Творчеството на Елин Пелин се появява през двайсетте години на миналия век и отговаря на две същностни тенденции на литературната ситуация от тогава. На първо място литературата продължава да се насочва към българското село от където тя извлича характерни социални и етнопсихологически проблеми. На второ място литературата ни от края на миналия век се отваря към света, а образите на света и човека са колкото етнически белязани, толкова и се представят като субективна вътрешна възможност. Казано по друг начин в прозата на Елин Пелин специфично се срещат традицията в лицето на обективната и социална визия и новите развойни тенденции, сред които човекът се представя като субект на собствените изживявания. 
        Елин Пелин е автор, който издига националната ни характерология до универсални наблюдения над човешката душа, автор чиято истинска тема е преди всичко самия пъстър, многообразен и прогиворечив живот. Човекът у Елин Пелин е колкото в етнически и социални граници, толкова и представя универсалната човешка душа. Хармоничността на Елинпелиновия свят се обуславя от бинарни противоположности, които съчетавайки се одържат човека и света като средина, като невъзможност да станат крайни.

Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.

Вход

@bgmateriali.com