Поемата “Ралица” – нравственост, непреходност, сила и стоицизъм на духа
(Образът на Ралица – интерпретативно съчинение)

Творчеството на Пенчо Славейков е богато на теми, художествени образи, идейно-философски проблеми. Тази богата и многостранна личност сътворява много художествени произведения по мотиви от народното творчество. Любовта към фолклора Пенчо Славейков наследява от баща си – големият възрожденски поет Петко Рачов, който е известен събирач и изследовател на автентични народни песни.
Поемата “Ралица” е написана по мотиви на народната песен, но в нея основното е сложната нравствена и философско-психологическа проблематика, която е заложена изключително майсторски. Като поет модернист Пенчо Славейков счита, че на базата на фолклорни мотиви могат да се изградят художествени образи, които са в съзвучие със западноевропейската литература. Силата на българския народностен дух, неговият стоицизъм, дълбоката и непреходна нравственост, която притежава – това е в основата на затрогващия образ на Ралица. 
Поетът разкрива образа не просто на една българка, а на един човек, понесъл сътресенията на живота, запазил и съхранил жизнелюбието, радостта, вярата. Устойчивостта на духа се оказва най-характерното за българската душевност, която Славейков опоетизира с любов и всеотдайност, с дълбочина и проникновеност. Има една изстрадана мъдрост в душата на българката, за която поетът пише с преклонение.
В поемата “Ралица” непобедимо очарование с физическа и нравствена красота носи Ралица. В нея авторът въплъщава българските народностни добродетели, за да ги обезсмърти:
Като оназ вечерница в небето
една бе в село Ралица девойка…
Неслучайно поетът откроява мястото на девойката сред другите моми в селото. Подходящото литературно сравнение е внушение за неземната красота на Ралица, която блести преди всичко със своята нравствена сила и дух, отколкото с физически черти:
Сиротно чедо беше тя.
Това определение насочва към устойчивостта на духа, който се възпитава още от детските години. Отгледана без майчина ласка и бащина грижа, Ралица носи болка и горчивина от нерадостното си детство. Всички изпитания в живота тя понася достойно и гордо. Любовта на леля й съхранява в душата й топлина и човечност:
… гърлицата както
отглежда своя рожба…
Това сравнение е внушение за нежността, с която роднината на Ралица бди над сиротното чедо. Болката от нерадостното детство на героинята не поражда у нея омраза, а любов и разбиране към хората. Любовта към Иво Ралица приема като дар и е истински предана и всеотдайна в чувствата си. Българската девойка обича с цялото си сърце и тя е водена не от пари и богатство, а от стремежа към чисти човешки отношения:
… Че модрия й поглед бе западнал
като мъгла на всички на душата…
Много млади момци харесват Ралица, но тя обиква този, който й е духовно най-близък, макар и беден. Любовта на Стоичко Влаха е отблъсната, защото той е надменен и груб. Като описва взаимоотношенията между младите, Славейков използва една поетична метафора:
… лоза се окол явора обви –
около Ива Ралица девойка!...
Силата на човешката любов е възпята с нейното очарование и непреходност. Ралица чувства нравствен дълг да брани обичта си, както се брани един живот. Любовта поражда жизненост, радост, виталност на духа:
… Сърце прелива като пълна чаша…
Метафората внушава тържеството на любовта, човешкото чувство, порива да се обича всеотдайно и жертвено.
Нравственият стоицизъм на Ралица се проявява в моментите, в които тя брани любовта си към Иво и не се поддава на изкушение. Добродетелната и благодетелна девойка, която обича искрено, не може да измени на любовта си, независимо какви богатства и подкупи й предлага Стоичко:
… Сърцето силом се не зема.
Не е то пита, то се не ломи!
Поетичното сравнение на любовта с насъщния означава, че тя е жизнено необходима за девойката. Ралица обича жертвено и от цялата си душа. В живота й са важни добродетелите, а не богатството. Нейното трудолюбие, вярност, обич, оптимизъм за бъдещето ще й помогнат да преодолее всички изпитания в живота. Духовното богатство е по-голяма ценност от материалното.
Като проверка на силата и стоицизма на духа на Ралица са драматичните перипетии, които тя преживява. Като поет психолог Славейков проследява нюансите в духовните трепети на Ралица. Тя е измъчена, когато в една злокобна нощ чака нейния любим да се прибере. В душата на героинята се промъква съмнението, мрачното предчувствие. Природната картина е в унисон с нерадостното преживяване:
И нещо тежко, тъмно се полека
възземаше и таеше в душа им
като на лято дъжд, кога в полето
лежат вън златни снопи неприбрани.
Вихърът навън утихва, а в душата на Ралица се отразява отзвука на безпощадната стихия. Тя предусеща трагедията. Отмъстителният Стоичко отнема живота на Иво, защото е загубил любовта на Ралица. Този страшен житейски удар сломява младата жена, която очаква дете. Нейната злочестина няма граница. Дълбоко страда и скърби тя за погубения живот, за любовта. От мъките и страданията загива и майката на Иво. Ралица остава самотна в света, за да се бори с всички трудности на живота. Този драматичен сюжет в поемата има целта да покаже безизходицата на Ралица и преодоляването на всички препятствия. След мъчителните сълзи идва първата радостна сълза, когато се ражда детето и в него Ралица вижда отразена своята любов:
Но в ваклите очи на свойта рожба,
когато се тя вгледа и познай
в тях Иво…
Любовта дава нравствена сила на българката. В нея тя намира упование, смисъл, мъдрост. Жизнелюбието на Ралица се възражда с нова сила. Тя намира смисъл да живее. Нейният нравствен стоицизъм е пословичен. Несломена от трудностите е героинята, която въпреки мъките и теглилата намира сили да продължи да живее и се бори за щастието на детето си:
… от живота
ненадломена – с несломено сърце.
Ралица носи своя жизнен кръст с традиционните за българката смирение и достойнство. Нейният живот придобива висок нравствен смисъл, защото е отдаден за благото на другите. Мъдростта на българката е в надмогването на дребното, маловажното, незначителното, за да се утвърди вярата в живота като висша нравствена ценност.
Посланията на Славейков чрез поемата “Ралица” са за това, да се следва българската традиция на нравствен стоицизъм и сила на духа във всяко начинание. Днес това е нужно на хората повече от всякога, защото се утвърждава българския облик пред Европа и света.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave