НЕОПРЕДЕЛИТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ.
ОБОБЩИТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ

 

          СЪЩНОСТ И УПОТРЕБА НА НЕОПРЕДЕЛИТЕЛНИТЕ МЕСТОИМЕНИЯ

          Прочетете текста. Каква е функцията на подчертаните думи?

          Огънят угасна. Стана тъмно. Дружината замълча. Една звезда се совна и преряза небето с огнена черта.
          – Някой сиромах предаде дух – проговори Лазо.
          – Я някоя млада булка се предаде другиму – рече неподвижно Благолажът и попита: – Лазо, ти чул ли си песента за невярната булка Стояница?
                                                                                                Елин Пелин, „Косачи“

          Подчертаната дума някой замества названието (името) на неопределен, неизвестен на Лазо сиромах. Подчертаната дума някоя замества названието (името) на неопределена невярна булка.

          Неопределителните местоимения са заместващи думи, с които се означават неопределени лица, предмети, признаци и количество. Образуват се от въпросителни местоимения с помощта на представката ня-/не-.

          Самостоятелно употребена форма за м.р. ед.ч. за лицанякой (ако е подлог в изречението), някого (ако е пряко допълнение) и на някого (ако е непряко допълнение).

          Думите някъде, донякъде, отнякъде, някога, донякога, някак са неопределителни местоименни наречия.

          ВИДОВЕ НЕОПРЕДЕЛИТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ

  М.р. ед.ч. Ж.р. ед.ч.  Ср.р. ед.ч.  Мн.ч.
За лица и предмети някой някоя някое някои
За признаци някакъв някаква някакво някакви
За притежание нечий нечия нечие нечии
За количество няколко, неколцина (остаряла форма за лица)
За предмети и животни  нещо

          Формите за признаци се пишат с а във втората сричка: някакъв, някаква, някакво, някакви.

          ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

          ■ Формите за м.р. ед.ч. за лица и предмети и за притежание се пишат с окончание (някой ученик, нечий въпрос). Формите за мн.ч. се пишат с окончание (някои ученици, нечии въпроси).

          Формите няк’ъв, няк’ва, няк’во, няк’ви не се използват в официалното общуване.

          СЪЩНОСТ И УПОТРЕБА НА ОБОБЩИТЕЛНИТЕ МЕСТОИМЕНИЯ

          Прочетете текста. Каква е функцията на подчертаните думи?

          Тъжната история, която песента разправяше, отнесе ума му в тяхното село. Там също има кладенче. То е скрито в шумака под село. Там неговата Пенка всяка сутрин и всяка вечер ходи... Мъчителна въздишка се изтръгна из Лазовите гърди.
          Нощта напредна и унесе в дълбоки сънища всичко наоколо.
                                                                                                   Елин Пелин, „Косачи“

          Първите две подчертани думи обобщават, че Пенка не пропуска да отиде на кладенеца и сутрин, и вечер. Третата дума разкрива обобщено, че всички живи същества са потънали в дълбок сън.

          Обобщителните местоимения означават обобщено всяко лице, всеки предмет, всякакъв признак и цялото множество предмети. Образуват се от въпросителни местоимения с представката вся-/все-.

          Формите всякой, всякоя, всякое, всякои са остарели.

          ВИДОВЕ ОБОБЩИТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ.
          ГРАМАТИЧНИ ПРИЗНАЦИ

  М.р. ед.ч. Ж.р. ед.ч. Ср.р. ед.ч. Мн.ч.
За лица и предмети всеки всяка всяко всички
За признаци всякакъв всякаква всякакво всякакви
За количество всичкия(т) всичката всичкото всичките/всички
За предмети и животни всичко

          Думите всякъде, навсякъде, отвсякъде, всякога, всякак са обобщителни местоименни наречия.

          ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

          ■ Формите за признаци се пишат с а във втората сричка: всякакъв, всякаква, всякакво, всякакви.

          ■ Формите всяк’ъв, всяк’ва, всяк’во, всяк'ви; сякакъв, сякаква, сякакво; сичко не се използват в официалното общуване.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave