ОБРАЗЪТ НА СВЕТА, СЪЗДАДЕН ОТ КОМЕДИЯТА „БАЛКАНСКИ СИНДРОМ“
Очевидно е, че една комедия на маските не може да създава реалистичен свят. Задачата на специфичния похват „театър в театъра“ е да изгради образа на един абсурден свят, разкривайки всички вътрешни противоречия в него. Този свят се гради на няколко различни равнища – отношението между живот и изкуство, отношението между идеология и живот, противопоставянето на човек и идеология. За всички тези различни страни от действителността обаче важи едно и също противоречие – сблъсъкът между идеологическите догми и нормалната човешка логика. А единственият начин този сблъсък да бъде представен пред публиката, е да се покажат различните лица на ненормалния живот.
Повечето от реалните и ситуациите, за които говори „Балкански синдром“, днес трудно се разбират от онези, които не са ги преживели. В репликите на различните персонажи се съдържат много от популярните по онова време идеологически клишета – училището по-близо до практиката, изкуството е отражение на живота, „малката правда“, „правя вятър някому“ (т.е. подмазвам се), преустройство, „стига е този кич“ и т.н. Присъстват и много от реалните и типичните ситуации на епохата – „Кореком“, софийското жителство, тоталният дефицит на всичко, но особено на книги (мотивът със замяната на вълна за „Отнесени от вихъра“, която пък от своя страна ще се замени за тройка), откриване и закриване на стари дискусии, забрана на кибернетиката и генетиката и още много други. Но над всичко това се разполага страхът. Когато баба Кера наивно пита директора дали народът се е обадил по телефона, той й отвръща, че нито тя е казала нещо, нито пък той го е чул. Именно тази атмосфера на всеобща подозрителност и двоен стандарт изгражда образа на абсурдния живот, който българите са принудени да водят. И който в края на краищата прераства в „българския модел“ – такова състояние на духа, което пречи на хората да живеят според някаква нормална логика.
Комедията „Балкански синдром“ като инструмент за изграждане на чувства, убеждения и нагласи
Комедията „Балкански синдром“ е писана и играна в едно точно определено време – в края на социалистическата епоха, когато от Съветския съюз навлиза т.нар. перестройка, правеща възможна критиката на господстващите нрави. А и както казахме, много от съдържащите се в нея идеологически клишета, реални и ситуации трудно се разбират от хората, които не са преживели онова време. Това като че ли определя пиесата като историческа. В същото време обаче всеки, който е гледал нейни съвременни постановки, не може да не е усетил извиращата от пиесата актуалност, както казва критикът Михаил Байков. А тази актуалност е възможна само заради това, че макар и пиесата да показва една конкретна историческа ситуация, проблемите, съдържащи се в нея, са универсални. И до ден днешен основните принципи на „българския модел“ не са престанали да действат. И днес ушите чуват едно, а очите виждат друго. И днес някои са по-равни от други, и днес оценките на различни страни от живота варират от абсолютно черно до ослепително бяло в зависимост от политическия интерес. И днес има „сватанаци“, които уж дават мъдри разпореждания, но резултатите са плачевни и т.н. Така че рано е още да отнасяме „Балкански синдром“ към списъка на историческите четива.
@bgmateriali.com
