Омир - "Илиада" - Анализ

    Омир - Илиада
ОМИР И НЕГОВОТО ПРОИЗВЕДЕНИЕ

    Първите запазени произведения в европейската литература са „Илиада“ и „Одисея“. Те са свързани с името на великия древногръцки поет Омир. Сигурни сведения за неговия живот нямаме. Запазените осем биографии са от късно време и са изпълнени с митични сведения и невероятни измислици. Не знаем със сигурност дори неговото родно място. Още в древността много градове и селища са си оспорвали честта да бъдат родно място на Омир. Достигнало е до нас двустишието:

    Селища седем се карат за родното място на Омир:
    Йос, Колофон, Саламин, Хиос, Смирна, Атина и Спарта.

    Вариантите на това двустишие посочват още четири града, а късни известия говорят дори за двадесет претенденти! Най-вероятното е, че поетът е роден в Хиос (град на остров със същото име), или в малоазийския град Смирна. Древни извори обаче единодушно посочват остров Йос като място, където той е починал и е погребан.
    Противоречиви са и сведенията за времето, през което е живял Омир. Бащата на историята Херодот (484–406 г. пр.н.е.) твърди, че това е IX век пр.н.е., а другият велик гръцки историк Тукидид (471–395 г. пр.н.е.) споменава за VIII век пр.н.е. Твърдението на късните животописци на Омир, че е живял през времето на Троянската война, тоест през XII или XI век пр.н.е., не е вярно. Приема се вече като съвсем вероятно, че поетът е живял през втората половина на VIII и началото на VII век пр.н.е.
    В древността никой не се е съмнявал в съществуването на Омир. Платон (429–347 г. пр.н.е.) говори, че този поет „е възпитал цяла Елада“, а пък Аристотел (384–322 г. пр.н.е.) на много места в своите книги се позовава на Омир. Към III век пр.н.е. някои учени в гр. Александрия се усъмнили в авторството на Омир за „Одисея“, но съществуването на поета не е било предмет на съмнение.
    Едва през XVII век се изказват мнения от някои историци и класически филолози, че Омир не е съществувал. Дори собственото име Омир се тълкува като нарицателно със значение „заложник“, „съединител“, „слепец“ и подобни. Французинът Франсоа д’Обиняк (умрял 1676 г.) посочва редица противоречия, композиционни недостатъци и повторения в „Илиада“, които не би допуснал един автор. А и по времето, когато се появили двете поеми, нямало още писменост според д’Обиняк. За него Омир никога не е съществувал. Това мнение се подема и обосновава от немския проф. Фридрих Волф (1750–1824 г.). Според него поемата е плод на усилията и творчеството на много поети. Техните отделни песни били обединени в едно цяло едва през VI век пр.н.е. по времето на атинския управник Пизистрат (600–528 г. пр.н.е.).
    Фр. Волф става създател на „теорията на малките песни“. Макар че книгата на Волф била посрещната с възторг и неговото мнение за първоначални отделни песни, които след време били обединени в поемата „Илиада“, имало много привърженици между видни учени, поети и хора на изкуството, явили се противници на това схващане. С право те подчертавали, че писмеността е много по-стара от времето на Омир, а отделните и не съвсем важни противоречия в поемата никак не говорят против авторството на един поет. Противоречия има в „Дон Кихот“, във „Фауст“ и в други велики произведения, но въз основа на тях никой не отрича съществуването на Сервантес, на Гьоте и др. поети. Привържениците на тая теория се наричат унитаристи — те признават един автор на поемата.
    Трети учени са опитали да обединят двете крайни теории и смятат, че отначало съществували две сравнително малки поеми „Праилиада“ и „Праодисея“. Те били допълвани дълго време. Според едни от привържениците на тая теория Омир е автор на първичната ядка на поемите, а според други — той е обработил първичното ядро, допълнил го е окончателно и създал двете поеми в тоя им вид, в който са запазени до нас. Тая теория печели все повече привърженици.
    След разчитането на минойското писмо от XII век пр.н.е. вече никой не твърди, че не е имало писменост по времето на Омир. А след направените разкопки на древната Троя и на много градове и селища в континентална Гърция и някои от средиземноморските острови се доказа, че в поемата се говори за реални селища и за строежи, които са от различно време. Затова и Омировият въпрос, който обхваща въпросите за произхода на двете поеми, за времето на тяхното написване, за съществуването на поета Омир и т. н., вече се връща към схващането на древните: Омир е съществувал и е действителен автор на двете поеми „Илиада“ и „Одисея“. Това обаче не изключва отделни прибавки и промени от декламаторите или преписвачите.
    Преди Омир обаче е съществувала народната поезия. Съществували са и поети. В легенди и литературни произведения са запазени спомени за тях. На първо място нека споменем тракийския певец и поет Орфей, който бил толкова сладкодумен и сладкогласен, че уж умирявал зверове и животни, пленявал одушевени и неодушевени предмети. Римският поет Овидий (умрял 17 г. от н. е. в Кюстенджа) пише за него:

    С песен неземна Орфей, певецът прославен тракийски,
    смайваше диви животни, гори и скали недостъпни.
    „Метаморфози“, XI, 1–2.

    Има запазен спомен и за поета-певец Арион от Коринт, когото делфин, пленен от неговата песен, спасил от явна смърт в морето. Сам Омир споменава в своите поеми за поети. Такъв е тракиецът Тамир. На него завидели дори музите и му отнели зрението.

    Музите, гдето отдавна срещнали Тамир
    от Тракия и го от песни лишили.
    „Илиада“, II, 595–596.

    В двореца на Одисей на остров Итака живее певецът-поет Фемий, който неохотно весели кандидатите за ръката на Одисеевата съпруга Пенелопа. Певец-поет, на име Демодок, има и в двореца на цар Алкиной на митичния остров Феакия.
    Певец и поет в онова далечно време обикновено е едно и също лице. Певците, които сами са съчинявали своите песни, се наричат аеди. Те са съчинявали песни за богове и герои, за важни събития от живота на човека: раждане и възмъжаване, женитба и смърт, празници и погребения. Понякога аедите обединявали отделни песни в едно и така се получавали по-големи творения. Наред с аедите съществували и изпълнители на песни. Те се наричали рапсоди и били изкусни артисти-декламатори. Някои от тях обаче също са свързвали отделни песни в едно цяло и оттам името им, което значи „съшиватели на песни“. Те плачели с глас при тъжни декламации, „косите им настръхвали“ при страшни събития, та слушателите проливали сълзи заедно с тях. Благодарение на рапсодите, които знаели наизуст поемите на Омир, станало лесно тяхното записване по времето на Пизистрат.
    Името „Илиада“ иде от Илион, старото име на гр. Троя в Северозападна Мала Азия, на около седем километра от Дарданелите. Следователно „Илиада“ ще рече поема за Илион (Троя). Тя е написана върху сюжет от митологията или по-специално от тъй наречения Троянски цикъл от сказания, който е дал сюжет на много литературни произведения. В поемата се описват събитията, станали през последните петдесет и един дена от десетгодишната Троянска война. Написана е в хекзаметри. Хекзаметърът е стих от шест дактила (–##]. Той е взет от народната песен, но е усъвършенствуван от поета в „Илиада“ и достигнал такъв строеж, който е станал образец за всички героични поеми в гръцката и римската поезия. Стихосложението е изградено върху редуването на дълги и кратки срички. Тъй като една дълга сричка се изговаря за две единици време и е равна на две кратки срички, то в хекзаметъра волно могат да се заменят дактилните стъпки със спондеични (..##=–.).
    Тия две стъпки имат по четири единици време при изговор. Следователно хекзаметърът в древногръцката поезия може да има 12, 13, 14, 15, 16 или 17 срички, в зависимост от това колко дактила са заменени със спондеи. При четене обаче всички хекзаметри имат по 17 единици време (последната стъпка е винаги двусрична — състои се от хорей или спондей, но се изговаря за три единици време). Затова хекзаметърът има на български 17 срички.
    Хекзаметърът е дълъг стих. При неговото четене или рецитиране се налага известно спиране. Тази кратка почивка се нарича цезура и значи буквално сечене, понеже най-често сече една стъпка. Традиционно е прието да се нарича мъжка цезурата, когато е след дълга сричка, а след кратка — женска. Първата сричка на всяка стъпка в хекзаметъра е винаги дълга и се изговаря с известно повишаване на гласа. Това повишаване на гласа се нарича иктус. Останалата сричка или останалите две срички на стъпките се изговарят малко по-ниско от първата. Това понижено изговаряне носи името тезис. Четенето на стиховете, като се спазва иктусът, тезисът и цезурата, се нарича скандиране. Стиховете на „Илиада“ винаги се скандират.
    В оригинала най-често се среща цезура в третата стъпка, като мъжките цезури имат малък превес над женските. В нашия превод обаче женските цезури са повече, понеже в българския език има сравнително по-малко думи с ударение на последната сричка.

    Старият Хриз бе дошъл при ахейските кораби вити.

    Мощният цар Агамемнон и вождът Ахил богоравен.

    Наред с тая цезура се среща и цезура в четвъртата стъпка. Тя пък обикновено се придружава с цезура във втората стъпка. Рядко има стихове с цезура само във втората или само в четвъртата стъпка.

    Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев.

    Най-много двамата братя Атриди, водачи военни.

    Жалеща грижно данайците, виждайки как те погиват.

    Още Ив. Вазов е въвел в хекзаметровите стихове у нас дактилна цезура. Те са допуснати в предлагания превод като изключение:

    Той на ахейските кораби сочеше пътя към Троя.

    В отделни случаи се срещат стихове, които могат да се скандират с една и с две цезури:

    С откуп богат да измоли от плен дъщеря си любима.

    „Илиада“ има 15703 стиха. Александрийският учен Зенодот Ефески (325–264 г. пр.н.е.) разделил поемата на 24 песни според броя на буквите в гръцката азбука. Всяка песен представлява по съдържание едно завършено цяло. Заглавията на отделните песни също са от по-късно време.
    Разпространението на поемата до изнамирането на книгопечатането е ставало чрез ръкописи. До нас са стигнали над сто древни ръкописа, които съдържат цялата поема или отделни части от нея. Най-старите непълни ръкописи са написани на папирус и някои датират от II век пр.н.е.. Сирийският ръкопис от V век на н. е. е най-старият, който ни предлага целия текст.
    Известно е, че старогръцкият език се състои от четири литературни наречия: Йонийско, еолийско, дорийско и атическо. Всяко едно от тия наречия е било здраво свързано с определен род литературно творчество. „Илиада“ е написана на особен език, който в основата си е еолийското наречие с много силно влияние на йонийския диалект. След хегемонията на Атина в политическия и културен живот на всички елини рецитаторите са заменили всички думи и форми от еолийското и йонийското наречие с атически, щом това е позволявал размерът. Така ние притежаваме поемата на особен език, който се нарича Омиров език. Той е най-старият литературен език в Европа, запазен до наше време. Естествено, че езикът в този си вид не е бил говоримият език на тогавашните елини, но той е бил понятен за всички елински племена. Омировият език се отличава с много богата лексика. Синонимите са твърде много по брой и по групи: за думата „война“ има над 13 синонима, за „копие“ — над 12, за „казвам“ — над 10 и т. н. Освен това има твърде много думи, които се употребяват само от Омир. Някои от тях дори и днес създават грижа на специалистите за правилното им тълкуване. Най-богатата морфология на гръцкия език се среща в „Илиада“ и „Одисея“. Например за родителните форми на личните местоимения в единствено число има по пет форми и за трите лица. Същото трябва да кажем за отделни глаголни форми, съществителни и т. н.
    Лексиката е богата и с много сложни думи, които синтезират качества, свойства, желания, намерения и прочие. Това особено важи за епитетите. Омировите епитети са прочути. Те се отнасят до богове, герои, неодушевени предмети, явления и отвлечени понятия. Всеки бог и всеки герой има по един или по няколко основни епитета. Ахил е „бързоног“ и „божествен“, Хектор — „мъжеубиец“, „конеукротител“ и „шлемовеещ“, Агамемнон — „широковластен“, „цар на мъже“ и „пастир народен“, Одисей — „дълготърпелив“ и „хитроумен“, Зевс — „баща на хората и боговете“, „гръмовержец“ и „облакосъбирател“, Аполон — „сребролък“, „далекострелящ“ и „златомечест“, Хера — „белораменна“, „волоока“ ( = с големи хубави очи) и „златотронна“, Афродита — „златна“, „усмихната мило“ и „венечноувенчана“ и т. н. Наред с тия основни епитети много от боговете и героите имат и други. Например за Ахил се употребяват 46 епитета, за Одисей — 45, за Зевс — 33, за Аполон — 17 и т. н. Някои от епитетите са общи; един и същ епитет се употребява за богове и за герои. „Белораменна“ е Хера, но и Андромаха и други героини, „бърз“ и „бързоног“ е предимно Ахил, но епитетът се употребява и за Аякс Ойлеев, а богинята Ирида е „вихрено бърза“, понеже е вестител на боговете. Значението на епитетите става още по-голямо, като се има предвид, че на гръцки език за един епитет има понякога по две, три, четири и повече синонимни думи. Например „далекострелящ“ се предава в поемата с пет думи, „бързоног“ с четири и т. н. Така езикът на „Илиада“ става твърде разнообразен, жив и изразителен, лишен от еднообразие и монотонност. Изразителни са също епитетите и на предметите: копието е „дългосенно“, морето „многошумно“ и „безродно“, небето — „безкрайно“ и т. н.
    От стилните похвати на поета трябва да подчертаем на първо място сравненията. В „Илиада“ те са много повече, отколкото в „Одисея“. Сравняват се лица и предмети, конкретни и отвлечени понятия, на явления и събития — на последните дори се дава преднина. Понякога за едно и също събитие или случка има по няколко сравнения. Когато Менелай и Мерион изнасят трупа на Патрокъл след упорития бой за него с троянците, поетът си служи с четири сравнения. В първото се сравнява разпаленият бой след двамата герои; с второто се подчертават усилията, които полагат двамата при носенето на трупа — те се мъчат така, както катъри, които

    Влачат по стръмна скалиста пътека от дебри планински
    тежка греда или мачта огромна за кораб презморски,
    а в бързината духа им терзаят и пот, и умора.
    XVII, 743–745.

    Третото сравнение при тоя подвиг е за тия, които отблъскват троянците: те приличат на планински хребет, който спира напора на „силни води и реки пълноводни“. Последното сравнение е за бягащите ахейци: те бягат от Еней и Хектор

    Както безбройни скорци или гарги излитат на ято
    с крясъци грозни, когато съгледат нападащ ги ястреб,
    който донася нечакана гибел на техните малки.
    XVII, 755–757

    Всяко от сравненията създава твърде реален образ, а понякога представлява и хармонична завършена картина. В поемата се срещат твърде действени метафори. Морската вълна „жадува“, земята „въздиша“, медното небе „ехти“, а за мъдрия Нестор е казано:

    Думи по-сладки от мед из устата му плавно течаха.
    I, 249.

    Поемата е била предназначена предимно за слушане. Това налага и често повтаряне на отделни стихове за подчертаване пред слушателите на известна мисъл или просто за почивка. Затова в „Илиада“ има над 800 стиха, които се повтарят. На първо място са уводните стихове като

    Властният цар Агамемнон във отговор тъй му продума.
    I, 285.

    Стиховете като този са много и те се явяват с по-големи или по-малки промени в зависимост от лицето, което говори, и лицето или лицата, на които се говори. Ето два варианта:

    А бързоногият син на Пелея така му отвърна.
    I, 84.

    Нестор, геренският конник, тогава така им продума.
    II, 336.

    Но има стихове, които десетки пъти се повтарят. Между тях нека споменем два:

    Благонамерен към тях, заговори със думи такива.
    I, 253; II, 283 и на много др. места.

    Вече охота за вино и ядене щом утолиха.
    XXIII, 57.

    В отделни случаи поетът така построява своето изложение, че се повтарят десетки стихове. В Девета песен Агамемнон се разкайва за своето грубо държане към Ахил и му обещава скъпи дарове, ако той се върне в боя (122–157). Същите думи повтаря и Одисей пред Ахил, но вече във второ лице (264–299).
    Сюжетът на „Илиада“ е военен, но в съдържанието са вплетени твърде много битови сцени, описания на обичаи, местности, оръжия, та поемата се явява като една енциклопедия на целокупния тогавашен живот. Макар че формално описва събития, станали през последните петдесет и един дена от десетгодишната обсада на Троя, всъщност се говори за много събития, станали твърде рано, чрез умело припомняне на миналото било от самите герои, било пък от поета. Например духът на Патрокъл разказва своята автобиография (XXIII, 69–92).
    В „Илиада“ има много сентенции, които са ценни не само като мисъл, но и като народна мъдрост. Например изрази като „добре е човек да се вслушва“ (I, 274).

    Който безсмъртните слуша, и те благосклонно го слушат.
    I, 218.

    Даже глупецът признава това, що е станало вече.
    XVII, 32.

    Естествено е в една поема отпреди 3000 години да има неща, които за съвременния читател са странни. Това на първо място е оная обстоятелственост, която се среща при описание на всяка сцена. В нашето динамично време подробното описание на случки и събития не допада на читателя. Несъвършенството на писателската техника се проявява в ония случаи, когато Омир трябва да опише две или повече събития, които стават едновременно. За него това е тежък проблем и затова събития, които стават в едно и също време, се описват като станали едно след друго, тоест едното се изважда пред другото или пък просто едното се премълчава.
    Разказвайки подробно всеки отделен епизод, в същото време поетът здраво го свързва с основната мисъл на героичната поема, в която ядката е доблестта и предаността към родината, възхвалата на честта и стремежът към войнска слава. Всички отделни епизоди, дори когато са встрани от действието, като изковаването на оръжие за Ахил в Осемнадесета песен, пак са във връзка с главния герой. Епизод след епизод се виждат в общата верига на основната тема и се създава произведение, което само по себе си представлява завършено поетическо цяло. Всеки отделен епизод е в същото време е и крачка напред в разрешаването на основния проблем — победа над онзи неповторим троянски герой, който в продължение на десет години е най-славен защитник на своето отечество.
    Поемата е многопланова. Нейното действие става едновременно на Олимп и на земята, в ахейския и в троянския стан. Героите са богове, полубогове и обикновени смъртни, но надарени с качества, които ги правят достойни за участници в соима от отбраните лица в поемата. Боговете представляват едно голямо семейство, което живее на Олимп. Всеки от тях има свой дворец, направен от бога-майстор Хефест. Те приличат на хората, но са безсмъртни, притежават всички положителни човешки качества в най-голяма степен и са всесилни. На първо място трябва да кажем, че имат човешки образ, имат свой владетел — Зевс, който е „баща на хората и боговете“. Всеки бог си има своя област на действие: Хера е богиня на семейството, Афродита — на любовта, Артемида — на лова, Аполон — на изкуството, Хермес — на търговията и корабоплаването, Хефест — на огъня и занаятите и т. н. Боговете обичат и мразят така, както и хората. Дори не са им чужди коварството, измяната, подигравката и злорадството. Когато Афродита е ранена от Диомед в боя и тръгва към Олимп, Хера и Атина се надсмиват над ранената богиня като махленки. Дори Атина отива при баща си Зевс и подигравателно му казва:

    Татко мой Зевсе, дали ще се сърдиш, че нещо ще кажа?
    Ето Киприда примами и някаква друга ахейка
    да я последва в града на троянци, които обикна.
    Милвайки нежно красивата и дългопола ахейка,
    тя си одраска ръката във нейната златна карфица.
    V, 421–425.

    Хера, върховната богиня, нарича Афродита „кучка безсрамна“ — епитет, който далеч не подхожда на богинята, Ареса пък вини като „сподвижник на злите, но веки коварен“. А същият Арес се обръща към Атина Палада, богинята на мъдростта и на войната, с думите:

    Кучешка мухо! Ти пак боговете насъскваш към битка.
    XXI, 394.

    Достатъчно е да се прочете Пета песен, в която се описват подробно бойни подвизи на богове, за да се види, че поетът ги представя като хора.
    Боговете имат свои любимци, на които помагат. Имат и ненавистни люде, на които са готови да причиняват най-големи злини. Заедно със своите деца от смъртни те страдат. Тетида скърби за своя син Ахил, когато той страда за своя приятел (XXIV, 105). А Зевс, върховният бог, се държи грубо и жестоко със своята съпруга Хера. Той не само не споделя нищо с нея, но и не позволява тя да се интересува за неговите решения, действия и постъпки.

    Хайде покорно седни и послушай ти мойта повеля!
    Даже от цял Олимп всички безсмъртни не ще ти помогнат,
    щом срещу тебе насоча ръцете си непобедими.
    I, 565–567.

    Надарени с безсмъртие и вечна младост, боговете в „Илиада“ не са абсолютно всемогъщи и всесилни. Дори и над Зевс властвува всесилната и непобедима Мойра — богинята на съдбата. Боговете приемат дарове и биват омилостивявани от хората с жертви. Мойра единствена не се поддава на подкуп: нейните предопределения и решения остават неизменяеми. Както ахейците се подчиняват на Агамемнон и троянците на Приам, така и боговете са подчинени на неумолимата Съдба. И тука паралелът е пълен, макар че боговете се представят като същества, които във всяко отношение стоят по-горе от човека.
    Всесилието и всемогъществото на боговете е използувано твърде много в поемата. Всички заплетени положения се разрешават с тяхна помощ. Нека споменем само намесата на Зевс за връщане трупа на Хектор (XXIV, 23–187). Ахил се отказва от саморазправа с Агамемнон поради намеса на Атина Палада (I, 194 и следващите). Напразно някои се опитват да тълкуват това място като глас на съвестта: за онова време е било естествено да се срещат богове в сюжета на една поема.
    В поемата има десетки главни герои, а участвуващите лица са няколкостотин. Всеки герой обаче е обрисуван като индивидуален, отделен, самостоятелен. Шаблонът е избягнат. Наистина героите имат и общи черти. На първо място това е техният мироглед. Те вярват в боговете. В оная епоха това е било естествено. Вярва в боговете и поетът. Той представя хората като безсилни и слаби по отношение на всесилието на боговете и затова често смъртните очакват помощ от безсмъртните. Омировите герои са „възрастни деца“. Техните радости и скърби обаче са и наши. Те са ту великодушни и кротки, ту користолюбиви и лукави, понякога егоистични и себични, понякога пък са готови да жертвуват своята слава и успех за доброто на другите. На тия герои са присъщи чувствата, които имат изобщо хората: те се страхуват и радват, обичат своите деца, мечтаят за слава и почести, за тих домашен кът и богатство. С една дума, това са хора в пълния смисъл на думата.
    Отделните герои имат основни характерни черти. Ахил се откроява с младежки пориви, старият Нестор — с мъдрост, Аякс Теламонов — с непоколебимост, Диомед — с безгранична смелост, Одисей — с хитрост и т. н.
    Между всички герои на първо място стои Ахил. Той е вожд на мирмидонците, син на техния владетел Пелей и на морската богиня Тетида. По време на описваните събития в „Илиада“ е на около 27 години, красив, властен, буен, силен и честолюбив. Тия му качества го правят идеален епически герой.
    Ахил проявява своята власт още в началото на поемата, когато по своя инициатива свиква ахейските вождове на съвет, за да решат какво трябва да направят за прекратяване на чумата сред войската. Когато пък жрецът Калхас не смее да посочи виновника за бедата, Ахил му говори:

    Смело кажи ни ти волята божия, както я знаеш.
    ……………………………………..
    Никой, догдето съм жив и с очите си гледам земята,
    никога тука при кухите кораби няма да вдигне
    тежка ръка върху тебе, дори да е сам Агамемнон.
    I, 85, 88–90

    Младежката разпаленост е показана и в оня момент, когато Агамемнон заплашва Ахил, че ще му вземе със сила Бризеида. Тогава героят се колебае и обмисля

    Другите бързо да пръсне и сам да убие Атрида
    или да спре яростта си, гнева си голям да подтисне.
    I, 191–192

    В гнева си той не подбира думи срещу Агамемнон. Те се сипят като градушка против вожда на цялата войска.

    Ах ти, пияницо, с кучи очи и сърце на кошута!
    Смелост ти никога нямаш да тръгнеш с войската за битка.
    I, 225–226

    Обидата е много голяма, защото за древните люде кучето е символ на безсрамие, а кошутата — на страхливост.
    Възбуденият герой се заклева да не взима вече участие в сраженията „за честта на Менелай и Агамемнон“. Повече не може да се покорява на вожд, който според него е „користолюбец алчен, облечен в безсрамие“, „цар тунеядец, страхливец“.
    Гневът на Ахил е движеща сила в цялата поема. Героят гори от желание да мъсти. По негова молба Тетида измолва от Зевс наказание за ахейската войска: честолюбивият герой иска и войската да разбере на дело колко голямо значение има неговата храброст и неговото участие в битките. Той страда не само от това, че му е отнета скъпата награда, но и от начина, по който е постъпил Агамемнон. Той грубо я е взел от шатрата на Ахил, който се оплаква пред Патрокъл: „Сякаш съм някакъв жалък изгнаник без чест и достойнство“ (XVI, 59).
    Омир е подчертал на много места неповторимата храброст на главния герой, на Ахил. Аякс Теламонов е прославян като пръв храбрец, но след Ахил:

    Между мъжете най-храбрият беше Аякс Теламонов,
    докато още Ахил се гневеше — Ахил бе по-храбър.
    II, 768–769

    Дори Хектор, първият от троянците по смелост и храброст, на няколко пъти изтъква Ахиловата храброст, и то в момента на последния и решителен бой: „Ти си от мене по-храбър и с копие много по-силен“ (XIX, 219). А и сам Ахил знае своята сила и храброст. Той не само изтъква, че в „битка жестока победа най-славна печелят“ неговите силни ръце, но и говори на Астеропей: „Рожби на клети бащи срещу моята мощ се опълчват“ (XXI, 151).
    Храбростта на героя изпъква преди всичко чрез делата му. Битките, в които той участвува, са най-хубавата прослава на неговото юначество. Когато е нападнат от речния бог Скамандър, който го залива с огромни вълни, героят страда, че може да загине безславно. В тоя върховен момент, когато борбата е на живот и смърт, той казва:

    Хектор, най-смелият воин във Троя, да бе ме погубил!
    Храбър мъж би ме убил и от храбър би смъкнал доспехи.
    Днес ми отсъжда съдбата да имам аз смърт недостойна,
    грабнат от тази голяма река като малко свинарче,
    дето през буря порой го отвлича при опит да мине.
    XXI, 279–283

    Героят е чувствителна натура. Той може силно да мрази и силно да обича, способен е за велики пориви, еднакво силни в обичта и в омразата, в отмъщението и състраданието, може да проявява и нежни бащински чувства. Ахил има син, Неоптолем, който по времето на войната е бил възпитаван на остров Скирос. Над Патрокловия труп героят излива своята душа и говори за своите най-съкровени чувства:

    Друже, преди да загинеш, надежда в душата си имах
    мен да убият далече от конеразвъдния Аргос,
    тука при Троя, а ти да се върнеш обратно във Фтия,
    моето чедо да вземеш от Скирос на черния кораб,
    него дома да откараш и там да му всичко покажеш:
    мойте имоти, робини и нашата къща висока.
    XIX, 328–333

    Бащините чувства са изразени много пестеливо, но от тях блика дълбока обич. В поемата обаче е отделено много по-голямо място на другарската обич: неповторимата привързаност на Ахил към Патрокъл. Яростният гняв владее душата на героя. Нито думите на Аякс Теламонов, нито мъдрите слова на Одисей, нито бащински нежните думи на възпитателя Феникс смиряват гнева на Ахил. Още по-малко са в състояние да прекършат гнева му обещаните щедро скъпи подаръци, защото той е най-малко алчен от всички Омирови герои. Затова си остава в палатката, не жали падащите в бой ахейци. Когато обаче положението става съвсем опасно и врагът напира в стана, Ахил отстъпва пред молбите на Патрокъл и му дава бойните си доспехи, колесницата с божествените коне и своите войски, за да отблъсне троянците. Нещо повече: сам Ахил свиква войските, подрежда ги и ги насърчава. След като Патрокъл пада от ръката на Хектор, гневът на Ахил става действена ярост. Омразата към Агамемнон секва, чувството на лична обида прераства в яростно желание за мъст. Той се упреква, че му е позволил да влезе в боя:

    Него, Патрокла, от всички другари най-много обичах,
    както живота си свиден, а сам го погубих неволно.
    XVIII, 81–82

    Сега вече той не иска нищо друго, освен да победи и да отмъсти за своя любим другар, като убие неговия убиец, като убие Хектор. Нищо, че майка му, морската богиня Тетида, го предупреждава: съдбата е решила, че ако убие Хектор при схватка с него, и той наскоро след това ще бъде убит. Ахил обаче е готов и на това и без колебание заявява: „нека веднага умра“ след отмъщението.
    Големият гняв и страшната ярост правят героя жесток и безсърдечен. Това е много по-естествено за онова далечно време, но е понятно и за съвременника: голямата неправда изисква голямо възмездие.
    Хектор бива убит в единоборство от Ахил. Това обаче не насища гнева му. Скръбта по Патрокъл все повече и повече усилва неговата ярост. И той влачи трупа на убития прославен троянски герой из полето, след като го е завързал за колесницата си. Омир сам окачествява тази постъпка на Ахил като „дело позорно“.
    Силните чувства изморяват човека. Те не могат да продължават безкрайно. Гневът на Ахил и омразата му движат действието на поемата, но героят не може да остане вечно да плаче за своя приятел. Голямата страст трябва да намери изход. Убийството на Хектор не е разрешило въпроса за нейното утоляване. По внушение на боговете Приам, престарелият баща на Хектор, отива нощем в ахейския стан, за да измоли от Ахил трупа на своя най-любим син. А Приам е имал петдесет сина! Старият троянски цар трогва Ахил с молбите си, с припомнянето за баща му Пелей и за преходната човешка съдба. Плаче старецът и коравосърдечният воин е победен. Той жали дълбоко в душата си самия Приам и решава да му даде трупа на Хектор, като се отказва от клетвата си да го хвърли на „псетата и на грабливите птици“.

    Щом се насити най-сетне на сълзи Ахил богоравен,
    …………………………………….
    мигом от трона се вдигна и стареца взе за ръката,
    трогнат от белите власи, пожалил брадата му бяла.
    ………………………………..
    „Клетнико! Колко страдания ти си понесъл в сърцето!“
    XXIV, 513 и следващи

    В „Илиада“ има и други силни и смели герои, които побеждават в сраженията: Аякс Теламонов и Диомед, Менелай и Агамемнон са юначни, водят много и успешни битки, излизат често победители. Те не са страхливи. Наистина Ахил е представен като най-храбър между храбрите, но това не е достатъчно за един идеален епически герой. И Омир го представя като човек с голямо сърце, който е способен да извърши благороден подвиг на великодушие. Не всеки е в състояние да се покаже благороден и не всеки победител може да погледне със синовно чувство бащата на своя враг. Сцената от последната песен на поемата представя вече Ахил като наистина велик герой.
    За милостивото сърце на главния герой се загатва и на други места. Той единствен съжалява гинещия народ и сам свиква вождовете на събрание, за да вземат решение, което би спасило войската от лютия мор. Чувствителната му душа е готова на големи подвизи: било поради омраза, било поради обич, било поради милост. Погрешно е обаче да се смята, че Ахил е човек на настроенията. Поетът ни го представя като разумен герой, който знае какво прави и в момент на жал от обич, и в момент на състрадание.
    С тия си качества той е истински национален герой и в продължение на векове неговият подвиг, неговият живот и дела са били пример за родолюбие. Ненапразно се разказва, че Александър Велики имал винаги за свой идеал Омировия главен герой. А у Ахил са събрани всички достойнства, които трябва да притежава един епичен герой според схващанията на оная далечна епоха: съзнание за национално величие, притежаване на войнствен и родолюбив дух, готовност да се жертвува животът за чест и за слава.
    Според митологията Троянската война е станала заради красивата Елена. Поемата обаче е с военен сюжет и сред многото й герои се срещат сравнително малко жени. Омир излиза от познат мит на тогавашните читатели и слушатели, за които Елена е всепризната красавица. Той не рисува портрета на героинята, както това е направил за Терсит във Втора песен. Никъде Омир не описва нито цвета на лицето на Елена, нито цвета на кожата й, нито косата й. Само в честите епитети „хубавокоса“ и „белораменна“ загатва за тях. Но това са епитети, които получават и други героини в поемата. Напразно читателят ще търси описание на нейните очи, на нейния поглед и снага: физическата красота е останала извън обсега на писателската четка. Жената, заради която се води тежка десетгодишна война, остава като неповторима красавица, но всеки читател и всеки слушател трябва сам да си представи красотата й: идеалното не се поддава на описание. Затова Омир по косвен начин говори за красотата на Елена и още по-силно внушава на читателите неповторимата й хубост. Когато положението на ахейците станало неудържимо и вече сам Агамемнон се разкайва за прибързаната си постъпка, решават да изпратят при Ахил трима пратеници — Одисей, Аякс Теламонов и Феникс. Те трябва да склонят Ахил да се върне в сраженията. Агамемнон се е разкаял и му връща Бризеида, дава му щедри дарове, обещава му още по-големи дарове след свършването на войната. Предлага му се да си избере за жена, която иска от трите Агамемнонови дъщери. Между подаръците има и двадесет пленени троянки, които са

    Първи по хубост и стройност след наша Елена аргийка.
    IX, 140

    Още по-силно е онова място в Трета песен, в което събраните старци на градската крепостна стена виждат отдалече да идва към тях Елена. Те са първенците, начело на тях е цар Приам. Всички са мъдри и разумни. И тия отминали вече времето за любов люде казват:

    Нека не съдим троянци и медноколенни ахейци,
    че за такава жена те отдавна понасят неволи!
    Страшно прилича по свойто лице и снага на богиня!
    III, 156–158

    Троянците са затворени в своя град. Вече десет години продължава жестоката война. Отчаяние е обхванало водачи и народ. И в тоя момент старците не осъждат Елена, виновницата за страданията.
    Какво може да ни даде по-жива представа за голямата красота на Елена от мнението на старците, че за нея заслужава да се води война, свързана с толкова кръв и сълзи? Какво може да бъде по-действено от твърдението на поета, че Ахил ще получи двадесет отбрани красиви троянки, но и те ще бъдат по красота след Елена? Това, което поетът не е могъл да даде в подробности, той ни го поднася чрез въздействието върху другите.
    След тия три стиха поетът е вложил в устата на старците и това двустишие:

    Ала макар и такава, тя нека дома си отплува,
    повече да не остава за нас и децата ни гибел.

    Гениалният поет не е оставил само първите стихове на възхита, за да не изглеждат старците като смешни влюбени в младата жена. Първото впечатление от красотата ги смайва и те реагират, като оправдават мъките заради нея, но веднага след това у тях заговорва мъдростта. Тя изисква щастие за народа, което налага Елена да си върви. Това никак не намалява честта и славата на Елена като красавица и в същото време повишава достойнството и мъдростта на старците. Затова най-известните специалисти по старогръцка литература и естети (например Лесинг) подчертават действената сила на този начин на предаване на една действителност: тя да се почувствува чрез въздействието, което има върху хората. Никакви подробни описания на физическата красота не биха били равностойни по въздействие с този начин, възприет от поета.
    Омир не пропуска случай да говори за пленителната красота на Елена, и то все по косвен начин. Войната се води заради нея, нейният съпруг и нейният похитител (Менелай и Парис) влизат в единоборство. Никой обаче не отронва и дума против нея. Напротив, едно от условията на единоборството е победителят да получи Елена за законна съпруга. Менелай не се сърди на Елена, не роптае против нея, защото предварително й е простил всичко, дори влиза в бой с по-млад воин от себе си, за да си я получи обратно. Приам пък я кани да седне до него, теши я и желае тя да не се тревожи, защото

    Ти си невинна за мен, боговете са само виновни.
    III, 164

    Само на едно място в цялата поема има употребен обиден епитет за Елена. Главният герой Ахил страда безутешно за убития си приятел Патрокъл. Той плаче над трупа и нарежда, че така много не би страдал дори да е загинал старият му баща Пелей. Нещо повече: не би страдал толкова люто дори да е умрял единственият му син Неоптолем богоравен. Ахил не се храни, нищо не пие, оплаква се, че се намира далеч от родината си и се излага на толкова скърби:

    Заради тази омразна Елена воювам с троянци.
    XIX, 325

    Този изблик на негодувание е понятен за нас, понеже героят страда за приятел, когото обича повече от баща си и от родния си син. В духа на повдигнатия тон на поемата е твърде естествено той да изрече обидна дума за виновницата на тия скърби. В ахейския лагер обаче всички обичат Елена и са готови да се жертвуват за нея. Те няма да се завърнат в своята мила родина, никой няма да си тръгне обратно

    Без да е спал във леглото със жената на някой троянец,
    без да е сам отмъстил за скръбта и плача на Елена.
    II, 355–356

    Елена не е доволна от себе си. Дълго време тя наблюдава тая тежка война. Вижда геройството на мнозина воини и от двете страни. Но остава излъгана в човека, заради когото е напуснала дворец, невръстна щерка, братя и дружки. Вижда, че Парис не е оня герой и храбрец, за какъвто го е взела. Тя изповядва на Приам, че се чувствува виновна и желае да умре.

    Трябваше грозната смърт да ме грабне тогава, когато
    заедно с твоя син тръгнах, оставила къща и братя,
    също и щерка невръстна, и дружки любими, цветущи.
    Ала не стана така и сега се стопявам от сълзи.
    III, 173–176

    Поетът не говори нищо за чувствата на Елена към Менелай. А той излиза победител по време на двубоя с Парис. И тук Омир оставя на читателите и слушателите сами да се досещат за чувствата на Елена: тя вече е разколебана, но при вида на Парисовата красота лесно забравя миналото. Затова заявява, че ще остане вярна на новия си съпруг и няма да търси друг жених.

    За укор достойно ще бъде с чужд да споделям
    леглото, троянките мене ще хулят.
    III, 410–411

    В Троя Елена е чужденка. Тя е доведена от презморска страна. Заради нея е започнала войната, която продължава десет години и носи нещастие, смърт и глад, лишения и непрестанни тревоги. Жените тръпнат пред мисълта, че могат да бъдат пленени и откарани като робини в непозната и чужда за тях страна. Недоволство от Елена съществува и в многолюдния дом на Приам. В двореца живеят неговите петдесет сина със своите съпруги и дванадесетте дъщери с мъжете си. При това чужденката е красива. А красотата винаги е била предмет на завист от страна на жените. Омир загатва за настроение против Елена, когато влага в устата й оплаквателните думи върху трупа на Хектор. Плаче и нарежда първа Андромаха, след това ридае майката Хекуба над убития си син. Трета нарежда през сълзи Елена:

    Хекторе! Ти си ми девер най-скъп на сърцето от всички,
    ………………………………………….
    нивга от тебе не чух оскърбително слово и хула!
    Даже когато ме някой кореше в двореца Приамов —
    девер било или зълва, или гиздопола етърва,
    или свекървата — свекърът благ като татко ми беше, —
    ти ги съветваше винаги и ги възпираше мъдро
    с твойта любезност сърдечна и с твоите ласкави речи.
    Аз затова те оплаквам, а с тебе и себе си клета,
    тъй като в ширната Троя аз никого вече си нямам
    кротък и верен защитник, а всички безкрайно ме мразят.
    XXIV, 762 и следващи

    Това е всичко, което намираме в „Илиада“ за Елена. Тя е представена като неповторима красавица, която е принесла в жертва на любовта семейство, богат съпружески дом и дори майчин дълг. Пред нейната красота всички се прекланят, никой не я укорява. В „Одисея“ поетът доизгражда нейния образ. Там вече тя е представена като съпруга на Менелай, която е напуснала Парис, разкайва се за постъпката си и живее спокоен и тих живот. За древните читатели и слушатели обаче митът е бил известен и те са знаели за съдбата на Елена. Затова даденият образ в „Илиада“ е бил за тях твърде поетичен и въздействуващ. За тях Елена е преди всичко героиня на голямата война и символ на неповторима красота с най-голямо въздействие върху хората. Такава остава и за нас.
    Първите седем стиха звучат на гръцки език и се скандират по следния начин:

    Менин аейде, теа, Пелеиадо Ахилеос
    уломенен, хе мюри ахайойс алге стеке,
    полас д’ифтимус псюхас Аиди проиапсен

    хероон, аутус де хелориа теухе кюнесин
    ойонойси те дайта — Диос д’етелейето буле,
    екс ху де та прота диастетен ерисанте
    Атрейдес те анакс андрон кай диос Ахилеус.

    Александър Милев

    ПЪРВА ПЕСЕН
    ЧУМАТА
    ГНЕВЪТ

    Музо,*1 възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев,
    който донесе безбройни беди на войските ахейски,
    прати в подземното царство душите на много герои,
    тях пък самите предаде за плячка на стръвните псета,
5    пир за грабливите птици.*2 Тъй волята Зевсова стана,
    след като в свада жестока се скараха и се разделиха
    мощният цар Агамемнон и вождът Ахил богоравен.
    Кой от безсмъртните беше ги хвърлил към грозната разпра?
    Богът, потомък на Лета и Зевса. Разсърден на царя,
10    болест коварна изпрати сред стана и мряха войските,
    тъй като цар Агамемнон обидил бе жреца му Хриза.
    Старият Хриз бе дошъл при ахейските кораби бързи
    с откуп богат да измоли от плен дъщеря си любима.
    Носеше той във ръка златен жречески жезъл с венеца
15    на Аполон далекострелец и молеше всички ахейци,
    най-много двамата братя Атриди, водачи военни:
    „Вие, Атриди, и другите медноколенни ахейци!
    Нека дадат боговете, които Олимп обитават,
    да разрушите града на Приам и се върнете здрави!
20    Щерката вий ми пуснете и откуп вземете за нея,
    тъй почетете сина на Кронид, Аполон далномерец!“
    И съгласиха се с радостни възгласи всички ахейци
    почит на Хриз да окажат и откупа скъп да приемат.
    Само на цар Агамемнон това на сърце не допадна.
25    Грубо той жреца изгони тежки му думи надума:
    „Повече да не те срещам при витите кораби, старче.
    Ако останеш сега или дойдеш по-късно отново,
    нито венецът на бога, ни скиптърът ще ти помогнат.
    Нея аз няма да пусна, преди да я старост застигне
30    в моята къща във Аргос, далече от дом и родина,
    все да тъче тя на стана и ложето с мен да споделя.
    Хайде върви, не гневи ме, та жив да си идеш оттука!“
    Тъй каза. Старецът трепна от ужас, речта му послуша.
    Тръгна смълчан по брега на морето шумящо стогласно.
35    Щом надалече отиде, започна да моли горещо
    бог Аполона, когото роди дивнокосата Лета:
    „Чуй ме сега, Сребролъки, ти, който град Хриза закриляш,
    браниш свещената Кила, над Тенедос властно царуваш!
    Боже Сминтей! Ако някога прелестен храм съм ти вдигнал,
40    някога ако съм в жертва изгарял говежди и кози
    бутове тлъсти, днес ти изпълни ми молбата в отплата:
    с твойте стрели да изкупят данайците моите сълзи!“
    Жрецът така се помоли; и Феб Аполон го послуша.
    С гняв във сърцето се спусна от стръмния връх олимпийски,
45    носейки лък еластичен и стрелник двустранно затворен.
    С ек зазвънтяха стрелите върху раменете на бога,
    както разсърден вървеше, подобен на нощ непрогледна.
    После той седна далече от стана и метна стрелата.
    Звън страховит се понесе от лъка му сребърен вредом.
50    Първо убиваше богът катъри и кучета бързи,
    сетне обсипа войските със свойте стрели смъртоносни;
    и непрекъснато клади от мъртви нагъсто горяха.
    Девет дни цели по стана летяха стрелите на бога,
    а на десетия свика Ахил на събрание всички.
55    Бе му внушила това белоръката властница Хера,
    жалеща грижно данайците, виждайки как те погиват.
    След като вече дойдоха и заедно всички се сбраха,
    стана Ахил богоравен сред тях и така заговори:
    „Сине Атреев, аз мисля, след дългото скитане трябва
60    ний да се върнем дома, ако можем смъртта да избегнем,
    че от войната и чумата много ахейци погиват.
    Но прорицател умел или жрец да попитаме първом,
    или пък съногадател — понеже сънят е от Зевса,
    той да ни каже защо Аполон стреловержец е гневен,
65    за хекатомба*3 или за оброк неизпълнен се сърди,
    или дим жертвен от ’отбор овце и кози той желае,
    за да отбие далече от нас съдбоносната чума.“
    Каза и седна Ахил, а сред тях се изправи с достойнство
    Калхас, потомък на Тестор, отличният птицегадател,
70    който сегашно, и бъдно, и минало знаеше вещо;
    той на ахейските кораби сочеше пътя към Троя
    с чудното свое пророчество, дарба от Феб Аполона,.
    Благонамерен към тях, заговори със думи такива:
    „Зевсов любимец, Ахиле, от мен настоятелно искаш
75    да разтълкувам защо Аполон далномерец е гневен.
    Истина аз ще ти кажа, но ти обещай ми със клетва,
    че ще ме браниш усърдно със слово и с твойта десница.
    Мисля, че силно сега ще разсърдя аз вожд всеизвестен,
    който владее аргийците*4 и го ахейците слушат.
80    Страшен е царят, когато се сърди на по-слаб от него.
    Царят дори да потисне в момента гнева си опасен,
    злобата дълго спотайва, догдето във мъст я превърне
    в свойте гърди. Разсъди и кажи ми дали ще ме пазиш!“
    А бързоногият син на Пелея така му отвърна:
85    „Смело кажи ни ти волята божия, както я знаеш.
    Аз се заклевам пред теб в Аполона, любимец на Зевса —
    него ти винаги молиш, кога на данайци предричаш.
    Никой, догдето съм жив и с очите си гледам земята,
    никога тука при кухите кораби няма да вдигне
90    тежка ръка върху тебе, дори да е сам Агамемнон,
    който сега се гордее, че бил от ахейци най-мощен.“
    И насърчи се тогава пророкът почитан и каза:
    „Бог Аполон не за жертва или хекатомба е гневен,
    ала за жреца, когото обиди Атрид Агамемнон:
95    щерката той му не върна и скъпия откуп отвергна.
    Феб затова ни изпрати бедите и още ще праща.
    Няма позорния мор от данайци да вдигне, догдето
    ний не дадем светлооката дева на нейния татко
    даром, без откуп, и щом хекатомба не пратим във Хриза,
100    за да събудим на Феб милостта със молитва смирена.“
    Тъй каза Калхас пророкът и седна. Сред тях се изправи
    широковластният цар Агамемнон, синът на Атрея,
    злобен в сърцето си мрачно, обхванат от ярост голяма,
    искри в очите му святкаха, както от огън разпален.
105    Първо погледна свирепо към Калхас и после продума:
    „Никога нищо добро ми не каза, пророче на злото!
    Винаги радост изпитваш злини и печал да прокобваш,
    никога дума добра ни предрече до днес, ни изпълни.
    Ето сега пред данайците ти пророкуваш злокобно,
110    че Аполон далнострелец неволи на всички ни праща
    заради скъпите откупи за дъщерята на Хриза,
    дето ги върнах обратно, понеже я силно желая
    и предпочитам пред мойта законна жена Клитемнестра,
    тъй като в нищо не пада по-долу момата от нея:
115    нито по стройност и хубост, нито по разум и сръчност.
    Все пак приемам сега да я върна за общото благо.
    Искам войската да бъде спасена, а не да загине.
    Друга прилична награда за мен пригответе веднага,
    за да не бъда без дар сред данайци — това е нередно.
120    Виждате всички, че мойта награда ще бъде отнета.“
    А пък Ахил, бързоног и божествен, така отговори:
    „Сине Атреев преславен, от всички си най-ненаситен!
    Как ще получиш награда от силните духом ахейци?
    Знаеш, че нямаме ние запазени общи богатства:
125    плячката от градове разорени нали поделихме?
    Не подобава войските отново делитба да правят.
    Хайде върни Хризеида на бога, а всички ахейци
    тройна, четворна награда на теб ще дадем, ако само
    Зевс ни помогне да сринем добре укрепената Троя.“
130    Властният цар Агамемнон с такива слова му отвърна:
    „Богоподобни Ахиле, макар че си толкова храбър,
    ти не хитрувай, защото не ще ме предумаш с измама.
    Или желаеш сега да запазиш ти твойта награда,
    пък ме съветваш да върна аз мойта, без дар да остана?
135    Нека ахейци намерят достойна награда за мене,
    но равностойна да бъде, та мойта душа да зарадват.
    Ако ли те не приготвят награда, аз сам ще отида
    твойта да взема, на цар Одисея или на Аякса.
    Люто ще бъде сърдит, при когото реша да отида.
140    Но да обмислим това по-подробно, ще можем и после.
    Нека в морето свещено да спуснем големия кораб,
    нека гребци да сберем, хекатомба богата да сложим,
    руменоликата щерка на Хриза да влезе във него.
    Някой ахеец, разумен в съвети, водач нека стане:
145    Идоменей, Одисей богоравен, Аякс исполински
    или пък сам ти, Ахиле, най-страшен от всички герои,
    за да смили Аполона, когато му жертва откара.“
    Гневно погледна към него Ахил бързоног и отвърна:
    „Користолюбецо алчен, облечен в безсрамие нагло!
150    Кой ли ахеец ще бъде покорен на твоите думи
    в поход да тръгне след теб и с мъже да се бие геройски?
    Аз не съм тука пристигнал за копиеметци троянци,
    с тях да се бия, понеже не са ми във нищо виновни.
    Никога те не са грабили мои коне или крави,
155    никога те в плодородна и воинокърмилница Фтия
    жътва не са ми затрили, че нас ни делят непристъпно
    низ планини гъстосенчести, пък и морето ехтящо.*5
    Все пак със теб, кучеоки, потеглихме в твоя угода,
    бранейки твоята чест и честта на Атрид Менелая
160    в мъст над троянци. Това не зачиташ, не смяташ за нищо,
    даже заплашваш ме ти, че ще вземеш и мойта награда,
    с подвизи трудни заслужена и от ахейци дарена.
    Никога нямам награда, на твоята равна, когато
    сринат ахейците някакъв град многолюден троянски.
165    Стане ли схватка жестока, победа най-славна печелят
    моите силни ръце, но делба ли на плячката почне,
    повече вземаш от мене, а винаги с малък, но свиден
    дар се завръщам при гладките кораби, морен от боя.
    Аз ще замина за Фтия, защото е много по-редно
170    с витите кораби в къщи да ида; и вече не искам
    тук незачетен да сбирам за тебе имот и богатство.“
    Мощният цар на мъже Агамемнон така му отвърна:
    „Бягай веднага оттука, щом твойто сърце те подтиква!
    Аз те не моля за мен да останеш. И други си имам:
175    те ще ме тачат достойно, а най-вече Зевс промислител.
    Между царете, родени от Зевс, тебе най-много мразя,
    тъй като вечно налиташ на разпри, раздори и битки.
    Дето си толкова храбър, това ти е дар от безсмъртен.
    Хайде дома се завръщай със кораби, с верни другари,
180    над мирмидонци царувай! За тебе аз няма да жаля,
    нито гневът ти ме стряска. Но ето сега те заплашвам:
    щом като Феб Аполон Хризеида отнема от мене,
    аз ще я пратя със черния кораб и с мои другари,
    а Бризеида прекрасна, наградата твоя, ще взема,
185    лично ще дойда във твоята шатра, та сам да узнаеш
    колко по-силен от теб съм и никой от днес да не смее
    равен на мен да се смята и да ми излиза насреща.“
    Рече така Агамемнон, а мъка обхвана Ахила.
    Ядно в гърдите космати сърцето му бе раздвоено:
190    трябва ли меча си остър от ножница той да извади,
    другите бързо да пръсне и сам да убие Атрида,
    или да спре яростта си, гнева си голям да подтисне.
    Докато всичко претегляше още във своите мисли,
    меча си вече издърпващ, яви се Атина от облак.
195    Бе я изпратила тук белоръката Хера богиня,*6
    пазеща двамата с обич сърдечна и грижа еднаква.
    Спря зад Ахила Атина, докосна косите му руси,
    видима само за него, за другите беше незрима.
    Трепна Ахил, изведнъж се обърна и редом съгледа
200    права Атина Палада — блестяха очите й страшно.
    Той заговори към нея и думи крилати й каза:
    „Дъще на егидодържеца Зевса, защо ми пристигна?
    Искаш да видиш сама наглостта на Атрид Агамемнон?
    Но ще ти кажа сега и това ще се сбъдне най-точно:
205    скоро със своята дързост живота си той ще погуби.“
    А совоока богиня Атина така му отвърна:
    „Аз от небето се спуснах*7 да спра яростта ти безмерна,
    стига да слушаш. Изпрати ме тук белоръката Хера,
    пазеща двама ви с обич сърдечна и грижа еднаква.
210    Хайде гнева си смири, не посягай с десница към меча!
    Само със думи обидни нападай го, колкото искаш!
    Но ще ти кажа сега и това ще се случи по-късно:
    триж по-блестящи награди ти сам ще получиш след време
    заради тази обида. Но чуй ни и днес се въздържай!“
215    А бързоногият син на Пелея й в отговор рече:
    „Трябва, богиньо, и тебе, и Хера сега да послушам
    въпреки моята ярост: това по-полезно ще бъде.
    Който безсмъртните слуша, и те благосклонно го слушат.“
    Стисна той с тежка десница красивата сребърна дръжка,
220    мигом големия меч във голямата ножница върна,
    кротко послуша Атина, а тя на Олимп си отиде
    сред боговете в двореца на егидоносеца Зевса.
    Думи обидни веднага Ахил богоравен отправи
    към Агамемнон Атреев, не сдържайки никак гнева си:
225    „Ах ти, пияницо, с кучи очи и сърце на кошута!
    Смелост ти никога нямаш да тръгнеш с войската за битка,
    ни на засада да идеш с най-храбрите между ахейци.
    Гибел жестока на тебе се струва такава постъпка!
    Много по-лесно е впрочем в просторния стан на ахейци
230    дар да заграбваш от всеки, изрекъл слова срещу тебе.
    Цар тунеядец, страхливец! Ти хора нищожни владееш!
    Иначе, сине Атреев, за сетен път днес би обиждал.
    Но се заричам и клетва велика сега произнасям,
    в този се жезъл кълна, който никога няма да пусне
235    клони и листи, веднъж в планината отсечен от ствола,
    нито ще цъфне отново, щом брадва от него е свлекла
    листи, кора и върхари, а днес го държат във десници
    съдници, рожби ахейски, блюстци на закона на Зевса.
    Тази е моята клетва велика, която аз давам.
240    Всички ахейци след време ще жалят безкрай за Ахила,
    Колкото и съкрушен, ти не би им помогнал тогава,
    щом на рояци ще гинат от мъжеубиеца Хектор.
    Горко ще страдаш тогава, душата ти мъка ще къса,
    че разярен не зачете най-храбрия между ахейци.“
245    Каза синът на Пелея и върху земята захвърли
    жезъла, с гвоздеи златни осеян обилно, и седна.
    Точно отсреща Атрид се гневеше. Тогава се вдигна
    Нестор от Пилос, оратор прославен със глас благозвучен.
    Думи по-сладки от мед из устата му плавно течаха.
250    Бяха измрели от две поколения*8 смъртните хора,
    в негово време родени и заедно с него израсли
    в Пилос, а вече над трето потомство царуваше Нестор.
    Благонамерен към тях, заговори със думи такива:
    „Горко ни! Скръб безпределна заплашва войската ахейска!
255    Как би се радвал Приам и чедата на царя Приама,
    колко ли много троянци биха ликували дружно,
    ако узнаят подробно за вашата свада опасна —
    двама сте първи в съвета данайски, във битка — най-лични.
    Хайде послушайте днеска — от мене сте вие по-млади.
260    Аз съм живял със герои, от двама ви много по-смели.
    Никога те не презираха мойте полезни съвети.
    Вече такива мъже не съм виждал и няма да видя,
    както Дрианта, водач на войските, или Пиритоя,
    също Кенея, Ексадия и Полифема божествен,
265    още Тезея Егеев, подобен на бог олимпийски.
    Бяха най-храбри от всички мъже, на земята родени.
    Бяха най-храбри мъже и с герои най-храбри се биха,
    също с планински чудовища,*9 и ги изтребваха грозно.
    Бях им тогава другар, от далечния Пилос пристигнал,
270    чак от презморска страна — те сами ме поканиха лично.
    Бих се за тях доброволно и гръд срещу гръд се сражавах.
    Никой от днешните хора не би се преборил с такива.
    Слушаха моите думи и следваха мойте съвети.
    Хайде бъдете послушни — добре е човек да се вслушва!
275    Сине Атреев, макар че си властен, не вземай момата!
    Нея ахейци предадоха първо във дар на Ахила.
    Сине Пелеев, и ти престани да се караш със царя:
    никога почит подобна до днес не е имал в народа
    цар скиптроносец, комуто Кронид е изпратил прослава.
280    Толкова смел си, защото богиня е твоята майка!
    Той пък е още по-силен, понеже мнозина владее.
    Сине Атреев, гнева си смири! Настойчиво те моля.
    Спирай враждата с Ахила, понеже за всички ахейци
    здрава опора е той във войната, така злополучна.“
285    Властният цар Агамемнон във отговор тъй му продума:
    „Всичко, което ни каза, и вярно, и редно е, старче!
    Този мъж иска обаче да бъде от всички по-горе,
    всички той сам да владее, над всички един да царува,
    вожд самодържец да бъде, но никой това не приема.
290    А боговете всевечни нима са го храбър създали
    и свобода са му дали да сипе такива обиди?“
    С яд го прекъсна Ахил богоравен и тъй му отвърна:
    „Бих се наричал със право страхливец и жалък негодник,
    ако се бих покорявал на всичко, което говориш.
295    Ти заповядвай на други, но само на мен не нареждай,
    никога вече на теб подчинен не желая да бъда.
    Но ще ти кажа и друго, което добре да запомниш:
    няма за тази девойка да вдигна ръце да се бия
    с никого, даже и с тебе: вземете, каквото сте дали!
300    Друго от мойте богатства при моите кораби бързи
    нищо не можеш насила, без моята воля, да грабнеш.
    Хайде, опитай се само и всички ахейци ще видят
    черната кръв да ти капе по моето копие остро.“
    След като двамата тъй се пребориха с думи враждебни,
305    скочиха прави, съвета разпуснаха в стана ахейски.
    Мълком Ахил се отправи към своята шатра и кораб.
    С него вървеше Патрокъл и другите верни другари.
    Цар Агамемнон накара да спуснат в морето бръз кораб,
    с двадесет яки гребци, хекатомба за Феб натовари.
310    Руменолика мома Хризеида сам в него въведе.
    Цар Одисей хитроумен за корабен вожд се покачи.
    Влязоха в кораба те и поеха по пътища водни.
    Заповед даде Атрид на войниците да се очистят.*10
    Те се измиха, изляха в морето водата нечиста.
315    После принесоха в жертва на Феб хекатомба отбрана —
    бикове, тлъсти кози край брега на морето безродно.
    Жертвен дим с мирис примесен се вдигна, извит до небето.
    Тъй се ахейците трудеха в стана, но цар Агамемнон
    помнеше още гнева си, със който заплаши Ахила.
320    Ето защо нареди на Талтибия и Еврибата,
    двамата негови сръчни служители и глашатаи:
    „В шатъра здрав на Ахила идете и тук за ръката
    хубавобуза мома Бризеида при мен доведете!
    Ако ли той я не дава, аз сам ще я взема насила,
325    дружно с мнозина поел; и по-страшно ще бъде за него.“
    Цар Агамемнон ги прати със тази сурова закана.
    Тръгнаха те без сърце по брега на морето безплодно,
    стигнаха до мирмидонските шатри и кораби вити.
    Там го откриха край черния кораб и шатрата седнал.
330    Никак не им се зарадва, когато Ахил ги съгледа.
    Двамата, много смутени, застанаха с почит пред него.
    Нито за нещо го питаха, нито му казваха нещо.
    Ала Ахил се досети веднага и пръв заговори:
    „Вий, глашатаи, вестители божи и хорски, здравейте!
335    Близо елате, че вие не сте ми виновни за нищо.
    Царят е, който ви праща за милата Бризова щерка.
    Богородени Патрокле, сега изведи Бризеида,
    дай да я водят! Двамината нека свидетели бъдат
    пред боговете блажени, пред смъртните хора и също
340    пред безсърдечния цар Агамемнон, когато потрябвам
    пак да избавям със сила ахейци от смърт недостойна.
    Цар Агамемнон ума си загуби от гибелни мисли,
    минало с бъдеще той не умее да свърже разумно,
    за да останат спасени ахейците в боя съдбовен.“
345    Каза така. И Патрокъл послуша другаря си свиден.
    Хубавобуза мома Бризеида изведе веднага,
    даде да я отведат: те поеха към стана ахейски.
    А дъщерята на Бриза вървеше със тях неохотно.
    В сълзи отиде Ахил надалеч от другари и седна
350    сам на брега белопенест, загледан в морето безкрайно,
    две ръце вдигна и майка си почна да моли горещо:
    „Щом си ме, майко, родила да имам живот кратколетен,
    с чест да ме беше поне увенчал далногръмецът мощен,
    Зевс олимпийски, но той не зачете ме с никаква почит.
355    Днес ме обиди позорно всевластният цар Агамемнон,
    сам ми наградата взе и сега я владее насила.“
    Тъй каза, леейки сълзи: дочу го почтената майка,
    седнала в морските бездни при своя баща многолетен.
    Тя като облак изплува за миг от морето пенливо.
360    Седна наблизо до него, обливан все още от сълзи,
    нежно с ръка го погали и почна така да говори:
    „Чедо, защо ли ми плачеш? Каква ли те мъка терзае?
    Хайде кажи ми, не скривай, да знаем и двамата с тебе!“
    С тежка въздишка Ахил бързоног на Тетида отвърна:
365    „Знаеш! Защо ли на тебе, всезнаеща, аз да разказвам?
    В поход към Тива*11 свещена, град Еетионов, поехме.
    Сринахме го до основи, докарахме плячката тука
    и поделиха си всичко добре синовете ахейски.
    С руменоликата щерка на Хриза дариха Атрида.
370    После сам жрецът на бог Аполон далномерец пристигна
    при бързоходните кораби на меднобронни ахейци,
    с откуп несметно богат дъщеря си от плен да измоли.
    Носеше той във ръка златен жречески жезъл с венеца
    на Аполон далнострелец и молеше всички ахейци,
375    най-много двамата братя Атриди, водачи военни.
    И съгласиха се с радостни възгласи всички ахейци
    почит на Хриз да окажат и откупа скъп да приемат.
    Само на цар Агамемнон това на сърце не допадна.
    Грубо той жреца изгони и тежки му думи надума.
380    Върна се гневен бащата, а Феб Аполон стреловержец
    чу му веднага молбата, че старецът бе му любимец.
    Прати той люти стрели сред аргийци и мряха войските,
    в гъсти редици сразени. Стрелите на бога летяха
    вредом сред ширния стан на ахейци меднохитонни.
385    Вещ прорицател откри ни върховната воля на бога.
    Пръв настоявах да искаме милост от Феб Аполона.
    Ярост обхвана Атрида, той стана от своето място,
    грозни заплахи изрече и даже ги вече изпълни.
    Днес светлооки ахейци изпращат със бързия кораб
390    в Хриза момата и дарове носят за бог Аполона.
    А глашатаи дойдоха сега и от моята шатра
    щерката Бризова взеха, дарена на мен от ахейци.
    Ти помогни, ако можеш, на своето чедо рождено!
    Хайде иди на Олимп, помоли се на Зевс, ако някак
395    ти си зарадвала нявга сърцето му с думи и дело.
    Слушах те често в двореца на моя баща да се хвалиш
    и да разказваш, че някога сред боговете безсмъртни
    Зевс тъмнооблачен ти си спасила от гибел позорна.
    Други безсмъртни са искали да го поставят в окови:
400    властната Хера, и бог Посейдон, и Атина Палада.
    Ти отишла си, богиньо, избавяйки Зевс от вериги,
    тъй като Сам Егеона сторък на Олимп си довела —
    смъртните тъй го наричат, а пък боговете Бриарей —
    той превъзхожда дори и баща си по сила огромна.
405    Своята слава съзнаващ, приседнал наблизо до Зевса.
    Страх боговете обзел и не сложили Зевса в окови.
    Ти припомни му това, прегърни му с молба коленете:*12
    нека поиска да бъде помощник добър на троянци
    и да притисне ахейци дори до морето при стана.
410    Гинейки, нека те всички узнаят какъв им е царят,
    своята грешка да види и сам Агамемнон всевластен,
    който жестоко обиди най-храбрия между ахейци.“
    Леейки сълзи от горест, богиня Тетида му каза:
    „Тежко ми, чедо любимо! Защо те отгледах за мъки?
415    Трябваше ти да ми бъдеш без плач и без скърби при Троя,
    тъй като кратък живот отреден от съдбата си имаш.
    Ти си сега най-нещастен и най-скоросмъртен от всички:
    с орис несретна те, синко, родих във двореца Пелеев.
    Аз непременно ще ида сама на Олимп многоснежен,
420    всичко ще кажа на Зевс гръмовержец, дано ти помогне.
    При бързоходните кораби мирно сега си почивай,
    гняв към ахейците имай, но в никаква битка не влизай!
    Вчера отиде Кронид да гостува отвъд океана
    при етиопци почтени, а с него и всички безсмъртни.
425    След единадесет дена той пак на Олимп ще се върне,
    аз ще се кача тогава в двореца му с прагове медни,
    ще го помоля смирено и вярвам, че той ще ме чуе.“
    Каза така и си тръгна Тетида, остави Ахила
    в яростна скръб по жената със дивно препасано тяло,
430    дето му бяха отнели насила и без да го питат.
    А Одисей с хекатомба свещена пристигаше в Хриза.
    Щом като те приближиха навътре в дълбокия залив,
    тутакси сбраха платната и в черния кораб ги скриха.
    Мачтата пъргаво снеха с въжета в гнездото й долу.
435    Кораба вкараха сръчно с веслата във тихия пристан,
    хвърлиха котвата после, завързаха здраво въжата,
    па на скалистия бряг на морето изскочиха всички.
    Там хекатомба за Феб Аполон далномерец свалиха.
    От бързоходния кораб излезе мома Хризеида.
440    Цар Одисей хитроумен със нея пое към олтара,
    сам я предаде в ръцете на нейния татко и каза:
    „Хризе! Изпрати ме мощният цар Агамемнон при тебе
    щерката да ти възвърна, да дам хекатомба свещена
    на Аполон за данайците, милост да молим от бога,
445    който докара без жал на аргийците горестни мъки.“
    Тъй каза и Хризеида му връчи. Бащата със радост
    щерка си мила получи. Свещената жертва веднага
    те наредиха за бога встрани от олтара изваян,
    своите длани измиха, зърна*13 ечемичени взеха.
450    Вдигнал ръце, жрецът Хриз се помолил за тях най-усърдно:
    „Чуй ми гласа, Сребролъки, ти, който град Хриза закриляш,
    браниш свещената Кила, над Тенедос властно царуваш!
    Както преди ме послуша, когато аз тъжен те молих,
    та ме почете и тежко наказа тогава ахейци,
455    също и днес ти се моля, ти пак изпълни ми молбата:
    хайде сега прекрати за данайците грозната гибел!“
    Тази молитва изрече и Феб Аполон го послуша.
    Щом се помолиха, ръснаха печен ечмик едрозърнест,
    жертвите първо свалиха, заклаха и сръчно одраха.
460    После бедрата отрязаха, с пласт тлъстина ги покриха,
    двоен слой сложиха вещо, отгоре над него месото.
    Старецът върху дърва ги гореше и лееше вино,
    около него стояха младежи със шишове дълги.
    Щом изгориха бедрата, изядоха дроба, сърцата.
465    Дребно нарязаха другото, внизаха в шишове остри,
    много грижливо изпекоха, всичко навреме свалиха.
    След като тъй се потрудиха, седнаха те на гощавка.
    Никой от нищо лишен не остана на пира им равен.
    Свойта охота за вино и ядене щом утолиха,
470    юноши с вино напълниха кратери*14 чак до венеца,
    чаши наляха и редом раздаваха щедро на всички.
    Целия ден непрестанно те молеха бога със песен,
    с дивен, обреден пеан*15 далномереца славеха дружно.
    Слушайки, бог Аполон се зарадва в душата си много.
475    Слънцето вече залезе и мракът забули земята.
    Легнаха морни накрай до въжата на черния кораб.
    Щом се показа Зора розопръста и ранородена,
    те си поеха назад към обширния стан на ахейци.
    Феб Аполон далномерец попътен им вятър изпрати.
480    Мачтата вдигнаха ловко, платната й бели развиха.
    Вятър изду ги в средата, вълните във пурпур кипяха
    долу под кила на кораба, който се носеше вихром
    все по вълните пенливи и следваше пътя си точно.
    Щом като стигнаха близо до стана просторен ахейски,
485    черния кораб изтеглиха сръчно на стръмната суша,
    крепко на мокрия пясък подпряха го с дълги подпори.
    После се пръснаха всички по кораби и по палатки.
    При скороходните кораби все така гневен седеше
    сам бързоногият син на Пелея, Ахил богоравен.
490    Нито в съвета отиваше, който прославя мъжете,
    нито в борбата свирепа; сърцето си мъчеше само,
    седнал далеч от желаните битки и викове бойни.
    След като вече настъпи дванайста зора оттогава,
    дружно се върнаха пак на Олимп боговете всевечни —
495    Зевс бе начело. Молбата на своето чедо рождено
    помнеше още Тетида. И тя от вълната изплува,
    рано пое към Олимп и достигна небето огромно.
    Зевса всевиждащ намери далече от другите седнал
    сам на най-горния връх на Олимп многовръх и сияен.
500    Близо приседна, прегърна му с лява ръка коленете,
    с дясна — брадата му леко докосна богиня Тетида.
    Молейки Зевса Кронида всесилен, така му продума:
    „Татко наш Зевс! Ако някога с реч и дела те зарадвах
    сред боговете небесни, сега изпълни ми молбата:
505    почит отдай на сина ми, от смъртните най-кратколетен!
    Мощният цар на мъже Агамемнон го люто обиди.
    Сам му наградата взе и сега я владее насила.
    Зевс промислителю! Ти отмъсти за скръбта на Ахила!
    Дай на троянците кратка победа, догдето ахейци
510    моя син пак почетат и отрупат със слава голяма!“
    Тъй каза. Облакосборецът Зевс не отвърна ни дума.
    Дълго безмълвен седеше. А както Тетида го хвана
    за коленете, така го не пусна и пак го замоли:
    „Вярно и точно сега обещай и кимни*16 ми с главата
515    или ми ти откажи — нали ти се не плашиш от нищо,
    нека си зная, че аз съм богиня със почит най-малка.“
    Облакосборецът Зевс й отвърна със тежка въздишка:
    „Много е страшно, понеже ме караш във свада да вляза
    с Хера, която ще почне с обидни слова да ме сърди.
520    Пред боговете безсмъртни тя често ме тъй оскърбява,
    несправедливо разказва, че в битки подкрепям троянци.
    Хайде върни се обратно, та Хера дано те не зърне!
    Грижа ще имам за всичко и твойта молба ще изпълня.
    Ето ще кимна с глава, за да можеш съвсем да повярваш.
525    Сред боговете това е най-висшата клетва от мене:
    тя се не взема обратно, лъжовна не може да бъде:
    винаги точно се сбъдва, щом кимна с главата за нещо.“
    Каза и кимна тогава със своите вежди възчерни.
    И от главата безсмъртна на Зевса божествени къдри
530    в миг се развяха: гигантският, стръмен Олимп се разтърси.
    След като тъй се условиха, двамата се разделиха.
    Тя от Олимп светлозарен се спусна във морската бездна,
    Зевс си отиде в двореца. И скочиха всички безсмъртни
    дружно от своите тронове, за да посрещнат Кронида.
535    Никой не смееше седнал да чака, а станаха прави.
    Седна на трона си Зевс, ала Хера бе вече узнала,
    тъй като беше видяла как с него потайно говори
    сребърнонога Тетида, потомка на морския старец.
    Тутакси думи хапливи продума на Зевса Кронида:
540    „Кой от безсмъртните днес се съветваше с тебе, коварни?
    Винаги много обичаш далече и скришом от мене
    тайни неща да решаваш! И никога нямаш ти смелост
    сам откровено поне да ми кажеш, каквото замисляш.“
    Тъй й отвърна бащата на хората и боговете:
545    „Херо, недей се надява да знаеш ти моите мисли!
    Тежки ще бъдат за тебе, макар да си моя съпруга.
    Само което е редно и други да чуят, ще знаеш
    първа сред смъртните хора и сред боговете безсмъртни.
    Ако далече от всички безсмъртни обмислям аз нещо,
550    ти не задавай въпроси, не питай отделно за него!“
    А волооката властница Хера така отговори:
    „Зевсе Крониде всесилен! Какви ми ти думи издума?
    Ни съм те питала някога, ни съм разпитвала нещо.
    Винаги ти преспокойно обмисляш, каквото желаеш.
555    Днес се ужасно боя да не те е предумала вече
    сребърнонога Тетида, потомка на морския старец.
    Рано приседна до теб и с ръка коленете ти хвана.
    Плаша се аз да не би със глава да си кимнал на нея:
    с почит Ахил да дариш и ахейци безброй да погубиш.“
560    Облакосборецът Зевс олимпийски й в отговор каза:
    „Чудна си, Херо! Ти всякога всичко узнаваш и виждаш!
    Нищо не можеш така да постигнеш, а само ще станеш
    още по-чужда на мен, и това ще е страшно за тебе.
    Ако така съм постъпил, това е угодно на мене.
565    Хайде покорно седни и послушай ти мойта повеля!
    Даже от цял Олимп всички безсмъртни не ще ти помогнат,
    щом срещу тебе насоча ръцете си непобедими.“
    А волооката властница Хера във ужас изпадна.
    Тутакси седна безмълвна, смири си сърцето със мъка.
570    И боговете небесни скърбяха в двореца на Зевса.
    Хефест, прочутият майстор, подхвана така да говори
    в пълна угода на майка си, хубавораменна Хера:
    „Непоносимо и много печално ще бъде за всички,
    ако се скарате вие двамина за смъртни човеци,
575    вдигайки спор сред безсмъртните. Няма да има наслада
    вече на пира тържествен, щом злото сега възликува.
    Моята майка съветвам, макар и сама да го знае:
    нека да стане любезна със Зевса, баща ни обичан,
    вече сърдит да не бъде и нашия пир не смущава.
580    Мълниевержецът Зевс олимпийски, щом само поиска,
    би ни от тронове сринал, защото е много по-силен.
    Хайде сега го смекчи със сърдечни и ласкави думи,
    и Олимпиецът мигом към нас благосклонен ще стане.“
    Рече така и от трона се вдигна и чаша двудръжка
585    Хефест подаде на своята майка и каза отново:
    „Майко! Макар наскърбена, бъди търпелива, понасяй,
    за да не видя с очите си тебе, любимата, бита.
    Колкото и съкрушен, не ще мога на теб да помогна,
    много е трудно на Зевс Олимпиеца да се противя.
590    Някога аз пожелах да ти бъда защитник пред него,
    грабна ме той за крака и захвърли през прага небесен,
    цял ден се носих в простора и заедно с бавния залез
    паднах във Лемнос, и само искрица живот ми остана.
    Там бях веднага прибран и спасен от мъжете синтийски.“*17
595    Тъй каза, а белоръката Хера с тъга се усмихна.
    Вече усмихната, чашата взе със ръка от сина си.
    Хефест започна отдясно поредом на всички безсмъртни
    сладък нектар да поднася, загребвайки сръчно от кратер.
    Смях неугасващ избухна между боговете блажени,
600    гледащи куция Хефест да шета припряно в двореца.
    Целия ден на Олимп непрестанно пируваха всички.
    Никой от нищо лишен не остана на пира им равен,
    нито им липсваше чудната арфа на бог Аполона,
    нито пък — музите, пеещи меденогласно на смени.
605    След като вече залезе светликът на яркото слънце,
    всеки от тях се отправи към своя дворец да си легне.
    Куцият Хефест, прочутият майстор, за всеки безсмъртен
    беше издигнал дворец със вълшебното свое изкуство.
    Мълниевержецът Зевс олимпийски в леглото отиде,
610    гдето почиваше често, щом сладкият сън го обори.
    Той се оттегли да спи, златотронната Хера до него.

    [*1 Според гръцката митология музите са девет дъщери на Зевс и Мнемозина, покровителки на изкуството и науката. Поетът се обръща към Калиопа (сладкозвучна), музата на епическата поезия. Другите осем музи са: Талия (цветуща) — муза на комедията, Урания (небесна) — на астрономията, Мелпомена (пееща) — на трагедията и театъра, Полихимния (богата с хвалебствени песни) — на химническата поезия, Евтерпа (услаждаща) — на музиката и лирическата поезия, Клио (прославяща) — на историята, Ерато (обична) — на любовната поезия и Терпсихора (обичаща танците) — на танца.]
    [*2 Древните вярвали, че непогребаният не може да отиде в подземното царство и това смятали за голямо наказание.]
    [*3 Хекатомба — голямо и тържествено жертвоприношение.]
    [*4 В поемата елините се наричат ахейци, данайци и аргийци. Името гърци е от късно време.]
    [*5 Родопите и Средиземно море.]
    [*6 Хера и Атина са на страната на ахейците, понеже Парис дал златната ябълка на Афродита, признавайки я за най-красива.]
    [*7 Под „небе“ често се разбира планината Олимп.]
    [*8 Според Херодот (II, 142) „три поколения са сто години“. Следователно по това време Нестор бил към 70-годишен.]
    [*9 Изброените герои са от тесалийското племе лапити, което живеело близо до Лариса, а кентаврите обитавали горите на Северна Гърция. Според представата на по-късни поети (например Пиндар) те са получовеци и полуконе. Един кентавър се опитал да грабне съпругата на Пиритой и това станало прнчина за война.]
    [*10 Това е обредно измиване за очистване от греха на Агамемнон, оскърбил Аполоновия жрец.]
    [*11 Град в Мала Азия. Тогава вероятно ахейците превзели още градовете Хриза и Лирнет. В Хриза била пленена Хризеида, а в Лирнет — Бризеида.]
    [*12 Богомолецът коленичел пред статуите на боговете, с едната си ръка хващал коленете им, а с другата ги докосвал под брадата.]
    [*13 При жертвоприношение поръсвали ечемичени зърна върху главата на животните.]
    [*14 Древните пиели вино, размесено с вода, в съдове, наречени кратери (съдове за размесване). Обикновено две части вино и три части вода или по равно количество вино и вода.]
    [*15 Пеан — тържествена хвалебна песен.]
    [*16 Кимването с глава било външен знак за обещание, че молбата ще бъде изпълнена.]
    [*17 Синтийци — древни жители на остров Лесбос.]

