Песните, с които човек е говорил на природата: обредните песни и отношението към живота, света и природата, учебен разбор
Зареждане на оценките…
Тези народни песни са наричани празнични, понеже първоначално са създавани във връзка с обичаи и обреди по бреме на празници и са се пеели при изпълняването на определени обредни действия в тях откриваме дребни религиозно-езически и християнски представи, свързани с докласовото родово общество и ранния феодализъм.
При родовообщинния строй производителните сили са били слаби разбити, а човекът е бил пряко зависим от природата с нейните стихии. За да я умилостиви, та да е благосклонна и да му осигури благополучие и добра реколта, той използва магически действия и заклинания, плод на първобитната му идеология и виждане. Магията се крепи върху вярата в силата на словото, култа към предците, считани за покровители и бранители от злите сили. Тогавашните хора искрено вярвали в чудесата и свръхестественото, в праславянските богове Перун, Даждбог, Лада.
След покръстването става смесване на езически и християнски вярвания. Ще бъде погрешно да считаме, че обредната поезия е напълно религиозна. Дори самите обреди доказват обратното - те са твърде практични. Отразяват обикновените грижи на човека, обществената и трудовата дейност на земеделци и скотовъдци. Християнството е възприето само външно, без мистика. Според етнографа Йордан Захариев, българският селянин не ходи в черква, за да слуша попа. Пали свещ и взема причастие от страх да не разсърди Бога, когото схваща като зло същество. Принася му жертви, прави курбан (коли агнета, овци и говеда), за да го умилостиви. Езическите елементи навсякъде надделяват,
обредите са със силни езически тенденции под християнска религиозна окраска.
Обредните песни са разнообразни по съдържание и мотиви. Те се групират около земеделския календар и промяната на годишните времена според движението на Земята около слънцето (зимен и летен слънчев кръговрат, пролетно и есенно равноденствие). 0бхващат обреди, предназначени да подготвят и осигурят по-богата и по-добра реколта (зимен, пролетен и летен цикъл), а по-краткия есенен цикъл е свързан с нейното прибиране.
Семейно-обредните песни откликват най-живо на традиционните семейни обреди в ранните стадии от развитието на човешкото общество. По брой те са по-ограничени. Разкриват нови страни от материалната дейност на човека, от живота на селските маси в миналото. Те се обединяват около три основни момента в живота: раждане, женитба и смърт.
Около раждането съществуват редица обичаи и вярвания, но почти няма песни. Тяхната главна задача е да предотвратят вредните действия на злите сили (самодиви, веди и др. ). В основата си те са пожелания за здраве, радост и щастие. Рисува се благополучното бъдеще на детето (на момиче се пожелава хубост, на момче - юначество). На Кръщене се пее песен, която пожелава щастие на детето. Според някогашните вярвания, на третия ден се явяват орисници (наречници). Те наричат бъдещата съдба на детето. Песните за раждане ни дават богат материал за всекидневния живот, за радостите и грижите на семейството. Поради старинните елементи на вярванията те ни връщат към древни митични представи.
От семейно-традиционните обреди най-значителен интерес предизвикват сватбените песни, най-разнообразни и най-богати. Несъмнено гонитбата е била най-съдбоносното събитие в личния живот, с важно обществено и стопанско значение. Чрез брака в семейството влиза нов човек, нова работна ръка и същевременно продължител на рода. Народът е изградил цял кръг от обреди, често траели цяла седмица, сватбените песни отразяват чувствата на младите, настроенията и преживяванията в техния дом, а също семейните отношения и картини от бита на семейството. Откриваме описание на различни обичаи: грабеж и откупване на момата. В някои песни момъкът се кани да грабне невястата си със своята дружина. Като разбие стени и крепости. В други се дават съвети, молби, увещания към близките на момата да не я продават. В сватбените песни централно място заема образът на невястата. Тя е извънредно хубава, скромна, работлива, отстъпчива.
