ОБРАЗЪТ НА ПРОМЕТЕЙ – МЕЖДУ БОЖЕСТВЕНОТО И ЧОВЕШКОТО

 

          Есхил е първият голям древногръцки трагически поет. От неговото творчество до съвременния читател и зрител са достигнали седем цели трагедии и много откъси. Те отбелязват същностни нововъведения и оформят облика на атическата трагедия: увеличава се броят на актьорите, намалява се обемът на хоровите части и се дава голям превес на диалога. Според Есхил най-съществената черта на драмата е нейният конфликтен характер.

          Трагедията за Прометей е създадена с ясното съзнание за същината на драмата. Есхил постъпва като истински драматически гений. Той изтъква конфликтността като най-съществен белег на творбата, не се задоволява да разказва колко и какви блага дължат хората на Прометей. Поетът показва мъжествената борба на титана срещу враговете на човешкия напредък начело със Зевс. Така даровете, които Прометей дава на човешкия род, получават цената на нещо изстрадано и заплатено със саможертва.

          Още началните стихове на трагедията разкриват пълната противоположност между Зевс и Прометей, изясняват причината за дълбоката вражда между двамата богове — различното им отношение към човешкия род. Мъка и обида, страстен зов към вселената да бъде свидетел на Зевсовото коварство звучат в първия монолог на Прометей:

                         ...О, вижте как
                         аз, богът, страдам от ръцете божии! 
                         Погледнете ме вие — премазан 
                         от ужасен позор, ще се боря навек 
                         с безконечните дни!

          Героят е наказан с нетърпими страдания, които няма да имат край. Но въпреки това той продължава да се бори с мъжество, с епическа твърдост, с вяра в справедливостта на своите идеи: Това съм аз, злочестият разпънат бог! Неприятел на Зевс и намразен безкрай зарад своята любов към човешкия род.

          В началото на трагедията, при изясняването на причините за мъките на титана се откроява образът на мъченика Прометей. За Есхил е важно не само да се посочат неговите страдания, но да се оцени и неговият подвиг. В противовес на Зевс, замислил да унищожи човешкия род, Прометей е този, който го спасява от безсилието му пред непознатата всемогъща природа:

                         Да, чуйте! Исках, исках и така сгреших!
                         Пострадах сам, помагайки на хората!

          Той дарява хората с всички постижения на древногръцката цивилизация: открадва от боговете огъня и дава надежда за бъдещето. В неговите горди слова се разкрива възходът на човешкия род, който вече заявява на света всичко онова, което може да стори — да лекува, да пише, да пътешества. Но неизменно над всичко е силата на човешкия разум, въплътен в образа на Прометей.

                         ...От Прометей са всичките умения! 

          Като силна личност, Прометей с непреклонна воля и достойнство понася изкупването на своята трагическа вина. Съзнателно и целеустремено героят се бори в името на велики идеи, противопоставя се не само на своеволията на новия властник, но и на малодушието и себичността на неговите приближени. Най-силно и вълнуващо се разкрива борбеността на героя в конфликта му с Океан и с Хермес. Като два второстепенни конфликта в трагедията, те дообогатяват качествата на Прометей.

          Огненосецът отблъсква Океан при срещата си с него. Този момент има символно значение: прогресивното и борбеното отхвърля лицемерието и двуличието. Сблъскват се два възгледа, две мнения — на духовно извисения титан и на низкия подлец Океан. Прометей твърдо и решително отстоява възгледите си пред своя опонент. Не е възможно бурната смела душа на прозорливия непокорник да заспи под грозната маска на угодника:

                         Сам спасявай себе си.
                         А аз ще нося дотогава мъките,
                         додето Зевс смири гнева в сърцето си. 

          В епизода с Хермес също се открива символен знак. Отново се сблъскват две мнения — на Зевс, представен от слугата Хермес, и на Прометей. Пратеникът на всевластния бог идва при огненосеца горд и надменен, със съзнанието, че е слуга на най-висшия бог. Той заплашва Прометей, но нима може низостта и малодушието да победят силния дух! Според трагедията на Есхил в сблъсъка между Прометей и Океан и Прометей и Хермес контрастно е противопоставено малодушието, покорството и високомерието на слугите. Обидите на покорния слуга Хермес показват не силата, а безсилието на Зевс. Това личи и от категоричния отговор на прикования Прометей:

                         Нека яростно бурните морски води 
                         заливат звездите на техния път 
                         по небесния свод! Нека в Тартара 
                         бъде хвърлено моето тяло навек, 
                         в кръговрата ужасен на черна съдба. 
                         О, той нивга не ще ме погуби!

          И наистина — моралната победа е на Прометей. Макар окован и страдащ, той се издига над Хермес, а чрез него — и над Зевс. Титанът е по-висшият, утвърждаващ своята правда герой.

          Величието на Прометей се ражда от любовта му към човешкия род. Героят дръзва да се противопостави на волята на най-силния — Зевс, твърдо понася страдалческата си участ, защото вярва в бъдещето на човека и в човешкия прогрес.

          Но огненосецът не чака отплата. Дарил на смъртните огъня, той самият задълго потъва в мрака. Подпомогнал хората да се чувстват сигурни и щастливи, Прометей е обречен векове наред да бъде самотен в своето страдание. Така в трагедията на Есхил, от творец на блага за човека, Прометей се превръща в символ на съзидателното човешко начало. Истинска оценка за стореното от Прометей, израз на преклонение пред изключителността на неговото дело, са думите на Йо (една от жриците на Хера): „Велики благодетелю на смъртните!“

          Титанът Прометей е един от най- трагичните образи в световната литература — богоборец, човеколюбец, спасител на човешкия род. В драмите на Есхил съдбата на героите е предопределена, тя е всесилна, но Прометей се противопоставя не само на божествения произвол, но и на самата съдба. Той действа по зова на ума и волята си, превъзмогва собственото си страдание и остава непреклонен в желанието си да служи на човешкия род.

Прометей е непреклонна личност с категорични възгледи за света, боговете и хората. У него няма колебания и противоречия. В образа на митичния титан се представя антична класическа хармония между съдба и героична воля. Съдбата предопределя човешкото битие, но Прометей доказва, че това не води задължително до безволие и безсилие. Съдбата може да води и към свобода, към героизъм и велики подвизи.

          Ненапразно са нарекли Есхил „баща на трагедията“. Неговите прекрасни образи, които и до днес са живи, тъй като са въплътили в себе си хуманистични идеали, водещи човека към познание и прогрес, печелят зрителя и го насочват към по-висши идеали. Това прави твореца безсмъртен, както е безсмъртен и неговият Прометей.

Автор: Анна МИХАЙЛОВА

@bgmateriali.com

Изтеглиsave