    ВТОРА ПЕСЕН
    СЪН
    ИЗБРОЯВАНЕ НА КОРАБИТЕ

    Всички блажени безсмъртни и колесничарите храбри
    спяха през цялата нощ, ала сладък сън Зевса не хвана.
    Само обмисляше богът как чест на Ахил да окаже,
    а да погуби по-много ахейци край кораби вити.
5    Нему се стори накрая най-хубава следната мисъл:
    гибелен сън да изпрати на цар Агамемнон Атреев.
    Викна веднага Съня и крилати слова му издума:
    „Бързо иди при ахейските кораби, гибелни Съне!
    Влез във палатката дивна на цар Агамемнон Атреев,
10    всичко предай му подробно, което на тебе нареждам.
    Ти му кажи да приготви за бой дългокоси*18 ахейци:
    широкодрумната Троя най-лесно сега ще превземе,
    тъй като вече не спорят сами боговете безсмъртни —
    достопочтената Хера с молби е предумала всички.
15    Много нещастия тежки очакват троянци наскоро.“
    Тъй каза. Тръгна Сънят, щом заръката строга изслуша.
    Скоро пристигна при бързите кораби в стана ахейски,
    влезе при цар Агамемнон Атреев, когото намери
    в шатрата спящ. И амброзиев сън се разливаше вредом.
20    Спря до главата му близо — подобен на Нестор Нелеев,
    старец, почитан най-много от цар Агамемнон Атреев.
    Уподобил се на Нестора, божият Сън му продума:
    „Спиш ли ти, сине на смелия конесмирител Атрея?
    Вождът-съветник не трябва нощта си така да проспива.
25    Вярват на него войските и важни дела той обмисля.
    Хайде сега ме изслушай, защото съм пратеник Зевсов,
    Зевс надалече от тебе, за тебе се грижи и жали.
    Той нареди да приготвиш за бой дългокоси ахейци:
    широкодрумната Троя най-лесно сега ще превземеш,
30    тъй като вече не спорят сами боговете безсмъртни —
    достопочтената Хера с молби е предумала всички.
    Много нещастия Зевс отреди за троянци наскоро.
    Ала ти всичко това да запомниш и нека забрава
    тебе не хване, щом медено-сладкият сън те напусне.“
35    Тъй каза. После Сънят си отиде и царя остави
    сам да размисля над всичко, което не щеше да стане.
    Днеска очакваше той да превземе града на Приама.
    Клетият! Никак не знаеше плана на Зевса всесилен,
    който реши да изпрати страдания много и мъки
40    в лютите битки на всички троянци и всички данайци.
    Той се събуди, но божият глас се разливаше още.
    Стана, приседна и почна хитона*19 си мек да облича,
    който бе скоро направен; големия плащ си наметна,
    а на нозете си мощни завърза красиви сандали,
45    метна си през раменете и меча си сребърногвозден,
    взе със ръката си жезъла бащин, нетленен во веки.
    С него той тръгна из лагера на меднобронни ахейци.
    А на Олимп недостъпен възлезе Зората богиня
    новия ден да покаже на Зевса и всички безсмъртни.
50    Цар Агамемнон изпрати вестители красноречиви
    да позоват на събрание хубавокоси ахейци.
    Викаха много едните, а другите идваха бързо.
    Първо накара да седнат в съвета разумните старци
    близо до черния кораб на Нестор, владетел от Пилос.
55    След като всички събра, предложение хитро направи:
    „Чуйте, приятели! Божият Сън бе пристигнал при мене
    в тази нощ чудна, напълно подобен на Нестор божествен
    както по ръст и по образ, така и по стройна осанка.
    Спря до главата ми близо и думи такива ми каза:
60    «Спиш ли ти, сине на смелия конесмирител Атрея?
    Вождът-съветник не трябва нощта си така да проспива:
    вярват на него войските и важни дела той обмисля.
    Хайде сега ме изслушай, защото съм пратеник Зевсов,
    Зевс надалече от тебе, за тебе се грижи и жали.
65    Той нареди да приготвиш за бой дългокоси ахейци:
    широкодрумната Троя най-лесно сега ще превземеш,
    тъй като вече не спорят сами боговете безсмъртни —
    достопочтената Хера с молби е предумала всички.
    Много нещастия Зевс отреди за троянци наскоро.
70    Всичко добре да запомниш.» Това като каза на мене,
    мигом изчезна безшумно и сладкият сън ме напусна.
    Нека обмислим как бихме повели на битка ахейци.
    Първо сега да опитам със думи, доколкото следва,
    да наредя да побягнат към нашите кораби бързи.
75    Вие от разни места ги задържайте тук да останат.“
    Рече и после си седна. Сред тях се изправи цар Нестор,
    който отдавна царуваше в древния пясъчен Пилос.
    Благонамерен към тях, със такива слова заговори:
    „Мили другари! Водачи, съветници мъдри аргийски!
80    Този сън ако ни кажеше друг от ахейците днеска,
    бихме лъжец го нарекли и скоро съня ще забравим,
    но е сънувал героят, признаван за пръв сред ахейци.
    Нека обмислим как бихме повели на битка войската.“
    Тъй каза старият Нестор и пръв от съвета си тръгна.
85    Дружно се вдигнаха всички царе скиптроносци, съгласни
    с умния вожд на народа. Войската се сбираше вече.
    Както рояци пчели зажужали излитат внезапно
    от пещера в планината, все нови и нови прииждат
    и се натрупват на гроздове върху цветята напролет,
90    вкупом едните насам, а натам гъсто другите кацат,
    тъй многобройни войските от кораби и от палатки
    в плътни тълпи се рояха край стръмния бряг на морето
    в общо събрание. Зевсов вестител, Мълвата, вървеше
    с тях и подбуждаше вред духовете. Войските се сбраха.
95    Бурно събрание стана, земята започна да стене,
    щом като седнаха всички и глъчка отвред се понесе.
    Девет вестители, викайки силно, ги спираха вече,
    за да изслушат речта на царете, родени от Зевса.
    С мъка най-после войската насяда по своите пейки.
100    Спряха да викат, а цар Агамемнон Атреев се вдигна
    с жезъл в ръката, отколе изкусно направен от Хефест.
    Хефест го беше предал на великия Зевс олимпийски,
    Зевс след това го предаде на Хермес, вестителя пъргав,
    Хермес божествен го връчи на конесмирителя Пелопс,
105    Пелопс го даде на царя Атрея, водач на войските:
    него Атрей завеща на Тиеста, стада притежаващ.
    Той го остави наследство на цар Агамемнон Атреев,
    за да владее над острови много и целия Аргос.
    Царят, на него подпрян, към аргийците тъй заговори:
110    „Мили другари, данайски герои, слуги на бог Арес!
    В тежка, голяма неволя оплете ме Зевс олимпийски,
    който коварно на мен обеща и ми кимна с главата
    да разруша укрепената Троя и здрав да се върна.
    Ето сега той замисля измама и сам ме съветва
115    в Аргос безславно да бягам, погубил безчислено войнство.
    Всичко това е напълно угодно на Зевса надменен,
    който е често събарял внушителни крепости градски,
    а ще събаря и други, понеже е с власт най-голяма.
    Срамно това е за нашите бъдни потомци да знаят:
120    толкова храбра и тъй многобройна войската ахейска
    как безуспешно война е повела и тук се е била
    дълго със по-малоброен противник, без никаква полза!
    Ако ли ние, ахейците, също и всички троянци
    клетви за вярност положим и двете войски преброиме,
125    ако пристигнат и всички троянци, които са живи,
    ний пък ахейците в групи застанем по десет човека,
    щом виночерпец троянец за всякоя група си вземем,
    колко десетки ще бъдат лишени от мъж-виночерпец!
    Зная, че толкова много ахейци по брой надминават
130    всички троянци, които града обитават. Съюзни
    копиеборци те имат, от селища разни събрани.
    Тези мъже ме възпират и твърде ми пречат в стремежа
    Троя, града многолюден, да срина и в прах да превърна.
    Девет години на Зевса всевластен отминаха бързо.
135    Корабни части изгниха, въжета се скъсаха вече,
    нашите верни съпруги и нашите рожби невръстни
    в родните къщи ни чакат напразно, а славното дело,
    дето ни тука доведе, несвършено още остава.
    Нека ний всички постъпим тъй, както сега ще ви кажа:
140    с кораби нека побегнем към нашата мила родина;
    широкодрумната Троя не можем със бой да превземем.“
    Каза и силно разпали сърцата в гърдите на тези,
    дето не бяха в съвета и плана не чуха тогава.
    В миг се раздвижи войската, тъй както вълни исполински
145    всред Икарийско море се надигат от Евра и Нота,
    рукнали буйни от облаци, сбрани от татко ни Зевса.
    Както Зефирът неспирно вълнува узрелите ниви,
    щом забушува, и доземи чак класовете им свежда,
    тъй се раздвижиха заедно всички ахейски войници.
150    С вик се понесоха в стана и прах под нозете се вдигна.
    Вкупом взаимно се блъскаха по-скоро те да достигнат
    близо до витите кораби и да ги спуснат в морето.
    Чистеха пътя пред тях и засваляха ниски подпори,
    бързаха в къщи: викът им достигна небето високо.
155    Щяха аргийците вече сами да си тръгнат обратно,
    ако не беше продумала Хера така на Атина:
    „Тежко ни, дъще безстрашна на егидодържеца Зевса!
    Тъй ли във бащини къщи, във своята мила родина
    всички аргийци ще бягат по морската равна повърхност?
160    Щ’е ли оставят за радост на царя Приам, на троянци
    тази Елена аргийка? За нея мнозина ахейци
    бяха убити пред Троя, далече от свидна родина.
    Хайде върви сред войската на меднохитонни ахейци,
    с ласкави думи задържай ти всеки герой поотделно,
165    кораби вити не давай да спуснат в морето за бягство!“
    Тъй каза, а совоока Атина я с радост послуша.
    Устремно слезе Палада от стръмни била олимпийски,
    тутакси стигна при гладките кораби в стана ахейски.
    Там Одисея намери, подобен на Зевса по разум.
170    Той не докосваше черния хубавопалубен кораб,
    тъй като мъка гнетеше ума и сърцето му гордо.
    А светлоока Атина наблизо застана и рече:
    „Сине божествен Леартов, царю Одисей хитроумен!
    Тъй ли към бащини къщи, към своята мила родина
175    жалки ще бягате вий с многовеслите кораби вече?
    Щ’е ли остане за радост на царя Приам, на троянци
    тази Елена аргийка? За нея мнозина ахейци
    бяха убити пред Троя, далече от свидна родина.
    Хайде иди сред войската ахейска, недей да се бавиш,
180    с ласкави думи задържай ти всеки герой поотделно,
    кораби вити не давай да спуснат в морето за бягство.“
    Тъй каза. Той разпозна по гласа, че богиня говори.
    Хукна да тича веднага, захвърли си плаща разкошен,
    който прибра Еврибат глашатаят, вървейки след него.
185    Цар Одисей, щом видя Агамемнон, сина на Атрея,
    взе от ръцете му жезъла бащин, нетленен во веки,
    с жезъла тръгна сред кораби на меднобронни ахейци.
    Колкото срещаше славни царе и юначни войници,
    Всекиго спираше той и обсипваше с ласкави думи:
190    „Достопочтени! На теб не прилича да бягаш страхливо!
    Спри незабавно и всички войници заставяй да спират,
    тъй като точно не знаеш какво е решил Агамемнон:
    той ни изпитва сега, но ахейците зле ще накаже.
    Всички не чухме словата, които е казал в съвета.
195    Гневен, дано не постъпи жестоко с войските ахейски!
    Много голям е гневът на царете, родени от Зевса.
    Почит той има от Зевса, обича го Зевс промислител.“
    Ако пък срещнеше някой войник от народа да вика,
    почваше с жезъла той да го удря и с думи да хули:
200    „Клети! Седи си спокойно и слушай словата на други,
    много по-храбри от тебе, а ти си плашлив и невойнствен.
    Нито си имал значение в битката, нито в съвета.
    Всички ахейци не можем сега да царуваме тука.
    Няма добро многовластие: нека един е владетел,
205    който получи от Зевса, сина на коварния Кронос,
    жезъл и право законно над нас да царува всевластно.“
    Вредом сновеше из стана и даваше тези съвети.
    Рукнаха всички обратно от кораби и от палатки
    с шум към площада, тъй както пенливи вълни се разбиват
210    с грохот о стръмния бряг и морето реве страховито.
    Седнаха те настанени безмълвно на свойте седалки.
    Още шумеше единствен Терсит, неумерен във думи,
    който в душата си въдеше разни слова непристойни,
    дързостно все предизвикваше свади без повод с царете,
215    стига това да разсмива събраните много аргийци.
    Между дошлите при Троя ахейци той беше най-грозен:
    с гърбица, куц, кривоглед, раменете му хилави бяха,
    вгънати силно навътре и сведени чак до гърдите.
    Имаше остра глава само с няколко щръкнали косми.
220    Беше най-лютият враг на Ахила и цар Одисея.
    Тях ги ругаеше често, а днес Агамемнона нагло
    с крясък ужасен и злоба нападна. Затуй и ахейци
    върло му бяха сърдити и гневни в сърцата си горди.
    Викаше гръмко, обиждаше с хулни слова Агамемнон:
225    „Сине Атреев, защо негодуваш, какво ли желаеш?
    Твойте палатки са пълни със мед; а във шатрите имаш
    ’отбор жени многобройни, които ахейците щедро
    даваме първо на тебе, щом някоя крепост превземем.
    Злато ли още жадуваш да ти донесе тука някой
230    конесмирител троянец за откуп на чедо, което
    вързано ти си получил от мен или други ахейци?
    Нова жена ли желаеш, в любов да прекарваш със нея,
    скрил я далече от всички? За тебе, водача, е срамно
    все да увличаш във гибел и зло синовете ахейски.
235    Жалки, презрени страхливци! Ахейки, но не и ахейци!
    Нека си тръгнем със кораби в къщи, а той да остане
    тука при Троя на плячката сам да се радва! Да види
    полза дали му принасяме, или не служим за нищо.
    Той оскърби и Ахила, герой по-юначен от него,
240    силом отне му наградата скъпа и сам я владее.
    Но отстъпчив е Ахил и в гърдите си жлъч не запазва:
    иначе, сине Атреев, за сетен път би оскърбявал!“
    Каза Терсит и обиди Атрида, водач на войските.
    Мигом застана пред хулника цар Одисей богоравен,
245    гневно към него погледна, нападна го с думи свирепи:
    „Глупав дърдорко, Терсите, макар гръмогласен вития!
    Спри се и вече не рипвай все ти със царете да спориш.
    Смятам, че няма по-долен от тебе сред смъртните хора,
    дето дойдоха при Троя със двамата братя Атриди.
250    Иначе нямаше ти да говориш със злост за царете,
    да ги ругаеш пред всички, за връщане само да мислиш.
    Точно не знаем и ние делата ни как ще завършат:
    славно ли или безславно ще стигнем обратно във къщи.
    Ти упорито охулваш сега Агамемнон Атреев,
255    тъй като много награди му дават герои данайски;
    вожда известен осмиваш и укори сипеш по него.
    Но ще ти кажа сега и това ще изпълня най-точно:
    само да чуя отново така да дърдориш безумно,
    мойта глава да не бъде върху раменете ми вече
260    и да не бъда баща на любимия син Телемаха,
    ако те мигом не хвана и твоите дрехи не смъкна,
    плаща с хитона, които ти срамните части покриват:
    ще те изпратя разплакан при нашите кораби вити,
    вън от съвета изгонен позорно със удари тежки.“
265    Рече и сам го зашиба със жезъла твърд по плещите.
    Сви се Терсит и започна да плаче със сълзи обилни.
    Кървава, синкава буца подпухна от златния жезъл.
    Цял разтреперан тогава, Терсит най-смирено си седна,
    сгърчен от болки, погледна смутено, изтри си очите.
270    Весело там се присмяха над него, макар натъжени.
    Всеки погледна към своя съсед и така му продума:
    „Виж, Одисей е извършил дела многобройни и славни,
    давал е твърде полезни съвети и битки подготвял,
    днеска обаче извърши пред всички най-славното дело:
275    този опасен хулител застави да млъкне веднага!
    Наглата дързост едва ли ще кара Терсита отново
    с думи обидни да хули безсрамно царете известни.“
    Всички говореха тъй. Одисей, градове разрушаващ,*20
    стана със жезъл в ръка, а сама светлоока Атина
280    в образа на глашатай заподканя войската да млъкне,
    за да го чуят ахейските първи и крайни редици,
    дружно да могат съвета му мъдър добре да обмислят.
    Благонамерен към тях, заговори със думи такива:
    „Сине могъщ на Атрея! Ахейците днеска желаят
285    да те охулят жестоко и срамно пред смъртните хора,
    да не извършат делата, които сами обещаха
    още по пътя от Аргос, където коне се отхранват:
    щом укрепената Троя съборят, назад да отплуват.
    Както невръстни деца и жени овдовели копнеят
290    всички задружно да тръгнат за своята мила родина.
    Много е тежко войник да се върне, измъчен напразно;
    даже и месец да бъде далече от свойта съпруга,
    той със досада остава запрян в многовеслия кораб,
    че го задържат вълните огромни и морските бури.
295    Вече девета година стоим пред стените на Троя.
    Аз да се сърдя не мога на сбраните тука ахейци,
    че негодуват ужасно край своите кораби вити.
    Срамно е още да чакаме и да се върнем без полза.
    Но потърпете, другари, почакайте мъничко още,
300    за да изпитаме вярно ли Калхас ни всичко предсказва.
    Знаем какво ни предрече — свидетели вие сте всички,
    дето не са ви отвлекли при Хадес свирепите Кери.
    Бяха събрани в Авлида ахейските кораби гладки,
    носейки мъка и гибел за царя Приам и троянци.
305    Там хекатомби отбрани принасяхме на боговете
    около извор обилен на дивни олтари свещени,
    в сянка на кичест платан, гдето бистрата струя течеше.
    Чудо голямо се случи: показа се змей ненадейно,
    с яркочервена гърбина, изпратен на светло от Зевса.
310    Той под олтара изскочи, напред пропълзя към дървото.
    Имаше пиленца малки в платана, врабчета невръстни,
    сгушени, тръпни от страх сред листата на клонче високо,
    пиленца осем те бяха, а с майка си ставаха девет.
    Всичките змеят изяде, а те все писукаха жално.
315    Майката близо хвърчеше, оплаквайки своите рожби.
    Змеят изви се нагоре, крилото на врабката хвана.
    Ала когато изяде врабчетата с тяхната майка,
    богът, изпратил го там, ни разкри преголямото чудо:
    мощният син на коварния Кронос превърна го в камък.
320    Смаяни ние стояхме от всичко, което се случи.
    След като чудото стана по време на нашата жертва,
    Калхас веднага започна пророчески думи да ниже:
    «Вий, дългокоси ахейци, защо ли безмълвни стоите?
    Зевс промислител ни прати знамение твърде голямо;
325    някога то ще се сбъдне и слава безсмъртна ще има.
    Този змей колко врабченца изяде със тяхната майка —
    пиленца осем те бяха, а с майка си ставаха девет,
    толкова ние години ще водим войната за Троя:
    широкодрумния град на десетата чак ще превземем.»
330    Тъй ни говореше Калхас и днеска това се изпълва.
    Всички вий, медноколенни ахейци, от бягство се спрете,
    докато дружно превземем прочутия град на Приама.“
    Каза така и аргийци започнаха силно да викат.
    Целият стан заехтя от високата мъжка гълчава.
335    Хвалеха шумно словата на цар Одисея божествен.
    Нестор, геренският конник, тогава така им продума:
    „Истина! Вие приказвате като деца неразумни,
    нямащи никаква грижа за хода на лютата битка.
    Нашите верни съюзи и клетви къде ще останат?
340    Биха във огън изтлели съвети и замисли мъдри,
    жертви с несмесено вино и наши обети за вярност.
    Спорим напразно със думи отдавна, а още не можем
    средство добро да намерим, макар да сме тука от дълго.
    Сине Атреев, със воля желязна, тъй както по-рано,
345    тръгвай да водиш аргийци във кървави, яростни битки!
    Трябва със смърт да накажеш един или двама ахейци,
    тайно замислящи друго: те няма успех да постигнат.
    Няма към Аргос да тръгнем, преди да узнаем самички
    вярно ли или лъжовно ни Зевс обещание даде.
350    Казвам открито, че властният Зевс ни предрече успехи
    в оня ден, в който аргийци потеглиха с кораби морски,
    носейки смърт неизбежна, разруха за всички троянци:
    мълния хвърли отдясно*21 и верни поличби ни прати.
    Ето защо нека никой не бърза да плува за в къщи,
355    без да е спал във леглото с жената на някой троянец,
    без да е сам отмъстил за скръбта и плача за Елена.*22
    Ако ли някой желае тъй много дома да се върне,
    само до кораба хубавопалубен да се докосне,
    той ще намери по-рано от всички позорната гибел.
360    Сам ти, Атриде, обмисляй добре, но и другите слушай!
    Има значение моята дума, която ще кажа.
    Ти раздели и групирай войските по род и по племе,
    род да подкрепя рода си и племето — своето племе.
    Ако постъпиш така и ахейците теб те послушат,
365    ти ще узнаеш за всеки войник и водач на войските
    кой е страхлив и юначен, че битка ще водят за свои.
    Също дали и града не ще вземеш по Зевсова воля
    или от страх на мъжете и липса на опитност в боя.“
    Властният цар Агамемнон така отговори на Нестор:
370    „Старче, ти пак надминаваш в съвета чедата ахейски!
    Татко наш Зевсе, богиньо Атина и ти, Аполоне,
    десет такива ахейци съветници мъдри да имах,
    щеше веднага да падне градът укрепен на Приама,
    с устрем превзет и разсипан от нашите мощни десници.
375    Егидодържецът Зевс ми изпрати нещастия щедро,
    тъй като той ме захвърли във разпри и спорове празни.
    Двамата ние с Ахила се скарахме зле за момата
    с думи враждебни; и пръв аз подхванах, жестоко разсърден.
    Но ако някога двама отново съгласие стигнем,
380    няма да има отсрочка на злото за всички троянци.
    Хайде вървете на обед, а после борбата ще почнем.
    Копие нека си всеки наостри и щит си приготви,
    всеки добре да нахрани сега и конете си бързи,
    всеки добре да притегне за бой колесницата здрава,
385    целия ден непрестанно да водим омразната битка,
    тъй като няма почивка да има дори и за малко,
    докато нощ не настъпи, да спре яростта на мъжете.
    Върху гърдите на всекиго ремъкът жилав на щита
    в пот ще прогизне, ръката от копие ще отмалява,
390    конят му в пот ще се къпе, летящ с колесница блестяща.
    Щом забележа, че някой отстъпи далече от боя,
    искайки скрит да остане край витите кораби в стана,
    няма грабливите птици и псетата той да избегне.“
    Каза и почнаха дружно аргийците силно да викат,
395    както вълните бучат, в канарата крайбрежна разбити,
    щом като вятърът Нот ги надигне; вълните не спират,
    вихри различни ги вият и в разни посоки ги тласкат.
    Станаха и се разпръснаха всички към кораби гладки,
    огън запалиха в стана, започнаха те да обядват.
400    Всеки принасяше жертва на някой почитан безсмъртен,
    молейки сам да избегне смъртта във кипящата битка.
    Мощният цар Агамемнон принесе във жертва на Зевса
    бик угоен петгодишен, отгледан за бога всевечен.
    Свика при себе си всички най-знатни ахейски стареи:
405    първо разумния Нестор и властника Идоменея,
    после Аяксите двама и храбрия син на Тидея,
    шести герой Одисея, по разум подобен на Зевса.
    Цар Менелай гръмогласен дойде без покана при него:
    знаеше колко се грижи в душата си брат му обичан.
410    Те край бика се събраха, зърна ечемичени взеха.
    Мощният цар Агамемнон започна така да се моли:
    „Славен, велик, чернооблачен Зевсе, живеещ в ефира!*23
    Слънцето нека не зайде и мрак не покрие земята,
    докато аз не съборя двореца опушен*24 Приамов,
415    докато не изгоря и вратите му с огън стихиен,
    бронята върху гърдите на Хектор догде не разкъсам
    с копие медно и много другари наблизо до него,
    паднали ничком в прахта, не загризат във ужас земята.“
    Каза така, но Кронид не поиска сега да го чуе:
420    жертвите само прие, а засили бедите несносни.
    Щом се помолиха, ръснаха печен ечмик едрозърнест,
    жертвите първо свалиха, заклаха и сръчно одраха.
    После бедрата отрязаха, с пласт тлъстина ги покриха,
    двоен слой туриха вещо и сетне над него месото.
425    Всичко това изгориха на клони безлистни и сухи.
    С шишове сложиха дроба, сърцето над огън разпален.
    Щом изгориха бедрата, изядоха дроба, сърцето.
    Дребно нарязаха другото, внизаха в шишове остри,
    много усърдно изпекоха, тутакси всичко свалиха.
430    След като тъй се потрудиха, седнаха те на гощавка.
    Никой от нищо лишен не остана на пира им равен.
    Свойта охота за вино и ядене щом утолиха,
    Нестор, геренският конник, започна така да говори:
    „Сине Атреев преславен, царю на мъже Агамемнон!
435    Повече тука не бива бездейни да бъдем; не трябва
    още да бавим делата, които сам бог ни възлага.
    Хайде сега глашатаите на меднобронни ахейци
    бързо войската да свикат при нашите кораби вити,
    ние задружно да тръгнем из стана обширен ахейски,
440    да поощрим незабавно бойците за лютата битка.“
    Каза. И мощният цар Агамемнон послуша съвета.
    Тутакси прати вестители красноречиви да идат
    с вик гръмогласен за бой да зоват дългокоси ахейци.
    Почнаха те да ги свикват и всички се сбраха веднага.
445    Заедно с цар Агамемнон царете, потомци на Зевса,
    бързаха строя да стегнат. Сред тях се яви и Атина,
    носейки скъпата, вечно нетленна, безсмъртна егида.
    Горе се вееха нейните златни сто чудни пискюла,
    дивно изплетени всички и струваха по хекатомба.*25
450    С нея блестейки, Атина обходи войските ахейски
    да ги застави да тръгнат. И всекиму вдъхна в сърцето
    смелост голяма да влезе във боя и сам да воюва.
    Битката стана за тях по-желана от пътя обратен
    с гладките кораби право към тяхната свидна родина.
455    Както пожар всепоглъщащ изгаря горите просторни
    върху планинското било и огънят свети далече,
    тъй от доспехите медни, когато войската вървеше,
    яркият блясък премина ефира и стигна небето.
    Както ята многобройни на някои прелетни птици,
460    жерави, гъски или дългошиести лебеди бели,
    в тучна ливада във Азия, там край реката Каистър,
    хвъркат насам и натам, със крилете си радостно пляскат,
    с крясък се спускат надолу и цяла ливадата еква,
    тъй племената ахейски от кораби и от палатки
465    шумно поеха в полето на бистрия, буен Скамандър:
    страшно затътна земята от хората и от конете.
    Толкова хиляди бяха в полето сега при Скамандър,
    колкото много листа и цветя избуяват напролет.
    Както огромни рояци от нагли мухи насъбрани
470    хвъркат с бръмчене навред из овчарските ниски кошари
    пролетно време, когато ведрата се пълнят със мляко,
    тъй се стълпиха в полето за бой дългокоси ахейци,
    жадни без жал да погубват троянските бойни редици.
    Както мъжете козари разделят стадата си лесно,
475    щом се размесят козите, когато отиват на паша,
    тъй пълководците лесно строиха войските ахейски
    в битка да тръгнат. А цар Агамемнон сред всички блестеше,
    в погледа и във главата подобен на Зевс гръмовержец,
    в кръста — на лютия Арес, в гърдите — на бог Посейдона.
480    Както сред стадо говеда бикът е най-личен от всички,
    пръв отдалеч се познава веднага сред сбраните крави,
    точно такъв Агамемнон по воля на Зевса бе станал,
    рязко отличен от всички пръв сред герои прочути.
    Хайде кажете ми, музи, дарени с дворци олимпийски,
485    вий сте богини и бивате вредом, и знаете всичко,
    ние пък чуваме само мълвата и нищо не знаем!
    Хайде кажете кои са царе и водачи данайски!
    Всички не бих изброил, нито бих изредил имената,
    даже да имах по десет отлични уста и езика,
490    даже да беше гласът ми най-силен, сърцето ми медно!
    Вий, дъщери олимпийски на егидодържеца Зевса,
    хайде спомнете ми колко дойдоха при Троя свещена.
    Ще назова аз водачите с техните кораби само.
    Смелите вождове на беотийците бяха петима:
495    Аркесилай, Пенелей, Протоенор и Клоний със Леит.
    Те обитаваха Хирия и камениста Авлида,
    Схена и Скола, дори Етеона, със урви известен,
    Теспия, Грея и с много обширни поля Микалеса.
    Други от тях обитаваха Харма, Илесий, Еритра,
500    и Елеона, и Хила, и град Петеона до Тива,
    и Окалея, и град Медеона, красиво иззидан,
    Копа, Етреса и твърде богата със гълъби Тисба,
    и Коронея, и град Халиарт със ливади тревисти,
    имаха още Платея, Глисант с население гъсто,
505    гдето владееха град Хипотива, прекрасно иззидан,
    също свещена Онхеста, с гората на бог Посейдона,
    Арна с лозя, натежали от гроздове, още Мидея,
    Ниса свещена и град Антедон, надалеч от морето.
    Техните кораби бяха пет пъти по десет, седяха
510    в тях по стотица и двадесет млади мъже беотийци.
    Всички, живеещи в град Аспледон и Орхомен минийски,
    водеха дружно Аскалаф и Ялмен, потомци на Арес.
    Тях ги роди Астиоха в двореца на Актор Азеев,
    дева свенлива; когато се качила в своята спалня,
515    мощният Арес преспал във леглото със нея на скрито.
    Тридесет кораба вити вървяха със тях наредени.
    Всички фокийци предвождаха двама — Епистроф и Схедий,
    рожби на смелия духом Ифита, потомък Навболов.
    Водеха воини от град Кипарис и скалистия Питон,
520    още от Криса свещена, Давлида и град Панопея,
    жители също на град Анемория и на Хиампол,
    всички, заселени чак до брега на Кефис велелепен,
    още в Лилея, отдето извира Кефис бистроструен.
    Черни четиресет кораба следваха тези водачи —
525    Схедий с Епистроф. Строили усърдно редиците бойни,
    готвеха всички за битка във ляво покрай беотийци.
    Бързият син на Ойлея Аякс бе водач на локрийци,
    който не беше еднакъв на ръст със Аякс Теламонов,
    бидейки много по-малък, възнисък, със ленена броня,
530    но надминаваше в бой всички елини, пък и ахейци.
    Те обитаваха Кинос и град Опоент с Калиара,
    Беса и Скарфа, Авгея, любимия град на народа,
    Тарфа и Троний и гдето реката Боагрий протича.
    Черни четиресет кораба следваха него в редици
535    само с локрийци, живеещи срещу свещена Евбея.
    Дишащи смелост абанти владееха остров Евбея,
    също Халкида, Еретрия и Хистиея лозарска,
    Керинт приморски и здравата крепост на Дион евбейски,
    още и тези, които живееха в Карист и Стира,
540    тях ги предвождаше цар Елефенор, потомък на Арес,
    син Халкодонтов, известен по храброст водач на абанти.
    Идваха с него абанти със плитка отзад на главата;
    бяха те храбри войници, желаещи с копия остри
    броните върху гърдите на много троянци да счупят.
545    Кораби черни четиресет следваха него в редици.
    Тези, които владееха дивната крепост Атина,
    област на цар Ерехтея юначен, когото отгледа
    Зевсова щерка Атина: земята го беше родила.
    Него Атина посели в града си, във храма си пищен.
550    Жертви от бикове тлъсти и агнета нему принасят
    ловки атински младежи през всяка четвърта година.*26
    Опитен в бой Менестей Петоид ги предвождаше мъдро.
    Никой от смъртните хора не можеше смел като него
    в бой да подрежда конете си и щитоносните воини.
555    Само по-старият Нестор му беше единствен съперник.
    Кораби черни пет пъти по десет го следваха дружно.
    От Саламин бе Аякс със дванадесет кораба бързи.
    Спря ги Аякс на брега при атинските стройни редици.
    Тези, които живееха в Аргос и в крепостен Тиринт,
560    в град Хермиона, Асина, пристанища морски и двата,
    също в Трезен и Ейона, с лозя пребогат Епидавър,
    млади ахейци от древна Егина и дивна Масета,
    всички тях водеха цар Диомед гръмогласен и Стенел,
    син благороден, обичен на славния вожд Капанея.
565    Трети вървеше със тях Евриал, воевода божествен,
    син Мекистеев достоен, потомък на царя Талая.
    Пръв сред водачите беше герой Диомед гръмогласен.
    Осем десетки от кораби черни ги следваха дружно.
    Всички, които живееха в чудно сградена Микена,
570    още в заможен Коринт, във красиво строена Клеона,
    също и тези в Орнея и в Еретирея желана,
    в Сикион древен, където Адраст най-напред зацарува,
    във Хипересия, чак в Гоноеса ахейска висока,
    всички, които владееха Егион, древна Пелена,
575    целия бряг на морето, обширната крепост Хелика,
    тръгнаха с кораби сто, управлявани от Агамемнон.
    С него вървяха отбрани войски многобройни и храбри.
    Сам си облече тогава блестящите медни доспехи.
    Гордо стоеше, изпъкващ най-много сред всички герои,
580    тъй като беше най-силен, войската му бе най-голяма.
    Всички, които владееха Лакедемон с долините,
    Фарис и Спарта известна и Меса със гълъби много,
    всички, които населваха Брисия, Авгия мила,
    също Амикла и Хелос, приморската хубава крепост,
585    тези, които живееха в Лаа и пазеха Ойтил,
    братът на цар Агамемнон, сам цар Менелай гръмогласен,
    водеше в кораби шест десетици, отделно строени.
    Той сред войските вървеше, облегнат на своята дързост,
    викайки всички на бой със желание неудържимо
590    да отмъсти за скръбта и плача за Елена аргийка.
    Тези, които владееха Пилос и скъпа Арена,
    Трион на брода Алфейски, красиво издигната Епи,
    град Кипарисия, град Амфигения, много прочути,
    Хелос, и Дорин, и Птелеос, музите гдето отдавна
595    срещнали Тамир от Тракия и го от песни лишили
    тъкмо когато се връщал от царя Еврит ехалийски.
    Той се похвалил, че музите, щерки на Зевса всесилен,
    сам ще надвие със песни, когато се с него надпяват.
    Гневни го те ослепили, отнели му дара да пее
600    и го лишили навеки от меденозвучната лира.
    Тях ги предвождаше старият Нестор, геренският конник.
    Деветдесет многовеслени кораба бяха със него.
    Всички, родени в Аркадия под планината Килена,
    близо до гроба Епитов, войници за бой ръкопашен,
605    също във Финеос, още в богат със стада град Орхомен,
    в Рипа и Стратия, в малката и ветровита Ениспа,
    още в Тегея старинна и в град Мантинея обичан,
    в Стимфал които живееха, също в Парасия равна,
    всички тях водеше цар Агапенор, синът на Анкея,
610    с кораби шест десетици: и много аркадски войници,
    опитни в битки, се качиха в своите кораби вити.
    Мощният цар Агамемнон самичък им даде тогава
    хубавопалубни кораби, за да преминат морето,
    тъй като те се не грижеха за мореходното дело.
615    Всички, отрасли в Бупрасий, в свещената древна Елида,
    в целия кът, обграден от Хирмина и Мирсин далечен,
    и от скалите Оленски, от хълма крайпътен Алезий,
    бяха с четирима юначни водачи и кораби десет
    бързо след всекиго плуваха, пълни със много епейци.
620    Бяха водачи Амфимах и Талпий, потомци на Актор:
    първият син на Ктеата, а вторият син на Еврита.
    Трети водач бе могъщият воин Диор Амаринков.
    Беше четвърти известен водач Поликсен богоравен,
    доблестен син Агастенов, потомък на царя Авгея.
625    Всички войски от Дулихий и острови святи Ехински,
    пръснати точно насреща в морето, далеч от Елида,
    тях ги предвождаше Мегес Филеев, подобен на Арес.
    Нявга роди го Филей конеборец, любимец на Зевса,
    който в Дулихий остана, разсърден на своя родител.
630    Кораби черни четиресет с него вървяха в редици.
    Цар Одисей бе водач на сърцатите кефаленийци,
    в мир населяващи остров Итака с гористия Нерит,
    и Крокилея, и чак Егилипа, скалистата местност,
    още владееха остров Закинт и земите на Самос;
635    всички мъже, обитаващи сушата и бреговете,
    водеше цар Одисей, на Кронида подобен по разум.
    Следваха него дванадесет кораба червенобордни.
    Волният син Андремонов Тоант бе водач етолийски.
    А етолийци живееха в Оден, Плеврон и Пилена,
640    също в Халкида приморска и в град Калидон недостъпен.
    Вече не бяха сред тях синовете на вожда Ойнея,
    мъртъв Ойней бе отдавна, умря русокос Мелеагър.
    С власт безгранична сега бе Тоант, господар етолийски.
    Черни четиресет кораба следваха него в редици.
645    Славният с копие Идоменей бе водач на критяни,
    волно живеещи в Кносос и в здравата крепост Гортина,
    в Ликт и в Милет, и в Ликаст, белокаменна крепост известна,
    още във Ритий и Фест, градове многолюдни, старинни,
    тия, които живееха също в сто селища критски,
650    тях ги предвождаха Идоменей, знаменитият воин,
    и Мерион, на убиеца бог Енеалий подобен.
    Осем десетки от кораби черни ги следваха дружно.
    А Тлеполем, на Херакъл потомък, висок и безстрашен,
    кораби девет доведе със горди войници от Родос.
655    В Родос живееха всички, на три племена разделени.
    Те обитаваха Линд, и Ялис, и Камир белокамен.
    Славният с копие мъж Тлеполем ги предвождаше вещо.
    Него роди Астиохия в брак със героя Херакъл.
    Той я доведе от древна Ефира при бистър Сел’еент,
660    след като селища много на Зевсови люде съсипа.
    А Тлеполем, щом порасна в двореца изящно иззидан,
    скоро погуби любимия вуйчо Хераклов в полето,
    стария вече Ликимний, достоен потомък на Арес.
    Кораби той си приготви, събра и войска многобройна,
665    тръгна веднага да бяга в морето, преследван от всички
    войнствени рожби и внуци на същия силен Херакъл.
    Стигна изгнаник във Родос, понасяйки мъки големи.
    Три племена там живееха, тачени много от Зевса,
    който всевластно царува над всички безсмъртни и смъртни.
670    Щедро Кронид им изливаше неизброими богатства.
    Кораби три симетрични Нирей бе докарал от Сима.
    Този Нирей бе роден от Аглая и царя Харопа:
    беше Нирей най-красив от дошлите данайци при Троя,
    но след блестящия син на Пелея, Ахил благороден.
675    Плах и безсилен, войска малобройна го следваше в боя.
    Всички, владеещи острови Нисир, и Крапат, и Касос,
    Кос Еврипилов, дори Калиднийските острови малки,
    бяха предвождани в бой от сърцатите Фидип и Антиф,
    двама потомци на царя Тесала, сина на Херакъл.
680    Тридесет кораба вити след тях се редяха за поход.
    Тия, които живееха в мир в Пеласгийския Аргос,
    тия, които владееха Алос, Трехин и Алопа,
    плодната Фтия и малка Елада с жени най-красиви,
    тях мирмидонци, ахейци и елини всички зовяха,
685    имаха кораби те петдесет със Ахила начело.
    Тия войски не помисляха вече за шумните битки,
    тъй като нямаше кой да ги в бойни редици предвожда.
    В стана при кораби черни лежеше Ахил богоравен,
    гневен все още за хубавокоса мома Бризеида.
690    Нея си беше избрал от Лирнес след голяма победа,
    след като беше съборил Лирнес и стените на Тива,
    в боя погубил Минет и Епистроф, със копие славни:
    бяха те рожби на царя Евена, потомък Селепов.
    Тъжен за нея лежеше, но скоро той щеше да стане.
695    Всички, владеещи дълго Филака и китния Пирас
    с храм на Деметра, град Итон, родина на дребен добитък,
    Антрон приморски и град Птелеон със ливади зелени,
    бяха предвождани вред от юначния Протезилая,
    докато жив бе, но черната пръст го покриваше вече.
700    А във Филака остана жена му, сломена от скърби,
    и недовършен домът му: дарданец го мигом погуби,
    щом като пръв от ахейците слезе от гладкия кораб.
    Имаха други водачи, но жалеха всички за него.
    Тях ги поведе на битка Подаркес, потомък на Арес,
705    син на Ификъл Филаков, прочут със стада многобройни,
    брат еднокръвен на същия Протезилай велемощен,
    но на години по-малък. А по-стар и много по-храбър
    беше сам Протезилай. След смъртта му войските не бяха
    от пълководец лишени, но жалеха много за него.
710    Следваха дружно Подаркес четиресет кораба черни.
    Всички, живущи във Фера на Бебското езеро бистро,
    също във Беба, в Глафира и в чудно красивия Яолк,
    със единадесет кораба водеше Евмел Адметов.
    Евмела беше родила от царя Адмета Алкеста,
715    между жените богиня, най-хубава щерка на Пелий.
    Всички, които живееха във Тавмакия, в Метона,
    във Мелибея и в град Олизон каменист, недостъпен,
    ловкият с лък Филоктет ги предвождаше с кораби седем.
    Вътре във всеки от тях петдесет от гребците му бяха
720    опитни много във точно и смело воюване с лъка.
    Но Филоктет във страдания тежки лежеше на остров
    Лемнос божествен, от свойте другари ахейци оставен,
    люто терзан от жестоката рана на хидра коварна.
    В мъки лежеше, но скоро аргийците пак ще си спомнят
725    за Филоктета юначен край своите кораби бързи.*27
    Имаха други водачи, но жалеха много за него.
    Медон им стана водач, незаконният син на Ойлея;
    Рина родила го бе от Ойлей, градове разрушаващ.
    Всички, живеещи в Трика и в терасовидна Итома,
730    във Ойхалия, града на Еврит, именит ойхалиец,
    водеха в бой синовете рождени на бога Асклепий,
    лекари опитни — сам Махаон и герой Подалирий.
    Тридесет кораба вити след тях във редици вървяха.
    Всички, живеещи близо до извора бърз Хиперея,
735    още в Оремний, в Астерий, край бялото било на Титан,
    водеше цар Еврипил, велелепният син на Евемон.
    Кораби черни четиресет следваха него в редици.
    Всички, живеещи в древна Аргиса и китна Гиртона,
    Орта, Илона и в белия град Олоосон известен,
740    водеше сам Полипет, най-мъжествен и смел воевода,
    син на герой Пиритоя, роден от Кронида безсмъртен.
    А Полипета роди Хиподамия от Пиритоя
    тъкмо когато наказа обраслите с косми кентаври:
    от Пелион ги прогони и до етикийци преследва.
745    Сам той не тръгна, а с вожд Леонтея, потомък на Арес,
    син на безстрашния Корон и внук на Кенея прославен.
    Кораби черни четиресет с тях на редици вървяха.
    С кораби двайсет и два бе доплувал Куней от град Кифос.
    Следваха го ениенци и смелите в битки переби.
750    Всички, които си вдигнаха къщи край хладна Додона,
    мирни, грижливи орачи на ниви покрай Титаресий,
    който в Пеней си излива вълните, течащи игриво,
    без да се слива със него във сребристите водовъртежи,
    само отгоре му леко се плъзга, подобен на масло:
755    иде Пеней от водите на Стикс, най-злокобен за клетви.*28
    А Тентредонов Протой бе водач на магнетите силни —
    волно живееха те край Пеней в Пелион гъстолистен.
    Знатният пъргав Протой ги предвождаше в лютите битки.
    Кораби черни четиресет следваха него в редици.*29
760    Тези са всички водачи и всички царе на данайци.
    Музо, кажи ми, кой беше най-храбър от всички ахейци,
    кой бе с най-буйни коне от дошлите с Атридите храбри?
    Евмел, потомък на Ферес, бе с двойка най-яки кобили,
    стройни и вихрено бързи, подобни на птици крилати,
765    двете напълно еднакви на ръст, и на цвят, и на възраст.
    Сребърнолъкият бог Аполон във Перея отхрани
    двете кобили, които докарваха бягство във боя.
    Между мъжете най-храбрият беше Аякс Теламонов,
    докато още Ахил се гневеше — Ахил бе по-храбър:
770    първи му бяха конете, които го носеха в битки.
    Ала сега той седеше при витите кораби в стана,
    страшно разсърден на цар Агамемнон, водач на войските;
    около стръмния бряг на морето бойците бездейни
    хвърляха дискове, копия дълги, стрели за забава.
775    Край колесниците спрени, конете им кротко ядяха
    целина блатна най-сочна и сладка за тях детелина.
    Частите на колесниците, плътно покрити, лежаха
    скрити в палатките царски; войските с тъга за водача
    скитаха вредом из стана, не влизаха вече във битки.
780    Тръгна войската и сякаш пожар се развихри в полето.
    Както земята застенва, щом Зевс, разярен гръмовержец,
    грозно бичува със мълния около Тифон местата,
    гдето е, казват, направил леглото на клетия Тифон,
    тъй под нозете ахейски страхотно застена земята,
785    щом те потеглиха. Минаха скоро полето открито.
    Вихрено бърза Ирида вестител дойде при троянци,
    пратена с вести тревожни от егидодържеца Зевса.
    Там пред двореца Приамов голямо събрание стана:
    заедно всички стояха — и стари, и млади троянци.
790    Вихрено бърза Ирида наблизо застана и каза,
    уподобена напълно по глас на Полита Приамов,
    който бе пъргавоног съгледвач на троянци; следеше
    все от високата гробна могила на цар Есиета,
    дебнещ кога ще потеглят ахейци от кораби вити.
795    Образ Политов приела, Ирида продума тогава:
    „Старче ти винаги твърде обичаш безкрайните речи,
    както по време на мир; ала днеска войната бушува.
    Често съм влизал във лютите битки с мъжете враждебни,
    ала такава и толкова много войска не съм виждал:
800    хиляди, както листата в гората и пясъка морски,
    вече настъпват в полето, борба да завържат пред Троя.
    Хекторе, аз те съветвам усърдно така да постъпиш:
    много съюзници има в големия град на Приама,
    разни езици говорят далечните хора събрани.
805    Всеки да бъде началник на тези, които предвожда,
    своите хора във строй да нарежда и води във битка.“
    Тъй каза. Хектор можа да познае гласа на Ирида.
    Скоро съвета разпусна; поеха за свойте доспехи,
    цялата порта отвориха, с устрем забърза войската —
810    колесничари, пешаци; и шум неизказан се вдигна.
    Има висока могила, не много далече от Троя,
    нейде в полето, която се лесно обхожда от всички.
    Смъртните хора я просто наричаха хълм Батиея,
    а боговете безсмъртни — могила на бърза Мирина.
815    Там се строиха троянци със свойте съюзници верни.
    Вожд на троянците бе шлемовеецът славният Хектор,
    син на Приама; мнозина най-смели се готвеха вече
    заедно с него да влязат със копия остри във боя.
    Вожд на дарданците беше известният син на Анхиза,
820    царят Еней — от Анхиз го роди Афродита блестяща:
    беше богинята спала със смъртен сред урви на Ида.
    Дружно с Еней ги предвождаха двамата Антенориди:
    вожд Архелох с Акаманта, изкусни във всякакви битки.
    Всички, живеещи мирно в Зелея и близо до Ида,
825    бяха богати и пиеха черна вода от Езепа,
    тези троянци предвождаше Пандар, синът Ликаонов.
    Сам Аполон далнострелец лък даде на светлия Пандар.
    Всички, живеещи в град Адрестея, в земята Апеса,
    в град Питиея и чак в планината висока Терея,
830    водеха Адраст и Амфий, облечен във ленена броня,
    двамата сина на Меропс, прочутия цар перкосийски,
    който бе вещ предсказател за всичко и спираше строго
    своите рожби да тръгнат на страшна и пагубна битка.
    Те не го чуха, защото ги тласкаше черната гибел.
835    Тези, които живееха около Практий, в Перкота,
    в Сест, и в Абид, и далече в божествена древна Арисба,
    водеше Азий Хиртаков, прославен водач на мъжете,
    Азий Хиртаков, докаран от едри коне златожълти
    чак от далечна Арисба и чак от реката Сел’еент.
840    Водеше цар Хипотой племе с копие силно пеласги,
    тези, които живееха сред плодородна Лариса,
    тях ги предвождаха в бой Хипотий със Пилей войнолюбец,
    двамата сина на Лет пеласгийски, потомък Тевтамов.
    А пък Пейрой с Акаманта предвождаха всички тракийци,
845    мирно живеещи близо покрай Хелеспонт бързотечен.
    Вождът на копиеборци кикони бе смелият Евфем,
    син на Трезена, потомък на Кея, отхранен от Зевса.
    Водеше храбро Пирехъм пеонците с лъкове вити,
    с чест обитаващи град Амидон до широкия Аксий,
850    който разлива води превъзходни далеч по земята.
    Силният вожд Пилемен от Енетия, гдето се въдят
    мулета диви, доведе безброй пафлагонци юначни.
    Те населяваха Китор, живееха мирно във Сесам,
    имаха хубави къщи навред край реката Партений,
855    в Егиал, сред Еретина висока и още във Кромна.
    Одий и с него Епистроф доведоха тук ализони
    чак от далечна Алиба, където сребро се добива.
    Мизи начело със Хромий и Еном, вещ птицегадател,
    ала чрез птиците той не отбягна най-черната гибел.
860    Падна в реката, убит от ръцете на внука Еаков,
    който във нея погуби и други отлични троянци.
    Форкис с Асканий божествен доведоха фриги при Троя
    чак от Аскания: искаха в стръвната битка да влязат.
    А пък меонци предвождани бяха от Местъл и Антиф,
865    рожбите на Талемен и на езерна нимфа Гигея:
    водеха в боя меонци, родени при Тмол недостъпен.
    Наст бе водач на карийци, известни със говор незвучен,
    имащи къщи в Милет, край Фтирон, планината гориста,
    и край реката Меандър, по стръмното било Микале.
870    Наст с Амфимах ги предвождаха дружно във всякакви битки,
    Наст с Амфимах, синове именити на вожд Номиона.
    Както момиче нагизден със злато, Наст влизаше в боя.
    Глупчо! Това не отблъсна от него ужасната гибел:
    падна в реката, убит от ръцете на внука Еаков,
875    който му златото взе и отнесе във своята шатра.
    А Сарпедон със почтения Главк пък доведе ликийци
    чак от далечната Ликия, негде от Ксант бързотечен.*30

    [*18 Дълги коси носели знатните и свободно родените, а робите и азиатските народи си стрижели косите. При голяма скръб обаче древните елини си стрижели косите.]
    [*19 Хитонът бил тънка долна дреха с къси ръкави или без ръкави. Обличали го на голо тяло, а над него намятали плащ или кожа от звяр.]
    [*20 Епитетът „градорушител, градове разрушаващ“ се дава рядко на Одисей. Тук се има пред вид обстоятелството, че Троя паднала чрез измисления от него план за дървения кон.]
    [*21 При знамения дясната страна била смятана за благоприятна, а лявата — за неблагоприятна.]
    [*22 Гръцкият текст може да се тълкува двояко: „Скръбта и плача на Елена“ — предполага се, че Елена се разкайва за своята постъпка и страда, и „Скръбта и плача за Елена“ — това са страданията на елините след грабването на Елена.]
    [*23 Древните гърци смятали, че въздушният пласт се състои от гъст слой, наречен аер, а над него се намират етер, ефир. Хората дишат аер, а боговете — етер.]
    [*24 Дворецът бил опушен от огъня, с който бил осветяван вечер.]
    [*25 Търговията била разменна. Цената хекатомба (сто вола) била твърде висока. Една робиня се купувала обикновено за четири вола.]
    [*26 Имат се пред вид тържествените празници в чест на Атина Палада, уреждани всяка четвърта година — в третата година на всяка олимпиада. Наричали се Панатенеи — всеатински.]
    [*27 Ахейците не можели да превземат Троя без лъка и стрелите на Херакъл, които се намирали у Филоктет. Затова довели отново Филоктет при войските.]
    [*28 Боговете се клели във водите на подземната река Стикс и тази им клетва се смятала ненарушима.]
    [*29 Ахейските кораби били 1186. В един кораб имало по 120 души (стих 510) или 50 души (стих 719). Приема се, че средно в един кораб имало по 85 души или всичко 100810 души. Аристарх изчислява елинската войска на 140000 души, а схолиастите — на 120000 души.]
    [*30 Броят на троянските войски не се дава, но щом на всеки десет ахейци се пада по един троянец (стихове 123–130), предполага се, че троянците били към 12000 души, а техните съюзници — към 38000.]

