В лицето на Елин Пелин българската литература има един от класиците на художествената проза и най-големия творец и реалист на българското село. Той единствен е пресъздал селската действителност изключително правдиво, в нейната типичност и жизнено разнообразие. Сина на селото Елин Пелин се изгражда като тънък познавач на селския бит и селската психология. Неговите герои са простите трудови хора от народа, понякога наивни и смешни, но винаги красиви със своята човешка красота и житейската си мъдрост. С дълбок и разтърсващ реализъм и с огромна болка на хуманист, големият писател разкрива картината на печалния залез на селската патриархална задруга, на чието място настъпва буржоазно – капиталистическият начин на живот.
Трагичната разруха на патриархалното селско семейство под въздействие на новия частнособственически морал е представата най-вълнуващо в повестта “Гераците”.
“Гераците” е повест за умиращата духовна красота на човека под натиска на вълчите закони на новия свят. Чрез трагичната участ на голямото семейство на Гераците се разкриват промените, които изменят изцяло облика на българското село в края на миналия век. Всеки един от героите в тази творба е една неповторима човешка съдба, която оставя трайно следи след себе си. От векове голямото семейство на Гераците живее задружно и щастливо, символ на което е големият кичест бар, извисил снага в големия “колкото цяла махала” двор. Опиянението от задружния труд най-ясно проличава във възторжените думи на стария Герак в ранното утро:
“Ех, че време се отваря! Пак ще
се къпе в човешка пот
майката земя!”
Една от главните теми в сборника разкази “Под манастирската лоза” е изобличаването на лицемерието на духовенството, което всичко това намира художествена плът иносказателно – чрез художествените изразни средства на приказката – житие. Друга основна тема в сборника е темата за любовта. Любовта е всеобщ закон в природата и в живота изобщо. Именно любовта в природата става причина да избухне вулканът от любовна чувство в душата на праведния светия който я подтиска с ожесточение и заради нея избожда и двете си очи, тоест, за да не вижда женската хубост, хубостта на кадъната. Художникът Елин Пелин умее да ни кара да се вглеждаме в живота и в неговите герои. Вгледаме ли се по-внимателно в героите на Елин Пелин, ние разбираме и мъдростта на писателя, който чрез изобразяването на жизнената правда отрича съвременното си общество. А силите, които трябва да преобразяват обществото, са пак там – в самия народ, у когото са заложени всички материални и духовни ресурси на живота и неговото развитие.
Грубо неразбиране ще бъде, ако оценката на творчеството на Елин Пелин ние свеждаме неговото значение само до истините за селото и съдбата на селския човек. Творчеството на Елин Пелин ние свеждаме неговото значение само до истините за селото и съдбата на селския човек. Творчеството на Елин Пелин крие по-високи ценности. Елин Пелин не е битов писател. Той търси у човека истини с общочовешко значение. Неговите герои са селяни, но в техния живот и в тяхната съдба ние откриваме човека, който чрез правото на своя труд търси и своите духовни права над живота. Така Елин Пелин показва, че в селото и съдбата на селския човек стоят заложени също големите въпроси на живота отнасящи се до правдата за човека и човешкия труд. Героите в неговите разкази са като всички хора на земята.
Писателят, който познава радостта от благородния труд на човека и който е видял как отнемането на тази радост създава море от човешки страдания, не може да стане сляп за големите истини на живота и с оптимизма на своето творчество Елин Пелин дава сякаш отговор на ония свои събратя по перо, които издигаха и продължават да издигат страданието като най-висше откровение за човешкия дух. Въставайки срещу цялата нелепост на утешителната мисъл за възвишаващата сила на страданието. То вдига високо духа, като го тегли връвта за шията.
В суровото изображение н селото Елин Пелин ни показва разрушителните сили на страданието. Но той ни показва едновременно с това и колко големи са нравствените и духовни сили у човека, който и при най-грозните беди, и при най-отмъстителните пориви на гнева държи широко отворено сърцето си за радостта. В труда и в неговата животворяща сила Елин Пелин разкри вечните извори на младостта, любовта и благородството на духа. В него той вижда как човекът ще изправи ръст, за да съгледа подобно на дядо Корчан от високите криле на мелницата бялото облаче, което носи радостната вест за общата благодат след бедите.
@bgmateriali.com
