Основната техника, с която Сервантес постига своеобразието на отразения в своя роман свят, е пародията. Казано накратко, Сервантес използва стремежа на тогавашния испански читател да се забавлява, като му предлага чрез изпитани, познати нему схеми една на пръв поглед антирицарска книга. За разлика от предходните образци, романът описва не толкова продукта на въображението - фантастичния свят на приключенията, колкото самия процес на въображението. Тази промяна на подхода стои в основата на реализма при изобразяването на света.

Отделните елементи на изобразения свят авторът е свързал в композиционна структура, която отразява пародийните му намерения. Както в поредицата книги за Амадис, и тук приключенията следват линеен ход, определен от свободното движение на коня - т.е. оставени са на случайността, на съдбата. В същото време писателят използва и традиционния за ренесансовото изкуство принцип на симетрията - приключенската линия е разделена на три кръгови движения, които започват с излизането от дома и завършват със завръщането у дома. Така всеки кръг обогатява романа с нови ситуации и персонажи, като ги кара да се съизмерват помежду си.

Друга осезаема отлика на Сервантесовия роман от предхождащата го повествователна литература е конкретността на изобразения в него свят.

Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.

Вход

@bgmateriali.com