Писателят обръща поглед към себе си, за да сподели бурята от чувства, като успоредно с това в Атлантическия океан също бушува буря. Не само пътникът участва в своеобразната схватка с океана, но и самият кораб, който пъшка и се мята сред побеснелите, озъбени вълни. Най-големият кораб се превръща в нещастна ладийка сред безбрежния океан. Това съизмерване създава впечатление за необхватността и недостижимата мощ на природата, която човек може единствено да съзерцава.

Първите впечатления на пътеписеца за новия свят се раждат, когато корабът навлиза в пристанището на Ню Йорк. Жадният поглед на Алеко открива внушителната картина на индустриалния пейзаж - опасано със станциите на параходите и железопътните компании крайбрежие; трескаво, бясно, вавилонско движение, стотици фабрични комини. Но опитното око на пътешественика забелязва и недостатъците на индустриализацията. Усетена е заплашителната същност на постиженията, защото е застрашено здравето на човека, унищожена е естествената му среда-димът, който се люлее лениво над града, не само ръси сажди по дрехите и по покривите, но и по дихателните органи на жадните янки. Алеко открива един проблем, който мъчи човечеството по пътя му към прогреса замърсяването на околната среда. Според автора той трябва да бъде в полза на човека, да не да го лишава от насъщните неща, какъвто е чистият въздух. Пътешественикът предупреждава за опасността сътвореното от човека, да обсеби и подчини твореца си, отхвърля разбирането на хората от новия свят, че може безнаказано да замърсяват природата.

Видян е и колосалният Бруклински мост с гигантски сводове и огромния корпус. За да подчертае внушителността му, творецът го сравнява с различни обекти. Особено изразителен е контрастът между грандиозното човешко творение и образа на неговите създатели безконечно малки, микроскопични... животинки - сравнени с достиженията, хората някак изчезват, губят се из огромните мащаби. Движението е объркващо треновете хвърчат, а хората пълзят, като контрастите насочват към идеята за моделиран свят, на който човекът е принуден да служи. Думите опасно, бясно, стрелят, стряска, оглушителен писък, порят подчертават заплахата за човека, превърнал се в пленник на собствените си творения. Картината, която рисува Алеко, внушава великолепието на постиженията на Новия свят, но тя поражда и размисли за нищожността на човека пред собствените му творения, за това, че те могат да се обърнат срещу него - една мисъл, която и сега присъства в кошмарите на интелектуалците от цял свят.

Предчувствието на пътешественика, че е попаднал в свят, където достиженията са от първостепенно значение, биват оправдани при срещата с митническия служител. Невъзможността българите да бъдат разпознати от чиновника е знак за слабия интерес на големите пространства към малките. Идентичността на човека се оказва без значение в новия пъстър свят, подчинен на други закони, други нрави, други представи.

Хотелът, в който попадат пътешествениците, впечатлява с разкоша си администрацията е цяло министерство, а килимът е такъв, че от него ни един цар не би се отказал. Организацията и редът създават усещане за чуден приказен свят, но за българския човек потискащи са именно редът, сдържаността, тишината. В България храненето е ритуал, който задължително включва оживено общуване, и поради този факт пътешественикът не се чувства уютно в света на жестове,  мимики, звуци. Мотивът за немотата е пряко свързан с внушението за студенината на американците. Ако Америка се проявява, като страна на невероятния технически прогрес, то американците са видени като хора-машини, които са забравили да живеят, изцяло погълнати от големите мащаби, движението, изкуствената светлина.

Алеко остава изумен по време на разходката си по нюйоркската улица - Бродуей. Налага се съпоставката между нея и най-красивата улица в Европа-виенската Рингщтрасе. Архитектурните ансамбли в европейската столица са изградени с изключителен вкус, но пътеписецът признава:...нюйоркският Бродуей ми направи несравнимо по-силно впечатление. Американците се стремят към зрелищното, мащабното строителство, а европейците са в плен на своето минало, което им напомня за себе си с архитектурните стилове, следствие не на бясната надпревара, а на наследеното от традицията. Противопоставянето между двете улици е явно: европейската е изящна хубавица,  докато американският булевард е мил, облечен в шаровете на дъгата. Бродуей е символ на техническия прогрес в Америка.

Внимателният поглед на пътешественика отбелязва внушителните сгради, които се издигат в модерния градски пейзаж големи, разнообразни по цвят и форма. Омагьосваща е трептящата пъстрина. Налага се представата, че разнообразието е навсякъде, родено е от конкуренцията, която няма граници, а сравнението с Вавилон припомня за надпреварата на човека с Бог, за моралната присъда, подобна на наказанието, дадено на човеците за възгордяването им и стремежа им да построят кула, висока до небето /митът за вавилонското стълпотворение в Библията/. Всичко това създава отново у пътешественика усещането за опасността хората да попаднат в плен на своите творения.

Алеко е удивен от възможностите, които дава Новият свят. Но в него се поражда безпокойствието за бъдещето на съвременниците му, породено от жаждата за злато на янките. Въпреки, че американското общество е видимо щастливо, писателят-хуманист вижда неговите проблеми.

В пътеписа се редуват описания на срещи даващи възможност на автора да сподели своите разсъждения. Любопитството му да опознае по-добре американското общество го отвежда в една немска бирария, атмосферата в която е различна от типичните американски пивници, в които българският човек не се чувства уютно поради царящото отчуждение между посетителите, определени като неми, хладни...човекоподобни машини. Става ясно, че динамичния начин на живот оприличава американците на автоматизирани същества, лишени от душевност. По подобие на кораба немската бирария може да се приеме за умален модел на Стария свят, защото събира представители на различни европейски нации, създава се весела атмосфера на общуване между свои, решили да се обединят срещу американския егоизъм и студенина.

