„НОВОТО ГРОБИЩЕ НАД СЛИВНИЦА“ – ИВАН ВАЗОВ
ПРОБЛЕМИТЕ ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА
Каква представа за смъртта е изградена в стихотворението?
В „Новото гробище над Сливница“ са налице различни чувства, причина за които е кръвопролитната битка край град Сливница. Смъртта на българските войници предизвиква скръб, но въпреки това в стихотворението преобладава гордост, възхищение и преклонение пред смелостта на българските воини, които умират покосени от вражески куршуми. Преклонението пред техния подвиг е пряко изразено в стиха: „Борци, венци ви свих от песен жива…“. Кога свиваме венци? Венци се вият и полагат в името на загубилите живота си за родината. Такива са смелите воини, които далеч от близките си доблестно се сражават в името на родната страна.
Проблемите за живота и смъртта
В стихотворението „Новото гробище над Сливница“ именно войната променя живота на хората и обезсмисля всичко, което е било ценно до този момент. Дори за войниците на бойното поле не се мисли като за отделни индивиди, като за част от „други полк“. В творбата са определени като „покойници“, „деца бурливи“, „юнаци“ и „борци“. Най-важното за тях е това че са единни. Те са заедно както в битката, така и в смъртта. Това научаваме от стиха: „и „Лека нощ“ навеки си казахте – до втората тръба.“ Смъртта на борците е факт. Смелите българи са загубили живота си далеч от родните места, но по-важното е да се замислим: Как тяхната саможертвена смърт ще осмисли живота на останалите? Смъртта е край на физическия живот, но по-същественото е, че чрез примера си те продължават да живеят. Победата при Сливница доказва, че българите са единни и националният идеал все още е жив.
Каква представа придобиваме за живота и смъртта от Вазовата творба?
Особеното в случая е, че смъртта е представена в нейната злокобна реалност и не предчувствана за разлика от Ботевото стихотворение „На прощаване в 1868 г.“. Общото между двете творби е, че за майките на загиналите остава единствено болката. Добре е да имате предвид, че в стихотворението „На прощаване в 1868 г.“ са представени два възможни изхода от борбата – смърт или победно завръщане. Именно заради възможната смърт на бореца за свобода присъства утехата „ще каже нявга народът“. Така героят ще остане в народната памет. Във Вазовата елегия обаче смъртта се свързва със забравата и именно това е жалкото. Лирическият Аз приема за свой дълг да опази славата за извършения подвиг от страна на героите, за да може да го помнят бъдните поколения. От стиховете „Над сянката ви клета / не мисли никой освен поета / и майките свети.“ става ясно, че единствено майките и поезията се стремят да възкресят саможертвата на юнаците.
Нека обърнем внимание на уточнението „до втората тръба“ в стиховете „и „Лека нощ“ навеки си казахте – до втората тръба.“ В библейски план седемте тръби възвестяват началото на второто пришествие. То се свързва със страшния съд над виновните за човешкото страдание. Втората тръба може да бъде разгледана и като зов за събиране на воините преди атака.
Каква представа можем да придобием за родината?
В конкретното историческо време, дистанцията се скъсява и вече родината става по-обозрима. Затова прозвучава директното обръщение към родината: „Българийо, за тебе те умряха…“. В творбата тя е представена като „свещена майка“, в името на която нейните синове са готови да умрат. Това научаваме от стиховете „за тебе те умряха“, „една бе ти достойна“, „И твойто име само кат мълвяха, умираха без страх.“. В тези стихове е внушено, че войници и родина са свързани чрез силата на духа, благодарение на който войните пишат историята на страната ни. Редуването „покойници“, „деца бурливи“ и „умираха без страх“, „сянката ви клета“ показва ритмично редуване на смъртта и живота, на покоя и движението, на пасивното и активното.
Опозицията памет – забрава има важно значение във Вазовата творба. В „Новото гробище над Сливница“ е поставен въпросът „Кой ви знай, че спите в тез полета?“. По този начин на преден план е изведен проблемът за забравата от една страна, а от друга е създадена епическа дистанция между историческото събитие и създаването на поетическата творба. Лирическият говорител е убеден, че проблемите на делника ще изместят въодушевлението от победата на нашите герои в битката при Сливница. Това ще обрече безименните герои на забрава, а страхът от безпаметството се явява разновидност на страха от смъртта. Лирическият говорител е загрижен не за мъртвите, а за тези, които остават след тях, защото смисълът на мъртвите е да останат в мисълта на живите.
@bgmateriali.com