    ТРЕТА ПЕСЕН
    КЛЕТВИ
    ТЕЙХОСКОПИЯ
    ЕДИНОБОРСТВО МЕЖДУ ПАРИС И МЕНЕЛАЙ

    След като двете войски се строиха със свойте водачи,
    вкупом троянци се спуснаха с крясък и шум като птици;
    също тъй грак се понася от жерави горе в небето,
    бягащи вече от зимата и дъждовете проливни;
5    с писък високо летят към далечни води океански,*31
    носейки само убийство и смърт за мъжете пигмеи;*32
    призори щом срещу тях се отправят във битка жестока.
    А пък ахейците тръгнаха мълком, но дишаха ярост,
    пълни с гореща решимост във бой да се бранят взаимно.
10    Както мъгла в планините от южния вятър се стеле,
    лоша за клети овчари, по-мила от нощ за крадеца —
    виждащ пред себе си само пространство на хвърлей със камък,
    тъй се надигна и прах от краката, когато вървяха:
    че бързешком прекосяваха пеши полето просторно.
15    Щом наближиха до сблъсък, един срещу друг устремени,
    сам Александър божествен излезе пред всички троянци
    с кожа пантерска през рамо, с извития лък и със меча,
    горд пред войските размахващ две копия с върхове медни,
    всеки най-храбър аргиец приканваше в битка открита
20    с него да влезе и страшно сражение двама да почнат.
    Цар Менелай гръмогласен, когато видя Александра
    дръзко да ходи със крачки широки край свойте войници,
    той като лъв се зарадва, попаднал на хубава плячка —
    дива планинска коза или едър елен виторожец.
25    Гладен отдавна, лъвът стръвно своята жертва разкъсва,
    даже и погнат от кучета бързи и яки младежи.
    Тъй Менелай се зарадва, когато съзря Александра,
    силно жадуващ виновника сам да накаже пред всички.
    От колесницата скочи с доспехите в миг на земята.
30    Щом Александър видя Менелая, любимец на Арес,
    в първите бойни редици, сърцето му в ужас изтръпна.
    Той се отдръпна към свойте другари, смъртта да избегне.
    Както човек сред планински усои, змия щом съгледа,
    мигом отстъпва и цялото тяло от страх му трепери,
35    хуква назад и лицето му бледност мъртвешка покрива,
    тъй Александър веднага се сгуши сред горди троянци,
    смъртно изплашен от цар Менелая, любимец на Арес.
    Хектор щом Париса зърна, обидни му думи надума:
    „Парис нещастен, на вид само хубав, женкар, прелъстител!
40    Де да не беше се раждал, да беше загинал неженен!
    Бих предпочел аз това и по-харно било би за тебе,
    вместо да бъдеш тъй много презиран и мразен от всички!
    Даже осмиват те вече ахейците къдравокоси:
    доблестен вожд са те смятали заради твоята външност,
45    ала в душата си нямаш ти никаква сила и смелост!
    Щом си бил толкова войнствен, защо ти преплава морето
    с нашите кораби, свика за поход любими другари,
    стигна при чуждото племе, защо отдалече доведе
    чудно красива Елена, снаха на прочути герои:
50    мъка безмерна за твоя баща, за града, за народа,
    за враговете ни радост, позор неизказан за тебе.
    Как не можа да дочакаш ти цар Менелай гръмогласен?
    Щеше да видиш чия тъй цветуща съпруга владееш!
    Хубост, и къдри, и цитра — със тях Афродита дарява,
55    няма на теб да помогнат, когато в праха се търкулнеш.
    Ала троянци са много страхливи: те иначе щяха
    с камъни да те пребият за злото, което им стори.“
    Богоподобният цар Александър така му отвърна:
    „Хекторе, ти ме похули със право и както заслужих!
60    Винаги твойто сърце е подобно на остра секира,
    дето разсича дърво, щом добър дърводелец изкусно
    дяла за кораба кил и замахва със брадвата силно,
    тъй е упорно и твърдо сърцето в гърдите ти мощни.
    Но не упреквай у мене любимия дар Афродитин,
65    ти даровете прочути на бога недей да отхвърляш,
    нам боговете ги дават, самичък ги никой не взема.
    Щом ти желаеш сега с неприятеля аз да воювам,
    нека във кръг да насядат троянци и също ахейци,
    точно в средата изкарайте цар Менелая и мене,
70    за да се бием сами за Елена и всички богатства.
    Който от нас победител излезе и бъде по-храбър,
    нека жената със тия богатства да води във къщи.
    Мир като сключите вие и клетви за вярност дадете,
    мирно живейте във плодната Троя, те нека отплуват
75    в Аргос, прочут със коне, и в Ахея — с жени най-красиви.“
    Каза, а Хектор се много зарадва от чутите думи.
    Точно в средата излезе, със копие медно в ръката
    почна да спира войските и всички се спряха веднага.
    А дългокоси ахейци изопваха лъкове вече,
80    да го уцелят готови и с камъни да го замерват.
    Мощният цар на мъже Агамемнон високо извика:
    „Спрете, аргийци! Не стреляйте вие, ахейски младежи!
    Сам пожела да говори на нас шлемовеецът Хектор.“
    Тъй рече. Спряха ахейци да стрелят и млъкнаха мигом.
85    Хектор тогава на двете строени войски заговори:
    „Слушайте вие, троянци и медноколенни ахейци,
    думите на Александра, виновник за нашата свада.
    Той настойчиво предлага троянци и също ахейци
    свойте красиви доспехи сега на земята да сложат.
90    В центъра двамата с цар Менелая, любимец на Арес,
    битка да почнат сами за Елена и всички богатства.
    Който от тях победител излезе и бъде по-храбър,
    нека жената със тези богатства да води във къщи.
    Другите мир нека сключим и клетва за вярност положим!“
95    Каза така и останаха всички дълбоко смълчани.
    Цар Менелай гръмогласен отправи им думи такива:
    „Чуйте и мене сега! Най-жестока ме мъка терзае.
    Мисля, че време е вече, троянци, и ние, ахейци,
    мир да постигнем най-сетне, че много злини претърпяхте,
100    тях ги създаде вината на Парис и моята ярост.
    Който от двама ни има отсъдена смърт от съдбата,*33
    нека погине, а другите в сговор и мир заживейте!
    Агнета две донесете за Слънцето и за Земята:
    бяло и черно, а трето сами ще заколим за Зевса.
105    И доведете ни царя Приам, тука клетва да стори,
    тъй като има деца вероломни и много неверни,
    да не престъпят с надменност приетите клетви на Зевса:
    винаги младите имат сърце лекомислено, дръзко.
    Ако ли старец е с тях, той напред и назад ще обглежда,
110    двете страни как да имат взаимна изгода и полза.“
    Тъй каза. И възликуваха всички ахейци, троянци,
    лумна надежда у тях да отдъхнат от лютата битка.
    Спряха конете в редици и скочиха от колесници,*34
    свойте доспехи свалиха и сложиха върху земята
115    толкова близо, че малко поле там остана свободно.
    Хектор веднага двамина вестители прати във Троя
    агнета две да докарат и тука Приам да повикат.
    Цар Агамемнон във същото време проводи Талтибий
    в стана да иде при витите кораби, агне да вземе.
120    Той се завтурна, послушен на цар Агамемнон божествен.
    При белоръка Елена със вести отиде Ирида
    в образа на Лаодика, прекрасна Еленина зълва,
    вярна съпруга на цар Хеликаон, сина Антеноров,
    първа по хубост сред всичките щерки на царя Приама.
125    В стаята беше Елена и везана тъкан тъчеше,
    пурпурна, двойна,*35 в която втъкаваше многото мъки
    на конеборци троянци и меднохитонни ахейци,
    дълго за нея понасящи удари тежки от Арес.
    А бързонога Ирида наблизо застана и рече:
130    „Мила невясто, ела да погледнеш дела чудновати
    на конеборци троянци и меднохитонни ахейци!
    Тези, които взаимно се требеха върло доскоро,
    цели отдадени с ярост на гибелни битки в полето,
    днес мълчаливо стоят и войната напълно е спряла,
135    с щитове те се подпират, в земята са копия вбили.
    Сам Александър Приамов и цар Менелай гръмогласен
    единоборство за тебе ще почнат със копия дълги:
    на победителя в боя ще бъдеш любима съпруга.“
    Каза Ирида, в душата й сладостни чувства събуди
140    към Менелая, към родния град и родители свидни.
    Бързо Елена заметна главата си с було сребристо,
    тръгна от своята спалня, проливайки горестни сълзи.
    Заедно с нея вървяха и две дългополи слугини:
    Етра, Питеева щерка, и голямоока Климена.
145    Скоро дойдоха до мястото, гдето са Скейските*36 порти.
    Мъдрият Укалегон с Антенора на кулата бяха
    заедно с царя Приама, и Пантой, и с брат им Тимета,
    заедно с Лампа, със Клития, с храбрия Хикетаона.
    Тези старейшини горе над Скейските порти седяха.
150    Старост отдавна им пречеше в лютите битки да влизат,
    ала отлични оратори бяха, тъй както щурците,*37
    сгушени в шумата, гдето най-сладостни звуци занизват.
    Там нависоко седяха такива троянски водачи.
    Щом те видяха Елена към кулата вече да идва,
155    тутакси думи крилати взаимно си казаха тихо:
    „Нека не съдим троянци и медноколенни ахейци,
    че за такава жена те отдавна понасят неволи!
    Страшно прилича по свойто лице и снага на богиня!
    Ала макар и такава, тя нека дома си отплува,
160    повече да не остава за нас и децата ни гибел.“
    Тъй си говореха те. А Приам с глас повика Елена:
    „Чедо обично, щом тук си дошла, приседни ти до мене,
    за да си видиш и прежния мъж, и роднини, и близки.
    Ти си невинна за мен, боговете са само виновни,
165    дето подтикнаха тази плачевна война със ахейци.
    Хайде сега назови ми по име героя огромен,
    кой ли е този ахеец така благороден и снажен?
    С цяла глава по-високи и други съзирам, обаче
    нивга с очите си аз не съм виждал друг толкова хубав,
170    толкова горд и достоен: на цар по осанка прилича.“
    Дивната между жените Елена така му отвърна:
    „Мили ми свекре, боязън и почит дълбоко ми вдъхваш!
    Трябваше грозната смърт да ме грабне тогава, когато
    заедно с твоя син тръгнах, оставила къща и братя,
175    също и щерка невръстна, и дружки любими, цветущи.
    Ала не стана така и сега се стопявам от сълзи.
    Всичко поред ще ти кажа, което ме питаш, разпитваш.
    Този е син на Атрея, великият цар Агамемнон:
    не само вещ властелин, но и копиеборец прославен.
180    Девер на мен, кучеоката, беше. Но някога беше!“
    Тъй каза. А възхитеният старец Приам заговори:
    „Сине блажен на Атрея, любимец щастлив на безсмъртни!
    Много ахейски герои ти имаш изцяло подвластни.
    Някога ходих във Фригия, твърде богата със грозде,
185    там аз видях многобройни фригийци с коне вихрогонни,
    по-рано славен народ на Отрей и Мигдон богоравен.
    Сбрани стануваха те край брега на реката Сангарий.
    Бях им съюзник доверен и заедно с тях се сражавах,
    щом се явиха сами амазонките мъжеподобни.
190    Ала фригийците бяха по-малко на брой от ахейци.“
    Старецът пак заразпитва, когато видя Одисея:
    „Чедо обично, кажи ми какъв е и онзи ахеец.
    С цяла глава е по-нисък от цар Агамемнон Атреев,
    но по-широк ми изглежда във гръдния кош и в плещите.
195    Свойте доспехи е сложил сега на земята кърмилка,
    както овен обикаля военния строй на мъжете.
    Той ми напълно прилича на силен овен гъсторунен,
    който обхожда голямото стадо овце белорунни.“
    А пък Елена, родена от Зевса, така му отвърна:
200    „Този е син на Лаерта, герой Одисей хитроумен,
    който израсна в земята на стръмния остров Итака.
    Всякакви хитрости знае и много разумни съвети.“
    Мъдрият цар Антенор проговори така на Елена:
    „Жено, наистина твоите думи са верни напълно.
205    Някога тука пристигна при нас Одисей богоравен.
    Пратеник беше за теб с Менелая, любимец на Арес.
    Аз ги приех като гости и в къщи ги щедро гощавах.
    Тяхната външност и мъдрост можах да изуча отблизо.
    Щом се изправеха двама сред много събрани троянци,
210    цар Менелай бе по-личен с плещите си твърде широки,
    щом като седнеха, цар Одисей по-величествен беше.
    Ала когато пред всички занизаха думи и мисли,
    славният цар Менелай заговори свободно и бързо,
    кратко, но ясно и точно, понеже не беше бъбривец,
215    ни празнословец, макар на години да беше по-малък.
    Щом се надигна обаче пред нас Одисей хитроумен,
    мълком застана, погледна, очите заби към земята;
    той не размахваше важно насам и натам своя жезъл,
    без да помръдне, стоеше, подобен на прост говорител.
220    Би го помислил човек за сърдит и дори скудодумен.
    Ала когато изкара гласа си могъщ из гърдите,
    думи се сипнаха сякаш от бурни виелици снежни.
    Смъртен тогава не би пожелал с Одисей да се мери.
    Ний не се чудехме вече на образа на Одисея.“
225    Трети път пак я запита Приам, щом съгледа Аякса:
    „Кой е и този ахеец тъй хубав, мъжествен и едър,
    пръв сред аргийци с глава и с плещи прекомерно широки?“
    А дългопола Елена, жена над жените, му рече:
    „Той е Аякс исполински, велика опора ахейска.
230    Идоменей като бог е сред свойте критяни отсреща;
    около него са сбрани и другите критски водачи.
    Смелият цар Менелай го приемаше често във къщи
    гост да ни бъде любезен, от Крит щом пристигнеше в Спарта.
    Виждам и всички останали хубавооки ахейци:
235    лесно аз бих ги познала и бих ги нарекла по име.
    Само двамина военни водачи не мога да видя:
    конника Кастор и вожда в юмручния бой Полидевка,
    моите братя, с които една ни е майка родила.
    Или сами не са тръгнали в поход от милата Спарта,
240    или пък, стигнали тук със ахейските кораби морски,
    те не желаят сега да участвуват в боя с мъжете,
    че се срамуват и плашат от мойта позорна постъпка.“
    Каза така, но тях скриваше вече земята богата
    някъде в Спарта далечна, във тяхната свидна родина.
245    В Троя вестители носеха божите клетви за вярност —
    агнета две и във кози мях вино, що хората радва,
    плод на земята. Вестителят славен Идей най-смирено
    носеше в длани блестящия кратер и златните чаши.
    Той до Приама застана и с тия слова го прикани:
250    „Лаомедонтови сине, стани, че те викат герои
    от конеборци троянци и от меднобронни ахейци,
    за да положите клетва със жертва в полето на боя.
    Сам Александър Приамов и цар Менелай гръмогласен
    скоро двубой за Елена ще почнат със копия дълги.
255    Който надвие, ще вземе жената и всички богатства.
    Ние пък мир като сключим и клетви за вярност положим,
    да заживеем във плодната Троя, а те да отплуват
    в Аргос, прочут със коне, и в Ахея — с жени най-красиви.“
    Тъй каза. Старецът трепна и заповед даде: другари
260    верни да впрегнат конете; и мигом се те подчиниха.
    Тежко Приам се покачи и опна юздите веднага.
    А до Приам Антенор в колесницата пъстра се метна,
    гонейки бързо конете през Скейските порти в полето.
    Стигнали в стана, където троянци с ахейци стояха,
265    слязоха от колесницата върху земята обилна,
    тръгнаха точно в средата на двете враждебни редици.
    Мощният цар Агамемнон и цар Одисей хитроумен
    тутакси станаха прави, а после вестители славни
    сбраха животните жертвени, виното смесиха в кратер.
270    А на царете поредом поляха с вода на ръцете.
    Сетне синът на Атрея измъкна със яка десница
    ножа, висящ постоянно до дългата ножница с меча,
    па от главата на агнета кичури гъсти отряза,
    после ги даде на знатни троянци и знатни ахейци.
275    Вдигнал ръце Агамемнон, за тях се помоли високо:
    „Татко наш Зевсе, царуващ на Ида, велик и преславен!
    Слънце, което навсякъде гледаш и всичко дочуваш,
    вие, реки, и ти, земьо, и вий, Персефона и Хадес,
    дето наказвате хората, щом се заклеват лъжливо!
280    Вие бъдете свидетели, верните клетви пазете!
    Парис Приамов в двубоя ако Менелая погуби,
    нека запази Елена и всичките нейни богатства,
    ние ще тръгнем обратно със нашите кораби морски.
    Русият цар Менелай ако Париса в боя убие,
285    нека троянците върнат Елена и всички богатства;
    нека платят на аргийците, както прилича, и откуп,
    който за дълго да помнят и нашите бъдни потомци.
    Ако Приам и децата на царя Приама не искат
    откупа скъп да платят, щом загине сразен Александър,
290    тук ще остана тогава, за откупа пак ще воювам,
    за да достигна най-сетне желания край на войната.“
    Рече и с ножа преряза гърлата на агнета кротки,
    после във тръпки предсмъртни ги сложи Атрид на земята,
    вече бездушни, пресякъл им животрептущата сила.
295    Черпейки вино от кратера с чаши, възливаха щедро,
    хором горещо се молеха на боговете всевечни.
    Всеки ахеец и всеки троянец повтаряше често:
    „Зевсе велик и преславен! И вие, блажени безсмъртни!
    Първи които от нас нарушат нерушимите клетви,
300    техният и на децата им мозък, тъй както туй вино,
    да потече по земята; с жените им други да легнат!“
    Казваха тъй, но не искаше Зевс да им чуе молбата.
    После започна Приам Дарданид да говори пред всички:
    „Чуйте ме вие, троянци и медноколенни ахейци!
305    Аз ще се върна без бавене във ветровитата Троя,
    сили не ще ми достигнат с очите си тука да гледам
    как се сражава синът ми със цар Менелая юначен.
    Зевс само и боговете безсмъртни единствени знаят
    смъртният жребий кому от двамината днес ще се падне.“
310    Старецът рече така, в колесницата агнета сложи,
    после и сам се покачи и опна юздите веднага.
    А до Приам Антенор в колесницата пъстра се метна.
    Двамата с устрем назад се насочиха право към Троя.
    Хектор, синът на Приама, и цар Одисей богоравен
315    първо измериха място, където двубоят да стане,
    сетне във меднокования шлем заразклащаха жребий:
    кой между двамата трябва да хвърли пръв копие медно.
    Всички се молеха, вдигнали свойте ръце към небето.
    Всеки ахеец и всеки троянец повтаряше често:
320    „Татко наш Зевсе, царуващ на Ида, велик и преславен!
    Който от двамата злото докара на двата народа,
    нека погине и слезе в подземното царство на Хадес,
    ний да завържем пък дружба и нашите клетви да спазим!“
    Казваха тъй. Шлемовеецът Хектор разклащаше шлема,
325    без да го гледа; и жребий за Париса първом излезе.
    Всички насядаха в кръг там, където на всекиго бяха
    пъстрите бойни доспехи с конете му вихреноноги.
    Парис божествен, съпругът на хубавокоса Елена,
    връз раменете си метна блестящите свои доспехи.
330    Най-напред той наколенници сложи на свойте пищяли,
    хубави, стегнати крепко с токи от сребро изковани.
    Върху гърдите си после надяна и ризница здрава:
    тя Ликаонова беше, но точно и нему прилегна.
    Той през плещите обрамчи и меча си сребърногвозден,
335    после пое във ръката си щита огромен и плътен.
    Върху главата си мощна постави шлем, вещо направен,
    с гребен от конска опашка, която се вееше страшно.
    Взе си и копие яко, което на длан му допадна.
    Също така Менелай си обличаше светли доспехи.
340    След като всеки сред свойте другари в доспехи се стегна,
    тръгнаха двамата смело сред двете враждебни редици,
    гледайки страшно; когато ги зърнаха, уплах обхвана
    в миг конеборци троянци и медноколенни ахейци.
    Близо опълчени спряха на определеното място,
345    гневно един срещу друг заразмахваха копия остри.
    Пръв дългосенното копие цар Александър запрати.
    Кръглия щит на прочутия цар Менелая улучи,
    ала медта не проби и върхът му се вгъна навътре.
    Втори Атрид Менелай се прицели със копие медно,
350    след като беше отправил молитва към татко ни Зевса:
    „Зевсе, стори да накажа във бой Александър божествен!
    Хайде, убий го чрез мене за злото, което извърши,
    за да не смее и никой от идните наши потомци
    лошо да прави на дом, гостолюбно и щедро приел го.“
355    Каза, замахна и в миг дългосенното копие хвърли.
    Кръглия щит на прочутия Парис Приамов умери.
    Тежкото копие с екот премина през щита му лъскав
    и през изкусно кованата броня проникна дълбоко,
    та му разкъса хитона във долната част до корема.
360    Парис чевръсто се сведе и черната гибел отбягна.
    Цар Менелай пък извади и меча си сребърногвозден,
    силно замахна, удари в металния гребен на шлема.
    Мигом изпусна си меча, начупен на ситни парчета;
    той към небето безкрайно погледна и горко изохка:
365    „Татко наш Зевсе! По-зъл сред безсмъртните няма от тебе!
    Вярвах, че вече наказвам аз Парис Приамов за злото,
    ала сега ми се счупи огромният меч във ръцете,
    хвърлих напразно и копие, без да го даже засегна.“
    Втурна се, Париса сграбчи за шлема със конската грива
370    и го повлече назад към ахейците медноколенни.
    Пъстрият ремък душеше тъй нежната шия на Парис —
    ремъкът бе под брадата опънат и свързваше шлема.
    Би го отмъкнал така и най-хубава слава спечелил,
    ако не беше видяла това Афродита богиня.
375    Сряза тя ремъка жилав, направен от бикова кожа.
    Шлемът опразнен остана в ръката на цар Менелая.
    Той развъртя го, замахна и сред меднобронни ахейци
    го запокити, а верни другари веднага го взеха.
    Гневен, отново се спусна, решен да убие той Парис
380    с копие медно, но пак Афродита го лесно запази,
    тъй като беше богиня. Покри го с мъгла непрогледна,
    па го отнесе направо в уханната прелестна спалня.
    После отиде да викне Елена, която намери
    в стройната кула и много троянки стояха със нея.
385    Хвана я тя за нектарната дреха, с ръка я придръпна,
    образа взела напълно на нейната стара предачка.
    Някога, още догдето щастливо живееше в Спарта,
    тънки й прежди предеше и беше й много обична.
    Нейния образ приела, така Афродита продума:
390    „Скоро ела! Александър те вика да дойдеш в двореца.
    Той е във спалнята вече, в леглото, направено вещо,
    с хубост и дрехи сияе, и никога няма да кажеш,
    че се е върнал от бой, а че свеж на хорото отива
    или че той си отдъхва, щом вече е спрял да играе.“
395    Тъй рече тя, развълнува сърцето й тръпно в гърдите.
    Ала когато погледна прекрасната божия шия,
    нежната хубава гръд и очите й ярко блестящи,
    трепна в уплаха Елена и думи такива издума:
    „Светла богиньо, защо ли се мъчиш така да ме мамиш?
400    Или желаеш далеч да ме водиш във град многолюден,
    център на Фригия, или дори във Меония скъпа,
    там ако друг между смъртните хора на теб е любимец?
    Или понеже сега Менелай победи Александра,
    иска и мене, омразната, в къщи да върне обратно,
405    та затова си застанала тука с коварство в сърцето?
    Тръгвай, при онзи седни, откажи се от пътя божествен,
    нито пристъпвай с нозете си вече в Олимп белоснежен.
    Винаги ти му слугувай, обсипвай го с ласкави думи,
    докато сам те направи наложница или съпруга.
410    Няма аз там да отида — за укор достойно ще бъде,
    с чужд да споделям леглото, троянките мене ще хулят.
    Имам си без това аз страдания неизмерими.“
    С гняв Афродита богиня така на Елена отвърна:
    „Дръзка! Недей да ме сърдиш, че аз ще те ядно напусна.
415    Днес ще те люто намразя, тъй както преди те обичах.
    Гибелна злоба ще вдъхна към теб у троянци, данайци —
    двата враждебни народа: и ти ще загинеш позорно.“
    Тъй каза. Ужас обхвана Елена, родена от Зевса.
    Метна си було блестящо-сребристо и тръгна безмълвно,
420    скрита от всички троянки: богинята беше пред нея.
    Щом като стигнаха вече в двореца чудесен на Парис,
    двете слугини подеха домашната работа мигом,
    дивната между жените отиде във своята спалня.
    А Афродита, усмихната мило, повдигна креслото
425    и го понесе самичка, наблизо до Парис го сложи.
    Седна Елена, родена от егидодържеца Зевса,
    поглед отвърна встрани и съпруга си с думи упрекна:
    „Ти си пристигнал от боя, а трябваше там да погинеш,
    паднал от храбрия, който ми беше съпруг преди тебе!
430    Ти ми се хвалеше, уж си по-горен от цар Менелая
    както по сила и сръчност, така и със копие остро.
    Хайде повикай ти сам Менелая, любимец на Арес,
    за да се биеш отново със него. Но аз те съветвам
    тук да останеш, недей се сражава със цар Менелая,
435    тъй неразумно във битка недей да се впущаш със него,
    за да не паднеш веднага пронизан със копие медно.“
    В отговор Парис Приамов отправи й думи такива:
    „Жено, недей наранява сърцето ми с тежки обиди,
    дето сега Менелай победи с помощта на Атина.
440    Него и аз ще надвия — и нам богове ни помагат!
    Нека в постелята вкусим сега от любовна наслада,
    Огън подобен сърцето ми още до днес не познава
    даже когато те грабнах от твоята Спарта обична,
    благополучно със морските кораби вити доплувах
445    в остров Краная и вкусих за първи път твоите ласки.
    Повече днеска те любя и сладък копнеж ме обзема.“
    Каза, към ложето тръгна. След него пое и Елена.
    Легнаха двама в леглото, със тънка резба украсено.
    А Менелай сред войската сновеше подобен на хищник,
450    няма ли нейде да зърне пак богоподобния Парис.
    Но не можа да покаже на цар Менелая юначен
    Париса никой троянец и никой прославен съюзник.
    Ако го бяха видели, не биха от обич го скрили:
    беше на всички омразен, подобно на черната гибел.
455    Мощният цар на мъже Агамемнон Атреев им рече:
    „Чуйте ме вие, троянци, дарданци, съюзници славни!
    Явно победата грабна Атрид Менелай гръмогласен.
    Вие предайте Елена и всичките нейни богатства,
    както прилича, платете сега на аргийците откуп,
460    който за дълго да помнят и нашите бъдни потомци.“
    Каза Атрид и ахейците дружно това одобриха.

    [*31 Според Омир океанът е вечно течаща река, която обикаля земята.]
    [*32 Пигмеи — баснословен народ в Етиопия или Индия. Представяли си ги малки на ръст, както показва името им (пюгме — юмрук или палец).]
    [*33 Съдбата (на гръцки Мойра) се смята всесилна богиня. На нея се подчиняват дори боговете. Според митологията мойрите (на латински парки) са три: Клото — държи хурката със златна и сребърна прежда за щастливите и с овча вълна или кълчища за нещастните; Лахезис — преде нишката, а пък Атропос я прерязва.]
    [*34 Омировите герои влизат в сражение с колесница, която има две колела и е запрегната с два коня. Към двата коня понякога има и трети (логой). На дясната страна в колесницата стои боецът, а на лявата — возачът. В онова време не е имало ездачи.]
    [*35 Поетът има пред вид особен плащ, голям и премятан два пъти през рамо, обикновено червен и с украса — геометрически фигури или животни.]
    [*36 Скейските порти се намирали в западната част на градската стена. През тях излизали за бойното поле и за лагера на ахейците. Над вратите имало кула, от която наблюдавали бойното поле. Скейските порти се наричали още Дардански.]
    [*37 Някои тълкуватели смятат, че тук под „щурци“ се разбира особен вид насекоми, които са вече изчезнали.]

    ЧЕТВЪРТА ПЕСЕН
    НАРУШАВАНЕ НА КЛЕТВИТЕ
    АГАМЕМНОН ПРАВИ ПРЕГЛЕД НА ВОЙСКИТЕ

    А боговете седяха на златния под при Кронида
    и си говореха. Хеба нектар им поднасяше сръчно.
    Весело те си подаваха златните чаши взаимно,
    гледайки често надолу свещения град на троянци.
5    Зевс ненадейно започна да дразни почтената Хера,
    с остри лукави слова присмехулно така заговори:
    „Две между всички богини подкрепят Атрид Менелая:
    Хера аргийка и силна защитница в битки Атина,
    но са далече от боя, наслада изпитват да гледат.
10    В същото време сама Афродита, усмихната мило,
    винаги Париса брани, смъртта отклонява от него.
    Тя и сега го избави, когато той сметна, че гине.
    Ала победата взе Менелай, подпомогнат от Арес.
    Нека задружно обмислим как тези дела да завършат:
15    пак ли да вдигнем войната жестока и страшната битка,
    или пък сговор да вдъхнем на двата враждебни народа.
    Ако за всички безсмъртни това е приятно и драго,
    нека градът на Приама остане запазен напълно,
    а Менелай да си вземе обратно Елена аргийка.“
20    Каза така, възроптаха Атина Палада и Хера.
    Седнали редом, крояха неволи за всички троянци.
    Мъдра Атина остана безмълвна и нищо не рече,
    много сърдита на Зевса, обзета от злоба свирепа.
    Хера не скри във сърцето си своята ярост и викна:
25    „Зевсе Крониде безсрамен, какви ми ти думи надума?
    Мигар желаеш да сториш труда ми напразен, несвършен?
    В пот се обливах обилно, сама изморих си конете,
    свиквайки тази войска — за Приам и децата му гибел.
    Действувай! Всичките други безсмъртни това не желаем.“
30    Облакосборецът Зевс й отвърна със тежка въздишка:
    „Клета, какво ли Приам и децата на царя Приама
    толкова лошо ти правят, че тъй упорито желаеш
    чак до основи да сринеш града им, красиво иззидан?
    Ако би влязла през портите и през стените на Троя,
35    ти би изяла сурови Приама, децата на царя,
    още и всички троянци — така би смирила гнева си.
    Действувай, както си искаш! Но нашата свада голяма
    нека не стане опасна вражда между мене и тебе.
    А ще ти кажа и друго, което добре да запомниш:
40    ако и аз пожелая в гнева си град някой да срина,
    в който живеят щастливо герои, любими на тебе,
    моята ярост недей да възпираш, свободен да бъда.
    Аз ти предадох града неохотно, макар без принуда.
    Колкото има под слънцето и под звездите небесни
45    селища върху земята, в които живеят човеци,
    Троя свещена за мойто сърце е най-скъпа от всички,
    също Приам и народът на копиеборец Приама.
    Никога моят олтар не остана без щедра гощавка,
    без възлияние, нито без пушек: това е дарът ни.“
50    А волооката властница Хера така отговори:
    „Има три града известни, които най-много обичам:
    Аргос безводен, и Спарта, и широкодрумна Микена.
    Сам разруши ги, когато ти станат омразни в душата.
    Няма във тяхна защита да идвам и няма да преча.
55    Ако дори се противя и тебе възпра да ги срутиш,
    пак няма нищо да сторя, понеже си много по-силен.
    Само не бива трудът ми несвършен сега да остане,
    тъй като аз съм богиня, родът ми е с твоя еднакъв.
    Хитрият Кронос ме първа създаде и с двойна ме почит
60    щедро дари: със рода си и твоя съпруга да бъда.
    Ти пък, Крониде всевластен, над всички безсмъртни царуваш.
    Нека и двамата днеска така си отстъпим взаимно —
    Хера на Зевса, а Зевс пък на Хера, и всички безсмъртни
    ще ни последват. Накарай Атина веднага да влезе
65    в тежката битка сред всички троянци и всички ахейци.
    Нека подбуди троянците първи да почнат коварно
    клетвите да нарушават към славните в боя ахейци.“
    Каза. И чу я бащата на хората и боговете.
    Тутакси думи крилати продума на мъдра Атина:
70    „В стана троянски и в стана ахейски иди незабавно!
    Хитро накарай троянците първи да почнат коварно
    клетвите да нарушават към славните в боя ахейци.“
    Тъй рече Зевс и подбуди Атина, отдавна готова.
    Устремно тя се понесе от стръмния връх олимпийски,
75    както звездата, която синът на лукавия Кронос
    праща поличба на всички моряци или на войските,
    ярка звезда, от която се пръскат лъчи многобройни.
    Точно такава Атина Палада слетя на земята
    между войските. Когато я зърнаха, ужас обхвана
80    там конеборци троянци и медноколенни ахейци.
    Всеки погледна към своя съсед и така му продума:
    „Пак ли ще пламне войната жестока и страшната битка?
    Няма ли обич и сговор да прати на двата народа
    Зевс промислител, загрижен за хората в лютите битки?“
85    Често тъй казваше някой ахеец и някой троянец.
    Взела човешкия образ на силния в бой Лаодока,
    син Антеноров, Атина се смеси с войската троянска,
    търсейки богоподобния Пандар сред тях да открие.
    Храбрия и непорочния син Ликаонов намери
90    вече изстъпен напред и край него войски щитоносни,
    с него дошли от далечните струи на буйния Езеп.
    Близо Атина застана и думи крилати му рече:
    „Сине сърцат Ликаонов, не би ли сега ме послушал?
    Бърза стрела ако пратиш срещу Менелая Атреев,
95    ти благодарност и слава би имал сред всички троянци,
    ала от всички най-много пред цар Александър Приамов.
    Тутакси ти би получил блестяща награда от него,
    види ли той Менелая, юначния син на Атрея,
    сложен на тъжната клада,*38 сразен от стрелата ти люта.
100    Хайде прати си стрелата против Менелая прославен
    и обещай на прочутия с лък Аполон светозарен
    да принесеш хекатомба от агнета първородени,
    щом се завърнеш дома, във свещената крепост Зелея.“
    Каза Атина така и склони неразумния Пандар.
105    В миг си извади той лъка, извит от рога на козела,
    който бе някога точно в гърдите от Пандар улучен,
    щом на скалата изскочи, където бе дебнат в засада.
    Там го умери в сърцето; и възнак се просна козелът.
    Имаше той на главата рога по шестнадесет лакти.
110    Опитен майстор рогата полира, на лък ги направи,
    хубаво цял го излъска и сложи му кука от злато.
    Този лък Пандар опъна умело, опря го в земята;
    верни другари го криеха с кожени щитове здрави,
    за да не го изпреварят юначните рожби ахейски
115    още преди да е паднал Атрид Менелай гръмогласен.
    Пандар повдигна капака на тула, стрела си намери —
    нова, снабдена с пера,*39 причиняващи мъки големи.
    Тази опасна стрела в тетивата намести веднага
    и обеща на прочутия с лък Аполон светозарен
120    да принесе хекатомба от агнета първородени,
    щом се завърне дома, във свещената крепост Зелея.
    Хвана той волската жила и долния край на стрелата,
    па тетивата допря до гръдта си, стрелата — до лъка.
    Щом като силно опъна си лъка извит и огромен,
125    звънна рогът, тетивата отекна, политна стрелата,
    с острия връх устремена да стигне войската ахейска.
    Ала и теб, Менелае, те помнеха много безсмъртни,
    първо на Зевс дъщерята, даряваща плячка Атина.
    Спря тя пред тебе, препречи самата стрела смъртоносна
130    и я отби от снагата ти гола за удар, тъй както
    майка отпъжда мухата от своята рожба заспала.
    Там я Атина насочи, където токите от злато
    пояса с бронята скрепят и ризница двойна създават.
    Право във здравия пояс попадна стрелата коварна.
135    След като чудно красивия пояс прониза до края,
    мигом тя мина през бронята, твърде изкусно скована,
    плочката стигна, която на тялото беше защита,
    срещу стрелите преграда; и нея прониза до края,
    нежната кожа докосна и леко отгоре одраска.
140    Тутакси черната кръв му потече от прясната рана.
    Както жена от Меония или от Кария плодна
    слонова кост боядисва със пурпур за конски набузник,
    дълго го пази дома си, макар че мнозина желаят
    конския накит да вземат, но той си остава за царя,
145    скъпа украса за коня и слава за колесничаря,
    също тъй, цар Менелае, със кръв са обагрени вече
    твоите стройни бедра и пищяли дори до петите.
    Мощният цар Агамемнон тогава от ужас изтръпна,
    щом забеляза как черната кръв се от раната лее.
150    Също и сам Менелай гръмогласен изтръпна от ужас,
    ала когато съгледа връвта и зъбците отвънка,*40
    мигом се върна отново в сърцето му прежната смелост.
    Тежко въздъхна Атрид Агамемнон, ръката му хвана,
    тъй му продума — въздишаха тежко другарите с него:
155    „Мили ми братко! Аз клетва положих за твоята гибел,
    след като тебе изпратих за нас да се биеш самичък.
    Клетвите вече не спазват троянците, щом те раниха.
    Няма да бъдат напразни ни клетви, ни кървави жертви,
    ни възлияния с вино, ни даже обети за вярност.
160    Но ако Зевс олимпийски не ги е наказал веднага,
    ще ги накаже по-късно и те ще платят непременно:
    всеки със своя живот и със свойте деца и съпруги.
    Ето аз зная добре във сърцето си и във душата:
    ден ще настане, когато свещената Троя ще падне,
165    заедно с нея Приам и народът на царя Приама.
    Високотронният Зевс, обитаващ ефира вовеки,
    гневен от тази измама, ще вдигне със ярост над Троя
    своята страшна егида. И всичко това ще се сбъдне.
    Но и тогава ще страдам безкрайно за теб, Менелае,
170    ако погинеш сега и завършиш живота си земен.
    Бих се завърнал с позор неизказан в безводния Аргос,
    че ще си спомнят ахейците скоро за свойта родина.
    И ще оставим за слава на царя Приам и троянци
    наша Елена аргийка, а твоите кости ще гният
175    близо до Троя и без да е свършено твоето дело.
    Някой надменен троянец ще скача с омраза над гроба
    на Менелая прославен и думи такива ще казва:
    «Нека във всичко така си насища гнева Агамемнон,
    както без никаква полза доведе войската си тука!
180    Той се завърна във къщи, във своята свидна родина
    с кораби празни, оставил убит Менелая юначен.»
    Някой така ще говори; тогава дано съм загинал!“
    А Менелай русокос, ободрявайки брата си, рече:
    „Ти се не бой и недей да изплашваш войската ахейска!
185    Острата вража стрела не попадна на място опасно.
    Пъстрият пояс попречи и бронята здрава под него,
    също и медната плоча, със труд от мъже изкована.“
    Властният цар Агамемнон Атреев така му отвърна:
    „Мой Менелае обичан! дано да е вярно, що казваш!
190    Лекар ще види раненото място и цяр ще му сложи,
    за да премахне от раната черните, хапещи болки.“
    Рече така и подбуди Талтибий, божествен вестител:
    „Хайде веднага повикай, Талтибие, тук Махаона,
    славния син на Асклепий, почтен, безупречен целител,
195    за да прегледа добре Менелая, любимец на Арес.
    Някой троянец или пък ликиец, изкусен в стрелбата,
    с лък го улучи: за чест на троянци, за скръб на ахейци.“
    Тъй каза и глашатаят речта на Атрида послуша.
    Тръгна да иде във стана сред меднохитонни ахейци,
200    търсейки вред Махаон героя. И в миг го съгледа,
    както стоеше готов, а край него войски щитоносни,
    от коневъдната Трика далечна пристигнали тука.
    Близо до него застана и думи крилати продума:
    „Сине Асклепиев, тръгвай със мен! Агамемнон те вика,
205    за да прегледаш ти цар Менелая, водач на ахейци.
    Някой троянец или пък ликиец, изкусен в стрелбата,
    с лък го улучи: за чест на троянци, за скръб на ахейци.“
    Каза така и сърцето в гърдите му той разтревожи.
    Тръгнаха бързо да идат в обширния стан на ахейци.
210    Щом приближиха обаче до русия цар Менелая,
    свариха около него събрани най-знатни водачи;
    точно в средата застана герой Махаон богоравен,
    тутакси дръпна стрелата от пояса плътно пристегнат;
    в пътя обратен се счупиха нейните шипове остри.
215    Пъстрия пояс развърза и бронята здрава под него,
    също и медната плоча, със труд от мъже изкована.
    Раната щом му откри, где стрелата попаднала беше,
    с устни изсмука кръвта и посипа целебни лекарства —
    Хирон ги бе дружелюбно предал на баща му Асклепий.
220    Още ахейци се грижеха за Менелай гръмогласен,
    а щитоносци троянци нападнаха с устрем в редици.
    Боя си спомниха пак и облякоха свойте доспехи.
    Вие не бихте видели там цар Агамемнон божествен
    бавен, бездеен, изгубил желание да се сражава;
225    той непрестанно се впущаше в боя, прославящ мъжете.
    Свойте коне с колесницата пъстра остави да чакат.
    Силно пръхтяха конете, встрани ги задържаше с мъка
    Евримедон Птолемеев Пираев, коларят известен.
    Цар Агамемнон му заповед даде да бъде наблизо,
230    в случай, че сети умора, когато командва войските.
    Тръгна пешком да прегледа той своите бойни редици.
    Щом като виждаше бързи данайци в борба устремени,
    спираше близо, усърдно им вдъхваше смелост със думи:
    „Вие, аргийци, недейте забравя военната храброст!
235    Никога татко ни Зевс вероломните няма да брани.
    Ала понеже са първи престъпили своите клетви,
    техните нежни тела лешояди ще ръфат свирепо.
    Ние пък техните мили съпруги и рожби невръстни
    в плен ще откараме с кораби, срутим ли градската крепост.“
240    Щом като видеше други да бягат от тежката битка,
    цар Агамемнон припряно ги мъмреше с яростни думи:
    „Вий, самохвалци, страхливи аргийци, не се ли срамите?
    Плахи защо сте се спрели, подобно на млади кошути,
    дето са тичали дълго в полето обширно и морни
245    вече са спрели, понеже в душата си нямат геройство?
    Тъй вцепенени и вие стоите, не влизате в схватка.
    Може би чакате близо да дойдат троянци, където
    нашите кораби съхнат край шумния бряг на морето,
    за да узнаете Зевс олимпийски дали ви закриля?“
250    С тези съвети обхождаше своите бойни редици.
    Стигна критяните царят, преминал през много фаланги.
    Те покрай Идоменей си обличаха медни доспехи:
    той бе сред първите, равен по мощ на глиган гороломен,
    а Мерион насърчаваше задните бойни редици.
255    Цар Агамемнон се много зарадва, когато ги зърна.
    Тутакси ласкави думи продума на Идоменея:
    „От бързоконни данайци аз тебе най-много почитам
    както по време на битки, така и в дела най-различни,
    също на пирове, гдето най-лични аргийци размесват
260    в кратера вино искрящо, отбрано за знатните старци.
    И ако другите хубавокоси ахейци изпиват
    само частта си, то твоята чаша, подобна на мойта,
    винаги пълна остава да пиеш, когато поискаш.
    Тръгвай безстрашен в атака, какъвто си беше по-рано.“
265    Идоменей, предводителят критски, така му отвърна:
    „Сине Атреев, аз винаги верен другар ще ти бъда,
    както в началото бях обещал и ти кимнах с главата.
    Но насърчавай и другите хубавокоси ахейци
    в боя да влезем, щом своите клетви троянци не спазват.
270    В близкото бъдеще гибел и мъки жестоки ги чакат,
    тъй като първи коварно престъпиха своите клетви.“
    Каза така. Агамемнон отмина със радост в сърцето.
    Много редици обходи, дойде при Аякси юначни.
    Бойни доспехи обличаха, имаха много пешаци.
275    Както козар щом съгледа от някое било високо
    облак, фучащ над морето, подгонен от западен вятър,
    и отдалеч му се струва дори от катрана по-черен,
    грозно пълзящ над морето и буря голяма надигащ;
    тръпне пастирът от страх, в пещера си потирва стадата;
280    тъй и след тези Аякси се впущаха в лютата битка
    гъсти редици герои, цъфтящи и богородени,
    страшни със своите щитове кръгли и копия дълги.
    Цар Агамемнон се много зарадва, когато ги зърна.
    Той им високо извика и думи крилати продума:
285    „Вие, Аякси, водачи на меднохитонни аргийци!
    Няма съвет да ви давам — за двама ви той не подхожда:
    вие сами насърчавате свойта войска да се бие.
    Татко наш Зевсе, богиньо Атино и бог Аполоне,
    всички дано притежават в сърцата си храброст такава!
290    Скоро би паднал тогава градът укрепен на Приама,
    с устрем превзет и разсипан от нашите мощни десници.“
    Тъй каза, там ги остави и тръгна към други герои.
    Срещна наблизо той Нестор, известен оратор от Пилос,
    който подготвяше свойте другари да влязат във схватка
295    заедно с вожд Пелагон победител, с Аластор и Хромий,
    с буйния Хемон, с Биант, предводител прочут на войските.
    Нестор постави напред колесниците бойни с конете,
    точно след тях нареди многобройни и смели пешаци
    в боя опора да бъдат; страхливите сложи в средата,
300    за да воюват насила дори ако някой не иска.
    Първо той заповед даде на всички бойци с колесници
    свойте коне да задържат, без ред да не тичат в тълпата:
    „Никой, облегнат на своето конно изкуство и сила,
    да не излиза напред и с троянците сам да се бие,
305    ни да отстъпва, защото ще станете много по-слаби.
    Който боец с колесница попадне на враг с колесница,
    копие нека извади, това е най-сигурен начин.
    Тъй градове и стени са рушили дедите ни славни,
    имайки мъдрост такава и смелост голяма в гърдите.“
310    Тъй ги съветваше старецът, опитен в древните битки.
    Цар Агамемнон се много зарадва, когато го зърна.
    Той му високо извика и думи крилати му каза:
    „Старче, да можеше както духът ти е силен в гърдите,
    тъй колене невредими и мощ дълготрайна да имаш!
315    Но неизбежната възраст и тебе измъчва жестоко.
    Трябваше другиго старост да стигне, ти млад да останеш!“
    Нестор, геренският конник, така му отвърна тогава:
    „Сине Атреев, бих искал да бъда юначен, тъй както
    в дните, когато погубих Еревталиона божествен.
320    Но наведнъж боговете не дават на хората всичко:
    юноша бях аз тогава, а днес старостта ме измъчва.
    Но и така ще отида с бойците, полезен да бъда
    с мойте съвети и думи — това е награда за старци.
    Копия трябва да хвърлят по-младите, дето след мене
325    раснат по-годни, облегнати само на своите сили.“
    Каза така. Агамемнон отмина със радост в сърцето.
    Срещна сина на Петей, Менестея конеукротител.
    Около него стояха атинци, съветници в битки.
    Беше застанал наблизо и цар Одисей хитроумен.
330    Там се намираха също редиците на кефаленци.
    Силния вик на борбата не бяха все още дочули,
    тъй като скоро се бяха понесли във боя фаланги
    на конеборци троянци и на меднобронни ахейци.
    Чакаха двамата друга ахейска войска да пристигне,
335    за да се счепкат с троянците и да подхванат войната.
    Щом ги видя Агамемнон, упрекна и двамата гневно.
    Той им извика високо, крилати им думи продума:
    „Сине на царя Петея, потомък на Зевса всевластен!
    Също и ти, Одисее, изпълнен с опасни коварства!*41
340    Тука защо сте застанали в смут и очаквате други?
    Редно за вас е да бъдете с челните бойни редици,
    често да влизате храбро в разгара на лютата битка.
    Двамата първи съм канил на обща, обилна гощавка,
    щом като пир за старейшини ние ахейците правим.
345    Имаше печено много за ядене, също и чаши
    с медено вино за пиене, колкото искахте двама.
    Гледали бихте доволни сега дори десет ахейски
    бойни редици пред вас да се бият със мед безпощадна.“
    А Одисей хитроумен със гняв го погледна и рече:
350    „Сине Атреев, каква през зъбите ти дума излезе?
    Как ти говориш, че ние отбягваме битки, когато
    всички ахейци започваме бой с конеборци троянци?
    Ако поискаш, и ако това ти е нужно, ще видиш
    на Телемаха бащата напред срещу първите групи
355    на конеборци троянци. Напразно така ти говориш.“
    Цар Агамемнон, когато видя Одисея разсърден,
    взе си словата обратно, усмихна се кротко и каза:
    „Сине божествен Лаертов, царю Одисей хитроумен!
    Нито аз тебе ще хуля и нито съвет ще ти давам,
360    тъй като зная, че твойто сърце във гърдите ти мощни
    дружески чувства питае и двамата мислим еднакво.
    Тръгвай в атака! Сега ако нещо е казано лошо,
    после ще видим. Дано боговете го сторят безвредно!“
    Тъй рече, там ги остави, забързан към други герои.
365    Скоро видя Диомеда, прочутия син на Тидея,
    спрял се смутен сред конете и сред колесниците здрави.
    Близо до него стоеше и Стенел, синът Капанеев.
    Щом го съзря Агамемнон Атреев, упрекна го остро.
    Той му извика високо и думи крилати му каза:
370    „Тежко ми, сине на храбрия в битки Тидей конеборец!
    Днеска защо ти трепериш, защо и полето оглеждаш?
    Нямаше навик Тидей да се плаши и тъй да трепери,
    ала се биеше той с враговете пред свойте другари.
    Тъй ни разправяха тези, които го виждали в битки.
375    Аз го не помня, но казват, че другите той надминавал.
    Някога сам бил пристигнал в Микена приятел-изгнаник
    с вожд Полиника божествен, събирайки смели войници.
    Готвели поход тогава към святата крепост на Тива,
    молейки много да вземат съюзници славни в Микена.
380    Искали вече микенци да сторят, каквото ги молят,
    ала Кронид ги въздържал, показвайки лоши поличби.
    Щом от Микена излезли и пътя далечен поели,
    стигнали чак до Азоп, с брегове във трева и тръстика,
    там пък отново ахейци изпратили с вести Тидея.
385    Тръгнал веднага и срещнал не малко потомци на Кадъм,*42
    сбрани на пир във двореца на силния цар Етеокъл.
    Опитен в бой с колесници, Тидей не изпаднал в уплаха,
    бидейки вече самичък сред много потомци на Кадъм.
    Викал ги на състезание, лесно ги всички надвивал.
390    Толкова явно навред му помагала мъдра Атина.
    Гневни били на Тидея тиванци, гонци на конете.
    Хитра засада скроили, когато се връщал обратно.
    Турили там петдесет най-отбрани младежи с водачи:
    Меон, потомък на Хемон, подобен на бог олимпийски,
395    и Полифонт Автофонов, прославен във лютите битки.
    Ала Тидей им приготвил позорна, нечувана гибел:
    всички избил, а един само пуснал дома да се върне,
    Меона волен отпратил, покорен на божи поличби.
    Ето такъв бил Тидей етолиец! Но син е отгледал
400    в битки по-долен от него, а само на думи по-храбър.“
    Тъй рече. Смелият цар Диомед не промълви му нищо,
    много засрамен от силния укор на царя почитан.
    Стенел, потомък на вожд Капанея, така му отвърна:
    „Сине Атреев, лъжи не разправяй! Ти знаеш безспорно —
405    с право се смятаме ний от бащите си много по-храбри:
    ние превзехме сами седмовратата крепост на Тива,
    водейки малка войска пред стените, добре укрепени,
    вярвайки в божи поличби и във помощта на Кронида.
    Паднаха наште бащи поради дързостта си безумна.
410    Двамата тях не поставяй наравно със нашата слава!“
    А Диомед гръмогласен със гняв го погледна и каза:
    „Драги ми Стенел, мълчи и послушай ти моите думи!
    Няма сега да упреквам Атрида, водач на войските,
    тъй като той насърчава ахейците да се сражават.
415    Слава голяма ще има за него, когато ахейци
    в битка погубят троянци и вземат свещената Троя.
    Паднат ли в боя ахейците, мъка голяма ще има.
    Двамата нека си спомним за нашата войнствена храброст!“
    Каза и от колесницата скочи в прахта със доспехи.
420    Страшно издрънка медта на гърдите на цар Диомеда:
    ужас до смърт би обхванал дори и най-смелия воин.
    Както вълните, когато се удрят в брега на морето
    пенести и неуморни, които Зефирът надига,
    първо в морето нарастват и стават големи, опасни,
425    после, разбити в брега, зашумяват страхотно и вдигат
    гребени много високи, изхвърляйки пяна солена,
    тъй непрестанно прииждаха бойни данайски фаланги.
    Всеки един пълководец командваше свойте войници,
    всички останали крачеха тихо, дълбоко смълчани,
430    би си помислил, че тази войска да говори не може;
    те се бояха от свойте водачи; доспехите пъстри
    ярко блестяха, когато вървяха, строени в редици.
    Както овце многобройни на твърде заможен стопанин
    чакат да им издоят във кошарата бялото мляко,
435    блеят безспирно, дочувайки своите агънца малки,
    тъй се разнасяше бойният вик на троянци из стана.
    Ала не беше викът им еднакъв, речта бе различна:
    смесени разни езици на много събрани народи.
    Арес подбуди троянци, данайци — Атина Палада,
440    Ужас и Страх, и в гнева ненаситница разпра — Ерида,
    родна сестра и другарка на Арес, погубващ мъжете;
    малка отпърво тя тръгва, но скоро издига в небето
    свойта глава, а нозете си здраво опира в земята.
    Слезе тогава сред двете войски и еднаква свирепост
445    тя им внуши, умножавайки стона на всички войници.
    Щом като двете войски се събраха на бойното място,
    смесиха кожени щитове, копия остри и ярост
    на меднобронни войници; а техните щитове кръгли
    плътно се сблъскаха: шум и безредие мигом настана.
450    Там едновременно екнаха вопли на смъртно ранени
    с радостен вик за победа: във кръв се окъпа земята.
    Както две бурно течащи реки от планински чукари
    сливат водите си силно пенливи посред долината
    в грозни въртопи, понеже избликват от извори буйни,
455    техният шум се дочува дори от овчар в планината,
    тъй се разнасяше крясък и боен ехтеж от войските.
    Първи уби Антилох Ехепола, сина на Талисий,
    храбър водач на троянци и винаги с първите в боя.
    Най-напред в гъстата грива високо му шлема удари,
460    после заби във челото му своето копие медно.
    Вътре в костта то проникна и мрак му забули очите.
    В бурната схватка той рухна със грохот подобно на крепост.
    Вожда убит улови за краката герой Елефенор,
    който бе син Халкодонтов и вожд на сърцати абанти.
465    Влачеше мъртвото тяло, понеже желаеше много
    той да му вземе доспехите: кратък му беше стремежът.
    Щом Агенор го съгледа да мъкне трупа на героя,
    в миг го удари жестоко със копие медно в ребрата,
    вече от щита открити, и тъй подкоси му нозете.
470    Щом го душата напусна, борба за трупа му избухна
    между троянци и много ахейци. Подобно на вълци,
    те се нападаха: мъж срещу мъж се нахвърляше стръвно.
    Точно тогава Аякс Теламонов уби Симоесий,
    Антемионов потомък, мъж тъкмо на възраст цветуща;
475    майка му бе го родила край брегове симоентски,*43
    слязла от Ида с родители нявга да видят стадата.
    Ето защо Симоесий го бяха нарекли. Отплата
    никак не даде на свойте родители мили, понеже
    рано погина, убит от Аякса със копие остро.
480    Както вървеше, Аякс го прониза в гърдите отдясно;
    медното копие мина направо през дясното рамо.
    Падна в прахта на земята подобно на черна топола,
    дето висока и стройна расте в мочурлива ливада,
    а по върха й се вият красиви и кичести клони.
485    Майстор колар я отсича със своята лъскава брадва,
    за да я свие във наплати на колесница прекрасна.
    Дълго лежи на брега на реката, догдето изсъхне.
    Тъй Симоесий лежеше, когато Аякс го съблече.
    Антиф, синът на Приама, пристегнат със ризница светла,
490    хвърли в гъмжилото копие остро в Аякс Теламонов,
    но не можа да улучи; рани в слабините той Левка,
    храбър другар Одисеев, повлякъл трупа на героя:
    падна трупът от ръцете на Левка, а той — върху него.
    Цар Одисей се разсърди свирепо, че Левк е погубен.
495    В мед заискряла облечен, излезе пред челните в строя,
    спря се наблизо и своето бляскаво копие метна,
    след като вред се огледа. Троянци отстъпиха мигом,
    щом се прицели; нахалост не прати той копие медно.
    Демокоонта умери, сина незаконен Приамов,*44
500    който дойде от Абид, от ливадите с бързи кобили.
    Гневен за своя другар, Одисей го прободе без милост
    в дясното сляпо око и през лявото мина веднага
    медното копие: мрак му забули очите красиви.
    Шумно той рухна, доспехите звъннаха силно на него.
505    Първите в боя и светлият Хектор отстъпиха вкупом.
    Викаха гръмко аргийци, измъкваха своите мъртви,
    стигаха много напред. Аполон се разсърди тогава,
    щом от Пергам ги съгледа, и с гняв на троянците викна:
    „Смело напред, конеборци троянци! Недейте отстъпва!
510    Нямат аргийците кожа от камък или от желязо,
    за да издържат на копия, дето телата разкъсват.
    В боя не влиза Ахил, син на хубавокоса Тетида,
    че покрай своите кораби гняв душегубен изпитва.“
    Тъй им извика сърдитият бог от високата крепост.
515    Славната щерка на Зевса подбуждаше стръвно ахейци,
    между войските сновейки, когато ги виждаше мудни.
    Тука съдбата погуби Диора, сина Амаринков,
    който бе смъртно ударен във десния крак над петата
    с камък заострен, случайно там нейде в полето намерен.
520    Вождът от Енос тракийски Пирой Амбрасид го улучи.
    Камъкът грозно премаза костта му и двете му жили,
    падна по гръб във прахта на земята Диор Амаринков,
    двете ръце си протегна към своите мили другари,
    вече издишващ духа си. Към него притича пак този,
525    който го беше ударил, прониза го с копие в пъпа,
    вън му червата изкара и мрак му забули очите.
    Вождът Тоант етолиец в гърдите Пироя прободе
    с медното копие: в белия дроб то проникна дълбоко.
    Близо до него застана Тоант, от гръдта му издърпа
530    своето копие тежко; па острият меч си извади,
    право в корема промуши Пироя и взе му душата.
    Ала доспехите светли Тоант не можа да му смъкне:
    верни тракийски другари дойдоха със копия дълги.
    Едър макар и да беше, могъщ и достоен за почит,
535    те го отбиха: Тоант, разтреперан, във ужас отстъпи.
    Тъй във прахта се простряха един до друг двама водачи —
    вожд на тракийци единият, другият вожд на епейци.
    Още и други мнозина лежаха в полето избити.
    Всичко това не би дръзнал дошлият човек да похули,
540    ако без удар и рани, запазен от мед островърха,
    би се намирал в средата и би го превела Атина,
    взела го в миг за ръка и отбила стрелите от него,
    тъй като в оня ден много троянци и много ахейци,
    ничком в прахта повалени, лежаха едни върху други.

    [#38 Парис се надява, че ще му помогне Афродита, която го покровителствува.]
    [*38 Древните елини погребвали своите мъртви, изгаряйки ги на огън, а пепелта поставяли в урна, която заравяли в земята.]
    [*39 Стрелите имали пера, които увеличавали тяхната бързина.]
    [*40 Зъбците се намирали близо до острието на стрелата.]
    [*41 Военната измама и коварство не били смятани за отрицателно качество в древността.]
    [*42 Потомци на Кадъм или кадмейци били наричани жителите на гр. Тива.]
    [*43 Край бреговете на река Симоент, която извира от Ида и се влива в Скамандър.]
    [*44 Незаконните деца по времето на Омир били от наложници, от тайна любов или от девици.]

