НЕЗАСЛУЖЕНОТО СТРАДАНИЕ НА БЕДНИТЕ ДЕЦА
„БРАТЧЕТАТА НА ГАВРОШ“ – ХРИСТО СМИРНЕНСКИ
Противопоставяйки образа на несправедливо устроения свят и този на света такъв, какъвто трябва да бъде – изпълнен със светлина, радост, щедрост и справедливост, поетът намира най-краткия път към съпричастието на читателя. Всяко нещо, поставено до своята противоположност, изглежда по-ярко и въздейства по-силно.
От друга страна, този начин на изграждане на стихотворението наподобява строежа на митологичния образ на света, в който лесно се откриват контрастни двойки: светлина – мрак; живот – смърт; справедливо – несправедливо и т.н. В цялата поезия на Смирненски подобно противопоставяне играе основна роля.
В основата на човешкото понятие за справедливост е залегнала идеята, че всеки трябва да получава това, което е заслужил. Вълшебната приказка ни показва как добрият герой получава награда, а лошият – наказание. Но децата все още не са имали възможност да се проявят в живота – те все още нямат вина, заради която да бъдат наказвани. Те са все още невинни. А когато страда невинният, ние смятаме, че е нарушен справедливият ход на нещата и следователно такъв свят няма право да съществува. Литературата разработва този мотив още от древността, а Смирненски само продължава тази традиция.
Силното му въздействие в стихотворението се получава с помощта на други три ярко изразени мотива, представящи сблъсъка между светлината и мрака, между радостта и мъката, както и между справедливостта и несправедливостта.
Още в дълбока древност, когато човекът се е отделил от колективното цяло на рода и се осъзнал като отделен индивид, се появява идеята за съдбата – някаква външна сила, която от раждането ти е предопределила по какъв начин ще живееш. Различните думи за съдба обаче показват отделни разновидности на тази обща идея. Думата „участ“ (от „част“, „дял“) насочва към онази част от колективното наследство, която ти се е паднала в случайния жребий на живота. Тя се символизира от представата за орисниците, които надаряват всяко новородено с определен късмет (турско-арабската дума за същото). Думата „съдба“ обаче, която произхожда от понятието „съд“, е свързана повече с личните заслуги на човека – на него му се „присъжда“ такъв живот, какъвто си е заслужил. В най-общи линии, представите за Съдбата и Живота са възникнали като обозначения на външните за човека сили, на които той не може да повлияе, но може да се бори, за да ги промени.
Градът е мястото на модерния живот. В традиционното село хората са съставлявали здрава общност, в която дори и най-бедните са можели да разчитат на подкрепа и човешко отношение. В града такава общност няма – там всички са анонимни, всеки живее сам за себе си. Още повече, че в града хората разчитат предимно на труда си, който продават на богатите. Затова в градовете съществува по-силно социално разслоение, при което бедните и безимотните са изтласкани в периферията и са обречени на мизерия. Бляскавият градски живот изобщо не достига до тях.
За разлика от селото, където хората потребяват това, което сами са си произвели, в града действат законите на пазара. Там може да имаш всичко, стига да разполагаш с пари. Но в условията на един несправедливо устроен свят парите са в ръцете само на малцината богати. Именно за тях са построени хубавите магазини и са подредени бляскавите витрини – те трябва да изкушават, за да примамят купувачите. Но и тези, които нямат пари, също искат нещо хубаво от живота, те също са привлечени от разкошните неща по витрините. Да си купят нещо – това означава, че участват в живота. Ако не могат да си купят нищо, значи са изхвърлени от него, ненужни са.
С помощта на този образ Смирненски илюстрира нагледно горчивото заключение, че в несправедливо устроения свят много хора са се оказали ненужни.
@bgmateriali.com