В сватбената песен „Прощавай, мамо, прощавай” момата се обръща към родната си майка. Прощава се с нея, скърби, че вече няма да са заедно. Ще обядва със свекър, свекърва, зълви, девери и по-стари етърви. Моли своята майка да полива цветето й сутрин с росица, по пладне с водица, а вечер със сълзи. Основното чувство, вълнуващо девойката, която излиза от бащиния дом и се запътва към този на съпруга, е тъга, болка и тревожно очакване. Болката от раздялата с близките от родната къща се коренят и в тежката социална действителност, в безправното положение на жената в патриархалното семейство. Тя ще трябва да се съобразява във всичко с новите роднини, а най-вече със свекървата. Женитбата наистина е жива раздяла с най-скъпите на нейното сърце родители. Най-много ще й липсва майката. Тая кратка песен е доста изразителна. Построена е просто - в монолог, като обръщение. Преживяното е предадено искрено, с пестеливи краски, нещата са назовани със собствените им имена, поетическото чувство е дълбоко.
Пенчо Славейков е точен, когато високо оценява тези малки народни лирични песни. Той изтъква, че те се отличават с „отсъствието на декларация, на изкълчени чувства, на звучни рими и други външни украшения, каквито с пълни чували му дава изкуствената песен."
В нея нито една дума не е излишна. Всичко казано е абсолютно необходимо, мисълта и чувствата са подчинени на дълбока вътрешна логика. Творбата завършва с великолепна поанта, която още повече засилва емоционалното звучене. Девойката се сбогува с майката;
Прощавай, мамо, прощавай,
цветето да ми поливаш
заран със ситна росица,
а на пладнина с водица,
а вечер, мамо, със сълзи.
Третият основен, но пределен момент в живота, е смъртта, обкръжена от народа с много обреди. В тях се проявяват следи от култ към предците и представите за задгробния живот. Погребалните обреди отразяват отношението на живите към покойния. Състоят се от действия с магичен характер, които целят да улеснят преминаването на душата на умрелия в задгробния свят и да попречат да се върне, както и да осигурят благосклонността на покойния към живите.
Календарно-обредните песни са кратки лирични творби, изпълнени с чувства и образи. В тях срещаме-обръщения към лицата, на които се пее песента (напр. коледната песен „Станинине, господине"), припеви (в лазарската „Ой Ладо, Ладо") и специални завършеци, които са благословия или подкана за даряване „Що по небе дребни звезди".
Великденските песни са предимно хороводни и с много митически елементи. Боядисват се яйца (това е най-радостния момент за всички), приготвят се обредни хлябове, подновява се квасът, а в тестото се замесват и някои лековити билки. В песните се появяват образите на самодиви и юди, които отвличат девойки, невести, моми, деца.
А Гергьовден е най-популярният народен пролетен празник. Той е преди настъпването на лятото. Цялата природа е разцъфтяла. Стопанският живот в полето кипи. Основна тема на песните са земеделието и скотовъдството. Гергьовски обичай е по нивите да се пали слама от Бъдни вечер, за да не ги бие град. Преди изгрев-слънце се берат цветя и билки, с цветята се окичват първото агне и първата обягнила се овца в стадото. Съдовете за мляко, жилищата, оборите, кошарите също се обкичват с цветя. Пеят се песни, връзват се люлки, на които децата и момите се люлеят за здраве. Вият се венци, берат се цветя. Затова празникът се нарича често „Цветен Георги”.
В нашия фолклор зимните обреди и песни започват с празника Коледа и неговата подготовка. В основата си той е древен езически празник, съвпадащ със слънчевия кръговрат през декември. Името му произхожда от гръко-римската дума календа. С нея се означава първият ден на Новата година. Християнската църква не успява да го унищожи и ги слива с Рождество Христово. В песните се чества началото на новата астрономическа година. Извършват се обреди, изразяващи пожелание за плодовитост, богатство, щастлив живот и брак. Най-главен обред е коледуването: младежи обхождат домовете с благопожелания и възхвала на всички членове на семейството. У нас коледуват момци или мъже. След изпетите песни коледарите са богато дарявани, с което се цели имотност и охолство. В коледната песен “Добра вест на коледари” се пее за благополучие на стопанина земеделец и животновъд. Тук пожеланията се представят като вече изпълнени.
