Александър Пушкин
    На А. П. Керн*


    [* Стихотворението е посветено на Анна Петровна Керн (1800–1879), с която Пушкин има страстна, но недълготрайна връзка, а впоследствие — близко и вярно приятелство. Тези обстоятелства обясняват сюжета и смисъла на творбата.
    Стихотворението е забележително по отношение на формата и композицията. В неговите 24 стиха се редуват само 4 римоформи, което допълнително, звуково, маркира сюжетните преходи, смяната на душевните състояния и т.н. (Никой от предишните български преводачи не си е дал труда да възпроизведе тази особеност.).]

    Аз помня чудното видение:
    как ти пред мене прелетя,
    като прекрасно мигновение,
    като пречиста красота.

    В скръбта на порив безнадежден,
    в шума на светски суети,
    звучеше в мен гласът ти нежен,
    бленувах милите черти.

    Летяха дни… Живот метежен
    разпръсна прежните мечти,
    забравих аз гласа ти нежен,
    твойте божествени черти.

    И в мойто мрачно заточение
    течаха скучно час след час,
    без божество, без вдъхновение,
    без сълзи, без живот, без страст.

    Душата трепна от вълнение:
    и ти при мен пак долетя,
    като бленувано видение,
    като пречиста красота.

    Сърцето бие в упоение
    и, възроден, усещам аз
    и божество, и вдъхновение,
    и сълзи, и живот, и страст.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave