Под открито небе: анализ на нееднозначните човешки характери в творчеството на Елин Пелин
Зареждане на оценките…
Творчеството на Елин Пелин се появява през двайсетте години на миналия век и отговаря на две същностни тенденции на литературната ситуация от тогава. На първо място литературата продължава да се насочва към българското село от където тя извлича характерни социални и етнопсихологически проблеми. На второ място литературата ни от края на миналия век се отваря към света, а образите на света и човека са колкото етнически белязани, толкова и се представят като субективна вътрешна възможност. Казано по друг начин в прозата на Елин Пелин специфично се срещат традицията в лицето на обективната и социална визия и новите развойни тенденции, сред които човекът се представя като субект на собствените изживявания.
Елин Пелин е автор, който издига националната ни характерология до универсални наблюдения над човешката душа, автор чиято истинска тема е преди всичко самия пъстър, многообразен и прогиворечив живот. Човекът у Елин Пелин е колкото в етнически и социални граници, толкова и представя универсалната човешка душа. Хармоничността на Елинпелиновия свят се обуславя от бинарни противоположности, които съчетавайки се одържат човека и света като средина, като невъзможност да станат крайни.На трагичното противостои смешното, на красивото - грозното, на жалкото - великото и всичко това, защото елинпелиновото повествование има за прототип диалектиката на самия живот.Най-високата мярка за нещата е сливането със законите на битието, с противоречивото единство на заобикалящия го свят. От това произлиза и дълбоката връзка между човек и природа, човек и веществен свят в творчеството на Елин Пелин, те преливат един в друг или се заменят един с друг.
Елин Пелин постига национална универсалност не само, защото обрисува архитипните картини на българското битие и душевност, но и защото светоусещането му на творец в най-голяма степен е усвоило органичната мяра на едно народностно виждане и разбиране на света.Самото многообразие на човешките типове показва, че тази национална харакгерология е само обобщена доминанта на една многолика и индивидуално разнообразна човешка и социална същност. За Елин Пелин миналото не съществува, защото по самата се същност на повествовател, той разказва в някакво вечно сегашно време.Разказите му са като осмислена същност на миналото, като извлечена поука и мъдрост. Неговите герои имат не само конкретно социално измерение, но и в социален план са наследници на някакви социални качества с по-дълбока историческа характеристика, универсализирана почти до вечни типове. Актуално социалното у Елин Пелин е само пластическа модификация на традициите и социалните мерки. Социалният персонаж е ценностно поляризиран според традициите на вековния народен морал, на битуващи от векове у българина копнежи за социална справедливост и нарвствено оценачни мерки. Цялата гама на битието присъства в разказите на Елин Пелин. В тях се отвърждава стоицизма на българското трудолюбие и устояване на мъките в живота, човешката солидарност, борбата срещу несправедливостта, любовта. Идеалът на писателя се изгражда не като духовен контрапункт на живота, като някаква противостояа му моролистика на ценностната абстракция, а е извлечин и въплатен в органиката на големия живот. Елин Пелин смята, че в самия живот, такъв какъвто е , съществуват определени ценности и възоснова на тяхната правда се изгражда дискретният естетичен идеал на писателя извлечен от съвсем реални и съществуващи жизнени ценности, от самата радост, че живеем. Елин Пелин не отрича свенливо плътската страна на битието. От любовната страст до чревоугодието, но те са съвсем не са представени като неудохотворена стихия, като вулгарно консуматорство, а като вид алистични, възпроизвеждащи света сили.
Идейно ядро на разказа "Андрешко" безспорно е социалното.Андрешко не се колебае да остави съдията изпълнител в блатото, а съдията изпълнител не се колебае да прибере житото на Стоян.Зад тази категоричност обаче прозират тънки психологически нюанси, които мълниеносно менят еднозначността си и се превръщат в своята противоположност.Диалогът играе огромна психологическа роля разкриваща и характерите на героите, и социалните им философии, и различните им психологически състояния, задавани от случката.така двамата герои се оформят като автори на собствени, пълноцинни жития и социални позиции, тотално взаимоизключващи се по между си."Андрешко" е разказ фиксиращ един миг от разнообразния пъстър и противоречив живот.Миг , в които се срещат двама души с противоположни морални и социални категории, еднакво жестоки един към друг поради пълната си невъзможност за вътрешно духовна среща. Всеки един от тях вижда в другия единствено злото, което той причинява. За съдията Андрешко е хитрец и жив дявол, за Андрешко съдията е олицетворение на насилническата безскуполна власт.
