ОБРАЗЪТ НА СВЕТА, СЪЗДАДЕН ОТ СТИХОТВОРЕНИЕТО „НОВОТО ГРОБИЩЕ НАД СЛИВНИЦА“

 

          Както и в други творби на народния поет, образът на света, който се създава от тях, е сложна смесица от историческа конкретност и символно обобщение. Още заглавието на стихотворението показва, че става дума за една конкретна война и за един точно определен подвиг – голямата битка при Сливница, в която българската армия успява да отблъсне сърбите и така да реши изхода на войната. Но в стихотворението липсва разказ за конкретния подвиг. Саможертвата на героите е показана като художествено обобщение за изпълнен отечествен дълг. Това се постига чрез използването на пределно общи символични образи на саможертвата – минаването в друг полк, братската прегръдка и лягането, сънят под ледните могили, звукът на тръбата, славният гръм на победните битки. В никой от тези образи няма конкретност. Тя се носи само от съзнанието на читателя, който знае, че става дума за точно определена битка. А това е много ефективен начин за постигане на художествено внушение. Карайки читателя непрекъснато да „превежда“ символите в историческа конкретност, а историческата конкретност – в символно обобщение, стихотворението внушава убеждението, че големите думи, лозунгите и нравствените принципи не бива да остават само в идеологията. Те трябва да пронизват целия живот на човека, да ръководят всяко негово действие, всяко негово решение. Само така всеки българин ще осъзнае своята принадлежност към нацията като част от човешката си същност. Ще възприеме верността и дълга към отечеството не като натрапена повинност, а като вътрешна необходимост.

          Втората част от символното обобщение, което стихотворението постига, е свързана с образа на родината. Този образ също е съчетание от конкретност и универсалност. От една страна пестеливо, но достатъчно точно е посочено конкретното място на битката. Споменава се името на град Сливница, споменава се Витоша, бойните полета. От друга страна обаче, когато лирическият говорител казва, че е свил венец от песен жива, той уверява, че тази песен ще гърми из „българските планини зелени“. С други думи, из цялата национална територия. Така родна земя, народ, защитници и възпяващ поет образуват една общност, наречена България.

          „НОВОТО ГРОБИЩЕ НАД СЛИВНИЦА“ КАТО ИНСТРУМЕНТ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ЧУВСТВА, УБЕЖДЕНИЯ И НАГЛАСИ

          „Новото гробище над Сливница“ е уникална по своето въздействие творба, но в същото време тя е и органична част от цяла поредица произведения на българската литература, изграждащи сетивния образ на отечеството и саможертвата на борците, загинали в негово име. „Хаджи Димитър“ и „Обесването на Васил Левски“ от Христо Ботев, „Епопея на забравените“, „Паметниците на България“ и „Радецки“ от Иван Вазов, „Сто двадесет души“ и „Бачо Киро“ от Пенчо Славейков, „Заточеници“ от П. К. Яворов и още много други. Тази представителна поредица изгражда новия героичен пантеон и показва как от бурите на българските изпитания се ражда устойчивата ценностна система на нацията.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave