„НОВОТО ГРОБИЩЕ НАД СЛИВНИЦА“ – ИВАН ВАЗОВ
(Анализ)
Творбата „Новото гробище над Сливница“ се състои от седем строфи. В първата строфа можем да открием опозицията „живот – смърт“. Темата за смъртта е изведена в заглавието на творбата и в първия ѝ стих: „Покойници, вий в други полк минахте,“. С обръщението към покойниците се създава идеята, че лирическият говорител води диалог със загиналите и това спомага за засилване на въздействието. Загиналите войници продължават да са защитници на родината си със своя достоен пример за подражание. Смъртта ги отвежда в „други полк“ и по този начин извисява делото им. Като четем внимателно Вазовите стихове ни прави впечатление, че смъртта не е представена посредством мрачни картини, точно обратното, от стихотворението научаваме, че героите са се прегърнали братски. В случая определението „братски“ няма за цел да покаже родствена връзка между тях, а акцентира върху общата им кауза. Подобно е и внушението в Ботевото стихотворение „Към брата си“, в което обръщението не е към кръвния брат, а към брата по съдба, с когото имат една ѝ съща участ. Трябва да обърнем внимание и на това, че войниците си казват „Лека нощ“, като в тези техни думи няма драматизъм, а се долавя примирение и успокоение.
Да обърнем внимание и на последния стих „до втората тръба“. В него е налице военна терминология. Именно звукът на тръбата отново ще призове воините, чийто дух остава жив във времето.
Втората строфа на творбата започва с два риторични въпроса:
Но що паднахте тук, деца бурливи?
За трон ли злат, за някой ли кумир?
Бурливи означава изпълнени с устрем и сила (стара българска дума). В тези стихове смъртта не е пряко назована, а е заменена посредством глаголната форма „паднахте“. Обръщението изразява обичта и съпричастността към децата на майка България, които се оказват невинни жертви. Зад това обръщение можем да открием и друг смисъл. С него могат да се назовават млади хора, които завинаги са си отишли от този свят. Във втория стих са синтезирани причините, заради които са се водили кръвопролитни войни. Войниците участват в битка не в името на материалното, а водени от желанието да отдадат живота си в името на родината.
Нека да разгледаме и третата строфа на творбата. На въпроса зададен във втората строфа „Но що паднахте тук, деца бурливи?“ е отговорено в третата строфа. Именно тя изпълнява ролята на идейно-емоционална кулминация в стихотворението. От стиховете в трета строфа проличава обичта към България и към всички онези, които са решили да ѝ посветят живота си. Именно това е причината в творбата да не се усеща елегично настроение, а точно обратното, приповдигнатост. Войниците умират без страх, което от своя страна показва силния им дух.
Четвъртата строфа започва с риторичен въпрос: „Но кой ви знай, че спите в тез полета?“. Смелите мъже жертвали живота си в името на независимостта на България са обречени на забрава. Това няма как да не нарани творец като Вазов. Тяхното дело трябва да бъде помнено, а гробовете им да бъдат обкичени с цветя. Вместо това, те са запустели и изоставени. С това в стихотворението е въведен и мотивът за забравата, който присъства и в цикъла „Епопея на забравените“. Лирическият говорител критикува поведението на своите съвременници, които не са признателни към делото на смелите воини. Те са обречени на забрава и това буди огорчението на Вазов.
Забравата на смелите воини става причина поетът да напише стихотворение, в което да отдаде заслужена почит на смелите българи. В петата строфа са възкресени спомените за борбите и признанието за загиналите в тях. От тези стихове става ясно, че споменът за смелостта на българските воини не може да бъде ограничен във времето и пространството.
от дивий рев на битката гръмлива,
от екота на Витоша бурлива
от вашето ура.
Представата за драматичната битка е изградена с помощта на епитетите „гръмлива“, „бурлива“ и „дивий“.
В шестата строфа на творбата, образът на песента има много важно значение. Именно тя възпява подвига на борците. В третия стих от тази строфа „българските планини зелени“ е представен микромодел на родината. Ако внимателно четем стиховете, ще ни направи впечатление, че два пъти се повтаря думата „вечно“. С употребата ѝ лирическият говорител подчертава, че споменът за тях ще бъде съхранен във времето.
Последната седма строфа е смислово свързана с първата. В нея отново смъртта е представена като сън. Смъртта в тези стихове е видяна като преходна форма на съществуване към вечността. Бойците са назовани с думите „покойници“, „деца бурливи“, „борци“, „юнаци“. Думите, с които са определени бойците, са представени в градация като обръщението „юнаци“ играе ролята на художествено обобщение на колективния образ на смелите мъже. С това е затворена и композиционната рамка на творбата.
Какво е посланието на творбата? В стихотворението е внушена идеята, че гибелта на бойното поле извисява героите в сферата на духовната свобода. Прекрасно е, че в нашата литература имаме творец като Иван Вазов, който ни оставя толкова ценно литературно наследство и благодарение на него научаваме за смелостта на нашите предци.
@bgmateriali.com