Много показателно е, че веднага щом се намеси социолното, разбирано като извръщение на природното, Елин Пелин става отрицател на така отвърждаваното от него право на човешка ласка. Идеал за Елин Пелин е природното, ценностите на самото естество и изградените във вековното човешко общежитие естествени морални норми. Лицемерните морални условности на църковната религия, античовешките и несправедливи закони на обществото, които нарушават естествените, битово отвърдени норми, са онова срещу което въстава Елин Пелин.Това особено личи в една късна творба като "Изповед", в която почти програмно законите на човешкото сърце се определят от заканите на природата.Когато те са природен импулс не са грях, но когато са нарушаване на природния закон те са вече осъдителни.Затова и в света на Елин Пелин всички човешки драми, тъги и радости, копнежи и скърби се разиграват под открито небе. Драмите на "Гераците" и "Нане Стоичковата върба" се разиграват в ограденото и разграденото, но без покрив пространство на двора.Човешките съдби се ситуират край воденицата или на браздата и не са пространствено, а темпорално свързани с българския трудово-обреден ритуал, чийто единствен декор и календар е природата.( "По жътва", "Задушница" ). Само като обърнат към природното, спонтанното и житейски необходимото, героят от разказа "Задушница" Станчо ще може да види другата си половина - Стоилка. Дори когато иска да ни заведе в манастир Елин Пелин предпочита не да ни затвори в тесните му стени, а да седнем под манастирската лоза, за да се наслаждаваме на обилно полятата с винце мъдрост.
Елин Пелин предпочита да представя не интерирно, т.е като вътрешно изживяване, а пленерно, което ще рече, че човек се вписва в природата и се подчинява на нейния ритъм.Отчужден от естествените природни закони на битието, човекът за Елин Пелин е вече жив мъртвец. Точно тази верност на писателя към природните закони, от които трябва да се извличат човешките закони, е негов епически, а това ще рече социален, морален и естетически идеал.
Свързани материали
„Мене ме е интересувал най-много човекът“: Елин Пелин отвъд прозвището „певец на селото“, анализ на творчеството
Прозвището „певец на селото“ звучи като комплимент, но работи и като клетка. Разработката проверява доколко то отговаря на онова, което Елин Пелин наистина прави в разказите си. Началото връща към 1907 г. и към книгата „Млади и стари“ на д-р Кръстьо Кръстев, откъдето тръгва определението, и обръща внимание на един подценяван факт: критикът поставя Елин Пелин сред „младите“, редом с Пенчо Славейков, Яворов и Петко Тодоров. Следва историческият фон, без който разказите се четат погрешно: ускореното изграждане на модерна България след Освобождението, разместването на хилядолетни навици и ценности в рамките на едно поколение и ценностният хаос, който то поражда. Същинската част формулира основния въпрос, който според разработката стои зад всички Елинпелинови текстове, и показва как борбата за хляба, сблъсъците с природата, изкушенията и непознаваемите пътища на съдбата са подчинени на него. Приведен е и откъс от „Пророк“ от сборника „Под манастирската лоза“, в който самият писател отказва да раздава присъди и говори за преливането на злото и доброто. Самостоятелен акцент е поставен върху майсторството на словото: изискването в разказа да няма нищо излишно и самоцелно, отказът от пряка авторова намеса за разлика от Вазов и пейзажът като начин да се внуши оценка, без тя да бъде изречена. Финалът стъпва на думите на самия Елин Пелин от интервю през 1937 г., но самото изречение е оставено за текста. Разработката е подходяща за обобщение върху творчеството на Елин Пелин, за теми върху човека и морала в разказите му, за характеристика на повествователя и за подготовка на есе или устен отговор.
„Ди-и, господа!“: блатото, вълчият кожух и надлъгването в разказа „Андрешко“ от Елин Пелин (анализ с въпроси и задачи)
Едно счупено колело, едно блато и една обещана дума: разработката върху разказа „Андрешко“ на Елин Пелин започва от истинската случка, подтикнала писателя да го напише. В началото е представен авторът отвъд делничните му сюжети: родът и Байлово, бохемският кръг около „Българан“, редакторската му работа, приятелството с царя и постъпките, с които го рискува, както и трагикомичните обрати в собствения му живот. Следва контекстът на българското село в началото на XX век и мястото на Елин Пелин сред писателите, които го изобразяват. Същинската част следва разделите на анализа: жанрът на класическия къс разказ; тематиката, в която се събират бедността, солидарността между своите, сблъсъкът между селото и града и човекът като жертва на държавната власт; изчистената композиция със завръзка, кулминация и развръзка. Образите на Андрешко и на съдия-изпълнителя са разгледани поотделно, заедно със задочното присъствие на Станоя, а вълчият кожух получава самостоятелно обяснение във фолклорната и социалната образност. Отделен раздел е посветен на поетиката на Елин-Пелиновия разказ по изследването на Искра Панова, включително прочутата формула за късия разказ и съпоставката с Вазов и Йовков. Самостоятелен акцент е лайтмотивът за държавата мащеха, подкрепен с цитат от публицистиката на автора, и другите тематични посоки в прозата му. Проследено е и как значението на разказа се променя според епохата на прочита, като двете противоположни интерпретации са изложени една до друга, без спорът да бъде решен вместо ученика. Отделно са анализирани сюжетът на надлъгването с неговите фолклорни корени, двуизмерната иронична реч на героя и рамката, която образуват началното и финалното му обещание. Тълкуванията са подкрепени с точни цитати от диалога между каруцаря и съдията. Разработката завършва с единадесет въпроса и задачи, сред които работа по групи върху пейзажа и речта и анализ през категориите добро и зло. Удобна е за подготовка за час, за интерпретативно съчинение върху човека и държавата и за изграждане на собствена теза.
Страданието, което не пречупва: анализ на страданието и жизнелюбието у героите на Елин Пелин
Разгърнат поглед към две от най-устойчивите състояния в света на Елин Пелин, страданието и жизнелюбието, разгледани не поотделно, а като двете лица на един и същ живот. Началото определя мястото на писателя в българската литература от края на деветнадесети и началото на двадесети век и обяснява защо негов център е човекът, а не битът, като се позовава и на собствените му думи по въпроса. Оттук произтича и тезата за противоречивостта на художественото му мислене и за отказа му да допусне една-единствена доминанта при изображението на света. Същинската част върви през конкретни творби. „Напаст божия“ е разгледан като разказът, в който болката е най-плътна, и чрез него е показано как външните проблеми се превръщат във вътрешен проблем на личността и какъв е изконният девиз на Елин-Пелиновите герои. „Спасова могила“ е разчетен през двата плана на страданието и на просветлението и през горчивия обрат във финала. „На браздата“ е анализиран през самотата на Боне Крайненеца и през превръщането на природата от обстановка в действащо лице. Отделно място е дадено на повестта „Гераците“ и на страданието на стария Герак, както и на духовно чистите герои, погубени и от чуждата грубост, и от собствената си безпомощност. Втората голяма част е посветена на жизнелюбието. Чрез дядо Матейко от „На оня свят“ е показана реабилитацията на малкия човек и хуморът, с който героят посреща и рая, и ада. „Задушница“ е разгледан като трагикомична трактовка на екзистенциален проблем, а „Ветрената мелница“ е разчетен през творческия труд на дядо Корчан и Лазар Дъбака и през надиграването с Христина. Самостоятелен акцент е поставен върху цикъла „Под манастирската лоза“ и върху въпросите за греха, за душата и тялото и за границата между праведното и греховното, поставени от неговите монаси. Финалната част свързва тези наблюдения с виталността и жизнеустойчивостта, които Елин Пелин противопоставя на отчуждението и на обезценяването на ценностите. Анализът е подходящ за подготовка на съчинение и на интерпретативно съчинение върху Елин Пелин, за характеристика на героите му, за теми върху страданието, жизнелюбието, греха и народопсихологията и за отговор на литературен въпрос върху разказите и повестите.
Красотата на простия човек и залезът на задругата: разработка върху нравствените добродетели на народа в творчеството на Елин Пелин
Разработка върху нравствения свят на Елин Пелиновите герои и върху това какво остава от него, когато селото започне да се променя. В началото е очертано мястото на писателя в българската проза: познавачът на селския бит и на селската психология, чиито герои са прости трудови хора, понякога наивни и смешни, но винаги красиви с човешката си красота. Оттук разработката минава към разрухата на патриархалната задруга под натиска на новия частнособственически морал и се спира на повестта „Гераците“ като най-силния израз на тази тема, на символа, който държи целия двор заедно, и на думите на стария Герак, в които звучи опиянението от общия труд. Самостоятелен акцент е поставен върху сборника „Под манастирската лоза“: изобличаването на лицемерието на духовенството, поднесено иносказателно чрез похватите на приказката и житието, и темата за любовта като всеобщ закон, заради която един праведник стига до крайно решение. Следва по-широкото твърдение, с което текстът спори с очакваното: че Елин Пелин не е битов писател и че в съдбата на селския човек стоят въпроси с общочовешко значение. Разгледано е и отношението му към идеята за възвисяващата сила на страданието. Финалът се връща към труда като извор на младост, любов и благородство на духа и завършва с един запомнящ се образ, видян от високото на мелницата. Подходяща е за подготовка за час и за изпитване върху Елин Пелин, за писане на съчинение върху нравствените ценности на народа и за преговор върху българската проза от началото на двадесети век.