    ПЕТА ПЕСЕН
    ПОДВИЗИТЕ НА ДИОМЕД

    Вдъхна тогава Атина Палада на цар Диомеда
    сила голяма и смелост да бъде все пръв между всички
    храбри аргийци и сам да спечели най-хубава слава.
    Тя му запали край шлема и щита сияние вечно,
5    наподобило звездата,*45 която най-ярка наесен
    между звездите сияе, окъпана вдън океана.
    С блясък такъв озарила главата му и раменете,
    тя сред войските го тласна, где боят кипеше най-бурно.
    Имаше между троянците някой си Дарес, имотен,
10    жрец непорочен на Хефест, баща на двамина герои:
    братя Фегей и Идей, във различните битки изкусни.
    Двамата сина на Дарес нападнаха цар Диомеда,
    двамата със колесница, той прав на земята стоеше.
    Щом наближиха до сблъсък, един срещу друг устремени,
15    първо Фегей със замах дългосенното копие метна.
    Острото копие мина над рамото на Диомеда,
    без да улучи героя. След туй Диомед се прицели.
    Своето копие медно не хвърли напразно с десница:
    право в гръдта го умери и от колесницата смъкна.
20    Слезе Идей и остави назад колесницата дивна,
    но не можа да изтича в защита на брат си погубен.
    Нямаше също и сам да избяга от черната гибел,
    но го измъкна бог Хефест, покри го с мъгла непрогледна,
    за да не бъде съсипан напълно нещастният Дарес.
25    Храбрият цар Диомед им разпрегна конете веднага,
    заповед даде на своите да ги откарат във стана.
    А пък троянци, когато видяха децата на Дарес:
    първия бягащ, а втория при колесницата мъртъв,
    всички се духом смутиха. Но в миг светлоока Атина
30    хвана ръката на буйния Арес и тъй му продума:
    „Арес убиец, със кърви оцапан, стени разрушаващ!
    Няма ли ний да оставим троянци сами и ахейци
    с бой да решават кого промислителят Зевс ще прослави?
    Нека отстъпим и нека отбегнем гнева на Кронида!“
35    Каза така и изведе от битката буйния Арес,
    па го принуди да седне на стръмния бряг на Скамандър.
    Лесно данайци обърнаха в бягство троянци и всеки
    вожд порази неприятел. Пръв мощният цар Агамемнон
    от колесницата смъкна цар Одий, водач хелизонски.
40    С копие той го удари в гърба помежду раменете,
    то през гръдта му излезе, тъй както бе хукнал да бяга.
    Просна се Одий, доспехите звъннаха гръмко на него.
    Идоменей пък уби меониеца Феста, син Боров,
    който тук беше пристигнал с войските от плодната Тарна.
45    Славният Идоменей го прониза със копие дълго
    в дясното рамо, когато се качваше Фест в колесница;
    от колесницата рухна и страшният мрак го обгърна.
    Взеха му всички доспехи слугите на Идоменея.
    Цар Менелай пък погуби със своето копие остро
50    вожда Скамандрий, потомък на Строфий, ловец ненадминат:
    бе го научила много отдавна сама Артемида
    всички животни, в гората отхранвани, с лък да уцелва.
    Ала сега Артемида ловджийка не бе му полезна,
    нито стрелбата му точна, с която той беше известен.
55    Славният с копие син на Атрей, Менелай гръмогласен,
    ядно напред го подгони, в гърба помежду раменете
    с копие той го промуши и то през гръдта му излезе.
    Ничком се просна Скамандрий, доспехите звъннаха силно.
    Вожд Мерион умъртви пък Ферекла, потомък на Хармон,
60    който с ръцете си правеше всякакви вещи изкусни,
    че го обичаше много богиня Атина Палада;
    той построи злополучните кораби вити на Парис,
    зло причинили на него и мъка на всички троянци,
    тъй като никак не знаеше волята на боговете.*46
65    Щом Мерион във полето подгони и стигна Ферекла,
    с яд го прободе отдясно в бедрото и мигом премина
    острият връх под костта пряко таза направо в мехура.
    С вик на колени се смъкна Ферекъл, смъртта го забули.
    Мегес погуби Педея, потомък на цар Антенора,
70    син незаконен, когото отгледа грижлива Теана
    редом със своите рожби, угаждайки тъй на мъжа си.
    Мегес Филеев, прочутият копиеборец, го погна,
    с острото копие в миг по главата в тила го удари.
    То му езика подряза и спря между белите зъби.
75    Падна Педей и със зъби студеното копие стисна.
    Вожд Еврипил Евемонов срази Хипсенора божествен,
    чедо на Долопиона безстрашен и жрец на Скамандър,
    който подобен на бог Олимпиец бе тачен от всички.
    Вожд Еврипил, Евемонов потомък, се спусна към него.
80    Както се беше затичал, улучи го в дясното рамо,
    с меча си остър веднага отсече ръката му тежка.
    Цялата в кърви облята, десницата падна в полето.
    Алена смърт и всесилна съдба му затвори очите.
    Тъй се измъчваха дълго водачите в лютата битка.
85    Трудно човек би узнал Диомед със кои се сражава:
    битка с троянци ли води или със самите ахейци.
    Той по полето се носеше както река пълноводна,
    дето могъщо и буйно събаря преградите здрави.
    Нито я бентове спират във нейния яростен устрем,
90    нито огради в нивята цветущи назад я задържат,
    щом е веднъж придошла от проливния дъжд на Кронида.
    Колко прекрасни дела на човека изчезват под нея!
    Тъй и троянски редици погинаха от Диомеда:
    не устояха пред него, макар и да бяха тъй много.
95    Пандар, блестящият син Ликаонов, когато го зърна
    как из полето пред себе си гони редиците гъсти,
    тутакси той си насочи извития лък в Диомеда.
    Както нападаше, в миг го умери във дясното рамо,
    в медната броня: стрелата опасна през нея премина;
100    плешката мощна прониза, а бронята с кръв се опръска.
    Светлият син Ликаонов тогава високо извика:
    „Смело нападайте, храбри троянци, гонци на конете!
    Вече ранен е най-знатен ахеец и аз се надявам:
    той ще се бори не дълго с мойта стрела смъртоносна,
105    щом Аполон ме изпрати да дойда от Ликия тука.“
    Тъй се похвали, но с тая стрела не уби Диомеда,
    който отстъпи към свойте коне с колесницата крепка,
    спря се и тъй заговори на Стенел, сина Капанеев:
    „Стенеле мили, скочи напусни колесницата бойна,
110    за да извадиш стрелата жестока от моето рамо.“
    От колесницата Стенел се смъкна в прахта на земята,
    спря се до него, стрелата измъкна от дясното рамо.
    Бликна веднага червената кръв изпод яката броня.
    А Диомед гръмогласен тогава така се помоли:
115    „Чуй ме ти, дъще всесилна на егидодържеца Зевса!
    Ако на мене и татко ми нявга помощница беше
    в лютите битки, сега ми помагай отново, Атино!
    Дай да настигна със копие и да убия героя,
    който ме първи улучи и много се хвали, че няма
120    дълго да гледам лъчистия блясък на ясното слънце.“
    Тъй се помоли, Атина Палада послуша молбата;
    тялото леко му стори, нозете, ръцете — чевръсти.
    Близо до него застана и думи крилати му каза:
    „Смело напред, Диомеде, във бой със троянците тръгвай!
125    В твойте гърди аз изпратих безстрашния дух на баща ти,
    точно какъвто е имал героят Тидей щитоборец.
    Мракът, преди непрогледен, ти махнах сама от очите*47
    да разпознаваш добре боговете и смъртните хора.
    Ако ли някой безсмъртен пристигне да те изкушава,
130    с никого от боговете всевечни недей се сражава,
    но ако влезе във бой Афродита, на Зевс дъщерята,
    ти нарани я без милост със твоето копие остро.“
    Щом му заръча това, светлоока Атина си тръгна,
    а Диомед се отправи веднага сред първите в боя.
135    Той и по-рано желаеше в битка да влезе с троянци,
    ала сега бе обхванат от трижди по-гибелна ярост.
    Както лъв, който в полето напада овце гъсторунни,
    дръзко в кошарата скача, но леко ранен от овчаря,
    дваж по-разпален се хвърля; овчарят побягва в заслона,
140    вече забравил овцете, и те изоставени тичат,
    но издушени наскоро, една се до друга търкалят,
    после лъвът разлютен през оградата ловко прескача;
    тъй разярен и могъщ Диомед сред троянци се втурна.
    Там той уби Астиной и Хипейрон, водач на войските;
145    първия точно срази над гърдите със копие медно,
    втория в силната ключица с меча огромен удари:
    рамото падна от едрия гръб и от яката шия.
    Той го остави и после свали Полиид и Абанта,
    рожби на Евридамант, остарелия съногадател.
150    Техните сънища старецът не разтълкува тогава —
    цар Диомед ги уби и им смъкна доспехите светли.
    Сетне се спусна към Ксанта и Тоона, рожби на Феноп,
    млади и двамата още. А Феноп, измъчван от старост,
    нямаше други момчета имота си да им остави.
155    Щом Диомед ги погуби, душата им мила изтръгна,
    вопли и скръб безутешна остави на техния татко,
    тъй като те се не върнаха живи от боя при него;
    взеха в наследство имота на Феноп далечни роднини.
    С устрем нападна тогава и двама Приамови сина:
160    Хромия и Ехемона — в една колесница те бяха.
    Както лъв стадо говеда връхлита сред място гористо,
    счупва врата на юница или пък на крава гоена,
    тъй Диомед ги принуди насила да слязат за гибел
    от колесницата здрава и сне им доспехите пъстри.
165    Даде на свои другари конете оттам да откарат.
    Щом го съгледа Еней, че коси редовете троянски,
    бързо във боя се втурна сред множество копия остри,
    търсейки богоподобния Пандар дано да открие.
    Смелия син Ликаонов, герой безупречен, намери,
170    спря се наблизо до него и тези му думи продума:
    „Пандаре, где ти е лъкът и где са стрелите крилати —
    твоята слава, която теб никой герой не оспорва?
    Никой във Ликия днес не се смята по-храбър от тебе.
    Ти помоли се на Зевса и пращай стрелата си в тоя,
175    който надвива и много злини на троянците стори,
    че на мнозина прочути водачи сломи коленете.
    Само дано не е някакъв бог, разлютен на троянци,
    гневен за жертви свещени: че божият гняв е опасен.“
    Славният син Ликаонов тогава така му отвърна:
180    „Драги Енее, съветнико на меднобронни троянци!
    Той ми напомня по всичко юначния син на Тидея,
    както му гледам аз шлема заострен и с четири върха,
    пък и конете. Не зная дали не е някой безсмъртен.
    Ако е храбрият син на Тидея, тъй както допускам,
185    сам да беснее без помощ на бог той не може. Безсмъртен
    близо до него стои, раменете си скрил във мъглата,
    той отклони и стрелата ми остра от вожд Диомеда.
    Хвърлих я точно във него, улучих го в дясното рамо,
    бързо стрелата премина направо през крепката броня.
190    Аз се надявах, че вече го пращам в подземното царство,
    ала не съм го погубил: бог някой на нас е разсърден.
    Нямам аз тука коне с колесница, в която да скоча,
    а единадесет има във къщи добри колесници,
    хубави, скоро направени, целите плътно покрити.
195    Има до всяка една колесница два коня впрегатни,
    хранени твърде обилно със бял ечемик и пшеница.
    Копиеборецът стар, Ликаон, във дома си разкошен
    мъдри съвети ми даде за боя, когато потеглих.
    Той ми поръчваше винаги от колесницата пъстра
200    да ръководя войските троянски в свирепите битки.
    Аз не послушах баща си, а щеше полезно да бъде.
    Жал за конете ми стана, от зоб да не бъдат лишени,
    ако попаднем в засада, че те до насита се хранят.
    Тъй си оставих конете, пешком съм пристигнал при Троя.
205    Имах надежда във лъка, но той се оказва безсилен.
    Вече аз стрелях със него във двама най-смели ахейци:
    в цар Диомеда и в цар Менелая, улучих ги точно,
    кръв им потече, но само ги още по-люто разсърдих.
    С лоша поличба свалих си извития лък от пирона
210    в оня ден, в който поведох троянци към Троя любима,
    носейки помощ и радост на богоподобния Хектор.
    Щом се завърна в дома си и пак със очите си видя
    мойта родина, съпругата мила и нашата къща,
    нека герой чуждоземец главата ми в миг да отреже,
215    този лък ако не счупя със свойте ръце и не хвърля
    в буйния огън, защото напразно ме той придружава!“
    В отговор тъй му продума Еней, предводител троянски:
    „Не говори! И за в бъдеще той все такъв ще остане,
    ако и двамата ние с коне в колесница не тръгнем
220    този човек да нападнем отблизо с оръжие тежко.
    Качвай се с мен в колесницата, за да научиш веднага
    колко са ловки конете на Троса; познават полето,
    всякога вихром се носят, когато преследват и бягат.
    Те ще ни върнат в града, ако Зевс олимпийски внезапно
225    слава изпрати отново на вожд Диомеда Тидеев.
    Хайде, вземи незабавно юздите блестящи и бича!
    Прав в колесницата аз ще стоя с Диомед да се бия,
    или пък ти го пресрещай, а аз ще насочвам конете.“
    Славният син Ликаонов така на Енея отвърна:
230    „Дръж ти юздите на двата си коня, Енее Анхизов!
    По-бързо те ще препускат, когато познават коларя:
    ако случайно побегнем от вожд Диомеда Тидеев,
    да не запрат ужасени, сами да не искат тогава
    да ни изкарат от боя, понеже гласа ти не чуват.
235    Яростно пръв ще нападне синът на Тидея юначен,
    нас ще убие, конете ти еднокопитни ще вземе.
    Карай сам свойте коне, в колесницата впрегнати двата,
    с моето копие аз ще пресрещна героя връхлитащ.“
    Тъй си говореха двамата във колесницата пъстра;
240    към Диомеда подшибнаха с устрем конете си бързи.
    Щом ги съгледа блестящият Стенел, синът Капанеев,
    тутакси думи крилати на цар Диомеда продума:
    „Чуй, Диомеде Тидеев, от мене горещо обичан!
    Виждам аз двама мъже, устремени във бой срещу тебе.
245    Сила те имат огромна. Единият стреля отлично —
    Пандар се казва и с гордост се смята за син Ликаонов,
    другият пък се нарича Еней и се хвали надменно,
    че е роден от Анхиза безстрашен и от Афродита.
    Нека сега с колесницата малко отстъпим и дръзко
250    пръв не нападай във боя, живота си да не погубиш!“
    Гневно погледна към него герой Диомед и отвърна:
    „Не говори ми за бягство, че нито ти мен ще предумаш,
    нито е в мойта природа с измъкване да се сражавам,
    ни да се крия уплашен: цветуща е моята сила.
255    Аз с колесница не искам — пешком ще налитам направо.
    Мъдра Атина Палада не дава от страх да треперя.
    Няма конете им буйни назад да се върнат от боя
    даже да може от двамата някой сега да избяга.
    Но ще ти кажа и друго, което добре да запомниш:
260    ако премъдра Атина ми прати великата слава
    двамата тук да убия, запри ти конете веднага,
    след като вържеш юздите добре за перилата здрави,
    без да забравиш да вземеш конете на вожда Енея,
    да ги откараш оттука при медноколенни ахейци.
265    Те са от тая порода, която Кронид гръмовержец
    даде на Троса в отплата за младия син Ганимеда.
    Няма по-дивни коне под зората и ясното слънце.
    Царят известен Анхиз бе получил от тази порода,
    скришом от Лаомедонта, довеждайки свойте кобили.
270    Тъй се родиха шест хубави коня в дома на Анхиза;
    четири той задържа и богато ги храни на ясли,
    другите два подари на Енея, та ужас да всяват.
    Ако ги вземем във плен, ще спечелим най-хубава слава.“
    Тъй си говореха цар Диомед и другарят му Стенел,
275    а враговете им близо дойдоха с конете си бързи.
    Пръв на Титида продума блестящият син Ликаонов:
    „Сине мъжествен и страшен на знатния воин Тидея!
    С острата люта стрела не можах да ти грабна живота,
    но ще опитам със копие тежко дали ще улуча.“
280    Каза, замахна и в миг дългосенното копие хвърли.
    Право умери сина на Тидея във щита му кръгъл.
    Медното копие мина през щита и бронята стигна.
    Славният син Ликаонов тогава високо му викна:
    „Ти си опасно ранен в слабините и дълго не можеш
285    тъй да понасяш; и вече ми даде победната слава!“
    Без да се плаши, могъщият вожд Диомед му отвърна:
    „Сбърка ти, в мен не уцели! Аз мисля, че двамата вие
    битката няма да спрете, без някой от вас да загине
    и да насити със своята кръв ненаситния Арес.“
290    Каза и копие метна, Атина го в Пандар насочи
    точно в носа до окото; през белите зъби то мина.
    Твърдата мед му преряза дълбоко езика от корен,
    острият връх пък излезе от долната част на брадата.
    Пандар със шум се събори, доспехите звъннаха с него,
295    лъскави, ярки; конете от уплах встрани полетяха.
    Тутакси там му изхвръкна душата и мъжката сила.
    Скокна Еней на земята със щит и със копие дълго,
    в страх да не би да измъкнат ахейците мъртвото тяло.
    Силен, подобен на лъв, обикаляше той покрай него,
300    своето копие, щита си кръгъл пред Пандар държеше,
    викайки страшно, готов да убие от ярост човека,
    който излезе насреща. Синът на Тидея надигна
    камък огромен и тежък — двамина от днешните хора
    него не биха понесли, а той го самичък захвърли.
305    Силно Енея удари във таза, където бедрото
    леко се движи във ямка — наричат я хората чашка.
    Чашката зле му премаза и две сухожилия скъса.
    Камъкът, остър и ръбест, обели му нежната кожа.
    Падна Еней на колене, подпря се с ръка на земята.
310    Мрак непрогледен и черен покри му веднага очите.
    Царят мъжествен Еней би загинал тогава безславно,
    ако не бе го видяла сама Афродита Киприда,
    негова майка, родила го тук от пастира Анхиза.
    Тя над любимото чедо ръцете си бели протегна,
315    чудните дипли на светлия пеплос пред него разгъна,
    срещу стрелите защита, та мъж бързоконен данаец
    да не улучи Енея и да му не вземе душата.
    Тъй Афродита изнесе сина си обичан от боя.
    Стенел, синът Капанеев, не беше забравил съвета,
320    който получи наскоро от вожд Диомед гръмогласен.
    Своите еднокопитни коне настрана той отведе,
    след като върза юздите добре за перилата вити,
    тръгна да вземе конете Енееви хубавогриви
    да ги изтегли от боя при медноколенни ахейци.
325    Даде ги на Деипила, любимия, предан приятел,
    тачен най-много сред всички другари за верните чувства,
    за да откара конете при витите кораби гладки.
    Сам в колесницата скочи и хвана юздите блестящи,
    Стенел насочи конете назад към сина на Тидея.
330    Там Диомед бе подгонил Киприда със копие медно,
    знаейки, че е безсилна богиня и няма дял равен
    с тези богини, които предвождат герои във битки —
    нито Атина е тя, нито пък Енио градоломна.
    Вред я преследва сред гъсти редици и щом я настигна,
335    славният син на Тидея се втурна направо към нея,
    своето копие хвърли, рани я във бялата китка.
    В първия миг острието разкъса й дивния пеплос,
    който самите харити за нея приготвиха сръчно,
    стигна до китката, водната кръв на богиня потече —
340    влага,*48 която се движи из жилите на боговете,
    тъй като жито не вкусват и вино искрящо не пият.
    Ето защо са безкръвни и прозвище носят безсмъртни.
    Горко проплака Киприда, изпусна сина си да рухне.
    Феб Аполон го измъкна с ръце и покри го във облак
345    черен, та никой от смелите и бързоконни данайци
    с копие да го не мушне, душата му да не отнеме.
    А гръмогласният син на Тидея високо й викна:
    „Дъще на Зевса всесилен, излез от свирепата битка!
    Мигар на теб ти не стига, че слаби жени прелъстяваш?
350    Влезеш ли в боя отново, то аз съм напълно уверен:
    после от ужас ще тръпнеш, щом само дочуеш за битка.“
    Тъй каза. Много смутена тя тръгна и страдаше страшно.
    А бързонога Ирида я хвана и дръпна от боя.
    Болка Киприда обзе, потъмня й красивата кожа.
355    После наляво от боя намери жестокия Арес,
    седнал във облак със своето копие, с двата си коня.
    Падна сама на колени и брат си горещо помоли;
    искаше двата му пъргави коня с начелници златни:*49
    „Мили ми брате, сега помогни ми и дай си конете,
360    за да отида в Олимп белоснежен, с дворци за безсмъртни.
    Страдам от прясната рана, която ми смъртен нанесе:
    вожд Диомед би воювал сега и със татко ни Зевса.“
    Тъй каза. Арес й даде конете с начелници златни.
    Във колесницата влезе Киприда със мъка в душата.
365    С нея се качи Ирида, юздите в ръцете си грабна,
    с бича подкара конете и те полетяха със радост.
    Стигнаха скоро Олимп белоснежен, с дворци за безсмъртни.
    Вихренобърза Ирида запря незабавно конете,
    сръчно и двата разпрегна, амброзиев зоб им постави.
370    Падна Киприда в нозете на своята майка Диона.*50
    Взе дъщеря си сърдечно Диона във свойте прегръдки,
    нежно с ръка я погали и думи такива й каза:
    „Кой от безсмъртните, свидно ми чедо, така те удари,
    сякаш открито сама си направила зло непростимо?“
375    В миг Афродита с усмивка пленителна тъй отговори:
    „Дръзкият син на Тидея нанесе ми рана в ръката,
    тъй като исках от боя сама да измъкна Енея,
    моето чедо, което обичам най-много от всички.
    Вече троянци не влизат във лютата битка с ахейци,
380    ала данайците днеска се бият свирепо с безсмъртни.“
    Дивната между богини Диона така й отвърна:
    „Дъще! Макар наскърбена, бъди търпелива, понасяй!
    Ние, мнозина безсмъртни, сме страдали доста от смъртни,
    тъй като ние самите беди си нанасяме често.
385    Страда и Арес, когато могъщият От с Ефиалта,
    рожбите на Алоей, го завързаха с яки окови.
    Цели тринадесет месеца беше във медна тъмница.
    Щеше дори да загине на бой ненаситният Арес,
    ако прекрасната мащеха тяхна, сама Ерибея,
390    Хермес не бе известила и с хитрост отвлече той Арес,
    вече до крайност измъчен от тежки, огромни окови.
    Страда и Хера, когато Херакъл, син Амфитрионов,*51
    бе я ранил със тризъба стрела във гърдите отдясно.
    Болка едва поносима търпеше богинята Хера.
395    Страда и едрият Хадес от люта стрела бързолетна.
    Същият смъртен, потомък на Зевса, със яд го удари
    долу сред мъртви*52 при портите и го наказа със болки.
    Тръгна си той към двореца на Зевс на Олимп белоснежен,
    толкова зле изтерзан, във сърцето пронизван от болки:
400    в рамото беше забита стрелата и мъчеше бога.
    Ала Пеан му поръси с премахващи болка лекарства
    раната и изцери го, понеже безсмъртен е Хадес.
    Дързък, престъпен е, който злини не престава да върши,
    стреляйки с лък в боговете, които Олимп обитават.
405    Хубавоока Атина Тидей срещу тебе изпрати.
    Глупав! Синът на Тидея не знае в духа си надменен,
    че кратколетен е смъртният, който с безсмъртни се бори.
    Няма дома да се върне, спасен от неравната битка,
    няма децата му никога «татенце» да го наричат.
410    Ето защо и синът на Тидея, макар да е силен,
    нека не смята, че няма по-храбър от тебе да срещне,
    че дъщерята Адрастова, гордата Егалиея,
    вярна съпруга на цар Диомеда конеукротител,
    няма да буди с ридания своите мили слугини,
415    скръбна за своя законен съпруг, най-юначен ахеец.“
    Каза Диона, с ръце й избърса кръвта от ръката,
    китката в миг оздравя и преминаха лютите болки.
    Щом като всичко Атина Палада и Хера видяха,
    с думи обидни започнаха Зевса Кронида да дразнят.
420    Тъй совоока богиня Атина със жлъч заговори:
    „Татко мой Зевсе, дали ще се сърдиш, че нещо ще кажа?
    Ето Киприда примами и някоя друга ахейка
    да я последва в града на троянци, които обикна.
    Милвайки нежно красивата и дългопола ахейка,
425    тя си одраска ръката във нейната златна карфица.“
    Каза. Засмя се бащата на хората и боговете,
    мигом повика при себе си златна Киприда и рече:
    „Дъще, военните грижи не са отредени за тебе!
    Ти се отдавай усърдно на брачни дела и любовни.
430    Нека Атина и бързият Арес се грижат за битки.“
    Докато тъй си говореха двамата — Зевс и Киприда,
    цар Диомед гръмогласен нападна Енея Анхизов,
    ако и вече да знаеше, че Аполон го закриля.
    Нямаше никакъв страх и от бога: връхлиташе често,
435    за да убие Енея, доспехите славни да вземе.
    Три пъти дръзко нападна, заплашвайки да го погуби,
    три пъти бог Аполон му разтърсваше щита излъскан.
    Щом за четвърти път той се нахвърли, подобен на демон,
    Феб Аполон далнострелец страхотно му викна веднага:
440    „Сине Тидеев, разумен бъди, отстъпи и не искай
    сам с боговете наравно да бъдеш, че никога няма
    хората със боговете безсмъртни еднакви да станат.“
    Каза така и синът на Тидея назад се отдръпна,
    за да избяга от гневния бог Аполон далномерец.
445    Феб Аполон надалече от боя изнесе Енея
    и във Пергам го положи, където е храмът му древен.
    Хубавостреляща с лък Артемида и Лета във храма
    скритом лекуваха с грижа и почит Енея Анхизов.
    Бог Аполон, сребролъкият, призрак измамлив създаде,
450    сходен напълно с Енея, със същите бойни доспехи.
    Около призрака сбрани, троянци с ахейци взаимно
    върху гърдите си в боя разсичаха волските кожи —
    щитове кръгли, големи и щитове леки, крилати.
    Феб Аполон заговори тогава на буйния Арес:
455    „Арес убиец, във кърви оцапан, стени разрушаващ!
    Няма ли този човек, Диомед, да прогониш от боя,
    който сега и със татко ни Зевса би дръзко воювал?
    Първо рани Афродита във нейната прелестна китка,
    после, подобен на демон, и мене самия нападна.“
460    Каза така Аполон и в Пергамската крепост остана.
    Злобният Арес подбуждаше вече войските троянски,
    в образа на Акаманта, най-бързия вожд на тракийци.
    Той призова на Приам синовете, потомци на Зевса:
    „Вие, чедата на царя Приама, потомък на Зевса!
465    Още ли тези ахейци войските ви тук ще избиват?
    Или ще чакате битка да почнат пред вашите порти?
    Ето, ранен е героят, почитан наравно със Хектор —
    воин Еней богоравен, синът на Анхиза мъжествен.
    Нека спасим от кипежа на боя другаря си знатен!“
470    Тъй рече. Сила и смелост разпали у всеки троянец.
    А Сарпедон заговори със думи обидни на Хектор:
    „Хекторе, твоята храброст прочута къде се изгуби?
    Казваше, че ще запазиш града без войска и без помощ,
    само със твоите зетьове, с твоите братя рождени.
475    Никого тука от тях аз не мога сега да съгледам.
    Те се страхуват подобно на псета от лъв ненаситен.
    Ние дойдохме съюзници, всички оставаме в боя.
    Също и аз съм пристигнал съюзник от много далеко:
    чак от далечния Ксант пълноводен и Ликия родна.
480    Там си оставих любима съпруга и мъничка рожба,
    също и много богатства, желани от бедните хора.
    Все пак аз лично подтиквам ликийци и искам самичък
    в битка да вляза с героя, а тука имот не владея,
    който ахейци да грабнат или да откарат във къщи.
485    Ти пък бездеен оставаш и другите в бой не подканяш
    да се сражават юнашки и свойте съпруги да бранят.
    Паднали в мрежа опасна, която най-здраво улавя,
    жертва и плячка дано да не станете на враговете!
    После те лесно ще сринат и вашия град многолюден.
490    Трябва за всичко това да се грижиш и денем и нощем,
    трябва да молиш неспирно прочути съюзни водачи
    пак да воюват и срамните укори тъй да отбият.“
    Каза така Сарпедон и захапа сърцето на Хектор.
    Тутакси Хектор с доспехите от колесницата скочи.
495    Махащ две копия остри, обхождайки вредом войските,
    той ги зовеше на бой и разпалваше яростна битка.
    Те се обърнаха бързо, с лице към ахейците спряха.
    Всички аргийци останаха и не отстъпиха в бягство.
    Вятърът както отнася свещената плява в хармана,
500    гдето вършачи я веят, когато и златна Деметра
    зърно от плява отделя при духнали вихри желани;
    всички околни места, дървеса и треви побеляват;
    тъй и ахейците станаха бели от прашния облак,
    който с нозете си вдигнаха чак до небето конете,
505    щом се понесоха в боя обратно със свойте колари.
    Всички троянци започнаха битка със устремна сила.
    Бурният Арес покри ги с мъгла, подпомогна троянци,
    тичайки вредом по волята на Аполон златомечест,
    който поръча на Арес да върне духа на троянци,
510    тъй като беше видял, че Атина си вече отива,
    мъдра помощница в тежките битки за всички данайци.
    Сам Аполон изпроводи Енея от храма си пищен,
    вдъхнал геройство в гърдите на вожда прочут на войската.
    Скоро Еней се яви между свойте обични другари.
515    Радостни те го видяха, че бодър и читав си идва,
    пълен със сила, но никой за нищо не го и попита,
    тъй като почваше новата битка, която скроиха
    Феб Аполон, и убиецът Арес, и злата Ерида.
    Двамата славни Аякси и цар Одисей с Диомеда
520    в боя подтикваха свойте данайци, макар че войските
    нямаха страх от троянската сила и вражия натиск,
    ала стояха недвижни, подобни на облаци тъмни,
    пръснати над планините от Зевса във време спокойно —
    тихи, догдето почива мощта на Борей и на други
525    вихри могъщи, които, щом почнат да веят, разпръсват
    черните облаци вредом със своето духане шумно.
    Тъй неподвижни данайци очакваха смело троянци.
    Цар Агамемнон обходи войската с такива съвети:
    „Мили другари, бъдете мъже със сърца на герои!
530    В страшните битки един се пред други срамувайте вие!
    Който войник се срамува, по-често във бой се спасява,
    който от битката бяга, изгубва защита и слава.“
    Каза и копие хвърли, улучи храбреца известен,
    Деикоонта Пергасов, другар на Енея юначен,
535    тачен наравно с децата на царя Приам от троянци,
    тъй като ревностен бе да се впуща сред първите в боя.
    Цар Агамемнон Атреев го хласна със копие в щита,
    здравият щит не отхвърли медта и тя мина през него,
    стигна във долната част на корема през якия пояс.
540    Грохна троянецът, звъннаха гръмко доспехите с него.
    В същото време Еней бе погубил най-лични данайци —
    Кретон и брат му Орс’илох, потомци на царя Диокъл.
    Техният татко Диокъл живееше в дивната Фера,
    много заможен, той беше по род от Алфей бистроструен,
545    който широко тече през земята на пилосци древни.
    Този Алфей е баща на Орсилох, водач на герои,
    а пък Орсилох — баща на прочутия, мощен Диокъл,
    а пък Диокъл — баща на сърцати момчета близнаци:
    Кретон и брат му Орсилох, в различни сражения вещи.
550    Двамата щом възмъжаха, със своите кораби черни
    тръгнаха дружно с аргийци към хубавоконната Троя
    чест да печелят за цар Агамемнона и Менелая.
    Ала смъртта ги настигна и двамата тука пред Троя.
    Както два лъва, отраснали сред върховете планински,
555    кърмени нежно от майка лъвица в гора недостъпна,
    грабят свирепо рогати юници, овце угоени,
    опустошават кошари пастирски, догдето самички
    бъдат убити със копие медно от мъжки десници;
    тъй от ръцете Енееви двама близнака сломени
560    рухнаха върху земята, подобни на борове стройни.
    Паднаха и ги пожали герой Менелай гръмогласен.
    Целият в мед заискряла облечен, излезе пред всички,
    махайки своето копие; Арес му вдъхна геройство,
    тайно кроейки коварство — да бъде убит от Енея.
565    Щом го видя Антилох богоравен, потомък на Нестор,
    сам пред войските излезе, изплашен за вожда народен,
    да не пострада и целият труд да отиде напразно.
    Двамата вече насочваха своите копия медни,
    за да се бият със устрем един срещу други отблизо.
570    Сам Антилох бе застанал до вожда прочут на войските.
    Колкото сръчен боец и да беше, Еней се отдръпна,
    щом забеляза, че двама герои го чакат задружно.
    След като бяха отвлекли телата във стана ахейски
    и на другари предали убитите двама близнака,
575    те се явиха отново във първите бойни редици.
    Стигнаха до Пилемена, подобен по храброст на Арес,
    вожд на юначни мъже, щитоносни бойци пафлагонци.
    Славният с копие цар Менелай го улучи жестоко
    тъкмо във здравата ключица, както се беше изправил.
580    Там Антилох му погуби Мидона, колар и помощник,
    син на Антимний, когато обърна конете във бягство;
    с камък във лакътя той го умери. В прахта на земята
    паднаха мигом юздите, със слонова кост украсени.
    С меч Антилох в слепоочника с мощен замах го удари.
585    Хъркайки, от колесницата дивна Мидон се събори,
    презглава рухна на темето и на плещите си едри.
    Дълго остана така, че попадна в дълбокия пясък,
    двата му коня го блъснаха силно в прахта на земята.
    С бич Антилох ги закара веднага във стана ахейски.
590    Двамата Хектор позна сред войските и с вик ги нападна.
    Всички троянски редици затичаха заедно с него:
    водеха ги Енио достославна и страшният Арес.
    Носеше вред Енио суматоха голяма във боя,
    Арес размахваше копие дълго с ръцете си мощни.
595    Ту се изпречваше близо пред Хектора, ту пък зад него.
    Щом го видя Диомед гръмогласен, изпадна във ужас.
    Както безпомощен пътник, минаващ полето широко,
    спира изплашен пред буйна река, към морето потекла,
    само щом зърне шумящата пяна, назад се отдръпва,
600    тъй Диомед се оттегли, на свойта войска заговори:
    „Мили другари, така се дивим на сърцатия Хектор,
    копиеборец прочут и безстрашен във всякакви битки!
    Винаги някой безсмъртен отблъсва от него бедата.
    Ето сега му помага бог Арес, престорен на смъртен.
605    Стойте с лица към троянци и гърбом отстъпвайте само!
    Никой от вас да не смее във бой със безсмъртни да влиза!“
    Тъй каза, ала троянци близо до тях вече бяха.
    Хектор тогава погуби Менеста и вожд Анхиала,
    двама герои в една колесница и опитни в боя.
610    Паднаха и ги пожали героят Аякс Теламонов.
    Спря се наблизо до двамата, своето копие хвърли,
    точно попадна във Амфий, потомък известен Селагов,
    който в Пес имаше много стада и нивя плодородни,
    но го съдбата доведе да брани Приама и Троя.
615    Снажният син Теламонов го в пояса право уцели;
    дългото копие влезе във долната част на корема.
    Шумно раненият падна. Притича Аякс Теламонов,
    за да му снеме доспехите светли; троянците вкупом
    ръснаха копия: много от тях се забиха във щита.
620    Мъртвия с крак той натисна и своето копие дръпна,
    но не можа да му смъкне доспехите от раменете:
    беше обсипан безспирно със гъсти стрели от войските.
    Той се уплаши от тесния кръг на троянците горди,
    че многобройни и силни със копия идваха смело.
625    Снажен макар и да беше, могъщ и достоен за почит,
    те го отбиха назад. И Аякс разтреперан отстъпи.
    Всички аргийци така се потрудиха в боя усилен.
    После съдбата насочи против Сарпедона божествен
    вожд Тлеполема, потомък Хераклов, огромен и мощен.
630    Щом наближиха до сблъсък, един срещу друг устремени —
    Зевсов син бе Сарпедон, Тлеполем бе потомък на Зевса,
    пръв Тлеполем заговори на своя роднина известен:
    „Цар Сарпедоне ликийски, каква ли те нужда принуди
    тук да трепериш, понеже от битки съвсем не разбираш?
635    Лъжат, които говорят, че ти си издънка на Зевса,
    тъй като много по-слаб си от тези прочути герои,
    Зевсови рожби рождени, велики сред древните хора.
    Казват, че точно такъв е създаден героят Херакъл,
    моят юначен родител със лъвско сърце във гърдите,
640    който тука бе дошъл за конете на Лаомедонта
    само с шест кораба вити и малко отбрани войници.
    Той разруши Илион и остави площадите пусти.
    Твойто сърце е плашливо, войската ти вече загива.
    Мисля, че няма да бъдеш със нищо полезен на Троя.
645    Даже и храбър да беше, от Ликия помощ не носиш.
    Скоро от мен повален, ти ще стигнеш вратите на Хадес.“
    Цар Сарпедон, предводител ликийски, така му отвърна:
    „Твоят баща, Тлеполеме, съсипа свещената Троя,
    но заради лудостта на прочутия Лаомедонта,
650    който с обидни слова благодетеля силно засегна,
    че му не даде конете — за тях бе пристигнал баща ти.
    Казвам: сега ще настъпи смъртта ти и черната гибел.
    Тежко ударен от моето копие, ти ще загинеш,
    слава на мен ще дадеш, а душата си долу — на Хадес.“
655    Рече така Сарпедон; Тлеполем вече копие вдигна.
    В миг от ръцете им литнаха техните копия дълги.
    Цар Сарпедон го улучи в средата на бялата шия
    и острието, донасящо болка, премина през нея.
    Черната нощ непрогледна покри му очите веднага.
660    А Тлеполем нарани Сарпедона в бедрото отляво
    и острието стремглаво проникна дълбоко навътре,
    стигна костта му; бащата запази сина си от гибел.
    Верни другари изнесоха цар Сарпедона от боя,
    ала го мъчеше много забитото копие дълго;
665    никой не бе се досетил и нито помислил бе даже
    да го изтръгне с ръка от бедрото, та той да се движи,
    тъй като бързаха: толкова много те бяха заети.
    А Тлеполема изнесоха медноколенни ахейци.
    Щом го видя Одисей богоравен, герой хитроумен,
670    с дух издръжлив, със сърце благородно, в тревога изпадна.
    Той се размисли тогава във свойта душа наболяла:
    първо дали да преследва сина на Кронида всесилен,
    или живота да вземе на много съюзни ликийци.
    Още съдбата не беше решила за цар Одисея
675    сам да убие със копие мощния син на Кронида,
    а мисълта му Атина насочи към други ликийци.
    Там той Керана, Аластора, Хромия в боя изтреби,
    Халия и Ноемона, Алкандра и с тях Пританиса.
    Още мнозина ликийци сега Одисей би погубил,
680    ако не бе го видял шлемовеецът, славният Хектор.
    Целият в мед засияла облечен, излезе пред строя,
    всявайки страх у данайците. Щом като стигна наблизо,
    цар Сарпедон се зарадва и жални слова му продума:
    „Сине Приамов, не давай да стана аз плячка данайска!
685    Ти защити ме! И нека във вашия град ме напусне
    моят живот кратковечен, понеже разбирам, че няма
    вече да ида във къщи и в моята свидна родина,
    за да зарадвам жена си любима, сина си невръстен.“
    Каза така. Шлемовеецът Хектор му нищо не рече,
690    ала премина край него с желание страшно веднага
    сам да прогони ахейците, много от тях да избие.
    Сложиха верни другари герой Сарпедона божествен
    скритом под чудния дъб на егидодържителя Зевса.*53
    Дългото копие дръпна навън от бедрото на царя
695    смелият, силен Пелагон — другар неразделен му беше.
    Свяст Сарпедон бе изгубил и мрак му забули очите.
    Скоро задиша отново и свежият лъх на Борея
    вдъхна живот във гръдта, пресекливо и тежко пъхтяща.
    Ала аргийци пред Арес и пред меднобронния Хектор
700    нито избягаха в стана при своите кораби вити,
    нито нападаха в боя, но бавно отстъпваха вече,
    щом като бяха узнали, че Арес е между троянци.
    Хектор, синът на Приама, и в бой ненаситният Арес
    първи кого ли убиха, кого ли последен от всички?
705    Богоподобният Тевтрант, конеукротителя Орест,
    копиебореца Трех етолиец и цар Еномая,
    Хелен, потомък Енопов, Оресбий с блестящия пояс,
    който живееше в Хила, отдаден на свойте имоти
    чак до Кефиското езеро; заедно с него и други
710    там беотийци живееха сред плодорни полета.
    Щом белоръката Хера съгледа и двамата дружно
    да разгромяват жестоко аргийците в жарката битка,
    тутакси думи крилати продума на мъдра Атина:
    „Горко ни, дъще безстрашна на егидодържеца Зевса!
715    Двете напразно ний дадохме дума на цар Менелая,
    щом укрепената Троя събори, назад да отплува,
    ако оставим убиеца Арес така да беснее.
    Нека сега си припомним за нашата мощна защита.“
    Тъй каза. И совоока богиня Атина послуша
720    Хера, богиня почтена и щерка на славния Кронос,
    тръгна веднага да впрегне конете с начелници златни.
    Хеба тогава постави в желязната ос колеснична
    медните две колела, дето имаха спици по осем.
    Техните наплати бяха от злато, нетленни. Отгоре
725    медните шини прилягаха плътно — за чудо и приказ!
    Сребърни бяха главините — те на оста се въртяха;
    с ремъци златни и сребърни капрата бе закрепена,
    имаше също и двойни перила, умело извити.
    Сребърен процепът беше. На края привърза за него
730    златен и хубав ярем: позлатените ремъци сложи.
    Хера запрегна в ярема конете си вихреноноги:
    силно жадуваше яростна битка и викове бойни.
    В същото време Атина, любимата щерка на Зевса,
    бързо в двореца си бащин съблече ефирния пеплос,
735    пъстър, искрящ, който беше сама изтъкала изкусно;
    сложи си здравата броня на облакосбореца Зевса,
    въоръжи се с доспехите за многосълзната битка.
    На раменете си метна умело ресниста егида;
    както венец се извива украсата около нея:
740    там се откройват и Бягство, и Разпра, и Храброст, и Сила,
    и на Горгона главата, чудовище зло и опасно,
    грозно страшилище, чудо на егидодържеца Зевса.
    Сложи си шлема със двете качулки и четири върха,
    който бе златен и бе украсен със бойци на сто града.*54
745    Тя в колесницата светла се метна и взе си в ръката
    копие яко, голямо, с което избива мъжете,
    щом им се сърди богинята, имаща татко всесилен.
    Хера веднага припряно конете си шибна с камшика.
    Крепките порти небесни сами се разтвориха шумно.
750    Хорите пазят усърдно вратите, Олимп и небето,
    за да разстилат вред облаци гъсти или да ги сбират.
    Двете през портите вкараха свойте коне вихрогонни.
    Зевса намериха седнал далече от всички безсмъртни
    връз най-високия връх на Олимп многовръх, недостъпен.
755    Там си конете запря белоръката Хера богиня,
    Зевса Кронид всемогъщ заразпитва така и продума:
    „Зевсе, за тези злодейства защо се не сърдиш на Арес?
    Колко прочути войски на ахейците Арес погуби
    несправедливо и злобно? Аз страдам, а твърде спокойни
760    вече се радват и бог Аполон сребролък, и Киприда,
    след като пратиха този безумец, що правда не знае.
    Татко наш Зевсе, дали ще се сърдиш на мен, ако с удар
    Ареса срамно накажа и после прогоня от боя?“
    Облакосборецът Зевс отговори със думи такива:
765    „хайде прати срещу него Атина, даряваща плячка:
    има тя навик да хвърля на Арес страдания тежки.“
    Тъй каза, а белоръката Хера веднага послуша,
    с бича подкара конете и радостни те полетяха
    между земята огромна и звездния свод на небето.
770    Колкото може човек да обхване пространство със поглед,
    седнал на ’огледен връх, винотъмно море съзерцаващ,
    толкова с цвилене скачат конете на двете богини.
    Щом като стигнаха Троя и двете реки бързотечни,
    где Симоент и Скамандър водите си бистри събират,
775    там белоръката Хера веднага запря си конете.
    Щом ги разпрегна, наоколо пръсна мъгла непрогледна.
    Бог Симоент им изпрати обилно божествена паша.
    Двете богини поеха, превърнати в гълъби плахи,
    страстно желаейки още да бранят мъжете аргийци.
780    Стигнаха място, където мнозина герои стояха,
    всички събрани край цар Диомеда конеукротител,
    твърде подобни на лъвове хищни, за кръв настървени,
    или на диви глигани, мощта на които е страшна.
    Там белоръката Хера застана и гръмко извика,
785    уподобена на силния Стентор, герой медногърлен,
    който надвикваше сам петдесет гласовити герои:
    „Срамно! Аргийци страхливци, по външност сте само достойни!
    Докато идваше тука във боя Ахил богоравен,
    нивга троянци не виждахме вън от Дарданските порти.
790    Всяваше ужас у всички със своето копие тежко,
    ала сега се сражават във стана, далече от Троя.“
    Тъй каза. Сила и храброст събуди у всеки ахеец.
    А светлоока Атина потърси сина на Тидея
    и го откри досами колесницата и до конете,
795    раната да си разхлажда, която му Пандар нанесе.
    Пот го измъчваше чак под широкия ремък на щита.
    Страдаше върло героят, ръката го люто болеше,
    щом като вдигнеше ремъка, черната кръв да избърше.
    Пипна ярема Атина Палада и викна високо:
800    „Колко ти малко приличаш на татко си, вожда Тидея!
    Скромен и дребен на ръст бе Тидей, но войник бе отличен,
    даже когато и аз му не давах да влиза във боя,
    славата в битки да гони, тогава самичък ахейски
    пратеник в Тива отиде при много и знатни кадмейци.
805    Аз му поръчах да седне спокойно на пир във двореца.
    Както по-рано, в сърцето си имаше смелост безмерна,
    викаше млади кадмейци на бой, побеждаваше вредом;
    толкова явна помощница бях за Тидея Ойнеев.
    Също на тебе помагам и твърде усърдно те пазя,
810    най-благосклонно те карам с троянците да се сражаваш.
    Или голяма умора сковала е твоето тяло,
    или пък страх малодушен сега те всецяло владее.
    Ти не си син на Тидея, юначен потомък Ойнеев.“
    Мощният син на Тидея така на Атина отвърна:
815    „Дъще на Зевса всесилен, богиньо, добре те познавам!
    Аз ще ти кажа сърдечно и няма да крия от тебе.
    Нито ме страх малодушен владее, ни даже умора,
    ала аз помня съветите мъдри, които ми даде.
    Ти забрани да се бия със други безсмъртни, обаче
820    влезе ли в бой дъщерята на Зевс Афродита, поръча
    да я пронижа без милост със моето копие остро.
    И затова аз отстъпих самичък и заповед дадох
    всички аргийци да дойдат със мене на същото място.
    Виждам, че Арес сега ръководи напълно борбата.“
825    А совоока Атина Палада така отговори:
    „Сине Тидеев, герой Диомеде, от мене обичан!
    Нямай страх нито от Арес, ни даже от други безсмъртни!
    Толкова явна помощница днес ще ти бъда във боя.
    Хайде нападай ти Арес с конете си еднокопитни,
830    удряй отблизо и без да се плашиш от буйния Арес,
    този безумец, във злото изкусен, с дела вероломен!
    Той обещание даде недавна на мене и Хера,
    че ще се бие с троянци и сам ще подкрепя аргийци,
    ала забрави това и сега подпомогна троянци.“
835    Тъй каза. Дръпна с ръката си Стенел и после го блъсна
    от колесницата долу; покорно той скочи веднага.
    Жадна за битки, Атина се качи до цар Диомеда.
    От тежината заскърца пронизно оста на колата:
    страшна богиня и воин отличен тя возеше в боя.
840    Грабна Атина Палада юздите и бича му гъвкав,
    бързо нападна бог Арес с конете му еднокопитни.
    Сваляше богът тогава доспехите на Перифанта,
    славния син на Охезий, най-храбрия от етолийци.
    В кърви опръскан, бог Арес му смъкваше всички доспехи.
845    Шлема на Хадес си сложи Атина, та скрита да бъде.
    Щом като Арес, убиец на смъртни, съзря Диомеда,
    той Перифанта огромен остави прострян на земята,
    гдето го беше убил и лишил от живота му свиден,
    па се насочи против Диомеда конеукротител.
850    Щом наближиха до сблъсък, един срещу друг устремени,
    първо бог Арес запрати над конски юзди и яреми
    своето копие медно, живота му с ярост да вземе.
    Хубавоока богиня Атина с десница го сграбчи,
    блъсна го сред колелата да мине отдолу безвредно.
855    Втори нападна със копие цар Диомед гръмогласен.
    А пък Атина Палада насочи медта му направо
    във слабините на Арес, където бе с пояс препасан.
    Там го улучи и дивната кожа на бога разкъса,
    дръпна си острото копие; Арес извика от болка,
860    както войска деветхилядна и десетхилядна вика,
    щом като вече започне страхотната битка на Арес.
    Ужас обхвана и всички ахейци, и всички троянци:
    тъй проглушително викна на бой ненаситният Арес.
    Както задава се мрак непрогледен от облаци черни,
865    щом като бурният вятър задуха при лятната жега,
    толкова страшен се стори бог Арес на цар Диомеда,
    в облаци гъсти нагоре поел към небето широко.
    Бързо пристигна в Олимп недостъпен с дворци на безсмъртни,
    седна до Зевса Кронида със мъка голяма в душата
870    и му показа кръвта си безсмъртна, която течеше.
    Стенейки богът печално, крилати му думи продума:
    „Татко наш Зевсе, за тези злодейства защо се не сърдиш?
    Винаги ние, безсмъртните, тежки беди сме търпели,
    само по лична подбуда щом правим услуги на смъртни.
875    Всички се сърдим на тебе — роди дъщеря неразумна,
    гибелна щерка, която дела най-престъпни замисля.
    Всички блажени безсмъртни, които Олимп обитават,
    с теб са напълно съгласни и всеки от нас е послушен,
    само Атина Палада с уста и ръка не наказваш,
880    ала й всичко прощаваш, понеже създаде я дръзка.
    Тя и сега Диомеда, надменния син на Тидея,
    прати на своя глава да беснее против боговете.
    Първо рани Афродита във нейната прелестна китка,
    после, подобен на демон, и мене самия нападна.
885    Мен ме спасиха нозете ми бързи, че инак отдавна
    мъките щях да понасям сред грозните купища мъртви
    или щях жив и безсилен да страдам от удари медни.“
    Облакосборецът Зевс го погледна сърдито и рече:
    „Бог вероломен, недей да ми плачеш, приседнал до мене!
890    Тебе аз мразя най-силно между боговете безсмъртни.
    Винаги много обичаш ти спорове, разпри и битки.
    Имаш характера опак и мъчен на майка си Хера,
    тая, която със моите думи едвам укротявам.
    Смятам, че толкова страдаш по нейна вина и съвети.
895    Дълго от болки да патиш не мога все пак да понасям.
    Мой си потомък и твоята майка роди те от мене.
    Ако друг някой безсмъртен те беше създал тъй омразен,
    щеше отдавна да бъдеш по-долу*55 от всички титани.“
    Тъй каза и заповяда Пеан да го сръчно лекува.
900    Вещо Пеан му положи лекарства, премахващи болки,
    раната той изцери му, понеже безсмъртен е Арес.
    Както гъст сок от смокиня, във бялото мляко изсипан,
    млечната течност сгъстява и бързо тя сирене става,
    също тъй бързо Пеан излекува жестокия Арес.
905    Хеба сама го изкъпа, облече го в хубави дрехи.
    Своята слава съзнаващ, приседна той близо до Зевса.
    Хера аргийка и в битки помощница дръзка Атина
    пак се завърнаха горе в двореца на Зевс гръмовержец,
    Арес, убиец на смъртни, възпрели от мъжеубийства.