Вечерта срещу Коледа се нарича Бъдни Вечер (от бдя). Празнува се на 24 декември много тържествено. Честването е строго семейно. Цяла нощ в огнището гори дъбово дърво – бъдник. Трапезата се слага върху слама, от която се връзват плодните дръвчета, за да раждат. Навред се приготвят специални обредни хлябове, разнообразни по форма, украса и названия. Ястията тази вечер задължително са само постни, като по традиция са най-често девет. На трапезата трябва да има от всичко, което се произвежда. Навсякъде са разпространени варено жито, варен фасул, сърми, ошав, туршия, лук, чесън, мед, орехи, сурово жито. За западна България са характерни още зелник, тиквеник и малка питка, в която се слага пара или различни дребна предмети, по които после се гадае.
Празненството се придружава от кадене, поставяне на бъдника (коледника) в огнището. Той е специално отсечено дърво през деня от момък за женене или младоженец. То се подготвя с особен обред от най-старата жена в къщи и момък, а жените и булките, хванати на верига през раменете, пеели в село Литаково, Ботевградско, следната песен:
Ой те, дръвце, право дръвце!
Де си расло толко тънко,
толко тънко, та високо?
Отговаря тънко дръвце:
- Ой те тебе, малка моме,
малка моме, кривоперке!
Я съм расло тамо горе,
тамо горе на планина,
на планина, на рудина,
край езеро самовилско,
отсече ме вакъл овчар,
донесе ме да ме сади
край огнище, край трапези.
Я съм, моме, златно дръвце,
златно дръвце, плодовито...
Дървото ще порасне до небето, клон ще пусне до земята, лист ще листне дребен бисер, цвят ще цъфне чисто сребро, род ще роди сухо злато. Всеки от къщата ще получи дар-живот и плодородие, здраве и веселие. Млада Бога ще дарува на момата - дребен бисер, на майката - чисто сребро, на бащата - сухо злато. Домът ще е пълен с дечица, агненца, теленца, конченца, яренца, прасенца, лекогривки пчелици.
С Коледната песен „Ой те, дръвце, право дръвце” се убеждаваме, че празникът е свързан със селскостопанския бит (домашните животни), с надеждата за плодородие. Несъмнено тук вярата във вълшебната, магическата сила на словото и на съпровождащия го обред играе голяма роля - словесните образи изразяват увереността за сбъдване на онова, което се пожелава или съобщава.
Свързани материали
Словото, което пази дома: обредните народни песни и коледарските благословии, разработка върху българския фолклор
Песента, с която българинът е посрещал празника, стои в центъра на тази разработка върху обредния пласт на народното творчество. Началото изяснява какво прави една песен обредна: връзката ѝ с ритуалното действие, с календара и със семейните обичаи, старите езически и християнски пластове в нея, преклонението пред слънцето и земята, култът към предците и вярата, че изреченото слово има сила над природата. Оттам погледът се стеснява към най-голямата група обредни песни, коледарските. Проследено е как зимният празник на възраждащото се слънце се слива с християнското честване на Рождество и какво придава на коледната нощ нейната тържественост. Отделен акцент е поставен върху Бъдни вечер и върху бъдника: кой го отсича, как се подготвя, защо се избират точно определени дървета и какво символизира горенето му. Приведени са кратки откъси от коледарски песни, в които бъдникът сам заговаря, а образът му се свързва с представата за Дървото на живота и за плодородието. Финалната част разглежда благословията като задължителна съставка на коледарската обредност: кой я изрича, как коледарите съобразяват песента със стопанина и поминъка на всяка къща и с какви пожелания завършва всяка от тези песни, включително най-известната сред тях. Разработката е подходяща за час по литература върху фолклора, за подготовка на изпитване по темата за обредните песни и за писане на съчинение или отговор върху българската народна обредност.
