Повестта на Любен Каравелов „Маминото детенце" е първата художествена творба, върху която в 7. клас практически се осмислят знанията и уменията за създаване на текст съчинение разсъждение, посветено на художествени проблеми от изучаваните литературни творби. За да се постигнат успехи в работата върху този жанр, са необходими две главни условия: - да се усвоят и осмислят правилно изискванията за писане на този вид съчинение; да се познават критериите за оценка, за да могат учениците да се стремят към максималното им покриване; - да се познават детайлно художествените творби, които се изучават в 7. клас-предпоставка за правилното им осмисляне в писмените съчинения.
Интересен факт е, че Любен Каравелов е познат на седмокласниците повече като историческа личност, отколкото като литературен творец. Тази учебна ситуация поставя въпросите за първото сериозно опознаване на творчеството на Любен Каравелов, за вярното намиране на проблемите и за разкодирането на неговите послания в творбите му. Какво трябва да знаем за повестта „Маминото детенце", преди да започнем в писмени съчинения да осмисляме проблемите, които тя поставя?
I. ЗА АВТОРА И ВРЕМЕТО
За да разберем и интерпретираме вярно проблемите и посланията на дадена творба, е много важно да имаме знания и вярна ориентация за историческата действителност, в която авторът е живял и творил, за времето, в което се развива действието в творбата. Трябва да анализираме и оценяваме литературното произведение в контекста на неговото време. Улеснение за седмокласниците при възприемането на изучаваните творби представляват историческите знания - и за авторите, и за събитията, отразени в произведенията на Любен Каравелов, Христо Ботев, Иван Вазов. Тези автори пишат за своята съвременност, за своя живот и не скриват отношението си към обкръжаващата ги среда. За да разберем посланията на повестта „Маминото детенце", трябва да сме наясно с историческата действителност у нас през втората половина на XIX в., с мястото на Любен Каравелов в революционните борби на българския народ, със социалната му ангажираност, с ролята му за духовното израстване на нацията и с гражданската му позиция. Логиката на живота на един творец обяснява неговите творчески интереси и проблематиката в творчеството му.
II. ЗА ЖАНРА НА ТВОРБАТА
Повестта е прозаичен жанр, както разказът и романът. Седмокласниците познават разказите на Иван Вазов, Елин Пелин, Йордан Йовков. Могат да осъзнаят разликата между разказ и роман, имайки предвид особеностите на „Под игото" - първия български роман. Повестта заема междинно място между познатите им вече два жанра. Обемът - по-голям от този на разказа и по-малък от този на романа - е обусловен от сюжетното развитие, героите, времето и мястото на действието. Глаголите разказвам (разказ) и повествувам (повест) са синоними и това разкрива основната прилика между двата жанра - разказва се за нещо случващо се. В „Маминото детенце" се разказва за живота на едно семейство, за цял един човешки живот като време (Николчо), разкриват се човешките взаимоотношения в семейството на Нено (доколкото ги има!), в приятелския кръг на Никола, в училището на даскал Славе, между семейството, училището и обществото. Основните проблеми, които авторът поставя, засягат семейния кръг на Нено, Неновица и Николчо, но посочените взаимоотношения обвързват още няколко души - Иван Нищото, Пенка, даскал Славе, Николчовите „полудругари" и др. Научаваме факти за миналото на героите - женитбата на Нено и Неновица, училищните години на сина им. За всичко това разказът е „тесен", къс, малък, не дава възможност да се разгърне спокойно сюжетната линия. По-широките рамки на повестта дават възможност да се проследи развитието на действието и съдбата на героите. „Маминото детенце" е оформена графично в няколко глави (части), както е и в романите. Това придава яснота на сюжетното развитие, оформя подредбата на действието. III. ЗА ХАРАКТЕРИСТИКАТА НА ТВОРБАТА
