„Неволята“ - Битови народни приказки

Битовите народни приказки са били неизменен спътник в ежедневието на българина векове наред. В тях простичко, но проникновено се разкриват човешките взаимоотношения, представите за доброто и злото у човека. Народният разказвач преценява постъпките на героите, открива хубавото и лошото в тях, изрича поука, която често е не толкова лично изстрадана, колкото е плод на човешкия опит, натрупан през годините. Една от многото теми, които се засягат в битовите приказки, е обичта и грижата на родителите към децата. Особено се набляга в тях на дълга - като проявление на нравствените ценности у човека, на трудолюбието и честността - едни от най-прекрасните качества. В битовите приказки, както въобще в народните приказки се отрича лъжата, кражбата, „черната" неблагодарност и безчестието. В тях е вложена идеята какъв трябва да бъде човек според неписаните закони на патриархалното семейство. Защото те предопределят както физическото оцеляване, така и съхраняването на българите през вековете като личности и нация.

Битовата народна приказка „Неволята" е много популярна и обичана творба. Тя е кратка по обем, но изпълнена с много мъдрост и поуки. Започва по общоприетия за приказките начин: „Един човек си имал двама синове." Композицията е опростена, постъпките на героите не са мотивирани подробно. Героите са неназовани, не се посочва къде и кога се развива действието. Разказаното звучи като ситуация, в която хората са попадали някога, но могат да попаднат и сега. Още повече, че се говори за нещо обичайно от бита на едно семейство - събирането на дърва за огрев през зимата. Тази работа е трудна за сам човек, затова бащата приобщава и синовете си, като „все водел със себе си по един от тях“. Така винаги имал помощник, а и от рано приучвал синовете си на труд. Работейки, децата му трупали опит и умения. По този начин още в началото на приказката разказвачът показва как умният баща възпитава децата си. Освен трудолюбието, човек трябва да има сила и воля да преодолява трудностите, неволите, сложните проблеми, които възникват в живота. Тъй като родителите не могат да бъдат винаги до децата си, за да им помагат и да ги напътстват, нужно е още от малки да бъдат възпитавани да се справят сами. Ето защо бащата от приказката „Неволята" изпраща един ден синовете си сами в гората - за да свикнат да се справят без него с работата. Между бащата и децата има разбиране и доверие. Обръщенията „деца", „тате“, „синко" са доказателство за сговора и толерантните взаимоотношения в семейството. Синовете приемат бащината заръка - да отидат сами за дърва в гората. Те са добре възпитани, знаят, че бащината дума е закон и през ум не им минава да откажат. Но истината е, че са малко притеснени от факта, че за първи път ще бъдат сами и затова се обръщат за съвет към баща си, за да го попитат какво да сторят, ако им се случи беда. Търпеливо, но в същото време и леко иронично, бащата ги поучава, като им казва в случай на нужда да викат неволята. Макар и пораснали, синовете са си още деца, затова те приемат в буквален смисъл неговите думи.

Трудолюбиви и сръчни, момчетата бързо свършват своята работа: „Двете момчета отишли в гората и понеже били млади, не ги мързяло, та събрали повечко дръвца и понатоварили колата." Все пак те нямат достатъчно опит и в желанието си да се представят добре, претоварват колата с дърва. И не щеш ли, насред пътя тя се счупва. Така изпитанието, с което трябва да се справят, не закъснява. Отначало поведението на момчетата буди смях. Със своята наивност те дълго и упорито следват бащиния съвет да викат неволята, но напразно. Тя не се появява! Макар и безрезервно да вярват на родителската дума, те постепенно стигат до извода, че трябва сами да решат проблема. И както става често в приказките, по-малкият брат проявява повече съобразителност. Той се досеща, че изходът е сами да си поправят колата, защото вече се мръква. Изправени пред заплахата да останат сами в тъмната и страшна гора, братята вземат секирата и теслата „и клъц оттук, клъц оттам - сами си направили колата колкото могли".

Със случката в гората народният разказвач внушава идеята, че неволята открай време съпътства човека. Тя го сполетява внезапно, кара го да се страхува, често пъти - да се паникьосва. Ако човек се изплаши, той губи ума и дума, т. е. не може да мисли трезво. Затова народният разказвач иска да внуши на всички, изпаднали в трудна ситуация, че не трябва да се страхуват от неволята, а да се помъчат да я преодолеят. Това е най-важният урок на живота, който всички трябва да научим, както са го научили и двамата братя от приказката. Те нямат богат житейски опит, но знанията и уменията, които им е дал до този момент бащата, се оказват достатъчни. Синовете са здрави и силни момчета и са възпитани на труд. Затова успяват да победят неволята - несгодата, която ги сполетява.

Цялата приказка е пропита с хумор - свеж и добронамерен. Поуките в нея обаче са важни, защото утвърждават братските взаимоотношения, уважението към родителите, трудолюбието и волята. Чудо няма, вълшебства - също. Всичко е реално и близко - и ситуацията, и героите, които попадат в нея. Основният епизод е разкрит с диалога между братята и това внася още по-голяма непосредственост на внушението. Краят отново повтаря казаното (характерен похват в словесното народно творчество), за да се запомни случката и да се постави ударение върху поуката: „Като нямало кой да ви направи колата, направили сте си я сами, а това ще рече, че неволята ви я е направила."

@bgmateriali.com

Изтеглиsave