Идилията, която прелива в трагедия: трагичното и прекрасното в селското битие у Елин Пелин, обширен литературен анализ
Голям преглед на Елин-Пелиновия селски свят, изграден върху една основна теза: в неговите разкази няма устойчива граница между идиличното, трагичното и комичното, а естетическа доминанта липсва точно както липсва в самия живот. Началото извежда двете гледни точки, от които писателят гледа селото, социално-критическата и романтико-естетическата, и оттам двата основни типа герои, социалните персонажи и романтиците чудаци. Обяснено е и какво отличава Елин Пелин от Вазов и защо Иван Мешеков го нарича „реалист без химери“. Първият голям дял проследява драмата на човека в труда. Показано е как е устроена типичната за писателя структура: триединството на време, място и действие, двойственото визиране на природата, на животното и на самия труд, идиличното начало, което се оказва само забавяне преди удара. Тук влизат „На браздата“, „По жътва“, „Нане-Стоичковата върба“, „Спасова могила“ и „Напаст божия“, разчетени като отделни степени на един и същ разпад. Вторият дял е за бунтаря. Проследена е разликата между социалната и нравствената развръзка на конфликта, спорът в критиката за постъпката на Андрешко, изборът на съвестта, който героите правят сами, и мотивът за трагичния избор на бедняка в „Престъпление“, „Закъснялата нива“, „Лудата“ и „На оня свят“. Отделно е разгледана окрадената любов в „Край воденицата“ и „Любов“. Третият дял сменя посоката: спасението през красотата. „Ветрената мелница“ е разчетена подробно, с преобърнатия фолклорен мотив за вградената невеста и с опозицията между света горе и света долу, а „Косачи“, „Мечтател“ и „Летен ден“ показват как приказката, мечтата и музиката връщат на човека усещането, че е човек. Финалната част пренася същата концепция върху „Под манастирската лоза“, върху раздвоения образ на Бога в цикъла и върху сблъсъка между праведните грешници и грешните праведници. Разработката е подходяща за обобщителен урок върху Елин Пелин, за теза в интерпретативно съчинение и за подготовка по темата за селото в българската литература.
„Плаче измъчената селска душа“: социалното страдание и жизнелюбието в разказите на Елин Пелин, литературен анализ
Обзорен анализ на едно от най-устойчивите противоречия в творчеството на Елин Пелин: селото, което страда, и хората в него, които въпреки всичко обичат живота. Началото представя писателя като художник на българското село в години на остри класови сътресения и очертава социалните контрасти, които определят и живота, и характера на селянина. Следва подреждане на човешката галерия в разказите: от едната страна са ратаят, дребният стопанин, трудовата жена и селският учител, а от другата, кметът, лихварят, съдебният пристав, селският богаташ и бирникът. Показано е и как от този сблъсък се ражда конфликтът между морал и закон, заради който едно и също дело изглежда справедливо за единия и престъпно за другия. Същинската част се спира на конкретни творби. Разгледани са страданието и трагизмът в „На браздата“, двойно по-тежкият труд на самотната жена в „Закъснялата нива“, разделените от сиромашията влюбени в „Край воденицата“, както и горчивата ирония в думите на дядо Матейко, който прави равносметка на живота си. Обяснено е защо социалната несправедливост в тези разкази посяга не само на хляба, но и на любовта. Втората голяма част обръща посоката. Тук е разгледано другото лице на Елин Пелиновите герои: неизтощимата жизненост, смехът и шегата, дружбата между дядо Корчан и Лазар Дъбака, красотата на надиграването и смелите женски образи, готови да тръгнат срещу установения ред. Отделно е проследена природата като втори свят на селянина, в който се оглеждат и жалбите, и радостите му. Разработката е подходяща за подготовка по темата за социалните конфликти у Елин Пелин, за съчинение върху страданието и жизнелюбието в разказите му, за характеристика на героите и за припомняне на връзките между отделните творби преди изпит.