ХРИСТО БОТЕВ – „НА ПРОЩАВАНЕ В 1868 Г.“
КОПНЕЖЪТ НА БОТЕВ ПО ПРЕДСТОЯЩАТА РЕШИТЕЛНА БИТКА ЗА СВОБОДА
ЖАНР
Стихотворението е създадено по времето, когато Ботев се готвел да мине Дунава с четата на дядо Жельо войвода през 1868 г. Публикувано е във в. „Дума на българските емигранти“ (1871 г.). Още преди Освобождението било разпространено като песен сред революционната младеж.
„На прощаване в 1868 г.“ е лирическа творба със сюжет, който може да бъде проследен. Поетът дава израз на богатата гама от настроения, които са го обхванали в навечерието на неосъщественото потегляне на четата. Лирическият герой в творбата е много близък до поета, но не се покрива с него. Разговорът с майката, който всъщност е монолог, тъй като тя остава безмълвна, се разиграва във въображението на лирическия герой. Когато пише стихотворението в Румъния, Ботев е далеч от майка си, която е в родния Калофер.
Лирическият герой на стихотворението обрисува няколко картини. Първата представя мрачното настояще, в което потисникът вилнее над бащиното огнище, а „черна прокуда“ е изпратила младежите с юнашки сърца „по тази тежка чужбина“.
Следва картината, в която битката е преминала и юнаците се завръщат в родния край. Лирическият герой вярва в победата, но не знае дали няма да загине в борбата. Затова той представя на майка си два възможни изхода. В първия майката няма да го дочака да се завърне жив. Поетът изгражда въздействащо противопоставяне между мъката на майката и либето на фона на всеобщата радост. Във втория вариант юнакът се завръща „жив и здрав с байряк във ръка“ и това е мигът на пълното щастие. За майката обаче той няма да трае дълго, тъй като страшният, но славен път чака юнака. А смъртта като че ли е неизбежна.
ГЕРОИ И ОБРАЗИ
Основният герой в поемата е лирическият говорител – млад човек, който тръгва по пътя на борбата и е готов да загине в името на свободата. Неговото настроение е приповдигнато, той очаква с нетърпение предстоящите битки. От друга страна, мрачната картина на страданията на майка му, на близките му и на народа поражда у него гняв и съчувствие.
Вторият образ в стихотворението е майката, към която се обръща лирическият говорител. До читателите не достига нейният глас, за нея може да се съди единствено по искрената любов на сина, по страданията й, които той споменава, и по това, че го е възпитала така, че неговото „сърце мъжко, юнашко“ не се примирява с неправдите.
ИДЕИ И ЦЕННОСТИ
„На прощаване в 1868 г.“ представлява поетичен израз на копнежа на поета по предстоящата решителна битка за свобода. Творбата е и призив към младите сънародници за включване в тази борба. Свободата е висшата ценност за Ботев, а борбата за нея е единственият достоен начин на живот. Поетът рисува борбата в привлекателна светлина. За Ботев смъртта в пламъците на борбата е най-голямата награда. И той я въвежда и в други свои творби.
ЕЗИК И СТИЛ
Както пише изследователката Цвета Унджиева, едно от недостигнатите чудеса в Ботевата поезия е нейната простота. Езикът на Ботев е много близък до реално говорения език по негово време. При него се наблюдава и особено използване на изразни средства от народната поезия – те са внимателно подбрани, използвани са пестеливо и се вписват естествено в творчеството на поета. Затова днес Ботевите стихове са най-разбираеми от цялата българска възрожденска поезия.
@bgmateriali.com
