Ниагарският водопад - една необикновена природна забележителност, привлича погледите, занимава въображението и пленява душите на поколения природолюбители. Алеко Константинов, страстен почитател на природата и на красотата в света, споделя щастието си от най-вълнуващите страници от пътеписа "До Чикаго и назад".

Запленен от природната хубост, Алеко възкликва:"Ниагара! Дай боже всекиму да изпита такива блажени чувства, каквито изпитах аз..." Възторг, опиянение, преклонение, възхищение, духовно блаженство, удивление – това са част от чувствата, които изпълват твореца при срещата си с Ниагара. Природната красота буди и дълбок размисъл - за вечността на човека и неговите тревоги в сравнение с колосалната сила на природата, за величието и непостижимостта на вечната красота. Алеко осъзнава, че допирът със съвременната природа облагородява и възвисява човешката душа. Това прави присъствието му пред величествения водопад още по-значимо.

Многократно срещата с Ниагара се е осъществявала във въображението на писателя. Една от съкровените му детски мечти е да види това природно чудо, затова е изпитвал винаги благородна завист към онези, които имат възможност да пътуват и да се наслаждават на природните забележителности. Съхранил спонтанността на възприятията и искреността на чувствата, характерни за детството, творецът пресъздава образно и емоционално картината, откриваща се пред погледа му, като прави съпричастни на преживяванията си и читателите. Описанието започва с кратко възклицание "Ниагара!" и сърдечно пожелание всеки да има възможност да изпита щастието - "такива блажени чувства", изпълващи неговата душа при съприкосновението с хармонията и величието на природата. Творецът съзнателно забавя описанието на картината, като предава мислите и чувствата си чрез сравнения с единствени, значими и неповторими мигове от човешкия живот. Опиянението от природната красота е съпоставено с първата любов и с отиването под венчило. "Нервозно вълнение и нетърпелива жажда" обхващат пътешественика. С чувство за хумор е пропито предпочитанието, което отдава на природната забележителност пред срещата с библейската представа за съвършенство - Рая: "Ако в този момент се отвореха небесата и св.Петър ме повикаше да ми отвори вратата на рая, аз бих му извикал: "Махни се с твоя рай остави ме да видя Ниагара!" С поредица от възклицателни изречения творецът разкрива възторга и празничността в душата си. В неговите очи онези, които се връщат, насладили се на красотата на Ниагара, изглеждат облагородени и одухотворени . "Щастливци! Те са видели вече Ниагара! - възкликва спонтанно писателят . Сред множеството наблюдателният му поглед съзира осемдесетгодишна бабичка, "която едвам пристъпва", и заключава, че "това е било, види се, последното й желание",преди спокойно да се прости с живота.

Алеко Константинов съзнателно забавя представянето на водопада. Любопитството на читателя се изостря и той възприема пълноценно всяка подробност, незначителен детайл, всеки миг от пътуването, предадени правдиво и вълнуващо. Използвайки зрителни и слухови представи, авторът постига пластичност и динамичност на изображението. Слуховите възприятия - "глухо бумтене", "падаща грамада вода" се редуват със зрителни представи - "запенените къдрици" на реката се спускат в пропастта и образуват "грива от разбита млечна пяна" .Олицетворението засилва красотата и усещането за движение и променливост: "ето и водата, мътнозелена, изиграла вече ролята си, уморена, но още запенена, отива лениво на почивка към водоврата". Читателят става свидетел на неописуемата гледка: " И Ниагарският водопад! Ето го!” Безсилни са думите, неизразителна е човешката реч,за да предаде Алеко това, което чувства. С умението на голям майстор на словото творецът създава една неповторима картина, толкова образна и многоцветна, че остава завинаги в съзнанието на читателя: ''Всички наблюдатели бяха вцепенени като в жива картина?" Преклонението си Алеко изразява и със съзнанието ,че думите са безсилни пред силата на божието творение: "Който може,нека опише тази картина; който може, нека я фотографира, нека я нарисува!„Аз не мога."

Пълното описание е дадено след разкритото вълнение, като водопадът е погледнат от три страни - от каменната ограда, от острова на Трите сестри и от Канадския бряг. Багри, тонове и движения се сливат в едно, за да разкрият великата способност на природата да твори красота.Изключителната динамика е постигната с поредица от глаголи - падат, губят, възнася, изхвърга. Погледнат откъм канадския бряг, водопадът изглежда като"трептяща маса от къдрави снопове пяна, между които личат светлозелените ивици на не разбита вода.” Одухотворена от автора, тя се движи, "припка между камъните,устремява се в хаоса", оттегля се долу в ни окото, където е островът на Трите сестри."Ето где е чудото на Ниагара!" - този възторжен възглас съдържа цялото благоговение, възхищение и преклонение, на които е способна поетичната авторова душа. За Алеко природата е не само красива гледка, но най-вече щастие за душата. В края на описанието писателят възкликва: "Как ли ще изгледва това в светла лунна нощ.

Противоречиви са чувствата, които изпитва Алеко при прощаването с Ниагара. Възхитен и изпълнен с удовлетворение и пълно щастие, но и с тъга, че тази среща ще бъде само красив спомен и едва ли ще се повтори отново. Природата събужда размисъл за нейната вечност и непостижимост, за красотата, която съществува в най-чист вид, за краткостта на човешкото съществуване и за възможността да се постигне хармония между човека и природата, която ще го направи по-добър, по-благороден и духовно богат.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave