„НЕМИЛИ-НЕДРАГИ“ (V ГЛАВА)
СМЪРТТА НА СТРАНДЖАТА
Причините за оставането на Бръчков до смъртния одър на Странджата
Най-младият хъш остава, защото гладът и студът не са проблем за „една млада луда глава“. Остава и за да даде нравствена подкрепа на умиращия хъш, да му склопи очите на чужда земя. Присъствието на Бръчков до Странджата в този момент дава възможност, писателят отново да съпостави две поколения революционни дейци и да внуши идеята за приемственост в революционната борба.
Обстановката в кръчмата, когато умира Странджата
Огнището символично угасва. Видяхме в началото символното значение на студа и мрака, от една страна, на топлината и светлината, от друга. Сега угасването на огнището обозначава временния разпад на хъшовската общност. Чашите и шулците остават немити, от което личи безсилието на стопанина. На мястото на реда и уюта идват запустението и хаосът.
Външният вид на Странджата в предсмъртния му час
Лицето му от ден на ден се „измахва“ и добива смъртна бледност. Очите му хлътват ужасно, старите рани по бузата му посиняват, а после потъмняват. Знаменосеца говори само за битките в Стара планина и чака смъртта като своя гостенка. Боли го единствено от това, че я чака в леглото, а не в Балкана с байрак в ръка.
Смисълът на пророчеството, което изрича Бръчков: „България няма да забрави своите храбри синове.“
То може да се тълкува нееднозначно. От една страна, всеки, който се жертва за свободата на отечеството, остава безсмъртен в паметта на своя народ. Доказателство за това е самата повест „Немили-недраги“, която възкресява спомена за тези достойни българи. От друга страна, знаем каква е съдбата на Македонски в освободена България. Мисията на писателя е да преодолее забравата, да реабилитира миналото.
Как да разбираме възгласа на Странджата „Ах, сладка е смъртта за отечеството!...“?
Като добре промислена саможертва, като девиз на едно поколение борци за свобода, обрекло себе и своя живот на родината. Като съзнание за достойно изпълнен човешки и патриотичен дълг и като илюстрация на прекрасното и трагичното в живота на голямата личност.
Кои са двете скъпи неща, които Странджата е съхранил в скрина си?
Мемоарът на Революционния комитет от 1868 г. и къс от вехто знаме, на което са останали само думите „или смърт“. Вазов ги нарича „величествени документи“, защото те са свидетелство на една героична епоха. За пореден път в повестта писателят изразява пряко своето отношение към миналото, за пореден път се смесват художествената и историческата оценка за събитията. Особено уместно и силно звучи заветът на стария знаменосец: „Вземи това от мене! Помни Странджата! Умри за България!...“, с който той придружава светите реликви на миналото.
Как да разбираме последното изречение на епизода: „Тъй свършваха тогава предтечите на зорницата на българското освобождение.“?
Ключова роля в него играе думата „тогава“, която актуализира противопоставянето между „преди“ и „сега“. Преди е било времето на героите, на патриотите, на идеалистите, сега е времето на търгашите, на подлеците, на мижитурките. В XV глава Вазов пише: „Тогава беше времето на самопожертвуванията, защото из великите страдания изникват великите героизми, както днес е епохата на дребните характери“. Изречението проблематизира отношението между минало и настояще и откроява на преден план любимата Вазова идея за различния нравствен мащаб на двете епохи, за тяхната ценностна несъизмеримост.
@bgmateriali.com
