ОБРАЗЪТ НА СВЕТА, СЪЗДАДЕН ОТ СТИХОТВОРЕНИЕТО „ИСТОРИЯ“
Принципът на взаимопроникване на индивидуално и колективно преминава и в начина, по който стихотворението изгражда образ на света. В този образ се редуват конкретността на хрониката, описваща живота в „настоящето“, и обобщението, съдържащо се в образа на миналото и бъдещето.
Миналото, доминирано от неизменния ред – „Така било е и ще бъде“, е символ на онова състояние на света, което трябва да се преодолее. Животът в това минало е сведен само до раждане, изтощителен скотски труд и смърт. Човешкото съществуване се свежда до биологична смяна на поколенията и поддържане на статуквото. За такъв живот „контурите“, които ще улови историята, като че ли са напълно достатъчни, просто защото монотонното битие е лишено от събития. За разлика от тази безсмислена безкрайна повторителност обаче, „настоящето“, в което живее младото поколение, е богато на събития. За тях повествува „хрониката“. В нея се оглежда конкретността на един исторически момент, подсказана от напрегнатото чакане на новини в задръстените кафенета, от последните комюникета за хода на войната, от метафората за нажежения въздух. Тук страданието има конкретно лице, за което „контурите“ не са достатъчни. Защото животът вече не е една безкрайна повторителност, а низ от реални човешки съдби, от съдбовни събития, от конкретни страдания. За да се съхранят обаче в паметта на „бъдещите хора“, те трябва да се превърнат в жив спомен, носен от разказа на историята. Защото разказът не е обобщение и статистика, а истински човешки живот в неговото реално случване.
Бъдещето, към което са насочени всички надежди, също е обобщено. И не само защото още не е ясно какво точно ще се случи в него. Напротив – лирическият герой има доста добра представа как ще се строи новият живот. Все пак пред очите му е примерът на първата държава, решила да превърне мечтата в реалност. И тази реалност е такава, че проблематизира светлата вяра в живота песен. Бъдещето също е заредено с тревогата, че „простата човешка драма“ може да остане незабелязана, защото „поетите ще са улисани / във темпове и във агитки“ и в резултат на това „нашта мъка ненаписана / сама в пространството ще скита“. И все пак именно там някъде е надеждата, че „бъдещите хора“ ще „поемат поста ни“.
Противопоставянето между „хроника“ и обобщение се изразява и в особената двойственост на изразните средства, използвани в стихотворението. От една страна, речта на лирическия герой е делнична, на моменти дори просторечна, описваща грубата действителност на неприветния живот. От друга страна обаче, в тази реч присъстват и подчертано метафорични изрази като „нашта мъка ненаписана / сама в пространството ще скита“, „оглупялата им мъдрост“ (оксиморонно съчетание на две противоположности), „свистеше въздуха нажежен“, „ще вика нашето страдание / и ще се зъби неприветно“. На фона на „думите прости“ ярката образност на подобни изрази придава на речта на лирическия герой особена сила. Така творбата свързва двете крайности на битието – обикновения живот на „неизвестните хора“ и високите идеали на хуманитарната ценностна система. Така „История“ за пореден път доказва основната теза на Вапцаровата поезия – трябва да търсим важните неща около себе си. Човекът с неговите страдания и радости отново трябва да стане център на света.
Стихотворението „История“ като инструмент за изграждане на чувства, убеждения и нагласи
Мястото на „История“ в контекста на Вапцаровата поезия е особено. За разлика от другите му емблематични произведения като „Вяра“, „Песен за човека“, „Писмо“ и „Сън“, в които вярата в светлото бъдеще носи известна доза утопичност, тук място за утопия няма. Бъдещето е показано не като „дните честити“, „когато /се отърсва земята /от отровната си / плесен“ или „уж същият завод, машини същи, /но ставите им блеснали - злато! /И ставите им някак по-могъщи “, а като непрестанна борба за съвършенство. Това послание е вечно актуално, валидно за всяка историческа ситуация, защото изразява един непрекъснат стремеж на човека да осмисли живота си и така да се превърне в брънка от безкрайната верига на битието.
@bgmateriali.com