Сърбинът Неделкович предизвиква интереса на българите, които имат възможност да се почувстват сред свой, но и да се докоснат до човек, който вече е част от Новия свят. Неделкович заговаря на роден език, връща се към най-съкровените спомени, припомня си обичаи, обреди...молитвите, т.е. всичко онова, което е съкровено за човека, свързано с родовия му корен, с традицията.

В непосредственото общуване с обикновения човек Алеко търси истината за всичко онова, което знае за Америка от книжките. Изказаното възхищение от американската свобода, равноправие, от държавното им устройство, от общинското самоуправление е израз на дълбоко демократичните възгледи на Алеко. Но бай Неделкович облива със студена водица надеждите на европееца, че в Новия свят властва моралът. Идеалистът Алеко, привърженик на идеята за свободата на личността бива изненадан и разтревожен от факта, че в Новия свят в сила се оказва балканската поговорката Парица е царица.С болка писателят разбира, че в Америка цари корупция. Жаждата за злато е причината за напредъка, но и причина за поквара на обществото. Разочарован е българският демократ, поискал да види в Новия свят осъществени социално политическите си идеали. Невероятен по своята мащабност,

Новият свят е невероятен и в своето мащабно рушене на ценностите. В думите му Ох, хич не ми сгряваше сърцето туй и в Америка е същото... -звучи болката на хуманиста от крушението на надеждата, че техническия прогрес може да обезпечи по-добрия живот, да донесе справедливост и щастие.

Срещата с Ниагара е преминаване в друг свят, в който човек се пречиства, постига хармония с ритъма и движението на природата. Алеко осъзнава, че творческите възможности на човека са ограничени да пресъздадат красотата и величествеността на това чудо на природата и затова искрено споделя-Който може, нека опише тази картина, който може, нека я фотографира,нека я нарисува!... Аз не мога!. Чрез описание на преживяното от гледката на Ниагара, пътешественикът внушава, че природата не може да бъде подчинена и укротена от човешките сетива, който могат единствено да й се възхищават.

Попадането на Алеко и неговите другари на Чикагското изложение е навлизане в друго време и в друго пространство. Една до друга застават нациите, бита на всяка от който се символизира с определен набор от материали.

Българските павилиони контрастират на блестящите палати на водещите страни. Местоположението и видът на първия български павилион метафорично могат да бъдат приети като знак за мястото на България в света.

И ако Америка е страната на блясъка , на електрическите дворци и феерии, то тъкмо обратното тъмнината е въведена като основна характеристика на българските павилиони на Изложението нещата там се виждат не толкова със зрението, колкото се усещат с обонянието. На изложението България се налага с прочутото си розово масло, а г-н Шопов любезно обяснява на Любознателните американци, къде точно се намира родината, като за ориентир започва от Цариград-оказва се , че в представата на всички родината ни все още е свързана с Ориента.

Заставайки пред музея на великия човек, геният Колумб Алеко не скрива възхищението си към очерталия пътя на напредъка на цивилизацията, като в същото време хуманистът се възмущава от съществуването на модерните заводи на Круп, създадени да сеят смърт. Въпреки, че оръжията са едно от най-висшите достижения на цивилизацията той с негодувание приема тяхното съществуване и смята, че заводите на Круп ги произвеждат за срам и позор на човечеството и цивилизацията.

Антихуманната същност на милитаризма предизвиква най-тежките обвинения и оценки на писателя. За него това е подигравка с..........., защото с тези оръжия могат да бъдат причинени само милиони клетви и потоци сълзи. Несъвместимо с морала на писателя е усъвършенстването на оръжията, защото човешката нравственост отрича насилственото отнемане на живот.

Алеко остава изненадан от американското общество по време на посещението си в Новия Свят. Възмутен е от стремежа на янките да забогатеят на всяка цена, в следствие на което са се лишили от духовните ценности. Творецът е потресен от това до какво може да доведе жаждата за злато.

Като един от основните проблеми , представени в пътеписа, се очертава отношението на човека към природата. Стремежът към забогатяване се е превърнал в нравствен проблем за янките. Писателят-хуманист е обезпокоен от нарушаването на хармонията между човека и природата. Алеко вижда, че духовните ценности са задушени от капитала, а волята на народа се е превърнала във воля на капитала, което възпрепятства нормалното общуване между човека и средата.

Проблемът за замърсяването на околната среда е свързан с отношението между човек и природа. Пътешественикът ясно показва виновника за това деяние цивилизацията. Контрастът, който използва Алеко, между чудото на Ниагарския водопад и опасността от екокриза, навежда читателя на философски въпроси. За да представи по-ясно заплахата и загубата, която очаква човечеството, от евентуално замърсяване на околната среда, пътеписецът използва красотата на Ниагара, като доказателство за изключителността на природата. Тревогата на Алеко е породена именно от това безогледно унищожаване на природата, без която хората не могат да съществуват. Естет и хуманист, пътешественикът е дълбоко огорчени от обществото на Новия свят.

Любител на хармонията, както сам определя себе си, писателят търси при срещата си с Новия свят именно нея. Пътуването му към желаната хармония се превръща в символ на вечната човешка мечта за съвършено обществено устройство.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave