Общата минорна тоналност, подчинена на страданието; темата за невъзможната любов, погубвана от ежедневието, и мисълта за кръговратите в природата и в човешкия живот дават основание трите стихотворения на Николай Лилиев „Тихият пролетен дъжд”, „Светло утро” и „Кръгозори надвесени” да се възприемат като триптих. Лирическите миниатюри изповядват стремежа към себепознание. Драматични по основното си звучене, те обвързват няколко типа художествено изображение. Първото впечатление е, че преобладава импресионистичният подход към темата. Лиризмът на наблюденията деликатно отнема директно поднесения смисъл на поетичния образ. Създава усещане за формално отношение към словото. Очевидно е влиянието на символистичната поетика. Художественият образ е символ (знак) за подтекстово внушени чувства. Романтично е изживяването на срещата с природата и човека тогава, когато вътрешната нагласа за общуване се сблъсква с неразбиране и самота. Не случайно още навремето литературният критик Иван Мешеков определя Николай Лилиев като „романтик символист” поради етичната деликатност на творческата личност, даваща отражение и върху лириката му.
Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.
@bgmateriali.com