НЕВЪЗМОЖНОТО ЩАСТИЕ В ЛЮБОВТА
ПЛАН ЗА ЕСЕ ВЪРХУ VIII ГЛАВА НА РОМАНА В СТИХОВЕ „ЕВГЕНИЙ ОНЕГИН“

 

          I. ПРЕДВАРИТЕЛНА ПОДГОТОВКА

          1. Изясняване на значението на ключовите думи в темата
          Любовта в интимен план се свързва със силна обич, пламенна страст, дълбока емоционална привързаност към любимия човек. Щастието е психологическо състояние на радост, блаженство, задоволство, удовлетворение от успех в живота, от постигната цел.
          2. Прочит на VIII глава – тълкуване на любовното писмо, което Онегин изпраща на Татяна; вникване в посланията на нейния отговор. Междутекстови връзки с други глави на произведението – III глава (писмото на Татяна до Евгений) и IV глава (нравоучителното обяснение на Онегин).
          3. Междутекстови връзки с други литературни творби, откъси от които са поместени в христоматията – интерпретация на художествени текстове, в които в епистоларна форма (чрез писма) е разработена темата за любовта, например писмото на Юлия до Сен-Прьо от романа на Русо „Юлия, или новата Елоиза“; писмото на Вертер до Лоте от романа на Гьоте „Страданията на младия Вертер“. Потърсете в електронни източници информация за трагичната любов между средновековния философ Пиер Абелар и Елоиза. Припомнете си драматичните любовни истории на Гизмунда и Гуискардо от сборника „Декамерон“, на Франческа и Паоло от поемата „Ад“, на Ромео и Жулиета от трагедията на Шекспир.
          4. Подбор на сентенции, подкрепящи изводите в есето. Осмисляне на съвременните измерения на проблемите за любовта, раздялата, невъзможното щастие.

          II. НАПИСВАНЕ НА ПЛАН НА ЕСЕТО

          1. Увод: Френският писател Оноре дьо Балзак твърди, че да обича човек и да бъде щастлив, е истинско чудо. Наистина, ако обичаш някого, може да не си обичан от него; ако и двамата изпитвате силни чувства един към друг, между вас е възможно да се издигнат непреодолими прегради. Постижимо ли е щастието в любовта, или тя ни причинява само страдание? В литературни творби и философски текстове от древността до днес няма еднозначен отговор на този екзистенциален въпрос.
          2. Теза: Темата за нещастната, обречена любов е една от централните в романа в стихове „Евгений Онегин“ на Пушкин. Посочете в рамките на 1 – 2 изречения защо е невъзможно щастието на Онегин и Татяна, защо не са споделени чувствата им един към друг. Отговорете накратко на следните въпроси: Можем ли да изживеем любовно щастие, ако принадлежим към несъвместими, контрастни светове? Може ли преживяното от нас в миналото да ни попречи да сме щастливи в настоящето? Неизбежна ли е в такава ситуация раздялата?
          3. Аргументативна част:
          А. Първа подтеза: Драматичното разминаване в любовта.
          • Първи аргумент: Изразете собственото си мнение за причините, поради които често не можем да изпитаме щастие в любовта. Дали коренът на проблема е в различната ни ценностна система, в темперамента и светоусещането ни? Ще постигнем ли хармония, ако единият е емоционален, импулсивен и доверчив, а другият е прекалено рационален, скептично настроен и се страхува да не загуби личната си свобода? Ако като Татяна сме свързани с духовното пространство на природата или подобно на Онегин сме част от градската цивилизация, ще заговорим ли на общ език? Подкрепете изводите си с примери от Пушкиновата творба (III
и IV глава), от други произведения и от своя житейски опит.
          • Втори аргумент: Коментирайте размяната на ролите на героите в VIII глава. Разсъждавайте за неочакваните обрати в нашия живот, когато осъзнаваме, че сме направили погрешен избор, но вече е твърде късно за желаната промяна. Споделете виждането си за специфичния смисъл, който влагаме в понятията „блаженство“ и „щастие“ през отделните етапи на живота си. Защо, когато попаднем в ситуацията на светската дама Ларина, не можем да отвърнем на чувствата на любимия човек? Кое ни възпира – неверието в искреността на любовното признание или страхът от присъдата на общественото мнение?
          Б. Втора подтеза: Непредотвратимата раздяла; драматичният кръстопът, от който всеки поема в различна посока.
          • Първи аргумент: Насочете вниманието си към първата раздяла на Онегин и Татяна. Кое подтиква героя да напусне селото и да предприеме пътешествие? Може ли избраният от нас път да ни донесе очакваната промяна, или само задълбочава страданието ни? Възприемате ли го като бягство от нещо потискащо, което искаме да забравим? Или е средство за  самопознание?
          • Втори аргумент: Озовал се в Петербург, Онегин е съкрушен от отговора на Татяна на любовното му писмо. Не е разкрита бъдещата съдба на „излишния човек“. Каква е участта на тези самотни личности, които срещаме и днес? Могат ли да изживеят катарзис, или са обречени да носят бремето на постоянното неудовлетворение?
          4. Заключение: Може да се цитира сентенцията на Ларошфуко: „Има един-единствен вид любов, но с хиляди различни копия“. Да се подчертае, че тази мисъл разкрива истината за тъмната страна на най-силното чувство, което често ни наранява и ни прави нещастни.

          III. НАПИСВАНЕ НА ЕСЕТО ПО МОРАЛЕН ПРОБЛЕМ

          IV. РЕДАКТИРАНЕ НА ЕСЕТО

          Отстраняване на допуснатите грешки; правилно графично оформяне на аргументативния текст.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave