Образът на света, създаден от романа „Евгений Онегин“


В началото на трета глава Авторът съвсем директно казва какво възнамерява да изобрази и от какво иска да се различава:

Не с каещото се злодейство 
читателя ще поразя, 
а просто ще изобразя 
бита на руското семейство 
и любовта на младини, 
и нравите на стари дни.

И наистина, образът на света, изграден в „Евгений Онегин“, е съвсем различен от онзи, който пресъздава обичайната романтическа поема. Вместо поредица остродраматични сблъсъци, концентрирани около основния герой, романът въвежда своя читател в едно широко изображение на руския живот от началото на 19. век. Тук ще намерим и шумотевицата на светските салони, и спокойния провинциален бит, ще се срещнем с най-разнообразни герои, нрави и обичаи. Ще чуем дори песните на селските девойки, придружени от прозаичното обяснение, че пеят по заповед, за да не ядат от малините, които берат. Тази широта на изображението превръща романа в истинска енциклопедия на руския живот.

Освен това, за разлика от обичайния фон на действието в романтическите поеми: далечни екзотични страни, герои от непознати култури, неопределено време, в което се развива действието, светът в „Евгений Онегин“ е разпознаваем и точен. Сам Пушкин казва, че е писал романа, изчислявайки времето на действието по календара. Освен това фонът, на който се развиват събитията, е конкретен и почти документално точен - текстът на романа може да се използва като източник за изучаване на бита в тогавашната епоха.

В същото време светът в романа не е само бит. В текста се срещат множество споменавания на литературни произведения, герои, скрити и явни цитати, позовавания, спорове. Това означава, че ако иска да проникне по-дълбоко в изображението, читателят трябва да е активен, да отгатва различни литературни позовавания, да се съгласява или да спори. Същото прави и авторът. Той в никакъв случай не е хладен страничен регистратор на случващото се. Напротив - непрекъснато се намесва в действието, коментира, изразява емоционално съпричастие или морална оценка. Затова и романът се развива по-скоро като разговор между автора и читателя.

В тази връзка интересен е и въпросът за неговата форма - роман в стихове. За тогавашния, пък и за днешния читател тук се крие остро противоречие. По онова време романът е бил нисък жанр, разказващ за делничния живот на обикновените хора, и затова подходяща за него е била прозата - в прекия и в преносния смисъл на тази дума. Стиховете са били запазени за поемите - произведения, възпяващи възвишени герои, големи страсти, велики подвизи. Изобразяването на делничен живот в стихове, при това виртуозни, е предизвикателство, с което Пушкин очевидно иска да каже, че високите идеали трябва да се търсят не само в значимите национални събития, а и в делничния живот на хората.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave