРАЙНЕНЕЦА В „НА БРАЗДАТА“ ОТ ЕЛИН ПЕЛИН
През есента на 1896 г. на първия приемен изпит в Художественото училище се явяват 158 кандидати. Сред тях е и младият селски учител Димитър Иванов. Нотой не става студент по ред причини. Нашето изобразително изкуство губи един художник, може би добър, но словото ни печели един от най-великите си творци. Ражда се Елин Пелин - певецът на българското село, майсторът на късия разказ.
Годините в родното Байлово откриват пред очите на бъдещия писател живота на селянина - и весел, и тъжен, изпълнен с много труд, неволи, несгоди и радости. Душата му се изпълва слюбов и преклонение пред труженика, на когото посвещава значителен дял от своето творчество.
Разказът „На браздата" връща читателя назад в годините (края на XIX - началото на XX век), за да разкрие сиромашката неволя на българския селянин. Случката не е изключителна, а част от живота. Действието се развива на едно и също място, в продължение на няколко часа. За Елин Пелин това е достатъчно, за да внуши съчувствие и да разкрие мъката на своя герой.
Творбата започва с една от най-поетичните природни картини в художествената ни проза: „Като заваля дъжд, та цяла неделя! Тихо, кротко, ден и нощ. Вали, вали, вали - напои хубаво майката земя, па духна тих ветрец, очисти небето и пекна топло есенно слънце. Засъхнаха нивята. Оправи се време - само за оране." Природното описание въвежда в атмосферата на разказа и подготвя читателя за срещата му с героите - Боне Крайненеца, Белчо и Сивушка. На края на полето, под планинска височина е нивата на бедния селянин, който размахва копралята над стария вол и слабата кравичка. Той обича своите животни. Обръща се твърде гальовно към тях: „Де-е, хайде, братя!", защото те са неговите първи помощници в труда. Говори им, успокоява ги, радва се на плодовете на задружните усилия: „Тъжното лице на Боне се разведри малко. Той забрави немотията и си подсвирна суета. “
Неусетно писателят сгъстява предчувствието за беда. Бедната кравичка едва пристъпя. Наоколо е толкова тихо и самотно, чува се дори как „ шумолят босите нозе на есента и под тях трещят сухи съчки. “
Цялото внимание на Боне се насочва към Сивушка. Той непрекъснато й говори. В гласа му се чувства загриженост, обич и нежност, които преминават в страх. Беден е Боне - това личи от факта, че оре с вол и слаба крава, вместо с два вола, че намята болното добиче със скъсано чердже. Но не бедността го плаши в този момент. Лошо предчувствие потиска душата му. Бедната Сивушка е почти без сили. Тя прави усилие да тръгне, „но краката й серазтрепераха, тя се повали, падна в ярема и измуча жално". Мъка изпълва сърцето на Боне. Той е съвсем безпомощен пред сполетялата го беда. Опитва се по всякакъв начин да помогне на Сивушка. Гали я, успокоява я, говори й като на човек. Търси съчувствие, сякаш се опитва да я трогне: " - Не прави така, миличка! Съжали ме! Слушай! Само тая нива остана. Да орем, да я доорем, после почивка... До живот няма да те впрегна." Тези думи са породени не само от отчаянието, че ще загуби добичето си, но и от добротата на героя, от неговото милосърдие. За българина работните му животни са близки, другари в тежкия труд, верни помощници. Той ги обича, както обича земята си. Затова Боне изпитва дълбока мъка, жал и състрадание към Сивушка.
Описанието на пейзажа допълва, уплът¬нява тревожната атмосфера: „Погледна нивата, която пръхнеше, погледна гората, която мълчеше, погледна Белчо, който пасеше кротко на слога, погледна слънцето, което бързаше, и видя, че е самичък в тоя валог, че отникъде няма помощ. “
Самотен, безпомощен и без надежда, Боне отчаяно прави последно усилие да вдигне Сивушка на крака, като я изплаши: "-Стани, миличка! Стани, че мечката е в гората, ще дойде да те изяде!... После взе от колата вехто скъсано чердже, наметна се с него, влезе в гората и почна да реве като мечка..."
В тези последни мигове Боне Крайненеца преживява страх, ужас и отчаяние. Не успява да промени съдбата си. Идващото зло е неизбежно. Затрогваща е мъката, която изпитва героят. Неговите опити да спаси болното добиче събуждат възхищение пред добротата и човечността на обикновения селянин.
@bgmateriali.com