    [*45 Поетът има пред вид светлата звезда в съзвездието Орион, която изгрява в края на лятото. Някои смятат, че това е Сириус.]
    [*46 Според легендата боговете определили за троянците да обработват земята и да не плуват по море. В противен случай щели да погинат и да погубят града си.]
    [*47 Според митологията хората нямат достатъчно силно зрение, за да могат да различават боговете от човеците.]
    [*48 Митологията разказва, че боговете се хранят с амброзия и пият нектар вместо вино. В техните жили тече „божествена кръв“, наричана „’ихор“. Кръвта на хората се нарича „хайма“. В такъв смисъл авторът казва, че боговете са „безкръвни“.]
    [*49 Според Евстатий, тълкувател на текста от XII век, начелниците били златни или позлатени верижки, които задържали гривите над челото на конете.]
    [*50 Според митологията Афродита произлязла направо от морската пяна. Само на това място в „Илиада“ се говори, че била дъщеря на Диона.]
    [*51 Херакъл се смята за син на Зевс и на Амфитрион. По същия начин Елена се смята за дъщеря на Зевс и на Тиндар.]
    [*52 Поетът има пред вид нападението на Херакъл срещу подземното царство, когато измъкнал оттам триглавото куче Цербер, пазещо входа.]
    [*53 Дъбът бил посветен на Зевс, маслината — на Атина, а лавровото дърво — на Аполон. Тука се има пред вид известният дъб в полето пред Троя (VI, 237).]
    [*54 В случая има хипербола: шлемът е толкова голям, че може да покрие бойците от сто града или пък върху него били нарисувани бойците от сто града.]
    [*55 Титаните били затворени дълбоко под земята, след като Зевс ги победил.]

    ШЕСТА ПЕСЕН
    СРЕЩА НА ХЕКТОР И АНДРОМАХА

    В страшната битка останаха само троянци с ахейци.*56
    Бой непрестанно кипеше навред из полето обширно,
    копия медни летяха поройно едно срещу друго
    там между двете пенливи реки Симоент и Скамандър.
5    Пръв между всички Аякс Теламонов, защита ахейска,
    строя троянски разкъса, на своите вдъхна надежда,
    тъй като мъртъв простря най-юначния между тракийци,
    родния Евсоров син, Акаманта огромен и мощен.
    Първо удари високо във гъстата грива на шлема,
10    после заби във челото му своето копие медно.
    Вътре в костта то проникна и мрак му забули очите.
    А Диомед гръмогласен прониза Аксила Тевтрантов,
    който в доволство живя във добре изградена Арисба,
    много честит, и богат, и обичан от смъртните хора:
15    всички приемаше с радост в дома си, издигнат край пътя;
    никой обаче от тях пред лицето на грозната гибел
    в помощ не му се притече. А вожд Диомед го погуби
    заедно с верния негов приятел Калесий, подкарал
    в боя конете: потънаха двамата дружно в земята.
20    В лютия бой Евриал умъртви пък Офелтий и Дресос.
    А след това се отправи към Езеп и Педас, известни
    рожби на Буколиона и нимфата Абарбарея.
    Син беше Буколион на прочутия Лаомедонта,
    най-стар по възраст във къщи, но син извънбрачен по майка.
25    Буколион край стадата си легна в любов със наяда,
    нимфа, която зачена и после роди му близнаци.
    А Евриал им сломи храбростта и телата красиви,
    после самичък им смъкна доспехите от раменете.
    Смелият в бой Полипет пък лиши от живот Астиала.
30    С копие медно срази Одисей перкосиеца Пидит.
    Славният Тевкър уби богоравния Аретаона,
    сам Антилох пък прониза със своето копие Аблер,
    мощният цар Агамемнон изпрати при Хадес Елата,
    който живееше близо до Сатниоент бързотечен
35    в стръмния Педас; а Леит погуби при бягство Филака,
    сам Еврипил тесалийски свали безпощадно Мелавтий.
    Цар Менелай гръмогласен тогава жив хвана Адраста;
    двата му коня, подплашени, тичаха диво в полето,
    в храст тамарисков се блъснаха, счупиха здравия процеп
40    на колесницата вита; сами се засилиха после
    право към Троя, нагдето и други коне полетяха.
    От колесницата падна Адраст във прахта на земята
    край колелата наблизо. При него веднага дотича
    силният цар Менелай, дългосенното копие вдигнал.
45    Хвана Адраст коленете му, почна така да го моли:
    „Ти пощади ми живота, Атриде, и откуп ще вземеш!
    Много съкровища има в дома на баща ми имотен:
    имаме злато, и мед, и изкусно ковано желязо.*57
    Татко ми ще ти изпрати награда и откуп несметен,
50    ако узнае, че жив съм при вашите кораби в стана.“
    Рече на цар Менелая, склони му сърцето в гърдите.
    Царят бе вече готов да го връчи на своя служител,
    за да го в плен отведе при ахейските кораби бързи,
    но Агамемнон се втурна при него и с укор му каза:
55    „Цар Менелай мекушав! Ти защо съжаляваш мъжете?
    В твоята къща троянците сториха хубаво дело!
    Никой троянец дано не отбегне жестоката гибел
    днес от ръцете ни тежки. Дано и детето, което
    майката носи във свойта утроба, смъртта не избегне!
60    Всички във Троя дано да погинат без гроб и без слава!“
    Каза героят така и сърцето на брат си предума
    с вярното слово. Атрид със десница отблъсна Адраста.
    Мощният цар Агамемнон без жал го рани във корема.
    Падна Адраст на земята: тогава синът на Атрея
65    стъпи със крак на гръдта му, забитото копие дръпна.
    Конникът Нестор подтикна аргийците, викайки гръмко:
    „Мили другари, данайски герои, слуги на бог Арес!
    Никой сега, изостанал назад, да не бърза за плячка,
    за да откара във стана най-много отмъкнати вещи.
70    Нека избиваме днеска мъжете, а после свободно
    вий ще ограбвате вражите трупове тука в полето.“
    Тъй рече. Сила и смелост възбуди у всеки ахеец.
    Щяха тогава троянци, надвити от храбри ахейци,
    поради своята слабост в града да избягат отново,
75    ако не беше продумал на Хектора и на Енея
    Хелен, синът на Приама, отличният птицегадател:
    „Вие, Енее и Хекторе, имате повече грижи
    както от всички троянци, така и от всички ликийци,
    тъй като двама сте винаги първи във бой и в съвети.
80    Тук застанете и спрете войските пред нашите порти,
    с бягане да не попаднат в ръцете на свойте съпруги,
    повод да станат за радост и възгласи сред враговете.
    Ала когато подбудите всичките наши фаланги,
    ние, оставайки тука, ще влезем във битка с данайци,
85    нищо, че страдаме много: заставя ни нужда съдбовна.
    Хекторе, ти пък изтичай към Троя, кажи на Хекуба,
    нашата майка любима, да свика почтени троянки
    в градската крепост във храма*58 на хубавоока Атина;
    с ключ да отвори вратата на своята къща, да вземе
90    пеплоса,*59 който тя смята най-хубав, най-дълъг в двореца,
    който самата най-много от всички одежди обича,
    него да сложи върху коленете на мъдра Атина,
    да обещае за жертва във храма дванадесет крави,
    едногодишни, невпрягани, ако пожали Палада
95    нашата крепост, жените троянки, децата невръстни,
    ако отблъсне от Троя свещена сина на Тидея,
    дивия копиеборец, виновник за срамното бягство.
    Казвам открито, че той е най-силен от всички ахейци.
    Тъй се не плашихме ний от Ахила, водач на мъжете,
100    а пък разказват, че той е роден от безсмъртна богиня.
    Страшно беснее Тидид и подобен по храброст той няма.“
    Тъй каза Хелен. И Хектор послуша съвета на брат си.
    В миг на земята с доспехите от колесницата скочи.
    Махайки копия остри, обхождайки вредом войските,
105    той ги зовеше на бой и разпалваше яростна битка.
    Те се обърнаха право с лице към редиците вражи.
    Мигом аргийци от боя отстъпиха, спряха клането.
    Сметнаха, че е пристигнал безсмъртен от звездни простори,
    за да закриля троянци, които така връхлетяха.
110    Хектор високо извика с такива слова на троянци:
    „Великодушни троянци и славни съюзници наши!
    Хайде бъдете мъже и спомнете си бурната сила,
    докато ида във Троя и кажа на нашите старци,
    мъдри в съвети, а също на нашите верни съпруги
115    те боговете да молят и да обрекат хекатомба.“
    Рече така шлемовеецът Хектор Приамов и тръгна.
    В шията и във нозете го удряше черната кожа,
    дето обшиваше края на щита му дълъг, изпъкнал.
    Главк, на Хиполох синът, и безстрашният син на Тидея,
120    жадни за битки, се втурнаха с устрем сред двете редици.
    Щом наближиха до сблъсък, един срещу друг устремени,
    пръв Диомед гръмогласен продума на Главк благороден:
    „Кой си ти толкова храбър, герою, сред смъртните хора?
    Още не съм те съзирал във боя, прославящ мъжете;
125    всички троянци сега ти надмина със своята дързост,
    щом дългосенното копие мое посмя да дочакаш.
    Рожби на клети бащи срещу моята сила излизат.
    Ако си някой безсмъртен, дошъл от небето високо,
    никога аз не бих влязъл във бой с боговете небесни.
130    Дълъг не беше животът на царя Ликурга Дриантов,
    който безумно се впусна във спор с боговете небесни.
    Някога той бе разгонил кърмачките на Диониса
    в Ниса свещена. Те всички захвърлиха своите тирси*60
    върху земята, преследвани с бич от Ликурга убиец.
135    Бог Дионис се изплаши и в морските бездни се гмурна,
    гдето го скри разтреперан Тетида във своите скути:
    толкова страх го обхвана от силния вик на героя.
    Всичко това разгневи боговете, живеещи леко.
    Сам всемогъщият Зевс ослепи без пощада Ликурга,
140    който наскоро умря, ненавиждан от всички безсмъртни.
    Аз не желая да влизам във спор с боговете блажени.
    Щом си ти някой от смъртните, хранен с плода на земята,
    близо ела да намериш без бавене своята гибел.“
    Светлият син на Хиполох отвърна на цар Диомеда:
145    „сине юначен Тидеев, защо за рода ми разпитваш?
    Смъртните хора приличат съвсем на листата в гората:
    вятърът сваля едни на земята, а други напролет
    свежи покарват, когато гората отново напъпва.
    Хората също: едни тук се раждат, а други умират.
150    Искаш ли нашия род ти добре да познаеш, изслушай
    всичко, което мнозина от хората знаят отдавна:
    има в прочута с коне Арголида град с име Ефира,
    гдето живя и Сизиф, най-лукав между всичките хора,
    син на Еола, а сам бе баща на известния Главка;
155    тоя пък Главк бе родител на Белерофонт непорочен,
    щедро дарен от безсмъртните с хубост и сила мечтана;
    Прет бе замислил за него в душата си дело коварно:
    той го изгони от своята област, че беше по-властен.
    Зевс подчинил бе под скиптъра Претов и Белерофонта.
160    Ала Антея, жената на Прета, копнееше лудо
    в тайна любов да се свърже със Белерофонта юначен,
    но не успя да предума младежа разумен и скромен.
    Наклевети го тогава пред Прета, съпруга си царствен:
    «Белерофонта убий или сам да загинеш ти, Прете,
165    тъй като силом поиска в любов да се свърже той с мене.»
    Каза това. И нечувана ярост обхвана цар Прета.
    Все пак той имаше страх и не смееше да го погуби,
    но го изпрати във Ликия, даде му гибелни*61 знаци.
    Прет вписа в табличка сгъната ред смъртоносни заръки:
170    щом я покаже на тъста му, сам да погине от него
    Белерофонт. Той потегли за Ликия с божия помощ.
    Благополучно пристигна до Ксант бързотечен ликийски.
    Царят на плодната Ликия твърде любезно го срещна:
    девет го дена гощава със девет заклани говеда.
175    Ала когато изгря и десета Зора розопръста,
    царят попита младежа и знака поиска да види,
    който му носи от Прета, от зетя далечен и верен.
    Щом като царят получи прокобните знаци на зет си,
    Белерофонта изпрати да смаже химерата грозна,
180    от боговете родена, а не от преходните хора:
    с лъвска глава, със опашка на дракон, с туловище козе,
    яростно бълваща струя голяма от огън разпален.
    Белерофонт я срази, упован на поличба небесна.*62
    После в сражение влезе с прочутото племе солими:
185    смяташе тази си битка най-тежка от битките с хора.
    В третия подвиг изби амазонките мъжеподобни.
    Друго коварство понесе, когато се връщаше в къщи:
    царят избра от обширната Ликия храбри младежи
    и ги постави в засада, но никой дома се не върна —
190    Белерофонт благороден безмилостно всички погуби.
    Вече узнал, че е храбър потомък от род на безсмъртни,
    царят го там задържа, задоми го за своята щерка,
    даде му той половина от царската почит и слава,
    а и ликийци го щедро дариха с земя плодородна,
195    чудна земя за градини и ниви, които да сее.
    Рожби три беше родила жената на Белерофонта:
    първо Исандър, Хиполох, след туй Лаодамия щерка.
    Зевс промислител преспа с Лаодамия, дивна девица.
    Тя му роди меднобронния син Сарпедон богоравен.
200    Щом боговете безсмъртни намразиха Белерофонта,
    той се заскита самотен и блед по полето Алейско,
    глождейки свойта душа, надалеч от следите на хора.
    Син му Исандър погина от Арес, на бой ненаситен,
    в дните, когато воюва с прочутото племе солими.
205    А златоюздата, зла Артемида уби дъщеря му.*63
    Моят баща е Хиполох, за негов син аз се признавам.
    Сам ме изпрати във Троя и много поръки ми даде:
    винаги пръв да съм в боя и другите да надминавам,
    да не посрамя рода на дедите, които безспорно
210    бяха най-храбри в обширната Ликия и във Ефира.
    Ето рода и кръвта ми, с които се хваля пред тебе.“
    Тъй каза Главк. Диомед гръмогласен се много зарадва.
    Своето копие остро заби във пръстта плодородна,
    меденосладки слова заговори на вожда народен:
215    „Истина! Ти си ми верен другар по наследство от дядо!*64
    Царят Ойней бе приел благородния Белерофонта
    гост във двореца си древен, гощава го двадесет дена.
    Те си раздадоха щедро подаръци много красиви:
    дядо Ойней го дари гостолюбно със пояс от пурпур,
220    Белерофонт му поднесе изваяна чаша от злато.
    Чашата в къщи оставих, когато потеглих за Троя.
    Царя Тидея не помня, понеже ме малък остави
    в дните, когато погина войската ахейска*65 пред Тива.
    И затова ще ти бъда любезен хазаин във Аргос,
225    ти пък — на мене във Ликия, дойда ли нявга при тебе.
    Нека взаимно отбягваме нашите копия тука:
    много троянци и славни съюзници има за мене,
    за да повалям, когото настигна, изпратен от бога.
    Много ахейци остават за тебе; убивай на воля!
230    Нека сега си сменим лъчезарните наши доспехи,
    всеки да знае, че ний сме другари по старо наследство.“
    Казаха двамата, слязоха от колесниците бойни,
    взеха ръцете си, клетви за вярност си дадоха дружно.
    Зевс олимпийски лиши предводителя Главк от разсъдък,
235    тъй че смени той със цар Диомеда доспехи от злато
    с медни доспехи и даде сто вола отбрани за девет.
    Щом като Хектор дойде при дъба и при Скейските порти,
    вкупом се сбраха край него троянски съпруги и щерки,
    за да го питат за рожби и братя, съпрузи и близки.
240    Той заповяда на всички поред боговете да молят:
    мъки горчиви надвисваха вече над много троянки.
    Сам след това се завърна в прекрасния дом на Приама,
    който бе вредом известен с блестящите стаи с колони;*66
    там петдесет се намираха спални от мрамор изгладен,
245    всичките бяха във близко съседство, изкусно строени:
    спяха във тях синовете на царя със свойте съпруги;
    точно отсреща и вътре в двореца за царските щерки
    имаше спални дванадесет, също сградени от мрамор,
    всичките бяха във близко съседство, изкусно строени:
250    царските зетьове спяха във тях със законни съпруги.
    Хектора вътре посрещна добрата му майка Хекуба
    със Лаодика, най-първа по хубост от нейните щерки.
    Тя за ръката го хвана и думи такива му каза:
    „Чедо, защо изостави борбата и тука пристигна?
255    Сигур ви много терзаят омразните рожби ахейски,
    битка повели пред Троя, а тебе сърцето те тласка
    тука да дойдеш и Зевс да помолиш от градската крепост.
    Чакай да ти донеса от пресладкото медено вино,
    за да възлееш на татко ни Зевса и други безсмъртни,
260    после самичък ти полза ще имаш, щом пиеш от него.
    Виното връща голямата смелост на морния воин,
    както си ти изнурен, защищавайки своите близки.“
    А шлемовеецът, славният Хектор, така й отвърна:
    „Майко почтена, недей да донасяш приятното вино,
265    слаб да не стана и сам да забравя и храброст, и сила.
    Страх ме е вино да лея за Зевс със ръце неумити,
    нито е редно изобщо, изцапан със прах и със кърви,
    помощ да моля усърдно от облакосбореца Зевса.
    В храма иди на Атина Палада, даряваща плячка,
270    свикай почтени троянки, откарай и жертви уханни;
    пеплоса, който ти смяташ най-хубав, най-дълъг в двореца,
    който самата най-много от всички одежди обичаш,
    него върху колената на мъдра Атина да сложиш.
    Ти обещай й за жертва във храма дванадесет крави,
275    едногодишни, невпрягани, ако пожали Палада
    нашата крепост, жените троянки, децата невръстни,
    ако отблъсне от Троя свещена сина на Тидея,
    дивия копиеборец, виновник за срамното бягство.
    В храма иди на Атина Палада, даряваща плячка.
280    Аз ще потърся и Парис, на бой ще го викам да тръгне,
    ако поиска да чуе. Дано го погълне земята!
    Париса Зевс олимпийски отгледа за мъка голяма,
    мъка за Троя, за царя Приама, за царските рожби.
    Ако го видя потънал в подземното царство на Хадес,
285    вярвам, че мойто сърце ще забрави горчивата болка.“
    Тъй каза. Влезе Хекуба в двореца, слугините свика,
    тръгнаха те из града да събират почтени троянки.
    В същото време Хекуба отиде в уханната стая,
    гдето си пазеше пъстрите пеплоси; тях ги тъкаха
290    сръчни сидонки,*67 които сам Парис божествен докара
    в същото време, когато преплува морето обширно
    и благородна Елена по този път в Троя доведе.
    Измежду тях си хареса Хекуба за дар на Атина
    най-голям пеплос, най-хубав, със шарки втъкани по него;
295    както звезда той блестеше и беше поставен най-долу.
    Тръгна със него Хекуба, от знатни жени придружена.
    Щом приближиха в акропола храма висок на Атина,
    ширно отвори там дверите хубавобуза Теана,
    щерка Кисеева, вярна съпруга на цар Антенора.
300    Нея троянци избраха за жрица на мъдра Атина.
    Плачейки всички, издигнаха свойте ръце към Атина.
    Хубавобуза Теана получи красивия пеплос,
    сложи го на коленете на къдравокоса Атина,
    гласно започна да моли така дъщерята на Зевса:
305    „Градозащитнице, мощна богиньо, почтена Атино!
    Медното копие на Диомеда счупи незабавно!
    Нека да падне той ничком наблизо до Скейските порти,
    за да получиш веднага във храма дванадесет крави,
    едногодишни, невпрягани, ако пожалиш, Атино,
310    нашата крепост, жените троянки, децата невръстни.“
    Тъй се помоли Теана, обаче Атина отказа.
    Всички така се помолиха на дъщерята на Зевса.
    Хектор, синът на Приама, пристигна в двореца на Парис,
    Парис го беше издигнал самичък с мъжете зидари,
315    майстори твърде известни на времето в плодната Троя.
    Те му направиха вещо двореца със двор и със спалня
    горе в акропола, близо до царя Приама и Хектор.
    Хектор божествен в двореца му влезе със копие дълго
    до единадесет лакти, а медният връх му блестеше,
320    плътно затегнат за здравата дръжка със пръстен от злато.
    В женската стая завари той Парис сред чудни доспехи:
    пробваше щитове, ризници, лъкове силно извити.
    Там и Елена аргийка седеше със свойте слугини:
    работи дивни поръчваше на дългополи робини.
325    Хектор щом брат си съгледа, обидни му думи продума:
    „Клетнико! Време намери да трупаш в душата си ярост!
    Гинат войските безспирно край Троя и стръмната крепост.
    Заради теб се разпали жестокият бой край града ни.
    Трябваше сам да се бориш и всички край тебе да мъмриш,
330    щом ги съгледаш да бягат страхливо от тъжната битка!
    Тръгвай! Дано да не пламне градът ни от вражески огън!“
    Богоподобният цар Александър така му отвърна:
    „Хекторе, ти ме похули със право и както заслужих.
    Всичко сега ще ти кажа, а ти ме изслушай спокойно.
335    В спалнята не от омраза и гняв към троянци останах,
    само желаех да бъда самичък със своята мъка.
    Мойта съпруга със ласкави думи към бой ме подтиква.
    Мен ми се струва сега, че това по-изгодно ще бъде:
    често менява победата свойте герои любимци.
340    Хайде почакай ме тук да си сложа доспехите бойни,
    или тръгни: ще побързам след тебе и сам ще те стигна.“
    Тъй каза, а шлемовеецът Хектор му нищо не рече.
    С ласкави думи тогава Елена на Хектор продума:
    „Мили ми девере! Девер на кучка омразна, прокобна!
345    Трябваше в същото време, когато ме раждала мама,
    буря свирепа да духне, във дън планина да ме скрие
    или в дълбока, пенлива вълна на море многошумно,
    да ме погълне водата, преди да се случат злините.
    Щом боговете решиха такива беди да настъпят,
350    нежна съпруга да станех поне на герой благороден,
    който да чувствува хулите хорски, обидните думи.
    Днес малодушен е Парис, такъв ще остане и после,
    вярвам обаче, че той ще получи за всичко отплата.
    Девере, хайде сега ти ела и седни на креслото,
355    тъй като мъка ти гложде душата най-много от всички
    заради мене безсрамната и за вината на Парис.
    Зевс олимпийски на двама ни даде печалната участ,
    за да сме после прославяни ние от бъдните хора.“*68
    А шлемовеецът, светлият Хектор така й отвърна:
360    „Ти ме не карай, любезно Елено, да сядам: не мога.
    Мойто сърце ме припира да браня неспирно троянци:
    вече те много тъгуват, че аз се отлъчих от боя.
    Ала подканяй ти Парис и нека той сам да побърза,
    за да ме скоро настигне, догдето в града се намирам.
365    Аз у дома ще отида и своите близки ще видя:
    моята мила съпруга и мойто невръстно момченце.
    Никак не зная дали ще се върна отново от боя,
    или с ръце на ахейци безсмъртните ще ме погубят.“
    Каза така шлемовеецът Хектор Приамов и тръгна.
370    Бързо пристигна тогава във своя дворец многолюден,
    но белоръка, добра Андромаха дома не намери.
    Заедно с малката рожба и хубавопола слугиня
    беше на кулата спряла, ридаейки, в сълзи обляна.
    Щом не завари в двореца почтената своя съпруга,
375    Хектор застана на прага и тъй на прислугата рече:
    „Хайде, служителки верни, веднага кажете ми точно,
    где белоръка, добра Андромаха отиде от къщи —
    пак ли при своите зълви и гиздавополи етърви
    или във храма на мъдра Атина, където и други
380    хубавокъдри троянки смиляват богинята страшна?“
    А икономката сръчна така отговори на Хектор:
    „Хекторе, щом настояваш, сега ще ти кажа най-точно:
    нито при своите зълви и гиздавополи етърви,
    нито във храма на мъдра Атина отиде, където
385    хубавокъдри троянки смиляват богинята страшна,
    но се отправи към градската кула, когато научи
    колко троянците страдат, каква е ахейската сила.
    Хукнала тя като луда, пристигна на градската крепост:
    дойката с нея вървеше и носеше в скути детето.“
390    Тъй икономката каза, а Хектор изскочи от къщи.
    Тръгна обратно по същите улици, гладко настлани.
    Мина просторния град и пристигна до Скейските порти:
    трябваше скоро през тях да излезе в полето широко.
    Там Андромаха, жена му любима, притича към него.
395    Щерка богата*69 тя беше на храбрия Еетиона,
    който живееше дълго под Плак, планината гориста,
    в Тива плакийска, царуващ над много мъже киликийци.
    Бе дъщеря му съпруга на меднохитонния Хектор.
    Тя го пресрещна, а с нея вървеше слугинята вярна,
400    носейки в свойте прегръдки невръстното, мъжко детенце,
    чедо обично на Хектор, подобно на ярка звездица.
    Хектор го с радост зовеше Скамандър, а всички троянци —
    Астианакс, че единствен защитник на Троя бе Хектор.
    Той се усмихна тогава, загледан безмълвно детето.
405    Близо до него се спря Андромаха, проливайки сълзи.
    Тя за ръката го хвана и думи такива му рече:
    „Хекторе клети! Погубва те твоята храброст. Не жалиш
    свойто невръстно детенце, ни мене, злочестата майка;
    скоро без теб ще остана, понеже ахейците дружно
410    скупчени теб ще нападнат и тъй ще ти грабнат живота.
    По-добре щеше да бъде в земята и аз да потъна!
    Няма да има за мене утеха, когато погинеш.
    Мъки ме чакат, а нямам ни татко, ни майка почтена.
    С копие тежко Ахил богоравен прониза баща ми,
415    високопортната Тива, цветущия град киликийски,
    в пепел превърна и татка ми Еетиона погуби.
    Ала не взе му доспехите — жал му обхвана душата.
    Тялото сложи на клада ведно със доспехите пъстри
    и му издигна могила, а горските нимфи прекрасни,
420    щерки на Зевса всесилен, сами посадиха дървета.
    Имах аз братя седмина, родени в двореца ни бащин.
    Всички в деня съдбоносен отидоха долу при Хадес:
    всички уби безпощадно Ахил, бързоног и божествен,
    между овце белорунни и тежкокопитни говеда.
425    Моята майка, царица на Плакската област гориста,
    пленница тука докара, плячкосал и други богатства.
    После я върна обратно, взел откуп несметен за нея,
    но Артемида със лък я срази във двореца ни бащин.
    Хекторе, ти си ми всичко; и татко, и майка почтена,
430    ти си ми брат и съпруг неразделен във възраст цветуща!
    Хайде смили се сега, не напущай високата кула,
    да не оставиш жена си вдовица, детето — сираче.
    Хайде войската задръж при смокинята дива,*70 където
    Троя е най-уязвима, стената най-лесно достъпна.
435    Трижди я вече нападат най-дръзки и храбри ахейци
    с двамата мощни Аякси и силния Идоменея,
    с двамата братя Атриди и смелия син на Тидея.
    Може би вещ прорицател умело насам ги насочва
    или пък техният дух ги подтиква и тъй направлява.“
440    А шлемовеецът, славният Хектор тогава й каза:
    „Мила съпруго, това и за мене е грижа голяма,
    но ме е срам от троянци и от дългополи троянки,
    ако избягам далече от битката като страхливец.
    Мен ми не дава сърцето, понеже съм свикнал да бъда
445    винаги доблестен, пръв със троянци да влизам във боя,
    за да печеля най-хубава слава за мене и татко.
    Вече разбирам добре във сърцето си и във душата:
    ден ще настане, когато свещената Троя ще падне,
    заедно с нея Приам и народът на царя Приама.
450    Толкова мен ме не плаши троянската бъдеща мъка,
    нито съдбата на майка Хекуба и царя Приама,
    нито на моите братя, които, безбройни и храбри,
    скоро ще бъдат свалени в прахта от мъжете враждебни,
    колкото твоята участ, когато незнаен ахеец
455    плачеща ще те откара, отнел свободата ти скъпа.
    В Аргос робиня ще бъдеш, платно ще тъчеш ти за друга,
    от Месеида или Хиперея вода ще пренасяш
    волю-неволю със болка; принуда над тебе ще тегне.
    Всеки ще каже, когато те види проливаща сълзи:
460    «Ето жената на Хектора, който по храброст бе първи
    от конеборци троянци, когато се биха при Троя.»
    Някой така ще говори и мъката пак ще те сграбчи,
    тъй като няма да имаш съпруг да ти робството снеме.
    Мъртъв дано ме покрие надгробна могила в земята,
465    за да не чувам вика ти и твойта неволя не виждам!“
    Рече блестящият Хектор, протегна ръце към сина си.
    С плач се пригуши детето в гърдите на своята дойка,
    силно смутено от външния вид на баща си обичан:
    светлата, лъскава мед го уплаши и конската грива,
470    щом я видя да се вее страхотно отгоре на шлема.
    Милият татко и нежната майка за миг се засмяха.
    Снажният Хектор веднага свали от главата си шлема
    и на земята го сложи, излъчващ сияние ярко.
    После целуна любимото чедо, в ръце го подруса
475    и се обърна с молитва към Зевса и други безсмъртни:
    „Зевсе и други безсмъртни! Дарете сина ми обичен,
    както баща си да стане известен сред всички троянци,
    тъй да е силен и храбър и Троя със мощ да владее!
    Нека да казват за него, когато от битка се връща:
480    «Той и баща си по храброст надмина.» След тежка победа
    кървава плячка да носи и своята майка да радва.“
    Рече и сложи детето в ръцете на свойта съпруга.
    Тя се усмихна през сълзи, пое го на пазви уханни.
    Хектор това забеляза и жал му обхвана душата,
485    нежно с ръка я погали и думи такива й каза:
    „Свидна! Недей изтезава сърцето си с толкова горест!
    Мимо съдбата не може човек да ме прати при Хадес.
    Смятам, че никой от хората свойта съдба не избягва:
    нито героят, ни слабият, щом е роден на земята.
490    Хайде върви си във къщи и своята работа гледай —
    стана и хурката. Карай слугините сръчно да вършат
    тяхната работа къщна. За битката грижа ще имат
    всички герои във Троя, но най-много аз ще се грижа.“
    Хектор тъй каза и шлема си с конската грива наложи.
495    А пък съпругата мила си тръгна безмълвно за в къщи,
    често назад се обръщаше, леейки сълзи горещи.
    Щом като стигна в двореца на мъжегубителя Хектор,
    вътре завари тя много от свойте покорни слугини.
    Плач и ридание мигом у тях Андромаха възбуди.
500    Дружно слугините в къщи оплакваха живия Хектор:
    смятаха вече, че няма от боя дома да се върне,
    няма гнева и ръцете на лютия враг да избегне.
    Парис се дълго не бави във своята къща висока;
    след като бе си облякъл прочутите медни доспехи,
505    тръгна през Троя със устрем, уверен в нозете си бързи.
    Както жребец, във обора запиран на ясли, когато
    скъса въжето и тичайки, тропа с копита в полето,
    гордо препуска и често се къпе в реката пенлива,
    все нависоко си вдига главата и грива развява
510    върху плещите си мощни, уверен във своята хубост,
    живо краката го носят в желани лъки за конете:
    също тъй Парис се спусна от стръмната крепост на Троя,
    радостен, святкащ във свойте доспехи, подобен на слънце.
    Леко нозете му бързи го носеха право през Троя.
515    Брата си Хектора стигна, когато напускаше вече
    мястото, гдето се беше простил със жена си любима.
    Пръв Александър божествен така заговори на Хектор:
    „Мили ми брате! Забавих те много, а бързаш да тръгнеш.
    Аз не пристигнах навреме, тъй както ти беше поръчал.“
520    А шлемовеецът Хектор отвърна веднага на Парис:
    „Брате мой! Никой човек справедлив сред почтените хора
    твоето дело военно не хули, понеже си храбър,
    но доброволно ти сам се отпускаш, отбягваш делата.
    Страда сърцето ми, чуя ли укор за теб от троянци,
525    че преголеми неволи понасят те заради тебе.
    Хайде сега да вървим; за това ще говорим и после,
    щом като Зевс ни даде да налеем свободни в двореца
    вино в препълнени кратери за боговете всевечни,
    като отблъснем от Троя ахейците медноколенни.“

    [*56 Боговете, които участвували в сражението, напуснали бойното поле.]
    [*57 Желязото било рядък метал и се ценяло много.]
    [*58 Боговете имали храмове горе в крепостта, в които се пазели техните статуи.]
    [*59 Пеплосът бил дълга горна дреха, предимно за жени.]
    [*60 Тирсът бил жезъл, който носели служителките на Дионис. Около тирса увивали венец от бръшлян и лоза.]
    [*61 Някои тълкуватели смятат, че се говори за писмо.]
    [*62 Митологията разказва, че Атина дала на Белерофонт крилатия кон Пегас, с помощта на който убил Химера.]
    [*63 Внезапната смърт на мъж приписвали на Аполон, а на жена — на Артемида.]
    [*64 Бащата на Диомед починал рано. Затова той говори за дядо си Ойней (стих 222 и следващи).]
    [*65 Става дума за похода на Седемте срещу Тива.]
    [*66 Колонадите в дворците били при главната порта и през тях се влизало в двора.]
    [*67 След като Парис отвлякъл Елена, минал през Египет и през Финикия. От финикийския град Сидон взел жени за робини, известни със своите хубави тъкани и бродерии.]
    [*68 Поетът прави алюзия за своята „Илиада“, в която Елена и Парис са възпети.]
    [*69 Съпругът откупвал жена си от нейния баща. Богатите бащи обаче дарявали дъщерите си при сключване на брак (IX, 148 и следващи). Думата „полюдорос“ се тълкува от някои езиковеди като „струващ, скъпо“, т. е. жена, за която е платен на баща й голям откуп.]
    [*70 Омир говори за смокиновото дърво, което се намирало недалече от река Скамандър и градската крепост.]

