Стихийната жизненост, която неудържимо блика от стихотворението „Амазонка”, е една от най-специфичните черти на твореца и човека Багряна. Лириката й е глас на младостта, на самочувствието, на жаждата за живот и увереност. Нищо не може да възпре устремената към просторите душа! Сякаш дълго стаяван глъбинен порив набира смелост и се отприщва като тръбен вик, за да защити правото на човека сам да избира пътеката на живота си.
Поетическият глас на младата Багряна е толкова силен, толкова самостоятелно нов и непознат, че се забелязва веднага на фона на разнообразната и богато одарена литературна атмосфера в първата четвърт на XX век. Поезията й е микровселена на желания и пориви. На жената? Но и не само на жената. Това е стремежът на човека от онези десетилетия, който воюва за разкрепостяване на мисълта, на най-обикновените емоции: за него пълноценното изживяване на мига е израз на духовна свобода.
За младата Багряна най-силната изява на тези стремления естествено е любовта - земна, чувствена, макар и без открита еротика. След миражно безплътните видения на символизма, облъхнати от предчувствие за обреченост, вина и неизбежно крушение, стиховете на Багряна носят топлия дъх на живота и земята. Той е ведър дори в болката и страданието, осезаемо конкретен и в най-смелите копнежи. Багряна остава напълно чужда на всички модернистични течения, които бележат върховете на нашата поезия от началото на XX век: символизъм, експресионизъм, имажинизъм... Тя е модерна като самочувствие, емоционална тоналност, критерий и поглед към човека и света. Въпреки дълбоките й връзки с фолклора, тя е безкрайно далеч от патриархалната унификация. Дори нещо повече – точно във фолклора открива изблици на онзи духовен порив, който се противопоставя на всекидневната скованост и стъпкване на индивидуалността.
През 1922 г. във “Вестник на жената" четем: „Сред младите имена на най-младата ни поезия нейното място не е между последните, защото то може би е от малкото трепетни обещания на днешната българска лирика. " Багряна, която писателят Константин Константинов нарича „трепетно обещание", и до днес е примата, първата дама на българската поезия. Тя влива в литературата ни напористия устрем към хоризонтите на духовната свобода, примамливи, необгледни, магнитни. Поезията й излъчва особена магия, покоряваща, увличаща, непозната: магията на извечно човешките стаявани желания, на природно заловената жажда да се опитат радостите на света.
Като своеобразен лиричен герб в творчеството на Елисавета Багряна се откроява стихотворението „Амазонка”. То е спонтанно радостен вик, откровение на младата жизненост и нейната неутолимост да живее - не с мисъл за утре, а за днес. Да живее не с мисълта и въображението си, а със сетивата си. Тук, както и във всички стихове на Багряна, лирическият субект е жената, нравствено отъждествена с поетесата. За нея съмненията и тревожните предчувствия, колебанията и плашещите сенки на миналото са напълно непознати. В „Амазонка” тя няма биография. Единственото нейно битие е настоящият миг, необременен от нищо, миг на пълно разтваряне на душата за тайнствената необозримост на света. Това е летеж на духа към простор и красота. Самото оприличаване на лирическата героиня с амазонка вече очертава своеобразен духовен свят.
Всъщност какво означава амазонка? Съвременното значение на думата е ездачка. Названието идва от древногръцката митология, този изумителен, недостижим и неизчерпаем свят, който и днес, и завинаги остава извор на сюжети, паралели, вдъхновение. Страната на амазонките, племе само от жени ездачки, се намира в „най-отдалечените брегове на Евскинския Понт" (така древните гърци наричат Черно море). Това са „страшни жени воини", „никой не можел да се сравнява с тях в изкуството да си служи с копие". Но и те са победени от Херкулес.
Багряна много свободно и съвсем произволно борави с митологичните представи, заимства герои от географски понятия, но изобщо няма за цел да следва хода на легендите. Тя създава своя лирическа микровселена. За нея е важно единствено духовното внушение, избликът на емоциите, непридържането към митологичния сюжет. За артистичното боравене с древногръцкото наследство свидетелства например строфата: „Ний ще стигнем Хеликон/ В изгревния час -/смело, мой Крилати кон,/ жребият е с нас."Амазонките наистина обсаждат Атина, но не са от посетителите на „зеления", „гористия Хеликон" - планината, където всяка пролет, както и на „ високия Парнас" „Аполон Води хора от деветте млади прекрасни музи" - на поезията, трагедията, комедията...
Преплитат се съвременност и митология. С кого се отъждествява героинята? Със съвременната амазонка или с митологичната й прасестра?
Стихотворението започва с лирично откровение. Интонацията е самоуверена, категорична. Стихът се лее звънък, ритмично поривен, мелодичен, емоционално наелектризиран: „Вее утринна прохлада/в моето лице -/аз съм млада, млада, млада,/ с огнено сърце./ Моят вихрен кон лети/ бодро и безспир -/ пред очите ми цъфти/ неогледен мир..." Епитетите, колкото и различни, са подбрани в една гама: „огнено сърце", „вихрен кон”, „искрометни копита"... Утринната прохлада кореспондира със зората в живота на младата героиня. В така щрихираната обстановка се вплита „песен светла" - ехо от легендарната древност. По емоционален заряд, настроение, ритмика, дори и ситуационно таз и песен е специфично продължение, вариация на началното откровение, но вече с митологични рефлексии. Сходството е не само в психологически план, но и ситуационно:
„утринна прохлада" - „изгревния час". Ако в понятието амазонка е заложено концептуалното ядро на творбата, то споменаването на Персей и Андромеда се явява по-скоро един митологичен орнамент.
Откриваме и определено фолклорни навеи. Но самият фолклор се ражда от митологията. Мотивът за коня, който удря с копито по земята и там бликва извор, се среща в приказките на много народи, в българските - също: „Там под твоята подкова/ извора лъчист/ ще избликне в струя нова-/ Животворен, чист." Митологичните отправки са рядко явление в поезията на Багряна, но фолклорните - неотменна част от общата атмосфера на „Вечната и святата” (1927), от цялостния поглед на Багряна към света и човека. И веднага си припомняме един друг алегоричен образ – кукувицата от едноименното стихотворение. В подчертано разгърнат фолклорен план поетесата детайлизира специфични черти в образа на героинята си, а в „Потомка” търси дълбоката им основа в родовия корен и в гласа на Кръвта.
Четейки „Амазонка”, бихме могли да зададем много въпроси, които в текста не получават отговор. Кои са „моите сестри" от песента - другите древни амазонки или всички жени по света, които се стремят към красотата на волния дух, които искат да разтворят душата си за хоризонтите на необгледното?
Най-вероятно и едното, и другото. Коя е „нашата победа"? Кой е „трудния ни път"? Да стигнат Хеликон или да завоюват правото си на радост, избор, разкрепостеност? Поезията на Багряна в повечето случаи е твърде еднозначна. Поетесата не ни оставя да гадаем лирическите й послания, да търсим скрития им смисъл. Но В много стихове на „Амазонка” е поетически двузначна. Всичко обаче се слива в едно общо внушение - властно, ясно, недвусмислено - жажда за волност и радост, за правото на лична човешка реализация. Това е посланието на младостта, на една разкрепостена жена, която звънко и гръмко заявява - аз съм жена и искам да живея.
Всички творби от първата стихосбирка на Багряна съществуват напълно самостоятелно, независимо една от друга, но проблемно те се сливат в една цялостна поема, озаглавена „Вечната и святата”. Наистина тази поема не е организирана сюжетно и формално графично, но тя е духовната изповед на една нова душевност, на една непозната дотогава за българската литература жена; тя е нейно откровение, фиксирано във времето и отдалечено от конкретно историческия момент към вечните човешки страсти, неподвластни на векове и десетилетия. Коя е тази, която поетесата определя в заглавието „вечната и святата"? Жената, любовта, несломимата жизненост, самият живот? Или всичко заедно - един разбунен ренесансов вик, отхвърлил патриархалната затвореност, двуличното смирение и потиснатост на най-естествените пориви на душата.
Неутолимата жизненост е един от водещите, може би най-специфичният, най-отличителният мотив във „Вечната и святата”. Но далеч не единствен. Стихосбирката е много по-богата проблемно, концептуално, емоционално от този порив на младостта, от това послание на изконната жажда за радост и живот. В отделни творби този порив придобива по-богата, по-детайлизирана изява, разкрива различни страни от индивидуалността на лирическата героиня. Всеки цикъл в сборника, всяка творба разширява нейния духовен периметър, включва нови и нови мотиви - за болката от скъпите загуби, за миговете на тъга и унилост, за корените на живота и духа, за родината. „Амазонка” е само бурен,магически лиричен изблик на жизнения устрем, ясен, категоричен, еднопланов. Богатството на проблемите поочертава образа на поетесата, дълбочината на лириката й, разгръща изявите на таланта й, определя мястото й в нашата литература.
@bgmateriali.com
