Христо Ботев и Иван Вазов-двама титани на духа и мисълта, може би най-добре познават значението на святата дума патриотизъм. Чувството, изразено с тази магическа дума, е дълбоко вкоренено в индивидуалната им човешка и земна същност. Отдали се безрезервно на своята родина, те подчиняват жизнения си път на съдбините на народа си. Живеят, страдат, борят се и копнеят за светъл и щастлив свободен живот.
За Ботев действената любов към родината е „най-голямата добродетел на човека". Иван Вазов с гордост и достойнство заявява: „Аз пях за България, защото я обичах. Аз се радвах, аз плаках, аз трептях с душата на целия народ и всичко това изразих в моята песен."
Образът на България неотменно следва съдбоносния път на литературните герои, създадени в безсмъртните произведения на поета-революционер Христо Ботев и на патриарха на българската литература Иван Вазов. Родината - това е всичко, което имат и Ботевият хайдутин, и Вазовите хъшове. Това е мястото, където лирическият герой е „първо мляко засукал". Там е бащиното огнище, близките-майка, братя, баща, либе, чиито светли образи изпълват душата на бореца за народна свобода. Там са „зеленитехълми", „небето", „огнищата", „възпоминанията" и „мечтите" на патриотичните българи.
Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.
@bgmateriali.com