    СЕДМА ПЕСЕН
    ЕДИНОБОРСТВО МЕЖДУ ХЕКТОР И АЯКС
    ПОГРЕБВАНЕ НА МЪРТВИТЕ

    Тъй каза светлият Хектор, излезе от портите с устрем.
    Заедно с него вървеше и Парис. В душата си двама
    искаха колкото може по-скоро борба да започнат.
    Както на чакащи дълго и жадно моряци бог праща
5    вятър попътен, когато са морни да порят морето
    с гладки весла натежали и техните мишци отпадат,
    двамата тъй се явиха, очаквани с жад от троянци.
    Там Александър погуби Менестия Ареитоев,
    жител на Арна, потомък на славния в бой със криваци*71
10    Ареитой и на голямооката Филомедуза.
    Хектор удари със своето копие Еионея
    в нежната шия под медния шлем и отне му живота.
    Главк пък, синът на Хиполох, водач на мъжете ликийски,
    с копие в боя улучи във рамото вожд Ифиноя
15    Дексиев, както се качваше във колесницата бърза.
    Падна героят в прахта със разслабено, стинещо тяло.
    Щом совоока*72 богиня Атина Палада ги зърна
    как най-жестоко избиват аргийците в лютата битка,
    вихром се спусна направо от стръмния връх олимпийски
20    в Троя свещена, но бог Аполон от Пергам я съгледа,
    тръгна към нея, че искаше той за троянци победа.
    Двамата скоро дойдоха при стария дъб във полето.
    Пръв Аполон-покровител, потомък на Зевса, й рече:
    „Дъще на Зевс гръмовержец, защо ти отново припряна
25    тука дойде от Олимп и защо духът ти е тревожен?
    Мигар сега ще дадеш на данайците пълна победа?
    Никак не жалиш горките троянци, които погиват.
    Но ако ти ме послушаш, то много полезно ще бъде.
    Нека прекъснем за днеска войната и всякаква битка.
30    По-късно пак ще воюват, догдето град Троя изчезне,
    тъй като двете със Хера желаете твърде отдавна
    целият град на Приама да бъде съсипан до камък.“
    А светлоока богиня Атина така му отвърна:
    „Далекострелецо, нека тъй бъде! Със същата мисъл
35    тука дойдох от Олимп сред троянци и всички ахейци.
    Само кажи ми, ний как да прекъснем сечта на мъжете?“
    Бог Аполон-покровител, потомък на Зевса, й каза:
    „Нека разпалим опасната смелост на Хектор Приамов,
    за да извика той виден ахеец във единоборство,
40    двама, един срещу друг, да излязат във яростна схватка.
    Медноколенни ахейци, обидени, в миг ще подирят
    някого, за да го втикнат във бой с богоравния Хектор.“
    Тъй рече и совоока богиня Атина послуша.
    Хелен, любимият син на Приама, разбра незабавно*73
45    плана, допаднал напълно на двамата силни безсмъртни.
    Хелен отиде наблизо до Хектор и тъй му продума:
    „Хекторе, сине Приамов, по разум подобен на Зевса!
    Би ли сега ме послушал? Нали сме си братя рождени?
    Нека да седнат троянците, също и всички ахейци.
50    Сам ти извикай най-храбрия между войските ахейски,
    двама един срещу друг започнете безжалостна битка.
    Още съдбата ти смърт не предсказва и няма да паднеш.
    Чух аз това да говорят сами боговете безсмъртни.“
    Каза, а Хектор се много зарадва от чутите думи.
55    Гордо излезе в средата със копие медно в десница,
    взе да задържа редиците, всички се спряха веднага.
    Цар Агамемнон накара бойците ахейски да седнат.
    Бог Аполон сребролък и богиня Атина Палада,
    уподобени на ястреби-хищници, кацнаха горе
60    върху високия дъб на егидодържителя Зевса,
    гледайки с радост войските. Фалангите гъсти седяха,
    страшни с наежени щитове, шлемове, копия остри.
    Както Зефирът, внезапно задухал, надига неспирно
    нови и нови вълни, та морето чернее от него,
65    тъй и войските нащрек се вълнуваха там сред полето.
    Хектор Приамов на двете враждебни войски заговори:
    „Чуйте ме вие, троянци и медноколенни ахейци!
    Аз ще ви кажа, каквото ме кара духът ми в гърдите.
    Нашите клетви високопрестолният Зевс не изпълни,
70    ала замисля да стори злини и на двата народа,
    докато вие превземете Троя със яките кули
    или загинете при мореходните кораби бързи.
    Имате вие отлични герои сред всички ахейци;
    този, когото сърцето подтиква със мен да се бие,
75    нека пред всички излезе за битка със Хектор божествен.
    Тъй аз говоря и нека Кронид да ни бъде свидетел!
    Ако ли мене погуби противникът с копие остро,
    мойте доспехи да вземе и в лагера да ги отвози.
    Моето тяло да върне обратно във Троя, да могат
80    да ме поставят на клада троянци със свойте съпруги.
    Ако ли аз го убия и бог Аполон ме прослави,
    аз ще му взема доспехите, сам ще ги в Троя откарам,
    ще ги положа във храма на Феб Аполон далномерец,
    а пък трупа ще пратя при кораби с навеси дивни,
85    за да го турят във гроб дългокосите смели ахейци,
    да му издигнат могила покрай Хелеспонта обширен.
    Някога някой от бъдните хора ще казва със почит,
    плувайки там с многовеслени кораби близо в морето:
    «Тази могила е гроб на ахеец, отдавна загинал;
90    светлият Хектор го нявга във единоборство погуби.»
    Тъй ще говорят, а моята слава не ще се затрие.“
    Рече така и останаха всички дълбоко смълчани.
    Срамно им бе да откажат и страшно им бе да приемат.
    Най-после цар Менелай се изправи и с укор им викна,
95    хулейки ядно и стенейки горко в сърцето си мъжко:
    „Тежко за вас, самохвалци! Ахейки, но не и ахейци!
    Вече позор за данайци от грозен по-грозен ще следва,
    щом като никой от вас не излезе в двуборство със Хектор.
    Нека да станете всички на пръст и вода незабавно,*74
100    тъй като тука седите страхливи, безславни и жалки.
    Ето защо аз самичък ще сложа доспехите бойни,
    а боговете безсмъртни владеят победния жребий.“
    Тъй каза и си облече разкошните бойни доспехи.
    Тук би настанал и краят на твоя живот, Менелае,
105    взет от ръцете на Хектор, понеже бе много по-силен,
    ако не бяха те спрели със устрем царете ахейски,
    също и широковластният цар Агамемнон Атреев,
    който ти хвана ръката и думи такива издума:
    „Брат Менелае, потомък на Зевса, постъпваш безумно!
110    Глупост не бива да правиш, смири си сърцето печално!
    Гневен във бой не налитай с герой по-юначен от тебе,
    с Хектора, син на Приама: от него и други треперят.
    Даже Ахил се уплаши да влезе със него във битка,
    дето мъжете прославя, а той е по-храбър от тебе.
115    Хайде сега си седни между твоите верни другари;
    някой герой ще изпратят ахейци в двубоя със Хектор.
    Колкото да е безстрашен и жаден за кървава схватка,
    все пак той с радост, повярвай, коляно ще сгъне покорно,
    ако борбата опасна и тежката сеч би избягнал.“
120    Тъй каза цар Агамемнон, склони Менелая божествен
    с реч справедлива; и брат му съвета веднага послуша.
    С радост слугите свалиха доспехите светли от него.
    А сред аргийците стана цар Нестор и тъй заговори:
    „Горко ни! Мъка голяма заплашва земята ахейска!
125    Старият вече Пелей конеборец би скръбно заплакал —
    сред мирмидонците мъдър съветник и чуден оратор,
    който ме питаше весел отдавна във своята къща,
    сам да узнае рода и предците на всички аргийци.
    Днес ако чуе, че тези ахейци се плашат от Хектор,
130    често би вдигал ръце боговете безсмъртни да моли,
    за да потъне душата му в мрачното царство на Хадес.
    Татко наш Зевсе, богиньо Атино и ти, Аполоне,
    млад да бях както във дните покрай Каледон бързотечен,
    гдето се пилосци биха и с копие славни аркадци
135    близо до Фейската крепост, край буйните струи на Ярдан!
    Вожд на аркадците беше Еревталион богоравен,
    върху плещите си метнал доспехите ярки на вожда
    Ареитоя, когото наричаха криваконосец
    както мъжете, така и жените, препасани дивно,
140    тъй като той се не биеше с лък, ни със копие дълго,
    само с желязна тояга громеше редиците вражи.
    Него погуби Ликург със измама, но не и със сила:
    с тая тояга смъртта не отблъсна по тясна пътека.
    Ловко Ликург изпревари и с копие в миг го прониза
145    точно в корема; и падна той възнак в прахта на земята.
    Снел му доспехите, дадени нявга от медния Арес,
    често самичък Ликург ги надяваше в битки сурови.
    А пък след време, когато Ликург остаря у дома си,
    той ги предаде на своя помощник Еревталиона,
150    който, облечен във тях, предизвикваше всички най-храбри.
    Те се бояха, трепереха, нямаха смелост пред него.
    Мойто безстрашно сърце ме подтикна да вляза в двубоя:
    бях на години най-малък от всички събрани герои.
    И се сражавах със него: Атина ми даде победа.
155    Тъй аз погубих героя най-едър и много по-силен:
    падна грамаден и риташе буйно на разни посоки.
    Ако отново млад стана и прежната сила добия,
    то шлемовеецът Хектор ще срещне противник достоен.
    Имате вий превъзходни бойци между всички ахейци,
160    ала днес никой не дръзна да влезе във битка със Хектор.“
    Старецът тъй ги кореше и скочиха девет водачи.
    Първо се вдигна юначният цар на мъже Агамемнон,
    после — могъщият син на Тидей, Диомед гръмогласен,
    станаха също Аякси, дарени със сила огромна,
165    Идоменей ги последва и с него другарят му предан,
    смел Мерион, на убиеца бог Ениалий подобен.
    Тръгна след тях Еврипил, Евемонов сияен потомък,
    още Тоант Андремонов и цар Одисей богоравен.
    Бяха напълно готови да влязат във битка със Хектор.
170    Нестор, геренският конник, тогава така им продума:
    „Жребий*75 хвърлете веднага и който ще бъде посочен,
    той ще зарадва със подвизи медноколенни ахейци.
    Сам ще се радва в душата си, ако отбегне щастливо
    смъртната, грозна опасност и лютата сеч на войната.“
175    Тъй каза Нестор, мъжете пък жребии с белег снабдиха,
    сетне ги сложиха в шлема на цар Агамемнон Атреев.
    Всички се молеха, вдигнали свойте ръце към Кронида.
    Всеки говореше тъй, към небето широко загледан:
    „Зевсе, ти жребия дай на Аякса или Диомеда,
180    или на цар Агамемнон, владетел на златна Микена!“
    Нестор, геренският конник, разклащаше шлема. Изскочи
    жребият пръв на Аякса, когото желаеха всички.
    И глашатай го понесе отдясно навред из войските.
    Той го показа на всички най-знатни ахейски водачи.
185    Белега те не познаха, отхвърляше жребия всеки.
    Щом глашатаят, обхождайки вредом, пристигна до този,
    който със белег го пусна — героят Аякс Теламонов,
    той си ръката протегна и Нестор му жребия даде.
    Знака погледна, позна го, възторг му изпълни душата.
190    Хвърли го той на земята, до свойте нозе, па извика:
    „Жребият мой е, ахейци! Сърцето в гръдта ми ликува,
    тъй като смятам сега да надвия юначния Хектор.
    Докато сам се обличам във моите бойни доспехи,
    вие през всичкото време молете бог Зевса Кронида
195    тихо, на себе си, звук да не чуят троянци надменни,
    или пък гласно, понеже от никого ний се не плашим.
    Никой не ще ме прогони от боя със сила и хитрост,
    колкото той и да иска, щом същото аз не желая:
    толкова глупав не съм се родил в Саламин и пораснал.“
200    Тъй рече. Те се замолиха дружно на Зевса Кронида.
    Всеки говореше тъй, към небето широко загледан:
    „Татко наш Зевсе, царуващ на Ида, велик и преславен!
    Дай на Аякс да спечели победа и слава блестяща!
    Ако и Хектор обичаш и грижа за него ти имаш,
205    дай и на двамата сила и слава, напълно еднакви!“
    Шепнеха тъй, а Аякс си надяваше мед светозарна.
    Щом като всички доспехи облече на своето тяло,
    тръгна тогава грамаден, подобен на страшния Арес,
    който се впусна сред боя с мъжете, прочути смелчаци,
210    пращани да се сражават от Зевс с душегубна жестокост.
    Тъй се надигна Аякс исполински, защита ахейска,
    с лека усмивка на строго лице и със крачки големи
    стъпваше бавно, размахвайки своето копие дълго.
    Радост обхвана аргийци, когато видяха едряка,
215    трепет ужасен прониза телата на всички троянци.
    Даже сърцето на Хектора трескаво почна да бие,
    ала не можеше вече назад да се върне и скрие
    между войските, понеже бе сам предизвикал двубоя.
    Близо пристъпи Аякс със гигантския щит като кула,
220    щит седмокожен и меден, направен изкусно от Тихий,
    майстор кожар най-прославен, отдавнашен жител на Хила,
    който приготви му някога щита огромен със седем
    кожени реда, а осмия меден отгоре настави.
    С него пред свойте гърди Теламонов Аякс исполински
225    близо до Хектор застана и тъй самохвално му каза:
    „Хекторе, ти ще узнаеш от нашето единоборство
    тука какви храбреци се намират сред тези данайци
    и без Ахила, разбиващ войските със лъвска сърцатост!
    Той си почива покрай мореходните кораби вити,
230    люто разсърден на цар Агамемнон, водач на войските.
    Ний сме мнозина герои, достойни със теб да се бием.
    Хекторе, пръв*76 т’и започвай двубоя и лютата схватка!“
    А шлемовеецът, гордият Хектор така му отвърна:
    „Богороден Аякс Теламонов, водач на войските!
235    Мен ти недей да изпитваш тъй, сякаш съм малко момченце
    или девица, която не знае делата военни.
    Имам аз опит във битки и кървави мъжеубийства.
    Щита си кожен умея да движа наляво и дясно.
    Аз се сражавам със него без отдих и смело пред всички.
240    Зная да влизам в метежния бой с колесниците бързи,
    зная и жестоко да водя и бой ръкопашен отблизо,
    ала с измама не искам да стрелям в такъв като тебе,
    след като дълго съм дебнал: открито дано те улуча!“
    Рече, замахна и в миг дългосенното копие хвърли.
245    Тежко удари Аякса във страшния щит седмокожен,
    в медния пласт го умери, а той беше осмият в щита.
    Острото копие мина шестте разпокъсани слоя,
    в седмата кожа заседна. А втори Аякс богоравен
    с яд дългосенното копие свое направо запрати.
250    Точно попадна във кръглия щит на прочутия Хектор,
    крепкото копие с екот премина през щита му светъл
    и през изкусно кованата броня проникна дълбоко;
    то му раздра и хитона във долната част до корема.
    Хектор чевръсто се сведе и черната гибел отбягна.
255    Двамата мигом измъкнаха своите копия дълги.
    Те се нападнаха стръвно, подобно на лъвове хищни
    или на диви глигани, със ярост и мощ несломима.
    Хектор уцели му щита в средата със копие остро,
    ала медта не прониза, върхът се преви и огъна.
260    После се спусна Аякс и замахна във щита на Хектор,
    с копие щита проби и отблъсна героя нападащ.
    Шията зле му засегна и рукнаха кърви възчерни.
    Но шлемовеецът Хектор Приамов не спря да се бие,
    малко отстъпи назад и с ръката яка подигна
265    камък огромен, възтъмен и ръбест, лежащ сред полето,
    тежко удари Аякса във страшния щит седмокожен
    тъкмо в средата: и цялата медна обковка отекна.
    Вдигна Аякс Теламонов с ръцете си камък по-едър.
    Сила безмерна напрегна, размаха го и запокити.
270    В миг воденичният камък разкъса на Хектора щита,
    а коленете му болно засегна. Притиснат от щита,
    Хектор се възнак събори, но бог Аполон го изправи.
    Щяха сега да се бият със мечове в бой ръкопашен,
    ако не бяха дошли глашатаи на Зевс и на смъртни,
275    двамата мъдри вестители*77 — лично Тидей и Талтибий:
    първият беше троянец, а вторият беше ахеец.
    Всеки си скиптъра вдигна сред двамата видни герои.
    Опитен в мъдри съвети, Идей заговори тогава:
    „Рожби любими! Сега прекратете войната и боя.
280    Облакосборецът Зевс ви и двама еднакво обича.
    Двамата вие сте смели; това го разбираме всички.
    Вече е нощ и разумно е всеки нощта да зачита.“
    А пък Аякс Теламонов така на Идея отвърна:
    „Нека повтори, Идее, това и юначният Хектор,
285    тъй като сам призова храбреците на бой ръкопашен.
    Пръв да престане: и аз ще последвам, щом той те послуша.“
    А шлемовеецът, славният Хектор, така му отвърна:
    „Тъй като имаш от бога, Аяксе, и снажност, и сила,
    също и мъдрост, а с копие пръв си сред всички ахейци,
290    нека прекъснем за днеска двубоя и грозната битка.
    После отново ще почнем, догде божество всемогъщо
    нас раздели и победа даде на една от страните.
    Вече е нощ, а разумно е всеки нощта да зачита.
    Тъй ще зарадваш ти всички ахейци при кораби вити,
295    ала най-много другари и близки, каквито ти имаш.
    Аз ще се върна във Троя, великия град на Приама,
    за да зарадвам троянци и хубавополи троянки —
    тия, които ще дойдат във храма за мен да се молят.
    Двама да се зачетем със подаръци скъпи за спомен.
300    Всеки ахеец и всеки троянец така да говори:
    «Биха се люто и двамата със смъртоносна омраза,
    но си отидоха, свързани с дружба и обич взаимна.»
    Тъй каза Хектор и меча си сребърногвозден му даде,
    заедно с ножница дълга и с ремък, изящно изрязан.
305    А подари му Аякс своя бляскав и пурпурен пояс.
    После се те разделиха. Аякс към ахейците тръгна,
    в същото време и Хектор отиде сред свойте троянци.
    Радостни те го видяха да идва запазен и бодър,
    вече спасен от ръцете и дивия гняв на Аякса.
310    В Троя поведоха този, когото не чакаха вече.
    В срещния лагер ахейци поведоха също Аякса
    при Агамемнон божествен, ликуващ от тази победа.
    Щом се събраха във шатрата на Агамемнон Атреев,
    мощният цар Агамемнон принесе във жертва на Зевса
315    бик угоен, петгодишен, отгледан за бога безсмъртен.
    Те го одраха, насякоха всичко на малки парчета.
    После го дребно нарязаха, внизаха в шишове остри,
    твърде усърдно изпекоха и го навреме свалиха.
    Щом като свършиха жертвата, седнаха те на гощавка.
320    Никой от нищо лишен не остана на пира им равен.
    Широковластният цар Агамемнон, синът на Атрея,
    много почете Аякса с гърба на закланата жертва.
    Свойта охота за вино и ядене щом утолиха,
    старецът Нестор започна пред сбраните мъдрост да ниже:
325    той и по-рано им даваше често полезни съвети.
    Благонамерен към тях заговори със думи такива:
    «Сине Атреев и вие, водачи, на всички ахейци!
    Мъртви са вече мнозина от къдравокоси ахейци.
    Черната кръв им проля покрай хубавоструен Скамандър
330    бурният Арес; душите им слязоха долу при Хадес.
    Трябва да спреш от войната ахейците в ранното утро,
    с мулета и със волове убитите нека превозим
    тука във стана и нека поставим телата на клада
    близо до лагера с цел да откараме белите кости
335    в къщи на техните рожби, когато дома се завърнем.
    С пръст от полето да вдигнем до кладата обща могила,
    да съградим покрай нея и крепост висока със кули,
    вярна защита за нас и за нашите кораби вити.
    На крепостта да направим и плътно прилепнали порти,
340    за да излизат през тях колесниците леки за битка.
    Нека отвън пред стената и ров изкопаем дълбоко,
    който отвред да възпира и пеши, и колесничари:
    лагера да не нападат със пристъп троянците горди.»
    Тъй каза Нестор и всички водачи това одобриха.
345    Горе в троянската крепост, пред царския дом на Приама,
    ставаше бурен и шумен съвет на мъжете троянски.
    Пръв пред събраните мъдрият цар Антенор произнесе:
    «Чуйте ме вие, троянци, дарданци, съюзници славни!
    Аз ще ви кажа, каквото в гърдите духът ме подтиква.
350    Хайде да върнем Елена аргийка и всички богатства,
    тях да откарат Атриди във къщи: свещените клетви
    ний нарушихме, нечестно се бием; и никаква полза
    няма да имаме, щом не изпълним, каквото ви казвам.»
    Тъй рече вождът и седна; сред тях се изправи тогава
355    Парис божествен, съпругът на хубавокоса Елена,
    който започна във отговор думи крилати да ниже:
    «Ти, Антеноре, говориш неща, неприятни за мене.
    Можеш и нещо по-умно от тези слова да измислиш.
    Щом сериозно и прямо изказваш това във съвета,
360    ясно е, че боговете ти взеха разумната мисъл!
    На конеборци троянци сега ще призная направо:
    аз заявявам открито — Елена не мога да върна!
    Всички богатства, които докарах във къщи от Аргос,
    аз съм съгласен да дам и от моите други да пратя.»
365    Тъй рече Парис и седна. Сред тях се изправи веднага
    кроткият старец Приам, на безсмъртните равен по разум.
    Благонамерен към тях заговори със думи такива:
    «Чуйте ме вие, троянци, дарданци, съюзници славни!
    Аз ще ви кажа, каквото в гърдите духът ме подтиква.
370    Хайде сега да вечеряте в Троя тъй както по-рано.
    Нощната стража помнете и всички да бъдете будни!
    Рано Идей да отиде при гладките кораби вражи,
    нека повтори на цар Агамемнона и Менелая
    думите на Александър, виновник за лютата свада.
375    Нека им каже той тези разумни слова: ако искат
    боя злозвучен да спрем и телата да сложим на клада.
    После отново ще почнем, докле божество всемогъщо
    нас раздели и победа даде на една от страните.»
    Тъй рече. Всички го слушаха, бяха със него съгласни.
380    Седнаха те да вечерят във стана троянски по групи.
    Рано Идей се отправи към витите кораби вражи.
    Всички данайци, потомци на Арес, намери събрани
    близо зад бързия кораб на цар Агамемнон Атреев.
    Спря по средата Идей глашатаят и викна високо:
385    «Сине Атреев и вие, водачи на всички ахейци!
    Царят Приам и троянските вождове знатни ме пращат
    тук да повторя — дано да ви бъде приятно и драго —
    думите на Александър, виновник за нашата битка:
    всички богатства, които със кораби в Троя докара —
390    как не погина тогава, преди да се случи бедата! —
    вече готов е да върне и други да прати от свойте,
    само жената законна на цар Менелая прославен
    няма да върне, макар че троянци безспир настояват.
    Още това предложение искат сега да направя:
395    боя злозвучен да спрем и телата да сложим на клада.
    После отново да почнем, докле божество всемогъщо
    нас раздели и победа даде на една от страните.»
    Каза така и останаха всички дълбоко смълчани.
    Цар Диомед гръмогласен най-сетне така им продума:
400    «Никой сега да не взема богатствата на Александър,
    нито Елена, понеже безумният даже разбира:
    смъртната гибел е вече решена за клети троянци.»
    Тъй рече. Всички ахейски водачи със вик одобриха
    твърдото слово на конесмирителя вожд Диомеда.
405    Цар Агамемнон тогава продума така на Идея:
    «Чуваш самичък, Идее, словата на смели ахейци!
    Както на тебе отвръщат, така и на мен ми допада.
    Аз одобрявам да бъдат изгаряни нашите мъртви:
    нищо дължимо на мъртвите ние не бива да бавим,
410    щом като те са умрели, веднага ги в огън изгарят.
    Зевс да им бъде свидетел, съпруг гръмовержец на Хера!»
    Каза и скиптъра царски си вдигна към всички безсмъртни.
    А пък Идей се завърна обратно във Троя свещена.
    Бяха троянци събрани със свойте съюзни дарданци,
415    чакайки нетърпеливо Идей да пристигне от стана.
    Той си дойде и, изправен в средата, вестта им предаде.
    Там се приготвяха вече троянци така да постъпят:
    мъртви едни да докарват, а други — дърва от гората.
    Бързаха също аргийци при своите кораби черни:
420    мъртви едни да докарват, а други — дърва от гората.
    Слънцето беше огряло полята с лъчите си нови,
    от океана бездънен възлязло високо в небето.
    Тъкмо тогава се срещнаха двата враждебни народа.
    Те разпознаваха мъчно чии са убитите воини.
425    Първом с вода им измиваха черната кръв от телата,
    ронейки сълзи горещи; в коли ги товареха мълком.
    Царят Приам забраняваше строго троянци да плачат.
    Тихо и скръбно те слагаха мъртви тела върху клади.
    Щом изгориха телата, поеха към Троя свещена.
430    Също тъй в другия лагер и медноколенни ахейци
    тъжни в сърцата си слагаха мъртви тела върху клади.
    Щом изгориха телата, поеха към стана ахейски.
    Още сред сумрака нощен, преди да изгрее Зората,
    около кладата бяха събрани най-знатни ахейци;
435    обща могила грижливо издигнаха с пръст от полето,
    па съградиха край нея и крепост висока със кули,
    вярна защита за тях и за техните кораби кухи.
    На крепостта те направиха плътно прилепнали порти,
    за да излизат през тях колесниците леки за битка.
440    Вънка наблизо край нея и ров изкопаха в земята,
    много широк и дълбок, с колореди набити по него.
    Тъй дългокоси ахейци в зори се потрудиха в стана.
    А боговете седяха при мълниевержеца Зевса,
    гледайки чудните крепости на меднобронни ахейци.
445    Пръв Посейдон земетръсец с такива слова заговори:
    «Татко наш Зевсе! Дали на земята безкрайна остана
    смъртен да казва сега на безсмъртните своите мисли?
    Или не виждаш, че вдигнаха тук дългокоси ахейци
    крепост пред своите кораби, ров изкопаха край нея,
450    и не принесоха те хекатомба на нас боговете?
    Нейната слава ще стигне, догдето Зората достига,
    другата крепост забравят, която със Феб Аполона
    зидахме*78 с мъка голяма за Лаомедонта героя.»
    Облакосборецът Зевс му отвърна със тежка въздишка:
455    «Ти, земетръсецо, боже всесилен, какво ми продума?
    Нека се плаши от тези им замисли друг олимпиец,
    който далече отстъпва пред тебе по сила и хитрост!
    Твоята слава ще стигне, догдето Зората достига.
    Хайде по-смело! Щом хубавокоси ахейци се върнат
460    заедно с витите кораби в своята мила родина,
    ти крепостта разруши, потопи я напълно в морето,
    морския бряг засипи ти отново със пясък и камък,
    за да изчезне навеки великата крепост ахейска.»
    Докато тъй си говореха Зевс с Посейдон земетръсец,
465    светлото слънце потъна, ахейската крепост се вдигна.
    В лагера тлъсти волове заклаха, вечеряха всички.
    В същото време пристигнаха кораби с вино от Лемнос,
    пратени щедро от царя Евнея, Язонов потомък,
    дето го бе Хипсипила родила от вожда Язона.
470    Беше изпратил той вино искрящо по мери хиляда*79
    на Менелай и на цар Агамемнон, чеда на Атрея.
    Къдравокоси ахейци купуваха вино от Лемнос,
    плащайки някои с мед и със лъскаво светло желязо,
    други — със кожи одрани и с тлъсти големи говеда,
475    трети — със роби. Тогава разкошна гощавка започна.
    Ядоха цялата нощ дългокоси ахейци с охота.
    Ядоха също троянци със свойте съюзници в Троя.
    Зевс промислител замисляше вече злини за ахейци,
    грозно гърмейки в небето: и бледен ги ужас обхвана.
480    Върху земята изливаха вино от своите чаши,
    никой не пиеше, без да възлее на Зевса всесилен.
    После си легнаха тихо и сладкият сън ги обори.

    [*71 Това бойно оръжие наподобявало твърде много боздуган. Както личи от следващите стихове (141 и др.), то било желязно. Предполага се, че желязна била само топката на края, а дръжката — дървена.]
    [*72 Епитетът «совоока» значи буквално «с очи на кукумявка». Някои го превеждат «синеока» или «светлоока», понеже гръцката дума е двузначна.]
    [*73 Хелен е прорицател и затова знае решението на боговете.]
    [*74 Тази клетва е взета от народа. Схващането, че човек е създаден от вода и пръст и след смъртта си пак се превръща в тези основни елементи, било разпространено в ония времена. Философът Ксенофан така го формулира: «Всички сме от вода и земя; от земята е всичко и всичко отново отива в земята.»]
    [*75 Хвърлянето на жребий ставало по следния начин: всеки участник давал някакъв предмет като белег, наричан жребий. Тези предмети поставяли в шлем, разтърсвали го и след това изваждали толкова предмета, колкото били нужни, но без да гледат в шлема.]
    [*76 При единоборството между Менелай и Парис определили с жребий кой да започне пръв (III, 366). Аякс обаче отстъпва първия удар на Хектор, понеже вярва в своята победа.]
    [*77 Вестителите (глашатаите) били покровителствувани от Зевс и се ползували с неприкосновеност. В мирно и военно време те свиквали събрания, изпълнявали ролята на посредници и т. н. Обикновено носели жезъл.]
    [*78 Според легендата Аполон и Посейдон построили крепостната стена на Троя (XXI, 441–457).]
    [*79 Терминът в оригинал е общ — «метрон». Не е известно колко литра или килограма съдържа един метрон. Но понеже виното се пазело в глинени съдове (амфори), може да се допусне, че тук се говори за амфори.]

    ОСМА ПЕСЕН
    СЪБРАНИЕ НА БОГОВЕТЕ
    ПРЕКЪСНАТА БИТКА

    В плащ минзухарен Зора се разпръсна навред по земята.
    Мълниевержецът Зевс бе събрал на съвет боговете
    горе на най-извисения връх на Олимп многобърдест.
    Тъй заговори им той, а безсмъртните слушаха мълком:
5    «Чуйте ми словото днес, богове и богини всевечни.
    Аз ще ви кажа, каквото диктува духът ми в гърдите.
    Никой от всички безсмъртни — ни бог всемогъщ, ни богиня,
    да не прекъсва речта ми, а слушайте ревностно вие,
    за да извърша веднага без пречка решеното дело.*80
10    Щом забележа, че някой прикрито желае да иде
    в помощ било на троянци, било на данайци във боя,
    той на Олимп ще се върне, позорно ударен от мене;
    или пък сам ще го хвана и хвърля във мрачния Тартар,
    който далеч под земята лежи в най-дълбоката бездна;
15    там се намират железните порти и прагът им меден —
    ниско под Хадеса, колкото земната твърд под небето, —
    там ще узнае, че аз съм най-силен от всички безсмъртни.
    Хайде сами се опитайте и разберете на дело:
    златна верига спуснете високо от свода небесен,
20    заедно вий, богове и богини, теглете я мощно!
    Няма да смъкнете долу върховния Зевс промислител,
    колкото крепко да опвате и да се мъчите дружно.
    Ала когато самичък и аз бих поискал да дръпна,
    с вас наведнъж ще изтегля земята и още морето.
25    После веригата мога да вържа за връх олимпийски:
    цялата дивна вселена в ефира сама ще увисне.
    Толкова аз съм по-силен от всички безсмъртни и смъртни.»
    Каза така и останаха всички много смълчани,
    хвърлени в смут от речта му, че той им говореше страшно.
30    Най-сетне тъй възрази совоока богиня Атина:
    «Татко наш Зевсе Крониде, най-мощен от всички безсмъртни!
    Знаем отлично, че твоята сила е непобедима,
    но съжаляваме много и копиеборци данайци;
    те ще погинат наскоро, сломени от орис сурова.
35    Както нареждаш, от битките ще се въздържаме вече,
    само съвети полезни ще даваме пак на аргийци,
    всички във бой да не паднат, понеже си много разсърден.»
    Облакосборецът Зевс й се усмихна и тъй й отвърна:
    «Мило дете! Тритогения! Смела бъди! Сериозно
40    аз не говоря, но искам към теб благосклонен да бъда.»
    Тъй заяви и завчас в колесницата впрегна конете,
    вихрени, меднокопитни, развяващи гриви златисти.
    Златни одежди облече, пое и камшика си златен,
    с дивно изкуство направен, и сам в колесницата скочи.
45    С бича подшибна конете и те полетяха охотно
    между земята обширна и звездния свод на небето.
    Скоро дойде в многоизворна Ида, на звярове майка,
    в Гаргар, където той имаше лес и олтар благовонен.
    Спря си конете бащата на хората и боговете.
50    Щом ги разпрегна, наоколо ръсна мъгла непрогледна.
    Своята слава съзнаващ, приседна високо на Ида,
    вгледан в троянския град и в ахейските кораби вити.
    А дългокоси ахейци се бяха нахранили вече
    в своите шатри и бързо обличаха бойни доспехи.
55    Също за бой се тъкмяха отсреща в града си троянци
    по-малобройни; но петимни в лютата битка да влязат
    поради нужда върховна да бранят деца и съпруги.
    Цялата порта отвориха, с устрем войските поеха —
    колесничари, пешаци; тътнеж неизказан се вдигна.
60    Щом като двете войски наближиха полето на боя,
    смесиха кожени щитове, копия остри и ярост
    на меднобронни герои; и техните щитове кръгли
    силно се сблъскаха: шум и безредие грозно настана.
    Сляха се там едновременно вопли на смъртно ранени
65    с радостен вик за победа: и в кръв се окъпа земята.
    Докато беше зора и свещеният ден все растеше,
    гъсто стрелите валяха и гинеха в боя войските.
    Щом като слънцето стигна зенита на свода небесен,
    тъкмо тогава Кронид заопъва везните си златни:
70    сложи в блюдата два жребия, носещи гибелна участ
    на конеборци троянци и меднохитонни ахейци.
    Вдигна везните, съдбовният ден на ахейци се спусна.
    Смъртният жребий ахейски достигна земята кърмилка,
    а пък троянският жребий политна дори до небето.
75    Зевс всемогъщ загърмя изведнъж буреносно от Ида,
    прати светкавица ярка в ахейските плътни редици.
    Смаяни те я видяха и бледен страх всички обхвана.
    Там не останаха Идоменей, нито цар Агамемнон,
    нито юначните двама Аякси, слугите на Арес.
80    Нестор геренски, защитник ахейски, единствен остана.
    Стори това по принуда, че кон му пострада жестоко.
    Парис божествен, съпругът на хубавокоса Елена,
    коня опасно рани със стрела във тила към главата,
    гривата дето започва — във най-уязвимото място.
85    Конят подскочи от болка, стрелата във мозъка влезе.
    Той се замята със нея, подплаши конете във верига.
    Тъкмо пресегна цар Нестор да среже с меч конския ремък,
    вихрено там долетяха конете стремглави на Хектор,
    возейки право през схватката дръзкия син на Приама.
90    Старецът Нестор живота си щеше сега да загуби,
    ако не бе го съгледал герой Диомед гръмогласен.
    Вик проглушаващ нададе, подбуждайки цар Одисея:
    «Сине божествен Лаертов, царю Одисей хитроумен!
    Где през тълпата ти бягаш, подобно на воин страхливец?
95    Никой дано не улучи гърба ти при твоето бягство!
    Спри се за миг да отблъснем от стареца дивия Хектор!»
    Тъй каза. Нищо не чу Одисей издръжлив и божествен,
    а продължи да търчи към ахейските кораби кухи.
    Цар Диомед се отправи самичък сред първите в боя.
100    Спря пред конете на Нестор, сина сладкодумен Нелеев,
    па му извика високо и думи крилати изрече:
    «Старче! Наистина много те мъчат по-млади войници!
    Твоята сила отслабна и тежка те старост налегна,
    немощен ти е коларят, конете ти вече са бавни.
105    Качвай се с мен в колесницата, за да узнаеш на дело
    колко са яки конете на Троса: познават полето,
    винаги бързо се носят — когато преследват и бягат.
    Скоро ги взех от Енея, виновник за срамното бягство.
    Двамата наши колари за твоите да се погрижат,
110    с моите нека нападнем сега конеборци троянци,
    за да узнае и Хектор как копие медно размахвам.»
    Тъй каза. Нестор, геренският конник, веднага послуша.
    Силният Стенел и храбрият Евримедонт незабавно
    взеха под своите грижи кобилите морни на Нестор,
115    който при цар Диомед в колесницата здрава се качи.
    Старецът Нестор пое със десница юздите блестящи,
    плесна със бича конете и стигнаха близо до Хектор.
    А Диомед се прицели във Хектор, връхлитащ отсреща,
    но не улучи във него, рани му коларя усърден,
120    Ениопея, рождения син на Тебея юначен,
    който държеше юздите: умери го право в гърдите.
    Рухна коларят в прахта, а конете поеха обратно;
    там начаса му излитна душата и мъжката сила.
    Горестна мъка обхвана сърцето на Хектор за него.
125    Скръбен макар и да бе за другаря си, той го остави,
    после без бавене самоотвержен колар си подири,
    тъй без водач не останаха дълго конете му буйни.
    Скоро откри дръзновения Архептолема Ифитов.
    Хектор го взе в колесницата бърза, юздите му даде.
130    Щеше беда да настане, опасни дела да се случат
    и като агнета в Троя да бъдат запрени троянци,
    ако не беше бащата на хората и боговете.
    Гръмна Зевс грозно и мигом слепяща светкавица прати.
    Тя пред конете на цар Диомеда удари в земята.
135    Огън страхотен от пламнала сяра се вдигна високо.
    Свиха се към колесницата двата подплашени коня,
    старецът Нестор Нелеев изпусна юздите блестящи.
    Ужас обзе му душата, той рече на цар Диомеда:
    «Сине Тидеев! Насочвай конете веднага към бягство!
140    Или съвсем не разбираш, че Зевс ти отказва победа?
    Зевс олимпийски дарява днес слава на Хектор божествен.
    Стига да иска, той може по-късно и нас да прослави.
    Никой човек не променя всесилната воля на Зевса —
    даже най-храбрият, тъй като Зевс е най-мощен от всички.»
145    Цар Диомед гръмогласен така отговори на Нестор:
    «Всичко, което ти каза, разумно и редно е, старче!
    Болка несносна без жал ми терзае духа и сърцето —
    Хектор след време ще каже в съвета пред всички троянци:
    „С уплах от мене синът на Тидея избяга във стана.“
150    Тъй ще се хвали; тогава дано ме земята погълне!»
    Нестор, геренският конник, така на Тидея отвърна:
    «Сине на мощния воин Тидея, какво ми продума?
    Нека синът на Приам те нарича страхлив и безсилен,
    нито троянците, нито дарданците ще му повярват,
155    нито дори и съпругите на щитоносни троянци,
    тъй като ти си повалил мъжете им млади и яки.»
    Каза така и подкара за бягство конете сред боя.
    В същото време войските троянски и Хектор Приамов
    сипеха с вик нечовешки по него стрели смъртоносни.
160    А шлемовеецът, славният Хектор, високо му викна:
    «Сине Тидеев! Данайците храбри те тачеха много
    с почетно място, със тлъсти меса и препълнени чаши!
    Вече не ще те почитат: сега на жена заприлича!
    Бягай далече, девице страхлива! Без моята воля
165    никога няма да стъпиш на нашите крепостни кули,
    няма жените ни в плен да откараш: на смърт ще те пратя!»
    Тъй рече. Цар Диомед колебливо за миг се размисли
    как да обърне конете и в боя да влезе отново.
    Три пъти той се реши във сърцето си, вече готово,
170    три пъти гръмна от стръмната Ида Кронид промислител,
    давайки знак на троянци за пълна победа във боя. Хектор възкликна така, призовавайки всички троянци:
    «Вие, троянци, ликийци, бойци ръкопашни дарданци!
    Смели бъдете, другари, спомнете си бойната доблест!
175    Зная, че Зевс обеща благосклонно да прати за мене
    пълна победа и слава голяма, а скръб за данайци.
    Глупави! Те построиха стените за своя отбрана,
    слаби, нищожни стени — да възпрат храбростта ми не могат.
    Леко конете ми буйни дълбокия ров ще прескочат.
180    Ала когато пристигна при техните кораби гладки,
    всеки ахеец ще има да помни опасния огън,
    кораб след кораб ще паля и сам ще избивам аргийци,
    хукнали в ужас край тях, задушени от пушек пожарен.»
    Викна така и към свойте коне се обърна със думи:
185    «Етоне, Ксанте, обични Подарге, божествени Лампе!*81
    Дайте ми днеска достойна отплата за всичките грижи,
    че Андромаха, потомка на храбрия Еетиона,
    винаги вам първо слагаше меденосладка пшеница,
    смесваше вино*82 за пиене, щом пожелаехте само,
190    после — на мене, съпругът й нежен на възраст цветуща.
    Дружно препускайте, бързайте — щита на Нестор да грабнем,
    щита със слава, която сега небесата достига.
    Той е направен от злато, и дръжките също са златни.
    От раменете на цар Диомеда конеукротител
195    чудната броня да смъкнем, скована изкусно от Хефест.
    Ако доспехите вземем, надежда голяма ще имам:
    тази нощ още ахейци със кораби бързи ще бягат.»
    Каза така самохвално и властната Хера разсърди.
    Тя се на трона раздвижи, накара Олимп да трепери,
200    па заговори направо на мощния бог Посейдона:
    «Ти, земетръсецо, боже всесилен! Сърцето в гръдта ти
    никак не жали за клети данайци, които погиват!
    Те ти откарват в Хелика и в Ега богати награди,
    все дарове най-приятни, а ти пък въздай им победа!
205    Ако поискаме ние, които данайците браним,*83
    в бой да отблъснем троянци и спрем гръмовержеца Зевса,
    той би тъгувал самотно, приседнал на Ида гориста.»
    Бог Посейдон земетръсец ядосан на Хера отвърна:
    «Дръзкоезична си, Херо! Какви ми слова наговори?
210    Никак не бих пожелал да се бием със Зевса Кронида
    ний боговете, понеже е много по-силен от всички.»
    Хера и бог Посейдон си разменяха думи такива.
    Цялото място, което край кулата ровът обгражда,
    беше натъпкано плътно с коне и мъже щитоносци.
215    Хектор Приамов, подобен на буйния Арес, ги беше
    всички нагъсто наблъскал, че Зевс му изпрати прослава.
    Щеше сега да запали той стройните кораби с огън,
    ако не беше внушила на цар Агамемнона Хера
    в миг да подтикне войските, при все, че самият цар бдеше.
220    Тръгна Атрид към палатки и кораби гладки ахейски
    с дългата пурпурна мантия върху ръката си мощна,
    спря се до кораба чер и огромен на цар Одисея,
    който бе тъкмо в средата — на двете страни да го чуят
    както до ширния шатър на вожда Аякс Теламонов,
225    тъй и до шатъра бял на Ахила, които далече
    в края стануваха, сигурни в своята смелост и сила.
    Там Агамемнон извика високо да чуят данайци:
    «Срамно! Аргийци страхливи! Вий само на вид сте юначни!
    Где са хвалбите ви горди, че ний сме най-храбри от всички!
230    Някога вие на Лесбос говорехте тъй самохвално,
    лакомо гълтайки вкусно месо от рогати волове,
    пиейки хубаво вино от кратери, пълни догоре:
    всеки щял в бой да излезе на сто или двесте троянци!
    Днеска стоим недостойни дори за един от троянци!
235    Нашите кораби Хектор самичък сега ще подпали.
    Татко наш Зевсе велики! Кого от царете всевластни
    с тази беда ти наказа и взе му чутовната слава?
    Никъде аз не отминах чудесните твои олтари,
    щом се отправих на поход насам с многовеслия кораб.
240    Бутове тлъсти говежди изгорих на всички олтари,
    вече потеглил да срина вече укрепената Троя.
    Татко Крониде всесилен! Сега изпълни ми молбата!
    Ти помогни да побегнем, спаси ни от близката гибел,
    не позволявай ахейци да паднат във бой от троянци!»
245    Тъй каза. Зевс се смили над Атрида, окъпан във сълзи.
    Кимна му, че ще запази войската, не ще я погуби.
    Тутакси прати орела, най-веща в предсказване птица,
    в ноктите с младо еленче, родено от бърза кошута.
    Пусна еленчето точно в олтара прекрасен на бога,
250    гдето ахейци принасяха жертви за Зевс прорицател.
    Мигом, когато видяха, че птицата иде от Зевса,
    боя си спомниха те и нападнаха жарко троянци.
    Никой от всички данайци, които там бяха, не може
    да се похвали, че своите буйни коне е прехвърлил
255    по-рано от Диомеда през рова и в боя е влязъл.
    Първом уби Диомед Агелая, потомък Фридмонов,
    който обърна за бягство конете си право към Троя.
    Както се беше възвил, във гърба сред плещите могъщи
    с копие беше пронизан и то през гърдите излезе.
260    От колесницата падна, доспехите звъннаха с него.
    После се впуснаха в боя двамината братя Атриди,
    храбрите двама Аякси, известни със сила страхотна,
    сетне се вдигнаха Идоменей и другарят му предан,
    смел Мерион, на убиеца бог Ениалий подобен,
265    после герой Еврипил, лъчезарният син Евемонов.
    Тевкър пристигна девети, опъвайки лък еластичен.
    Мигом застана зад щита голям на Аякс Теламонов.
    Щом пък Аякс си отместваше щита, и Тевкър веднага
    диреше с поглед троянец, в когото стрела да насочи:
270    рухваше всеки улучен, душата си вече загубил.
    Тевкър се връщаше после, тъй както детенце при майка;
    брат му Аякс Теламонов го криеше с щита си светъл.
    Първо кого ли погуби тогава невинният Тевкър?
    Първо уби Офелеста, Орсилох и клетия Ормен,
275    Детора, Хромия, богоподобния мъж Ликофонта,
    Амопаона, сина Полиеменов, и Меланипа.
    Всички накуп ги свали на земята, кърмилница наша.
    Мощният цар Агамемнон Атрид се зарадва, щом зърна
    как покосява той с лъка троянските бойни фаланги.
280    Близо до Тевкър отиде и думи такива му каза:
    «Мили ми Тевкре, юнак Теламонов, водач на войските!
    Стреляй така, та да станеш спасител на всички данайци,
    гордост за твоя баща Теламона, че той те отхрани
    в своята къща от малък, макар да си син незаконен.
285    Ти го прославяй, при все че е много далече оттука.
    Аз ще ти кажа сега и това ще се случи най-точно:
    егидодържецът Зевс и Атина щом само поискат,
    чак до основи ще срина добре построената Троя,
    пръв ще получиш след мене най-почетна, ценна награда:
290    може триножници, може впрегатни коне с колесница
    или жена хубавица да ляга в постелята с тебе.»
    А непорочният Тевкър отвърна на цар Агамемнон:
    «Сине Атреев прославен! Защо ли ме ти насърчаваш?
    Сам аз не спирам, доколкото сила у мене остава.
295    След като ние отблъснахме вече троянци към Троя,
    аз ги пресрещам със мойте стрели и убивам мъжете.
    Осем стрели островърхи изпратих срещу враговете.
    Всички те бяха забити в тела на юначни младежи,
    но да улуча не мога това побесняло зло куче.»
300    Каза и друга стрела той със лъка си метна към Хектор:
    имаше силно желание да го умери. Обаче
    Хектора той не уцели, но лошо засегна в гърдите
    Горготион, благороден и доблестен син на Приама.
    Него родила бе майка, доведена тук от Езима,
305    прелестна Кастианира, по външност същинска богиня.
    Както и мак във градина встрани наклонява главица,
    станала тежка от семе и росна, предпролетна влага,
    тъй и троянецът сведе глава, натежала от шлема.
    Тевкър и друга стрела зазвънтяла изпрати към Хектор:
310    имаше силно желание да го улучи веднага.
    Сбърка отново, че бог Аполон му отблъсна стрелата.
    Право в гърдите прониза излезлия смело във боя
    Архептолема, коларя безстрашен на Хектор Приамов.
    От колесницата той се събори, конете обратно
315    хукнаха; там му излитна душата и мъжката сила.
    Жалба голяма обхвана сърцето на Хектор за него.
    Скръбен макар и да бе за другаря си, той го остави.
    И заповяда на близкостоящия брат Кебриона
    мигом да вземе юздите, и той го послуша с готовност.
320    Хектор пък от колесницата скочи със шум на земята,
    викайки страшно, и взе със ръката си камък огромен,
    впусна се право към Тевкър, желаейки да го убие.
    Тевкър извади опасна стрела от колчана си хубав,
    тури я на тетивата. Когато си лъка опъна,
325    сам шлемовеецът Хектор със камъка зле го удари
    в крехката ключица, дето отделя врата от гърдите.
    Мястото там е опасно и нежно. С ръбатия камък
    той тетивата му скъса и китката в миг му се схвана.
    Тевкър прегъна колени, ръката му лъка изпусна.
330    Никак Аякс не остана нехаен към брата си паднал:
    той се затича при него, покри го със щита огромен.
    Вдигнаха Тевкра тогава двамина приятели верни:
    родният Ехиев син Мекистей и Аластор божествен.
    Те го понесоха в стана ахейски, той стенеше тежко.
335    Зевс олимпийски отново внуши на троянците смелост.
    Право в дълбокия ров те подгониха вкупом ахейци.
    Хектор сред първите беше, ликуващ със своята сила.
    Както зло куче, когато преследва с нозете си бързи
    лъв или дива свиня и отзад ги захапва в бедрата,
340    бдейки, най-зорко се пази от тях да не свърнат към него,
    също тъй Хектор преследваше сам дългокоси ахейци,
    сваляше всеки назад изостанал; те бягаха в ужас.
    В бягство преминаха рова дълбок с колореди по него.
    Много лежаха убити от силни ръце на троянци,
345    другите чакаха близо до своите кораби в стана.
    Смелост взаимна си вдъхваха, после с ръце към небето
    всеки се молеше твърде усърдно на всички безсмъртни.
    Хектор се движеше вредом с конете си хубавогриви,
    имащ очи на Горгона или на убиеца Арес.
350    Щом ги съгледа богинята Хера, обхвана я жалост.
    Тутакси думи крилати продума на мъдра Атина:
    «Горко ни, дъще безстрашна на егидодържеца Зевса!
    Няма ли да се погрижиш за гинещи клети ахейци?
    Скоро ще бъдат съвсем разгромени от орис сурова
355    поради силата само на воин, вилнеещ без мярка —
    Хектор Приамов, извършил във боя злини многобройни.»
    А совоока богиня Атина така й отвърна:
    «Той би загубил отдавна и смелост, и сила голяма,
    смъртно сразен от ръце на аргийци във свойта родина,
360    ала баща ми беснее, изпълнен със мисли лукави,
    винаги дързък, престъпен и пречка на моите цели.
    Той е забравил, че аз съм спасявала често Херакъл,
    който бе грозно измъчван от брат си, герой Евристея.
    Щом се Херакъл обърнеше с плач към небето за помощ,
365    тутакси Зевс ме провождаше, за да му бъда в защита.
    Но ако аз бях разбрала това с проницателен разум,
    още когато бе пратен в подземното царство на Хадес,
    за да изкара триглавото куче*84 от мрачния Ереб,
    нямаше той да избегне водите на Стикс тъмноструен.
370    Зевс ме сега ненавижда и слуша зова на Тетида.
    Тя му целуна нозете, с ръка му докосна брадата,
    молейки чест да даде на Ахил, градове разрушаващ.
    Някога пак ще ми казва „обичана“ и „светлоока“.
    Хайде сега ти запрягай конете ни еднокопитни!
375    Аз ще отида в двореца на егидодържеца Зевса,
    ще се приготвя за битка със медноблестящи доспехи.
    Искам да видя дали шлемовеецът Хектор Приамов
    ще се зарадва, когато излезем в полето на боя.
    Или пък някой троянец край кораби бързи ахейски
380    сам ще насити с месата си тлъсти и псета, и птици.»
    Тъй каза и белоръката Хера веднага послуша.
    Хера, богиня почтена и щерка на славния Кронос,
    тутакси тръгна да впрегне конете с начелници златни.
    В същото време Атина, любимата щерка на Зевса,
385    мигом съблече в двореца си бащин ефирния пеплос,
    пъстър, искрящ, който беше сама изтъкала изкусно,
    сложи си здравата броня на облакосбореца Зевса,
    въоръжи се с доспехите за многосълзната битка.
    Тя в колесницата огнена скочи и грабна в десница
390    копие тежко, огромно, което изтребва мъжете,
    щом е на тях разярена богинята с татко всесилен.
    Хера подкара с камшика конете си неудържими.
    Медните порти небесни сами се разтвориха шумно.
    Хорите пазят усърдно вратите, Олимп и небето,
395    за да разстилат вред облаци гъсти или да ги сбират.
    Двете през портите погнаха свойте коне вихрогонни.
    Щом ги съгледа от Ида, Кронид се разсърди ужасно.
    Той златокрила Ирида изпрати подире им с вести:
    «Бърза Иридо, иди и върни ги обратно! Не давай
400    да продължават, че в битката ний ще се срещнем за лошо.
    Но ще ти кажа сега и това ще се сбъдне най-точно:
    сам ще пречупя нозете на двата им коня във верига,
    тях ще съборя в прахта, колесницата светла ще счупя.
    Двете тогава за десет години не ще излекуват
405    лютите рани, които нанася гърмът ми страхотен;
    тъй ще узнае Атина кога се е била с баща си.
    Аз не се толкова много гневя и ядосвам на Хера:
    има тя навик да пречи на всичко, което нареждам.»
    Тъй каза. Вихренонога Ирида забърза със вести.
410    Тръгна от Ида висока към стръмния връх олимпийски.
    Двете пресрещна при първите порти в Олимп многобърдест,
    спря ги веднага, предаде им точно словата на Зевса:
    «Где сте поели? Защо ви беснее сърцето в гърдите?
    Не позволява Кронид да помагате днес на аргийци.
415    Зевс ви заплашва така и заканата той ще изпълни:
    сам ще прекърши нозете на двата ви коня във верига,
    вас ще събори в прахта, колесницата светла ще счупи,
    двете тогава за десет години не ще изцерите
    лютите рани, които нанася гърмът му страхотен;
420    тъй ще узнаеш, Атино, кога си се била с баща си.
    Той не се толкова много гневи и ядосва на Хера:
    има тя навик да пречи на всичко, което той казва.
    Ала ти, кучко безсрамна, ще бъдеш най-долна богиня,
    ако би дръзнала копие в Зевса Кронида да хвърлиш.»
425    Тъй рече шеметно бърза Ирида и в миг си отиде.
    Хера тогава продума на мъдра Атина Палада:
    «Тежко ни, дъще безстрашна на егидодържеца Зевса!
    Аз не желая за смъртни със Зевс да воюваме двете!
    Нека едните погинат, а другите*85 нека живеят,
430    както се случи. Кронид да обмисля свободно делата
    и да решава за всички троянци и всички данайци.»
    Тъй каза Хера, обърна конете си еднокопитни.
    Хорите пуснаха с радост конете им хубавогриви,
    после ги вързаха здраво на ясли, с амброзия пълни,
435    а колесницата те прислониха край навеса светъл.
    Седнаха в своите тронове златни и двете богини;
    тъжни дълбоко в сърцата си бяха сред всички безсмъртни.
    Зевс пък от Ида с конете и плавната в бяг колесница
    стигна Олимп и дойде при престолите на боговете.
440    Славният бог Посейдон земетръсец разпрегна конете,
    а колесницата вкара в заслона,*86 покривка й метна.
    Зевс гръмовержец едва на престола си златен приседна,
    и затрепера със тътен под него Олимп недостъпен.
    Само Атина и Хера седяха далече от Зевса:
445    нито му дума продумваха, нито го питаха нещо.
    Ала Кронид начаса се досети и пръв заговори:
    «Вие, богини Атино и Херо, защо сте печални?
    Дълго не сте били в битка, прославящи вредом мъжете,
    за да громите троянци, които презирате злостно.
450    Моята сила и мойте могъщи ръце са такива,
    че олимпийците сбрани задружно не ще ме прогонят.
    Тръпки на ужас побиха телата ви дивно красиви,
    без да сте още видели войната, делата й тежки.
    Но ще ви кажа сега и това ще се сбъдне най-точно:
455    с гръм поразени, вий нямаше със колесницата светла
    тук, на Олимп, да се върнете, где боговете живеят.»
    Тъй каза и възроптаха Атина Палада и Хера:
    Редом седяха, замисляйки мъки за всички троянци.
    Мъдра Атина остана безмълвна и нищо не рече,
460    много сърдита на Зевса, обзета от злоба свирепа.
    Хера не скри във сърцето си своята жлъч и промълви:
    «Сине най-страшен на Кронос, какви ми ти думи издума?
    Знаем отлично, че твоята сила е непобедима,
    но съжаляваме много и копиеборци данайци.
465    Те ще погинат наскоро, сломени от орис сурова.
    Както нареждаш, от битките ще се въздържаме вече,
    само съвети полезни ще даваме пак на аргийци,
    всички във бой да не паднат, понеже си много разсърден.»
    Облакосборецът Зевс отговори на свойта съпруга:
470    «Херо почитана и волоока! Ти утре ще видиш,
    ако поискаш, как Зевс всепобеден без милост погубва
    цялата силна войска на аргийците копиеборци.
    Буйният Хектор не ще се откаже от лютата битка,
    без да принуди Ахил бързоног да пристигне от стана.
475    В този ден те ще се бият край своите кораби вити
    около мъртвото тяло на клетия паднал Патрокъл.
    Тъй е решено. А никак не страдам, че ти си сърдита,
    даже в гнева си да стигнеш до другия край на земята
    и на морето, където отдавна са Япет и Кронос.
480    Те се не радват на чудния блясък на ясното слънце,
    нито на лекия полъх — край тях е дълбокият Тартар.
    Скитайки, там да отидеш, не бих се за тебе загрижил,
    тъй като няма от тебе по-нагла богиня сред всички.»
    Тъй каза, а белоръката Хера му нищо не рече.
485    Яркият блясък на слънцето вдън океана потъна,
    влачейки тъмната нощ на земята богата и плодна.
    Слънцето беше залязло за мъка на всички троянци,
    мрачната нощ се яви за ахейците триж по-желана.
    Свика блестящият Хектор събрание между троянци
490    по-надалече от кораби вражи, до Ксант водовъртен,
    гдето се виждаше празно поле, без тела на убити.
    От колесниците слезли, мъжете го слушаха мълком.
    Хектор божествен говореше с копие дълго в ръката
    до единадесет лакти, а медният връх му блестеше,
495    плътно затегнат за здравата дръжка със пръстен от злато.
    Той се на него подпря и така на троянци продума:
    «Чуйте ме вие, троянци, дарданци, съюзници славни!
    Днес, щом погубя ахейци и техните кораби, смятах
    пак да се върнем ликуващи във ветровитата Троя,
500    ала нощта изпревари, запази напълно аргийци
    с техните кораби, спрени на стръмния бряг на морето.
    Нека да бъдем покорни на черната нощ и на мрака,
    да си приготвим вечеря. Конете си хубавогриви
    тук разпрегнете веднага, храна изобилна им дайте!
505    Скоро от Троя докарайте тлъсти овце и говеда,
    с тях не забравяйте вино, което душите ни радва,
    също и хляб от дома си, и много дърва от гората
    струпайте, за да запалим всенощни високи огньове.
    Техният блясък да стига небето до ранната утрин,
510    за да не би да се впуснат без шум дългокоси ахейци
    в бягство сред тъмната нощ по широкия гръб на морето;
    да се не качат спокойно във своите кораби празни.
    Всеки данаец дома да се върне със собствена рана,
    тежко ударен от копие или стрела смъртоносна,
515    скочил набързо във кораба, и да се вече страхуват
    пак с копиеборци троянци да почнат война многосълзна.
    Нека в града съобщят глашатаи, любимци на Зевса:
    всички веднага — от юноши до беловласите старци —
    вкупом да дойдат на кулите богостроени във Троя.
520    Нашите млади жени да запалят големи огньове —
    всяка във своята къща. А стражата крепка да бъде,
    за да не влезе в града ни засада, щом липсва войската.
    Както аз казвам, така нека бъде, юначни троянци!
    Тези са мойте наръки, които сега са полезни!
525    В ранни зори ще говоря отново на храбри троянци.
    Аз със надежда се моля на Зевс и на други безсмъртни:
    сам да прогоня от Троя съдбовните псета ахейски —
    Керите тук ги изпратиха с техните кораби черни.
    Ала да пазим усърдно и себе си в тази нощ тъмна!
530    Утре във ранни зори, защитени от медни доспехи,
    битка свирепа да почнем край техните кораби гладки.
    Сам ще узная дали гръмогласният син на Тидея
    ще ме отблъсне от стана ахейски към нашата крепост,
    или пък ще го убия и кървава плячка ще взема.
535    Утре той сам ще покаже геройство, щом смело посрещне
    моето копие остро; но аз се надявам, че утре,
    щом като слънце изгрее, той с първите мъртви ще легне,
    тежко ударен, а с него ще паднат мнозина ахейци.
    Нека да бъда безсмъртен и млад да остана во веки,
540    за да ме почитат наравно с Атина и бог Аполона,
    толкова, колкото сигурна иде смъртта за аргийци!»
    Тъй им говореше Хектор, троянците бяха съгласни.
    Те от ярема изпрегнаха свойте коне изпотени,
    за колесницата всеки ги върза със ремъци здрави.
545    Скоро от Троя докараха тлъсти овце и говеда,
    с тях не забравиха вино, което душата ни радва.
    Хляб от дома си донесоха, много дърва насъбраха.
    И хекатомба отбрана принесоха в дар на безсмъртни.
    Мирис приятен от жертвите стигаше чак до небето,
550    но боговете блажени не искаха да го приемат,
    тъй като мразеха върло свещената Троя, Приама,
    също народа на славния копиеборец Приама.
    Цялата нощ престояха в полето на боя троянци,
    горди във своите мисли, и палеха много огньове.
555    Колкото светли звезди се разсипват на свода небесен
    около ясния месец, когато е времето тихо,
    виждат се всички скали, долини, върхове недостъпни,
    а от небето навред се разстила ефирът безкраен,
    трепкат безброй светила и овчарят се радва сърдечно,
560    толкова много троянски огньове блестяха пред Троя
    между ахейския лагер и бистрите Ксантови струи.
    Хиляди буйни огньове горяха, край всеки седяха
    по петдесет от троянци, огрени от яркия пламък.
    Бял ечемик и лимец непрестанно ядяха конете
565    край колесниците: чакаха всички Зора светлотронна.