„Маминото детенце" е социална, битова, нравствено-поучителна повест. Тя е част от трилогията на Любен Каравелов „Три картини от българския живот", съдържаща повестите „Маминото детенце", „Извънреден родолюбец" и „Прогресист". Авторът за пръв път ги публикува в сп.„Знание", което започва да издава през 1875 г. За да се разберат проблемите в изучаваната повест, добре е да се прочете цялата трилогия, а също така и повестта „Хаджи Ничо", разказите на Любен Каравелов, в които на прицел са някои представители на българското чорбаджийство преди Освобождението. Така по-добре ще се осмисли социалният характер на повестта - представен е животът на най-ретроградната част от една социална класа - на онези български чорбаджии, които дори през втората половина на XIX в. остават не повлияни от новите повеи на времето, водят бездеен, празен живот и остават тясно свързани с оманската власт. Авторът съвсем не скрива безпощадното си иронично отношение към тези свои герои в лицето на чорбаджи Неновото семейство. Тяхното съществуване е безсмислено, паразитно, без полза за обществото. Това са хора, неспособни да живеят пълноценно и да възпитат правилно своето дете. Повестта има и битов характер, защото Каравелов ни въвежда в бита, в живота на Неновото семейство, проследявайки взаимоотношенията в него. Основната интрига се случва в един дом, което понякога има условен, особен смисъл. Оживява битът на чорбаджийското семейство като част от бита на градското общество по това време. Нравственият характер на творбата се определя от моралната ангажираност на автора. Той не просто представя картини от българския живот, но и ясно заявяха своята гражданска позиция, нравствените си разбирания за смисъла на човешкия живот, за човешкото достойнство, за взаимоотношенията между родители и деца, за възпитанието. С всичко това Каравелов поучава и цялата повест простичко и ясно ни казва: „Не живейте като тях", „Не бъдете като тях", „Така не се възпитава". Авторовите нравствени поучения не са изречени грубо дидактично, не отблъскват, а са внушени с чувство за хумор, увлекателно.
IV. ЗА ОСОБЕНОСТИТЕ НА СЮЖЕТНОТО РАЗВИТИЕ
Повестта „Маминото детенце" започва с възторжена възхвала на един основен герой - прочутата казанлъшка гюлова ракия. Много съдби зависят от нея, тя е едно от основните удоволствия в Неновия дом, тя събира полудругарите на Николчо в бохемска компания, тя е една от немаловажните причини за Николчовото падение. Логиката на сюжетното развитие, на съдбата на героите обяснява защо е било необходимо „гюловата ракийка" да бъде така възторжено-иронично възхвалена още в първите редове на повествованието. През цялото повествование Каравелов не скрива безпощадната си ирония към своите герои и техните действия. Съществено значение има и композиционната рамка на повестта, изградена от красиви природни картини. Те изобразяват в началото и края хубавия Казанлък, райските гюлови градини, трудолюбивите весели розоберачки. Чрез тях се внушава мисълта на повествователя, че животът продължава - волен, жизнерадостен. В тази композиционна рамка е вместена съдбата на две поколения от чорбаджийското семейство, благодарение на които Неновия домашен рай се е превърнал в ад! Защо? Кой е виновен? Кои са причините? На тези въпроси в хода на разказа си Любен Каравелов дава своите обосновани отговори.
V.ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ, КОИТО СА ПРЕДМЕТ НА АНАЛИЗ В
„МАМИНОТО ДЕТЕНЦЕ";
Средищно място в творбата заема проблемът за възпитанието. Авторът придава социален и нравствен характер на този проблем и ясно заявява становището си, че родители като Нено и Неновица са неспособни да общуват правилно със сина си и да го възпитат. Отношението си към двамата родители Каравелов категорично изразява още в началото на повестта, представяйки ги в техния карикатурен, гротесков, отблъскващ вид. Основният принцип на битуване в Неновия дом – спазването тишина и спокойствие" - поражда порочните методи на възпитание. Много са причините за Николчовото падение, но повечето от тях се коренят в семейните взаимоотношения, в личния родителски пример: господарското отношение към другите, влечението към пиенето, отношението към парите, егоистичните житейски принципи. Определена вина има и „разсадникът на образованието" на угодничещия пред чорбаджийското семейство даскал Славе, както и предразполагащата към порочен живот компания на Николчовите приятели. Общественото мнение се оказва неспособно да промени ситуацията. Краят на Каравеловите герои е логичен и предопределен.
@bgmateriali.com