Златно дръвце и венец от здравец: коледните песни като обредни народни песни. Учебен материал с разбор на песните и символите
Момчета тръгват по домовете в полунощ срещу Коледа, а в огнището гори отсечено предната вечер младо дърво. Този учебен материал обяснява защо всяко от тези действия има смисъл и как то се е превърнало в песен. Началото изяснява какво представляват обредните песни, защо се наричат още празнични и как се разпределят според празничния календар. Оттам изложението стига до връзката между народния календар, движението на слънцето и древния култ, върху който стъпват зимните обреди, както и до срещата на езическото и християнското начало около 25 декември. Централната част разглежда коледарските песни и заложените в тях благопожелания. Проследена е една от най-известните коледарски песни и смисълът на пожеланията за берекет и за ползотворен труд. Отделно място е дадено на обреда с бъдника и на песента, изградена като диалог между момата и дървото, както и на символиката на златото, среброто и бисера в нея. Следват още три песни: една, в която битовото пожелание се преплита с митическия мотив за змееборството, друга, в която юнак се надпреварва със Слънцето, и трета, посветена на детето и на неговото щастливо бъдеще. При всяка е показано какво носят образите и към кого са отправени думите. Наблюденията са подкрепени с цитати от самите песни и с обяснение на фолклорните понятия. Текстът е подходящ за урок и за подготовка на устен отговор по фолклор в пети клас, както и за проект върху българските обичаи.
„Колкото звезди по небето, толкоз здраве в тоя дом“: коледните обредни песни в народния календар, обичаите, бъдникът и коледуването
Учебен текст за зимната обредност, който подрежда народния календар, вярванията около прехода между сезоните и мястото на коледните обредни песни в тях. Началото обяснява как празникът прекъсва делничната работа и включва човека в кръговрата на живота, върху каква митологична представа е изградена системата на народния календар и защо трудовата година се дели на зима и лято. Следва частта за преходния период, когато границата между земята и небето изчезва. Тук са събрани поверията за срещата с душите на мъртвите и с митичните същества, обяснението на имената, с които народът нарича тези дни, поверието за отварящото се небе срещу Богоявление и един любопитен добруджански обичай срещу болестта. Същинската част е посветена на Коледа: християнското ѝ съдържание, произходът на самото име, връзката с римския празник на зимното слънцестоене в чест на Аполон и наслагването на новия празник върху езическия, подкрепено с мнение на изследовател на фолклора. Отделен акцент е поставен върху бъдника: как се избира и отсича дървото, кой го подготвя и какво пожелава песента, изпълнявана над него. Приведен е откъс от обредната песен, а тълкуването показва защо дървото е златно и плодовито. Финалната част представя коледуването: обиколката на коледарите, обредното дръвце като умален модел на Вселената и значението на неговите съставки, благословиите след песните и даровете от стопаните. Обобщени са и темите на коледните песни, както и вярата в силата на магическото слово. Текстът е подходящ за урок и преговор върху фолклора и обредните песни, за отговор на въпрос за народния календар и за подготовка на съчинение върху зимната празничност.
