Образът на света, създаден от старозаветния разказ
Както във всеки мит образът на света, изграден от библейските истории за грехопадението, за първото престъпление, както и за Мойсей, има символичен характер. Затова най-добре е да разясним символичния смисъл на някои от основните елементи, изграждащи този образ.
Раят. Образът на Едемската градина е изключително важен за създаването на онзи образ на света, който митът се стреми да утвърди. За него е казано, че се намира „на изток“, т.е. на място, различно от това, на което сме „ние“. По този начин се подчертава извънположеността на рая от обичайния човешки свят. В същото време обаче раят е и център на света. От райската градина извира река, разделила се по-късно на четири - всяка с името си. При всички митологии изворът е символ на извора на живота, а често срещаният мотив за разделянето му на четири реки съответства на четирите посоки на света, както и на четирите елемента - вода, въздух, огън и земя. С други думи, раят е едновременно и „някъде другаде“, и в „центъра на света“. Така митологията се стреми да убеди човека в неговата богоизбраност и централност.
Дървото на познанието и дървото на живота. В градината, която посажда Бог. растат две дървета, разположени в центъра й. Те са разновидности на световното дърво, съединяващо земния и небесния свят. Но в библейския разказ се говори основно за дървото на познанието. Това е така, защото именно то дава възможност на човека да се откъсне от лоното на природата и да премине в това на културата. Този момент обаче е много двусмислен. От една страна, несъбуденото природно състояние на човека се определя като невинност, а познанието - като грехопадение. От друга страна обаче, познанието изравнява човека с твореца, а това по никакъв начин не може да се тълкува като падение. За да се издигнат съвсем до своя създател, на хората им остава само една крачка - да вкусят и от дървото на живота, т.е. да станат безсмъртни. За да запази своята изключителна позиция, Бог забранява достъпа на хората до тези две възможности. Той заплашва Адам и Ева, че ако ядат от дървото на познанието, ще умрат. Оказва се, че те не само не умират, но се появява и опасността да станат безсмъртни, защото, владеейки познанието, лесно могат да стигнат до дървото на живота. Затова Бог изгонва Адам и Ева от рая и ги проклина да водят трудно съществуване. Въпреки това обаче те отнасят със себе си не само силата на познанието, но и на живота. Вечният живот на човешкия род се осигурява от жената, която ражда нови хора.
Змията. Змията е символ, неизменно придружаващ образа на световното дърво, изобразявано с орел в короната и змия в корените. Змията е посредник между силите на земята и слънцето. В библейския разказ тя е определена като най-хитрото същество и така нейната роля става двояка. От една страна, змията е причина за нещастието на Адам и Ева, но от друга, именно тя им показва пътя към познанието, т.е. към изравняването е Бога. Интересна тук е ролята на жената. Тя хем е част от Адам, една плът с него и затова той е неин пълновластен господар, хем е неговият непрестанен изкусител и двигател към новото. Така целият образ на света, създаван от мита, е двойствен, вътрешно напрегнат и противоречив. По-късно, когато този образ е използван за създаването на религиозни доктрини, се появяват тълкуванията, придаващи му едноизмерност и непротиворечивост. В традициите на юдаизма змията се превръща в символ на неподчинението, а това е основният проблем в целия Стар завет, затова и актът на познанието се тълкува като „грехопадение“. По-късно, в традицията на християнството, змията вече се възприема като образ на самия сатана, който въвлича първите хора в капана на първородния грях, предопределил нещастната съдба на целия човешки род. Това показва, че смисълът на митологичните символи много зависи от тълкуването, което една или друга религия им дава.
Полето. Полето също има двойствен характер. От една страна, то е мястото, където хората добиват храната, необходима им за живот. Но неизвестно защо Бог не обръща внимание на даровете, принесени му от Каин - земеделеца. Той предпочита даровете на животновъда Авел. Земеделието е оценено като дейност втора ръка. От друга страна, полето е и място-то, където Каин убива брат си Авел. Така той иска да скрие постъпката си, защото полето се намира извън пространствата, където живеят хората, т.е. в една от основните митологични опозиции природа - култура се явява повече природа. А в природата човешките и божествените закони не важат, защото извършеното там е невидимо за хорските очи. Само Бог вижда и само той може да отсъди. А Бог отсъжда, че земята ще се отнася двояко към човека, защото е напоена от братовата му кръв.
Докато в първите глави на Битие частите, изграждащи цялостния образ на света, показват основно божествения замисъл, в историята за Мойсей основният проблем вече е съжителството на човека с Бога. Това означава, че основните образи на света ще се изобразяват като среща на земния и небесния свят. И тази среща се показва както с местата на нейното случване, така и с действията, чрез които тя се осъществява.
Планината. Планината е основното място, където се осъществява общуването на човека с Бога. Също както и световното дърво, тя е посредник между земния и небесния свят. Именно на върха на планината Мойсей получава скрижалите на завета.
Знаменията, поличбите и чудесата са това, което трябва да убеди хората в божествената воля. Бог дарява своя избраник Мойсей с чудотворни сили, които го превръщат в посредник между него и хората. Пламъкът в къпината, злочестината, постигнала египетската земя, разделянето на Червено море, манната небесна, пъдпъдъците, падащи от небето, стълбовете дим, извиващи се над планината Синай или пред скинията - това са онези измерими и видими резултати на божествения промисъл, които трябва да убедят хората, че именно това е пътят, по който следва да вървят и че напътствията на Мойсей изразяват божията воля.
Реликвата. Това е знакът, който материализира божествената сила на земята. Подобни предмети съществуват във всички религии, но в еврейската тяхната роля е по-особена. Реликвите не са в истинския смисъл на думата материален обект, защото двете каменни плочи, които Бог спуска на Мойсей, са само носител на писанието, т.е. на една символна реалност. Писмото е това, което съдържа божествената воля, и затова то се възприема като свещено.
Обредите и ритуалите са важна част от образа на света, изграден в историята за Мойсей. Бог дава огромен брой наставления на хората как да го славят. Но ролята на обредите е многопластова. Те трябва да съхраняват паметта на общността, но и да разграничат свещеното от всекидневното, както и своето от чуждото. В огромен брой разпоредби се казва, че обредът не може да се извършва от чужденец. Тези ограничения важат най-вече при обредите, свързани с храната.
Ако свържем в едно всички елементи на библейския образ на света, ще получим пред-става както за същността на божествения за-мисъл, така и за начините, по които човекът трябва да общува с Бога. Последното е изразено в подробните предписания на закона, чиято задача е да предпази хората от присъщата им слабост и така да ги напътства как да устроят своя човешки свят в пълно съответствие с божествената воля.
@bgmateriali.com
