Александър Пушкин
На А. П. Керн*
[* Стихотворението е посветено на Анна Петровна Керн (1800–1879), с която Пушкин има страстна, но недълготрайна връзка, а впоследствие — близко и вярно приятелство. Тези обстоятелства обясняват сюжета и смисъла на творбата.
Стихотворението е забележително по отношение на формата и композицията. В неговите 24 стиха се редуват само 4 римоформи, което допълнително, звуково, маркира сюжетните преходи, смяната на душевните състояния и т.н. (Никой от предишните български преводачи не си е дал труда да възпроизведе тази особеност.).]
Аз помня чудното видение:
как ти пред мене прелетя,
като прекрасно мигновение,
като пречиста красота.
В скръбта на порив безнадежден,
в шума на светски суети,
звучеше в мен гласът ти нежен,
бленувах милите черти.
Летяха дни… Живот метежен
разпръсна прежните мечти,
забравих аз гласа ти нежен,
твойте божествени черти.
И в мойто мрачно заточение
течаха скучно час след час,
без божество, без вдъхновение,
без сълзи, без живот, без страст.
Душата трепна от вълнение:
и ти при мен пак долетя,
като бленувано видение,
като пречиста красота.
Сърцето бие в упоение
и, възроден, усещам аз
и божество, и вдъхновение,
и сълзи, и живот, и страст.
@bgmateriali.com