Самодиви, змейове и песни за дъжд: народните песни, ритуалите, обредите и обичаите, 5 клас
Учебна разработка за произхода и предназначението на българските народни песни и за обредния свят, в който те живеят. В началото е показано кога и защо възникват народните песни и какво място заемат в живота на човека, с опора върху свидетелството от предговора към сборника на Братя Миладинови. Оттам разработката минава към най-старите песни и към езическите представи и вярвания, които стоят зад тях. Следва частта за словото и мита: каква е ролята на словото в древността, защо функцията му е възприемана като свещена и как митът подрежда хаотичната картина на света. Обяснено е и къде освен в песните оцеляват митичните образи. Същинската част представя самите образи. Разгледани са самодивите и самовилите и това, което олицетворяват, често срещаният мотив за сватбата на самодива със земен човек, противоречивият образ на змията и сложният образ на змея с неговите стихии. Отделно са проследени митологизираните исторически герои и разликата между историческото и митологичното в тях. Последната част свързва песните с празничноритуалния цикъл: обредите, които съпътстват отделните етапи от живота на човека, песните за Коледа, Лазаровден, жътва и седянка, обредите за плодородие и здраве и умилостивителните магически действия. Показано е и кои от старите обичаи са стигнали до днес. Разработката е подходяща за уроците по фолклорен модел за света в 5 клас, за домашна работа и за преговор преди изпитване.
Митическите народни песни: свят, населен със самодиви и змейове, анализ на копнежа за красота и на изпълнения дълг в „Славки си рожба не трае“ и „Троица братя града градяха“
Обзор на митическите народни песни, който първо очертава света, в който те възникват, а после се спира на две конкретни творби. В началото е обяснено защо тези песни са сред най-древните във фолклора ни, каква форма имат повечето от тях и по какви следи съдим за старите вярвания на българина. Изброени са съществата, които населяват песните, и типовете случки, около които те се въртят: отношенията на човека със слънцето и месеца, превръщанията, вгражданията, сбъдването на сънища и клетви. Следва разсъждение за отношението между човека и природата в тези песни: страхът от враждебните сили, но и дързостта да им се противопостави, какъв изход имат тези двубои и какво следва от него за общата картина на живота. Първата разгледана песен е „Славки си рожба не трае“. Проследени са мотивът за бездетието, страхът на майката за красотата на дъщеря ѝ и хитростта, с която се опитва да я опази, срещата със слънцето и обредната картина на Гергьовден, както и недоразумението, което променя всичко. Изводът е формулиран кратко и в него личи гордостта на народния творец. Втората е баладата за вградената невеста „Троица братя града градяха“. Обяснено е вярването, върху което тя стъпва, и как то се отразява в сюжета: обетът на братята, единственият, който запазва тайната, и измамата на строежа. Отделно е откроено онова, което е озадачавало поколения читатели: примирението на героинята и молбата, с която тя се обръща към зидарите. Текстът е подходящ за подготовка върху фолклора и митологичните представи на българина, за съчинение или устен отговор върху мотива за вградената невеста и за преговор върху народните песни.
Добър глас от долната земя: коледарските песни и символите на Бъдни вечер, учебен текст за 5. клас
Учебен текст за коледната обредност, подреден така, както върви самата коледарска нощ. Началото обяснява защо дружината обхожда всички къщи в селото и какъв смисъл народът влага в това обхождане. Следва пътят на коледарите: как съобщават за пристигането си, какво пита водачът стопанина и какво му отговарят от къщата. Песента, с която коледарите влизат в дома, е разчетена стих по стих и от нея са изведени три неща, за самите гости, за вестта, която носят, и за мястото, откъдето идват. Обяснено е и защо думите в тази нощ се смятат за особени. Отделна част показва, че песента не е една и съща за всички: изброени са осемте адресата според възрастта, пола и занаята. Следващият раздел се занимава с пространството в обредността и поставя движението на коледарската дружина редом с пътя на героя от вълшебната приказка, като посочва в какво се състои приликата между двата пътя. Втората половина е справочна: разгледани са символите на коледната обредност, трапезата, бъдникът, обредният хляб, сламата и засичането с брадва, като при всеки е обяснено какво означава и какви действия и вярвания са свързани с него. Текстът е подходящ за подготовка на урока за фолклорния модел за света в 5. клас, за изпитване върху коледарските песни и за преговор преди работа върху обредната народна песен.