ОБРАЗЪТ НА СВЕТА, СЪЗДАДЕН ОТ ОДАТА „ПАИСИЙ“
Както при всяка легенда, образът на света, който одата създава, е дълбоко символичен. Най-важният символ в него е светлината. Спомняме си от изученото в 8. клас, че светлината е израз на божественото начало – самият Христос е оприличен на нея. А нейното предназначение е да победи тъмнината, израз на преизподнята, на дяволското и в крайна сметка – на смъртта. Оттук и вторият символичен момент – възкресението, но вече не на един отделен човек, а на цял народ, потънал поради загубването на паметта в царството на мъртвите. Оттук и символичната сила на паметта, показана като главно условие за победа на живота над смъртта.
Също като в евангелията, сътвореното от Паисий е символ на новото, продължило съществуващата традиция. Да, българският народ и преди Паисий е бил православен, което е показано чрез изреждането на великите подвизи на предходниците, победили езичеството – подвизи и светски, и духовни. Но новото време изисква нови ценности, съдържащи се в същината на новото учение – така, както Христос обновява вярата по време на своята прословута проповед на планината, така и Паисий обновява българското самосъзнание, което от този момент нататък няма да се ограничава само с християнската вяра, а ще се опира и на националната принадлежност – езика, историята, гордостта, честта. Не е случайно, че в проповедта на Паисий към българския народ ролята на езика е подчертана – „Нека наш брат знае, че бог е велик / и че той разбира българский език“. Не може тук да не си спомним за битката, която българският първоучител Св. Константин-Кирил Философ води срещу така наречената триезична ерес в защита на правото славяните да служат на Бога на собствения си език.
Ролята на езика е допълнена и от значението на книгата за съхраняване на паметта и вярата. Книгата, написана от Паисий, е носителят на тази памет. Затова тя е сравнена е откровение, с Божия благодат, способна да сътворява мъдрост и знание. Само чрез четенето на книгата българите ще се сдобият с основание за гордост и ще победят враговете си. И не напразно книгата е сравнена със завет – основен мотив по време на Възраждането. Защото пазенето на завета на Отечеството е единственият начин българският род да устои на историческите превратности и да извоюва свободата си – нека тук си спомним Ботевите думи „Отечество мило любя, неговия завет пазя“.
А познатият от „Левски“ мотив за противопоставяне между истинското и фалшивото служене тук също е намерило израз. И тук ненужното служене е представено чрез изпразнените от съдържание ритуали, безумни канони, бдения и утрини, черковния звън. На това ненужно служене е противопоставена решимостта при никакви обстоятелства да не се изпуска пачето перо, е което върху хартията се материализира Словото, способно да възкреси българския род.
Така с натрупването на образи и мотиви е дълбоко символично значение Вазов изгражда един образ на света, чието предназначение е да покаже вълшебната сила на паметта в живота на един народ. Памет, която единствено е способна да държи жив този народ. Защото забравата е смърт, превръщаща човека в камък, неспособен да разбира истинските човешки ценности.
@bgmateriali.com
