„НОВОТО ГРОБИЩЕ НАД СЛИВНИЦА“ – ИВАН ВАЗОВ
(творческа история, заглавие, жанр, композиция, основни проблеми)
„Аз присъствах на славата на България“, казва Иван Вазов по повод на боевете при град Сливница на 7 ноември 1885 година. На тази битка той посвещава стихотворението си „Новото гробище над Сливница“. Стихове от тази творба са гравирани на много паметници, най-известният от които е Паметникът на незнайния воин в София.
ТВОРЧЕСКА ИСТОРИЯ
Стихотворението „Новото гробище над Сливница“ е включено във Вазовата стихосбирка „Сливница“, която е посветена на Сръбско-българската война от 1885 година. Творбата е датирана на 10 ноември 1885 година, като това уточнение цели да придаде достоверност. Стихотворението е изградено от седем строфи, като особеното е, че петата строфа играе ролята на епиграф на Вазовата стихосбирка.
Възникнала по конкретен повод, творбата става едно от най-въздействащите произведения в българската литература, в което се отдава почит на загубилите живота си на бойното поле. По текста на това стихотворение дори е написана мелодия, и така се появява маршът „Покойници“. Той се изпълнява по време на тържествени церемонии, посветени на национални празници, годишнини и възпоменателни церемонии.
Как се е зародила идеята за създаване на творбата? След съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 година, Австро-Унгария провокира началото на Сръбско-Българската война, за да попречи на създаването на силна българска държава на Балканския полуостров. На 2 ноември 1885 година (по стар стил), Сърбия напада страната ни и така е поставено началото на Сръбско-българската война. Решителното сражението е на 5 ноември 1885 година. Водят се 3-дневни боеве, в които сръбската армия е отблъсната. В тази битка загиват 1800 български офицери и войници. Вазов, който става свидетел на Априлското въстание, Освобождението на България и Съединението, заминава за фронта и там в продължение на няколко седмици пише стихотворения, които отразяват неговите впечатления от изпитанията пред българската общественост. След месец се появява стихосбирката му „Сливница“, която е отглас на историческите събития. В нея поетът възхвалява подвизите на българската войска, която завоюва победи пред по-добре обучената сръбска армия. В центъра на стихотворението „Новото гробище над Сливница“ е преклонението пред борците.
ЗАГЛАВИЕ
Как ви звучи „Новото гробище над Сливница“? В заглавието е назовано конкретно място. Именно на него са се водили ожесточени сражения. Думата „гробище“ се свързва с жертвите, които са дадени в битката. В случая, телата на загиналите са били погребани при Сливница, далеч от родните си места и своите близки.
Какво означава определението „новото“? Загиналите са толкова много, че старото гробище просто не може да събере телата на всички. Новото гробище е последен дом за смелите воини и е доказателство за тяхната жертвоготовност. Тази покъртителна гледка разтърсва душата на поета и затова той създава творба, в която представя смелостта на българските воини.
ЖАНР
Стана ясно, че творбата е стихотворение, но в него можем да открием и елементи на възхвала към смелостта на българските воини. Именно това доближава творбата до жанра на одата.
КОМПОЗИЦИЯ
Творбата „Новото гробище над Сливница“ е изградена от 7 строфи, като литературоведите обръщат внимание на ритмичната ѝ организация, която прилича на организацията на военния живот. Първата и последната строфа оформят смисловата рамка на творбата.
ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ
Във Вазовата творба присъстват проблемите за смъртта като покой и за смъртта и забравата.
В стихотворението лирическият говорител се обръща към падналите в битката воини. Още от първата строфа придобиваме представа за смъртта като вечен сън. На тях им е отреден вечен покой, а сам по себе си, покоят се свързва с липсата на страдание и тревога за мъртвите. Смъртта е представена без какъвто и да било драматизъм. Загиналите войници са като заспали, но никой от тях няма да се събуди от този сън. От една страна, е изобразена битката, а от друга, смъртта, която носи покой и слага край на човешките стремежи.
Загубилите живота си в битката, обаче, много бързо се оказват забравени. Творец като Вазов, няма как да не разкритикува подобно поведение. Единствените, които си спомнят за загиналите са „майките свети“ и поетът. Тяхната смърт не им донася слава, а забрава, което е жалко. Мъртвите герои трябва да бъдат помнени заради смелостта си. Именно посредством героическата смърт се проявява величавото у човека. Тя осмисля човешкото съществуване, но за целта е необходимо мъртвите да бъдат запомнени.
Какво научаваме за славата във Вазовото стихотворение „Новото гробище над Сливница“? Славата е паметта за загубилите живота си герои. Славата за героите се носи от паметта. От творбата научаваме, че в песента присъства викът „ура“ на загиналите, „екота на Витоша бурлива“ и „дивий рев на битката гръмлива“. От тези стихове става ясно, че в едно се сливат човешко и природно.
В следващата строфа песента приема характеристиките на буря и се носи над българските планини зелени и над гробовете на загиналите войници. Така, с пространството „горе“ се свързва героичната смърт, песента „вечно ще гърми“, но мъртвите няма да могат да я чуят.
Смъртта винаги се свързва с усещане за болка и безвъзвратна загуба, а паметта може да запази спомена за отишлите си от този свят. Тя обаче няма да успее да заличи усещането за празнота. В крайна сметка се оказва, че живите са във времето, а за мъртвите са вечността и славата.
@bgmateriali.com