    [*80 От първата песен (558 и следващи) се знае, че Зевс ще помогне на троянците, за да накара ахейците да отдадат отново заслужена почит на Ахил.]
    [*81 Този стих е бил предмет на тълкуване още от древно време. Два коня са карали колесницата, а другите два трябва да се смятат за логои — помощни коне. Обикновено имало само по един логой.]
    [*82 Приема се, че конете били поени с вино за засилване. В Арабия и Африка и сега дават вино на конете, особено на по-слабите.]
    [*83 На ахейците помагат Хера, Атина, Посейдон, Хермес и Хефест, а на троянците — Афродита, Аполон, Арес, Артемида, Лета и речният бог Ксант (XX, 38–40).]
    [*84 Цербер («Теогония», 311).]
    [*85 Поетът има пред вид героите от двете враждебни войски.]
    [*86 При главните врата, отляво и дясно, имало приспособления за оставяне на колесниците.]

    ДЕВЕТА ПЕСЕН
    ПРАТЕНИЦИ ПРИ АХИЛ
    МОЛБИ

    Тъй охраняваха стана троянци,*87 а вече ахейци
    тръпнеха в ужас смразяващ, придружник на бягство позорно.
    Мъка безмерна разтърси и всички най-храбри герои.
    Както вълнуват морето дълбоко, богато със риба,
5    злият Борей и Зефир — ветровете тракийски студени,
    дето внезапно връхлитат, и черни вълни се надигат,
    шумно изхвърляйки куп водорасли от морското дъно, —
    тъй се вълнуваше бурно духът във гърдите ахейски.
    Цар Агамемнон Атреев, пронизан от скръб безпределна,
10    вредом сновеше и свойте вестители звънкоречиви
    пращаше бързо да свикат съвета на всички водачи,
    тихо, поименно.*88 С първите сам се стараеше много.
    Седнаха тъжни мъжете в съвета, а цар Агамемнон
    стана, проливайки сълзи, подобно на извор клокочещ,
15    който излива възтъмни води от скала недостъпна.
    С болка въздъхна Атрид и така на аргийци продума:
    «Мили другари, водачи, съветници мъдри аргийски!
    В тежка, голяма неволя оплете ме Зевс олимпийски,
    който коварно ми бе обещал и с главата си кимнал,
20    щом укрепената Троя превзема, назад да отплувам.
    Ето сега той замисля измама и сам ми внушава
    да се завърна безславно във Аргос след толкова жертви.
    Всичко това е напълно угодно на Зевса надменен,
    който е често събарял безчислени крепости градски,
25    а ще събаря и още, понеже владее над всички.
    Хайде това да изпълним, каквото сега ще предложа:
    нека побегнем със кораби в нашата свидна родина,
    широкодрумната Троя не можем със бой да превземем.»
    Каза така и останаха всички дълбоко смълчани.
30    Дълго стояха безмълвни печалните рожби ахейски.
    Цар Диомед гръмогласен най-сетне така проговори:
    «Пръв възразявам, Атриде, на твоите думи безумни,
    както е редно, царю, във съвета: недей да се сърдиш!
    Първо обиди ти моята смелост пред всички данайци,
35    тъй като тук ме нарече невойнствен, безсилен. Но колко
    вярно е всичко това, знаят млади и стари аргийци.
    Само с едно те прослави синът на коварния Кронос:
    даде ти царската власт, за да бъдеш почитан от всички,
    ала не даде ти храброст, която е сила могъща.
40    Вярваш ли, клетнико, че синовете прочути ахейски
    тъй са страхливи и слаби във битките, както говориш?
    Щом те подтиква духът ти припряно назад да отплуваш,
    тръгвай, открит ти е пътят и твоите кораби бързи,
    тука дошли от Микена, те чакат на морския пясък.
45    Другите хубавокоси ахейци без теб ще останат,
    докато Троя съсипем. Дори ако всички поискат,
    нека побягнат със кораби в своята мила родина;
    двамата ние със Стенел упорно ще водим войната,
    докато Троя не сринем: дошли сме със божия помощ.»
50    Тъй каза. Всички ахейски водачи със вик одобриха,
    хранейки почит голяма към думите на Диомеда.
    Конникът Нестор се вдигна сред тях и така заговори:
    «Както във битките винаги ти си най-силен, Тидиде,
    тъй надминаваш в съвета и всичките свои връстници.
55    Никой не би ти словата осъдил или пък оборил,
    все пак докрай не доведе речта си и сам я прекъсна.
    Още си малък на възраст — могъл би и син да ми бъдеш.
    Ако и най-млад от всички, но зряло приказваш, Тидиде,
    между царете аргийски, понеже говориш със разум.
60    Ето аз, който се хваля, че много по-стар съм от тебе,
    думата вземам в съвета и всичко подробно ще кажа.
    Никой не може речта ми да хули, ни сам Агамемнон.
    А беззаконен, бездомен, напълно безроден е този,
    който обича раздора и страшната гражданска битка.
65    Хайде да бъдем покорни на черната нощ и на мрака:
    да си приготвим вечеря, а стражите всички на смяна
    нека застанат до рова, прокаран отвън край стената.
    Аз предоставям това на младежите, после отново
    пръв ти да бъдеш, Атриде, понеже си цар най-достоен.
70    Давай гощавка на старците — редно и лесно за теб е.
    Пълни са твойте палатки със вино, което докарват
    често ахейци от Тракия тук през морето широко.
    Всичко обилно ти имаш, над много народи царуваш.
    Щом се стекат покрай тебе мнозина, послушай тогова,
75    който най-умно съветва. Ахейците днес се нуждаят
    мъдър съвет да получат, че близко стоят враговете.
    Палят огньове във стана: кого ли това ще зарадва?
    Днешната нощ ще погуби или ще запази войската.»
    Тъй каза. Всички го слушаха, бяха със него съгласни.
80    Стражите тръгнаха скоро, облечени в свойте доспехи:
    сам Тразимед Несторид, предводител прочут на войските,
    Ялмен и брат му Аскалаф, двамина потомци на Арес,
    също герой Мерион, Афарей и Деипир юначен,
    заедно с тях Ликомед богоравен, потомък на Креон —
85    седем водачи на стражите. А по стотина младежи
    крачеха стройно след всекиго с копия дълги в ръцете.
    Спряха се между голямата крепост и рова, в средата.
    Там те огньове накладоха, всеки си сготви вечеря.*89
    Цар Агамемнон заведе ахейските знатни стареи*90
90    в своята шатра и сложи за всички богата гощавка.
    Те си простряха ръцете към вече готовите гозби.
    Свойта охота за вино и ядене щом утолиха,
    старецът Нестор започна пред сбраните мъдрост да каже;
    той и по-рано им даваше често полезни съвети.
95    Благонамерен към тях, заговори със думи такива:
    «Сине Атреев преславен, царю на мъже Агамемнон!
    С тебе ще почна и с тебе ще свърша, защото царуваш
    мощно над много народи, а Зевс олимпийски ти даде
    власт и закони да имаш, съвети да даваш разумно.
100    Ето защо ти си длъжен и реч да държиш и да слушаш.
    Следвай съвета на този, когото сърцето подтиква
    само добро да предлага, а сам ще решаваш за всичко.
    Аз пък това ще говоря, което за най-добре смятам.
    Никой не може да има по-хубава мисъл от мойта,
105    както и нося до днеска в сърцето си вече отдавна,
    още от времето, сине божествен, когато изведе
    с гняв дъщерята на Бриза от светлия шатър Ахилов.
    Ти не послуша тогава, макар че те много съветвах.
    Сам се поддаде надменно, без разум, на своята гордост,
110    тежко обиди най-храбрия воин, когото почитат
    много безсмъртни; ти взе му наградата, днес я владееш.
    Нека сега да помислим как бихме Ахила смирили,
    да го помолим с подаръци скъпи и с ласкави думи.»
    Мощният цар Агамемнон така отговори на Нестор:
115    «Старче! Съвсем справедливо за мойта вина ме упрекна!
    Грешка голяма направих и няма това да отричам.
    Струва един за мнозина, когато от Зевс е обикнат.
    Днес Зевс почете Ахила, наказа войската ахейска.
    Тъй като сбърках тогава, отдаден на пагубни мисли,
120    искам това да поправя и откуп безчетен да пратя.
    Моите дарове скъпи пред вас ще посоча подробно:
    седем триножника*91 нови и десет таланта*92 от злато,
    двадесет светли бакъра, дванадесет хранени коня,
    дето победи печелят в надбягване лудо в полето.
125    Никой не би могъл беден да бъде и няма да има
    нужда от ценното злато, щом толкова той притежава,
    колкото тези коне ми донесоха щедри награди.
    Още предлагам и седем най-сръчни робини от Лесбос.*93
    Аз ги избрах, щом разсипа Пелид многолюдния остров.
130    Те надминават по хубост жените, родени от смъртни.
    Тях ще му пратя, а с тях — дивнобузата щерка на Бриза.
    Ето пред всички сега се заклевам със клетва велика:
    никога аз с Бризеида не легнах във брачна постеля,
    както човешки закон е мъже със жени да постъпват.
135    Всичко това ще получи веднага Ахил богоравен.
    Ако дадат боговете да сринем града на Приама,
    сам нека дойде, когато разделяме нашата плячка,
    да си напълни догоре цял кораб със мед и със злато,
    сам да си вземе и двадесет дивно красиви троянки,
140    първи по хубост и стройност след наша Елена аргийка.
    Ако се върнем във Аргос ахейски, земя плодородна,
    зет да ми стане и аз ще го тача наравно с Ореста,
    син мой обичан, отглеждан далече във пълно охолство.
    Имам три щерки в Микена, в двореца си здраво иззидан:
145    Хризотемида, Ифианаса и Лаодика.
    Нека без откуп откара, която си иска от трите,
    в царския дом на Пелея: и дарове аз ще прибавя
    колкото никой баща не е давал на своята щерка.
    Вричам му аз за подарък и селища седем цветущи:
150    Хира, богата със сочна трева, Кардамила, Енопа,
    също свещената Фера, Антея, със тучни ливади,
    още Епея красива и Педас, с лозя преизпълнен.
    Всички са те до морето, край древния пясъчен Пилос.
    Техните жители имат стада от овце и говеда.
155    Те с дарове ще го тачат наравно със бог олимпийски,
    данъци щедро ще плащат под скиптъра строг на Ахила.
    Всичко това ще получи, когато гнева си надмогне.
    Нека смири яростта си: суров, непреклонен е Хадес —
    смъртните него презират най-много от всички безсмъртни.
160    Хайде Ахил да отстъпи пред мене, защото аз имам
    власт по-голяма,*94 а също по-стар съм на възраст от него.»
    Нестор, геренският конник, така му отвърна тогава:
    «Сине Атреев преславен, царю на мъже Агамемнон!
    Ти дарове най-желани предлагаш на царя Ахила.
165    Хайде сега да подтикнем избрани герои, които
    с вести да тръгнат веднага за шатъра бял на Ахила.
    Нека самичък посоча лицата, а те да послушат.
    Феникс, любимец на Зевс, да потегли и пръв да ги води,
    после Аякс исполински и цар Одисей богоравен.
170    Двама вестители — Одий и смел Еврибат, да ги следват.
    Дайте вода за ръцете*95 и нека смирено замлъкнем,
    Зевса Кронида да помолим сърдечно, дано ни пожали.»
    Тъй посъветва; на всички допаднаха мъдрите думи.
    А глашатаи завчас им поляха вода на ръцете.
175    юноши с вино напълниха кратера чак до венеца,
    чаши наляха, поднесоха после поредом на всички.
    След като в жертва възляха и пиха кой колкото иска,
    дружно напуснаха шатъра на Агамемнон Атреев.
    Нестор, геренският конник, ги с много наръки изпрати,
180    правеше знаци с очи, а най-вече към цар Одисея:
    всичко да сторят, Ахил благороден да върнат във боя.
    Тръгнаха вече по стръмния бряг на морето шумящо,
    молейки с цяла душа земетръсеца бог Посейдона,*96
    лесно дано да спечелят сърцето на вожда Ахила.
185    Стигнаха до мирмидонските шатри и кораби леки.
    Те го завариха там да услажда душата си с лира —
    хубава, многозвънлива, със сребърно столче за струни.
    Той я бе взел, разрушавайки Еетионова Тива.
    Сам се развличаше с нея, възпяваше славни герои.
190    Мълком, наблизо до него, седеше единствен Патрокъл,
    чакайки внука Еаков, догдето престане да свири.
    Тримата вече дойдоха, а цар Одисей бе начело.
    Спряха наблизо, Ахил се учуди и с лира в ръцете,
    мигом напусна креслото, в което бе седнал да свири.
195    Вдигна се също Патрокъл, когато съгледа мъжете.
    С поздрав ги срещна любезно Ахил бързоног и продума:
    «Драги, дошли сте на гости при мен или нужда ви води?
    Даже в гнева ми, най-мили за мен сте от всички ахейци.»
    Тъй каза и ги поведе нататък Ахил богоравен.
200    Той ги покани да седнат в креслата, покрити със пурпур.
    В същото време помоли стоящия близо Патрокъл:
    «Мили Патрокле, сложи ни веднага големия кратер!
    По-силно вино смеси и за всекиго чаша да има.
    Ето най-свидни другари дойдоха във моята шатра.»
205    Каза така и Патрокъл послуша другаря си верен.
    Маса голяма постави наблизо до огъня светещ,
    сложи на нея месо от овца и коза угоена,
    също и рибица свинска, която лъщеше от сало.
    Автомедонт му помогна: Ахил сам наряза месото.
210    Той раздроби го на мръвки, на шишове сръчно набоде.
    Огън грамаден запали Патрокъл, герой боголюбен.
    Щом като пламъкът спадна и огънят вече затихна,
    ловко разпръсна жаравата, шишове втъкна над нея,
    здраво подпрени: с божествена сол той поръси месото.
215    Щом го опече Ахил и наслага на масичка малка,
    хляб на трапезата тури Патрокъл в красиви панерки.
    А пък Ахил богоравен раздаде месото на всички,
    после самият приседна срещу Одисея божествен,
    своя приятел Патрокъл подкани да жертвопринася
220    на боговете — той хвърли във огъня жертва уханна.
    Те си простряха ръцете към вече готовите гозби.
    Свойта охота за вино и ядене щом утолиха,
    кимна на Феникс Аякс, Одисей забеляза му знака,
    чаша напълни със вино и тъй към Ахил се обърна:
225    «Сине Пелеев, сполай! От гощавката щедра сме сити.
    Както във шатрата пищна на цар Агамемнон Атреев,
    също и тука — храна изобилна и вкусна се дава.
    Ала не бива да мислим сега за пируване сладко!
    Зевсов любимецо, виждаме грозна беда и се плашим.
230    Ние не знаем дали ще запазим или ще погубим
    нашите кораби, щом ти не влезеш геройски във боя.
    Дръзките духом троянци със свойте съюзници славни
    вече напират наблизо до нашата крепост и стана.
    В лагера палят големи огньове и много се хвалят,
235    че ще нападат безспирно ахейските кораби черни.
    Святка отдясно Кронид и щастливи поличби им праща.
    Хектор навред се гордее без мяра със своята сила,
    нагло вилнее в полето, облегнат всецяло на Зевса.
    Хората и боговете не тачи и бяс го владее.
240    Моли се той да изплува Зората свещена по-скоро
    и се заканва емблемите корабни да ни отреже,*97
    нашите кораби сам да запали със огън стихиен,
    а пък ахейци, смутени от пушека, с яд да избие.
    Страх безпределен обзема сърцето ми, че боговете
245    ще му изпълнят заплахите, че е решено да паднем
    близо до Троя, далече от конеразвъдния Аргос.
    Даже и късно, щом искаш, Ахиле, тръгни да запазиш
    клети ахейци, измъчвани все от троянския натиск.
    После самият напразно ще страдаш от нашата гибел:
250    злото щом стане, лекарство за него не ще се намери.
    Хайде сега да отблъснеш злокобния ден от аргийци!
    Драги мой! Също баща ти Пелей те напътваше мъдро
    още когато те прати от Фтия при цар Агамемнон:
    „Чедо любимо! Атина и Хера даряват ти сила,
255    щом пожелаят, но ти си въздържай сърцето надменно
    в своите смели гърди: кротостта е най-хубаво нещо!
    Всякаква гибелна свада със смъртните хора отбягвай,
    за да те много почитат и стари, и млади аргийци.“
    Старецът тъй те съветваше, ти си обаче забравил.
260    Хайде сега се смири, потуши душегубната ярост!
    Дарове щедри ще имаш, когато гнева си надмогнеш.
    Ето сега ме изслушай и аз ще ти кажа подробно
    колко големи награди за теб обеща Агамемнон:
    седем триножника нови и десет таланта от злато,
265    двадесет светли бакъра, дванадесет хранени коня,
    дето победи печелят в надбягване лудо в полето.
    Никой не би могъл беден да бъде и няма да има
    нужда от ценното злато, щом толкова той притежава,
    колкото тези коне му донасяха щедри награди.
270    Сам обещава и седем най-сръчни робини от Лесбос.
    Той ги избра, щом, Пелиде, ти срина цветущия остров
    Те надминават по хубост жените, родени от смъртни.
    Тях ще ти прати, а с тях — дивнобузата щерка на Бриза.
    Ето пред всички сега се заклева със клетва велика:
275    никога той не е спал с Бризеида във брачна постеля,
    както е редно, царю, за мъже и жени да постъпват.
    Всичко това ще получиш веднага, Ахиле божествен!
    Ако дадат боговете да сринем града на Приама,
    сам ти ще дойдеш, когато разделяме нашата плячка,
280    да си напълниш догоре цял кораб със мед и със злато,
    сам да си вземеш и двадесет дивно красиви троянки,
    първи по хубост и стройност след наша Елена аргийка.
    Ако се върнем във Аргос ахейски, земя плодородна,
    зет ще му станеш и той ще те тачи наравно с Ореста,
285    негов любимец, отглеждан далече във пълно охолство.
    Има три щерки в Микена, в двореца си здраво иззидан:
    Хризотемида, Ифианаса и Лаодика.
    Всяка, която поискаш, ти сам ще откараш без откуп
    в царския дом на Пелея. И дарове той ще прибави
290    колкото никой баща не е давал на своята щерка.
    Той за подарък ти врича и селища седем цветущи:
    Хира, богата със сочна трева, Кардамила, Енопа,
    също свещената Фера, Антея със тучни ливади,
    още Епея красива и Педас, с лозя преизпълнен.
295    Всички са те до морето, край древния пясъчен Пилос.
    Техните жители имат стада от овце и говеда.
    С дарове ще те почитат наравно със бог олимпиец,
    данъци щедро ще плащат под твоя величествен скиптър.
    Всичко това ще получиш, когато гнева си надмогнеш.
300    Ако презираш Атрида и тези подаръци скъпи,
    имай ти милост за всички ахейци, които тъй страдат.
    Вечно ще помнят за тебе и вред като бог ще те тачат.
    Ти между тях ще добиеш голяма, нечувана слава:
    Хектора днес ще погубиш. Обхванат от лудост жестока,
305    той срещу теб ще пристъпи, че никого между данайци,
    с кораби тука дошли, не признава на себе си равен.»
    А бързоногият син на Пелея така му отвърна:
    «Сине божествен Лаертов, царю Одисей хитроумен!
    Трябва съвсем откровено и честно в ответ да ти кажа
310    как аз това преценявам и как несъмнено ще бъде,
    тримата вече да спрете един подир друг да цвърчите.
    Както вратите на мрачния Хадес презирам аз този,
    който едно във сърцето си мисли, а друго приказва.
    Аз пък това ще говоря, което за най-добро смятам.
315    Нито Атрид Агамемнон, ни всички събрани данайци
    ще ме придумат, щом вече признателност няма за този,
    който усърдно се бие без отдих с мъжете враждебни.
    Плячка еднаква се дава на храбрия и на беглеца,
    с почит еднаква се славят страхливият мъж и героят,
320    а работливият гине наравно със всеки безделник.
    Полза аз нямам, макар че понесох страдания тежки,
    тъй като винаги смело излагах живота си в боя.
    Птицата както донася храна за безкрилите рожби,
    даже самата измъчвана люто от глад и от жажда,
325    тъй съм прекарвал и аз във безсъние нощи безбройни,
    множество кървави дни съм минавал в сражения върли,
    влизайки в бой със врага все за техните млади съпруги.
    Докато плувах в морето, съсипах дванадесет града,
    а пък по суша превзех единадесет в плодна Троада.
330    Много богатства безценни плячкосвах от тях подир боя,
    всичко редовно предавах на цар Агамемнон Атреев.
    Той си стоеше далече при своите кораби бързи,
    плячката сбираше, малко раздаваше, вземаше много.
    Все пак отделяше той дарове за царе и за знатни:
335    своето всеки запазва, а моят дар взе Агамемнон.
    Скъпа жена ми заграби — да спи за наслада със нея!
    Но за какво ли аргийци воюват все още с троянци?
    И за какво Агамемнон доведе войската пред Троя?
    Всичко нали е за хубавокоса Елена аргийка?
340    Или сред смъртните само Атриди жените си любят?
    Всеки мъж, който е честен, почитан и благоразумен,
    свойта съпруга обича и грижи полага за нея,
    както обичах и аз Бризеида, макар и робиня.*98
    След като мойта награда отне и така ме измами,
345    мен да не моли: добре го познавам, не ще ме предума.
    Нека помисли със теб, Одисее, и с други водачи
    как да отблъсне от нашите кораби страшния огън.
    Много известни дела е извършил той вече без мене:
    вдигна голямата крепост и рова до нея прокара —
350    твърде широк и дълбок, а по него заби колореди.
    Все пак не смогна и тъй да възпира убиеца Хектор.
    Докато аз се сражавах с ахейците дружно пред Троя,
    Хектор не смееше битка да почне далеч от стената:
    стигаше само до стария дъб и до Скейските порти.
355    Там ме дочака веднъж и едвам се изплъзна от мене.
    Повече няма да влизам във битка със Хектор божествен.
    Утре щом жертви заколя на Зевса и всички безсмъртни,
    моите кораби, пълни с товари, ще спусна в морето.
    Щом пожелаеш и щом ти е нужно, ще можеш да видиш
360    как прекосяват в зори Хелеспонт, изобилен със риба,
    как ги усърдно подкарват с веслата мъжете ми здрави.
    Ако даде Посейдон земетръсец щастливо да плувам,
    още на третия ден ще пристигна във плодната Фтия.
    Много богатства оставих, когато потеглих за Троя.
365    Други оттука сега ще откарам: червена мед, злато,
    хубавопоясни млади жени и възсиво желязо:
    всичко по жребий добих. Но наградата, гдето ми даде
    цар Агамемнон Атреев, отне ми я сам с подигравка.
    Вие това му кажете открито тъй, както поръчвам,
370    за да роптаят подобно на мене и други ахейци,
    ако все още се кани той някого пак да измами.
    Винаги в наглост облечен, макар и без срам като куче,
    няма да смее Атрид да ме право в очите погледне!
    Нищо със него не искам да върша или да обмислям.
375    Той ме измами веднъж и коварно постъпи със мене:
    втори път с думи не ще ме излъже: един път му стига.
    Нека загива! Лиши го от разум Кронид промислител.
    Аз му презирам наградите, косъм не струват за мене!
    Той десеторно да прати и двадесеторно богатства,
380    колкото има сега и във бъдеще дето ще има,
    заедно сбрани в Орхомен или във египетска Тива,
    гдето във къщите градски несметни съкровища струпа:
    сто са вратите на Тива и дружно през всяка минават
    двесте отбрани герои със свойте коне в колесници;
385    да ми дадеше и толкова дарове, колкото тука
    пясък и прах съществува, не би ми предумал сърцето,
    без да изкупи той сам душегубната, тежка обида.
    Няма да взема съпруга от щерките на Агамемнон,
    ако дори надминава по хубост и чар Афродита
390    или е равна по сръчност и на совоока Атина.
    Нея аз няма да взема, той друг сред ахейци да търси,
    който на него подхожда и който е много по-знатен.
    Щом ме спасят боговете и здрав се завърна във къщи,
    татко Пелей ще намери самичък за мене съпруга.
395    Много ахейки живеят в Елада*99 и в нашата Фтия,
    щерки на знатни бащи, защищаващи крепости градски.
    Всяка, която поискам, аз своя съпруга ще имам.
    Мойто сърце благородно отдавна упорно ме тласка
    там да намеря законна съпруга, прилична другарка,
400    всички имоти да ползвам, които Пелей е спечелил.
    Зная, че нищо не е равноценно с живота човешки:
    нито богатства, натрупани в гъстонаселена Троя,
    в мирните дни преди тук да нахлуят чадата ахейски,
    нито съкровища, скрити дълбоко в скалистия Питон,
405    вътре зад прага, изваян от камък за Феб Аполона.*100
    В плячка се грабват волове и тлъсти овце гъсторунни,
    светли триножници и русогриви коне се печелят,
    само душата човешка не може назад да се върне,
    ни да се хване, щом вече изхвръкне навън през зъбите.*101
410    Майка ми, сребърнонога богиня Тетида, разказва,
    че отредила съдбата двояка кончина за мене:
    ако остана сега за троянския град да се бия,
    няма дома да се върна, но слава безсмъртна ще имам;
    ако се върна във къщи, във моята мила родина,
415    няма аз слава да имам, но дълъг живот ще живея,
    няма тъй скоро, без време, смъртта да ме грабне жестоко.
    Бих посъветвал и всички останали видни ахейци,
    нека отплуват! Вий няма да видите края на Троя:
    Зевс гръмовержец над нея простира ръката си мощна.
420    Смелост голяма добиха войските троянски във боя.
    Вие вървете и тези ми думи предайте веднага
    в стана на знатни ахейци — това е и вашата длъжност,
    та да напрегнат ума си за друго по-сигурно средство,
    как да запазят войската и своите кораби гладки,
425    тъй като техните планове, дето ги бяха кроили,
    неизпълними са вече: в гнева си съм аз непреклонен!
    Феникс сега да остане и заедно с нас да нощува,
    за да отплува със мене във нашата свидна родина,
    стига да иска: насила не ще го откарам обратно.»
430    Каза така и останаха всички дълбоко смълчани,
    хвърлени в смут от речта му, че силни слова изговори.
    Конникът, старият Феникс, най-сетне продума през сълзи,
    тъй като страдаше сам за ахейските кораби кухи:
    «Славни Ахиле! Щом ти си решил да се върнеш във Фтия,
435    щом вече никак не искаш да браниш от гибелен огън
    нашите кораби бързи, понеже гневът те владее,
    как ще остана самичък, без тебе, любимо ми чедо?
    Старият конник Пелей Еакид ме проводи със тебе
    още когато те прати от Фтия при цар Агамемнон.
440    Млад, ти не знаеше нито войната, омразна на всички,
    нито съвета, където известни мъже се прославят.
    Твоят баща ми поръча на всичко това да те уча:
    в речи оратор да бъдеш и в дело — велик изпълнител.
    Аз затова не желая без тебе сега да остана,
445    даже и бог олимпийски да ми обещае направо
    моята старост да махне и юноша пак да ме стори,
    точно какъвто напуснах Елада, с красавици славна,
    за да отбягна гнева на баща си Аминтор Орменов,
    силно разсърден за свойта наложница къдравокоса:
450    нея обичаше той, а презираше свойта съпруга,
    майка ми. Тя на колене ме моли да легна с жената,
    за да й стане противен старикът, баща ми нещастен.
    Аз я послушах и легнах. Щом татко ми всичко научи,
    с люти ме клетви обсипа, повика еринии злостни:
455    та да не сложа на скута си никога мое детенце.
    Тези му клетви ужасни послушаха злите безсмъртни —
    Зевс от подземното царство*102 и нямаща жал Персефона.
    Исках тогава със острия меч да убия баща си,
    някой безсмъртен обаче гнева ми възпря и ми спомни
460    лошата слава в народа и хорските укори хулни,
    щом сред ахейците име на отцеубиец получа.
    А пък духът ми в гърдите не даваше вече спокойно
    аз да живея във къщата на разлютения татко.
    Верни другари и близки ме следваха вред неотстъпно.
465    Те със молби ме насилваха в родния дом да остана.
    Много овни угоени и тежки рогати говеда
    бяха заклали, а още по-много свине затлъстели
    сръчно въртяха високо над буйния огън на Хефест,
    много се вино изпи от големите делви на татко.
470    Девет те нощи прекараха будни край мене безспирно,
    сменяйки нощните стражи, а огънят вечно гореше.
    Бдеше един до колоните в двора със здрава ограда,
    друг в коридора пред яките двери на моята спалня.
    Ала когато настана десетата нощ непрогледна,
475    счупих на моята спалня вратата, добре прикрепена,
    тихо излязох и ловко прескочих оградата дворна,
    скритом от всякакви стражи, усърдни робини и роби.
    После избягах и бродих през цяла обширна Елада,
    стигнах във плодната Фтия, родина на дребен добитък,
480    влязох при царя Пелея и той ме прие благосклонно.
    Сам ме обикна тъй, както родител детето си свидно —
    своя син единороден, наследник на много имоти.
    Той ме направи богат, подари ми народ многоброен;
    цар на долопците бях и живеех на края на Фтия.
485    Богоподобни Ахиле, аз тъй те възпитах от малък,
    тъй те обикнах сърдечно, че с друг не желаеше нивга
    нито на пир да отиваш, ни даже дома да се храниш,
    без да те сложа самичък да седнеш на мойто коляно,
    мръвките да ти нарежа и виното да ти налея.
490    Колко си пъти намокрял хитона ми върху гърдите,
    пръскайки вино с уста през наивните детски години!
    Толкова много се мъчих и толкова страдах за тебе,
    тъй като мен боговете ме бяха дарили с потомство,
    тебе направих и имах за син, богоравни Ахиле,
495    за да отблъснеш ти някога гибел позорна от мене.
    Хайде, любими Ахиле, смири си душата надменна!
    Трябва и милост да имаш! Дори богове се смиряват,
    а с добродетели, слава и мощ са по-висши от всички.
    Смъртните хора, възливайки вино, смиляват безсмъртни
500    със благовония, с чисти молитви и мирис от сало,
    щом като някой човек е престъпил небесната воля.
    А съществуват Молби,*103 дъщери на Кронида всесилен, гърбави, хроми, набръчкани грозно, с очи кривогледи.
    Винаги ходят загрижени след заслепената Ата.
505    Тя е могъща и бърза, далеч изпреварва Молбите,
    първа обхожда земята, на хората зло причинява.
    После минават Молбите и вредом лекуват бедите.
    Който зачита на Зевс дъщерите, щом те го споходят,
    помощ голяма му дават и склонно молбите му чуват.
510    Който от тях се откаже и с върла омраза ги гони,
    тутакси тичат направо при Зевса Кронида и молят:
    Ата да тръгне след него и той да плати за греха си.
    Хайде, Ахиле, и ти почети дъщерите на Зевса,
    че почитта усмирява душите на много герои.
515    Дарове ако не беше ти дал Агамемнон Атреев,
    също и други обрекъл, а само се сърдеше люто,
    нямаше аз да те моля гнева си голям да забравиш,
    нито аргийци да браниш, макар че от теб се нуждаят.
    Царят тъй много ти дава сега, обещава и още.
520    Ето изпрати при теб да те молят мъже най-известни,
    първи сред всички ахейци и твои любимци аргийци.
    Ти не презирай речта им и техните стъпки дотука!
    Твоят гняв само до днеска не беше достоен за укор.
    Често сме слушали ние мълвата за древни герои,
525    как се поддавали също на страшна, безпаметна злоба,
    ала приемали дарове, чували мъдри съвети.
    Спомням си случка, която е станала много отдавна.
    Както е станала, точно така и на вас ще я кажа.
    Някога куретите водили бой с етолийци юначни
530    около град Калидон и без жал се изтребвали грозно.
    Бранили дивния град Калидон етолийците смели,
    а пък куретите искали да го съсипят жестоко.
    Златопрестолна сама Артемида им пратила злото,
    гневна, че царят Ойней не принесъл от свойте градини
535    плод-първоберка на нея, на другите дал хекатомба.*104
    Щерката само на Зевса всесилен оставил без жертва,
    бил я забравил или не помислил — голям грях направил!
    Стрелолюбивата щерка на Зевса била разгневена:
    пратила дива свиня, белозъбест глиган, срещу него.
540    Много вреди причинил на градините той на Ойнея.
    Цели грамади от едри овощни дървета изкъртил
    заедно с корени, с ябълков цвят повалил на земята.
    Но Мелеагър, синът на Ойнея, погубил глигана.
    Свикал той много ловци от съседните селища с псета,
545    тъй като шепа смелчаци не биха убили глигана,
    който бил силен и качил мнозина на тъжната клада.
    Но Артемида възбудила битка и спор за глигана,
    и за главата му, и за покритата с четина кожа,
    между куретите и етолийците неустрашими.*105
550    Докато сам Мелеагър, любимец на Арес, се биел,
    ставало трудно тогава за всички събрани курети:
    те не могли да останат за дълго отвъд, пред стените.
    Но Мелеагра обхванала ярост, която разтърсва
    даже душата на тези, които се славят със разум.
555    Той се разсърдил свирепо на своята майка Алтея;
    в къщи останал при дивната своя жена Клеопатра,
    рожба на хубавонога Евенова щерка Марпеса
    и на Идаса, най-храбрия мъж на земята тогава,
    дръзнал той лък да издигне дори срещу Феб Аполона,
560    бранейки хубавоногата своя съпруга Марпеса.
    И оттогава наричана в къщи била Клеопатра
    с името на Алкиона,*106 понеже и нейната майка
    имала същата участ на морската птица злочеста:
    плакала горко, когато сам бог Аполон я отвлякъл.
565    Та Мелеагър преглъщал гнева си при свойта съпруга,
    върло ядосан от лютите клетви на своята майка:
    скръбна за брат си убит, тя се молела на боговете,
    удряла с длани земята, кърмилница щедра за всички,
    падала и на колени, обливала пазви със сълзи,
570    с вик умолявала Хадес и с плач Персефона ужасна
    да й погубят сина! А ериния, скитаща в мрака,
    неумолимо жестока, я чула в подземното царство.
    Бойният шум на куретите скоро достигнал вратите,
    рухвали кулите в прах. Етолийските старци веднага
575    пратили видни жреци*107 при героя сърдит Мелеагър,
    с просба да дойде в защита — и преголям дар му обрекли.
    В най-плодородната област на полската шир Калидонска
    те му предложили сам да си вземе земя благодатна —
    хектара по петдесет, половината годна за лозе,
580    другата пък половина на орна земя да остане.
    Старият конник Ойней го предумвал с молби най-горещи,
    чакал пред прага на брачната високопокривна спалня,
    чукал вратите подпрени, превил колене пред сина си.
    Също сестрите и майка им го умолявали дълго.
585    Още по-твърдо отказвал. Другари го молили много,
    дето ги смятал най-верни, най-мили от своите близки,
    ала и те не склонили сърцето му гневно в гърдите,
    докато почват куретите здравата спалня да блъскат,
    да се катерят на градската крепост и огън да палят.
590    Чак в тоя миг се провиква съпругата хубавокръста:
    молейки с плач Мелеагра, припомняйки всички неволи,
    дето понасят народи, загубили своята крепост:
    там се избиват мъжете, градът им се опожарява,
    в робство откарват децата с жените, препасани ниско.
595    Силно духът му се трогнал от тези нещастия тежки.
    Тутакси скочил героят и светли доспехи облякъл.
    Той от града етолийски отблъснал деня съдбоносен,
    слушайки свойто сърце, но голямата, скъпа награда
    никога те не му дали, макар че от сеч ги избавил.
600    Ти не замисляй подобна постъпка, обично ми чедо!
    Нека и бог ти не праща такива желания лоши!
    Мъчно ще бъде да браниш запалени кораби вече.
    Дарове ценни вземи! Като бог ще те тачат ахейци!
    Даже без дарове после да влезеш във бой мъжегубен,
605    няма да бъдеш на почит, макар да отблъснеш троянци.»
    А бързоногият син на Пелея така му отвърна:
    «Фениксе, скъпи ми дядо, потомък на Зевса! Аз нямам
    нужда от почит: от волята Зевсова аз съм зачетен!
    Тая чест с мен ще остане при кораби вити, догдето
610    дух във гърдите си имам и крепко нозете ме носят.
    Но ще ти кажа и друго, което добре да запомниш:
    ти не вълнувай душата ми тъй с плачове и въздишки
    в полза на цар Агамемнон. Недей го обсипва със обич,
    за да не станеш омразен на мене, че аз те обичам.
615    С мене ти трябва да мразиш човека, когото аз мразя.
    Заедно с мене царувай, честта ми споделяй наравно.
    Двамата*108 вести да носят, а ти остани да нощуваш
    в мека постеля. Щом пукне зората, със теб ще обмислим
    да си заминем ли с кораби, или пък тук да останем.»
620    Рече и знак на Патрокла безмълвно със вежди направи
    меко легло да приготви по-скоро за стария Феникс,
    за да си тръгнат от шатрата другите двама към стана.
    Богоподобният син Теламонов така заговори:
    «Сине божествен Лаертов, царю Одисей хитроумен!
625    Хайде да тръгваме! Виждам, че няма успех да постигнем
    с нашето идване тука. А трябва веднага да кажем
    тези слова на данайци, при все че са твърде печални.
    Трепетно те ни очакват, събрани в съвета ахейски.
    Вождът Ахил е натрупал в гърдите си ярост свирепа.
630    Той не зачита сърдечната дружба на свойте другари.
    С нея го тачехме ние във стана най-много от всички.
    Няма той жалост! Дори от убиец на брат еднокръвен
    откуп са вземали, също за собствено чедо убито!
    Щом се откупи убиец, остава в страната спокоен,
635    всеки с отплата смирява в душата си гордата злоба.*109
    Но боговете всевечни са вложили в тебе, Ахиле,
    злост несмирима и всичко това за една мома само.
    Ний ти предлагаме седем най-хубави между жените,
    също и дарове други. Смили си най-сетне сърцето.
640    Гостоприемството*110 имай на почит! Дошли сме под твоя
    покрив, изпратени тук от данайци. Желаем да бъдем
    много по-мили за теб и по-драги от всички ахейци.»
    А бързоногият син на Пелея така му отвърна:
    «Богородени Аякс Теламонов, водач на войските!
645    Смятам, че всичко това откровено и смело ми каза,
    ала сърце ми от гняв се вълнува, когато си спомня
    как ми нанесе жестока обида Атрид пред аргийци,
    сякаш съм някакъв жалък изгнаник, без чест и достойнство.
    Вие тръгнете обратно, предайте му следните вести:
650    няма да имам аз грижа за кръвопролитната битка,
    докато Хектор божествен, синът на Приама юначен,
    тука не стигне до шатри и кораби на мирмидонци,
    за да убива аргийци и кораби с огън изтребва.
    Вярвам, че близо до мойта палатка и черния кораб
655    Хектор от бой ще отстъпи, макар и да буйствува силно.»
    Тъй рече. Всички поеха по чаша двудръжка, възляха
    за боговете и цар Одисей ги поведе към стана.
    А пък Патрокъл накара слугини и верни другари
    меко легло да постелят по-скоро за стария Феникс.
660    Те го послушаха: както им каза, застлаха леглото
    с овнешко руно, с килими и ленена тънка покривка.
    Старецът в него си легна, очакващ зората свещена.
    В своята здрава палатка навътре Ахил се оттегли,
    легна със него робиня, която бе грабнал от Лесбос,
665    хубаволика мома Диомеда, Форбантова щерка.
    Също Патрокъл отиде отсреща в леглото, а с него
    стройна Ифида, която му даде Ахил богоравен,
    след като срина високия Скирос, града Ениеев.
    Другите#111 двама се върнаха в шатрата на Агамемнон.
670    Знатни ахейци ги срещнаха, вдигайки чаши от злато,
    около тях се събраха и почнаха да ги разпитват.
    Пръв ги запита могъщият цар Агамемнон Атреев:
    «Хайде кажи, Одисее, велика прослава ахейска!
    Иска ли той да отблъсне враждебния огън от стана,
675    или отказва и гняв му владее все още сърцето?»
    Богоподобният и търпелив Одисей му отвърна:
    «Сине Атреев преславен, царю на мъже Агамемнон!
    Той не желае все още гнева си свиреп да подтисне,
    в ярост презира и тебе, и твойте подаръци скъпи.
680    Той ти предлага да мислиш самичък сред всички аргийци
    как да запазиш войската и нашите кораби бързи.
    Даже заплашва той още, че щом се покаже зората,
    своите кораби дивнонавесни ще спусне в морето.
    Също съветва и всички останали воини ахейски
685    да си отплуват във къщи, че няма да видите нивга
    края на Троя висока, че нея с ръката си мощна
    Зевс далногръмец закриля и смелост добиха троянци.
    Тъй рече. Моите спътници ще потвърдят тия думи —
    ето Аякс и разумните наши вестители двама.
690    Старецът Феникс остана да спи, че Ахил го покани,
    за да отплува със него във нашата мила родина,
    ако желае: насила не иска назад да го води.»
    Каза така и останаха всички дълбоко смълчани,
    хвърлени в смут от речта му, че силни слова изговори.
695    Дълго стояха безмълвни печалните рожби ахейски.
    Цар Диомед гръмогласен най-сетне така им продума:
    «сине Атреев преславен, царю на мъже Агамемнон!
    Трябваше ти да не молиш известния син на Пелея
    с толкова дарове скъпи: надменен и по-рано беше!
700    Ето сега го подтиква към още по-лоша надменност.
    Да го оставим! Той нека си тръгне или да остане!
    Смятам, че после Ахил ще се втурне отново във боя,
    щом го подбуди духът му или богове го принудят.
    Хайде сами да изпълним, каквото сега ще предложа!
705    Вие вървете да спите, щом свойто сърце усладите
    с хляб и със вино, защото те дават и смелост, и сила.
    Ала когато се сипне Зора розопръста, прекрасна,
    свикай, Атриде, пред стана и пеши, и конни войници,
    ти насърчи ги и с първите влизай направо във битка!»
710    Тъй ги подкани. И всички царе одобриха речта му,
    хранейки почит към думите на Диомед конеборец.
    Вино възляха и всеки си тръгна към свойта палатка,
    гдето си легна и вкуси дара на съня благодатен.

    [*87 Троянците охранявали неприятелския стан, за да не избягат ахейците.]
    [*88 Глашатаите обикновено са викали високо, но в случая трябва да отидат при всекиго и да го викат тихо на съвет, за да не чуят враговете.]
    [*89 Всеки войник сам си приготвял храната.]
    [*90 В поемата често водачите се наричат стареи или старци, макар че не винаги са били стари.]
    [*91 Триножниците били два вида: едните се поставяли на огън, а другите били изящно изработени и служели за украса.]
    [*92 Няма точни данни за стойността на таланта по времето на Омир. Предполага се, че не е била много голяма, понеже при състезанието се полага за четвърта награда (XXIII, 269).]
    [*93 Жените на остров Лесбос се славели с красотата си. Ахейците го завладели на път за Троя и през време на войната им служел за база.]
    [*94 Агамемнон имал право да си отдели от общата плячка всичко, което му харесва.]
    [*95 Нестор се обръща към глашатаите да донесат вода за измиване на ръцете преди жертвоприношението.]
    [*96 Тримата пратеници се молят на Посейдон, понеже този бог помага на ахейците. Той бил сърдит на троянците, тъй като техният древен цар Лаомедонт не му платил уговорената цена за построяването на крепостната стена.]
    [*97 Корабите имали различни украшения-емблеми. Понякога това били ценни статуи на богове, фигури от скъпи метали и т. н.]
    [*98 Наложниците се смятали за съпруги, но с по-малки права от законните жени.]
    [*99 В Омирово време Елада се наричала малка област в Северна Гърция, а Обширна Елада — Тесалия.]
    [*100 Делфийският храм на Аполон бил известен с оракула си и с големите си богатства. Старото име на Делфи било Питон.]
    [*101 Древните смятали, че душата излита през устата. В отделни места на «Илиада» се говори, че душата излита през раната на убития (XIV, 518; XVI, 505).]
    [*102 «Подземен Зевс» или «Зевс на подземното царство» се наричал Хадес.]
    [*103 Това обожествяване на Молбите се среща само у Омир. Древните обяснявали техните физически качества така: те са куци и хроми, защото колкото по-силно страстта и грехът овладяват човека, толкова той по-бавно се разкайва и търси помощта на боговете; те са набръчкани, защото съзналият своята грешка е тъжен и с навъсено лице; те са кривогледи, защото съгрешилият се срамува и не смее да гледа хората в очите.]
    [*104 Първите плодове се принасяли в жертва на боговете, предимно на Деметра, богинята на плодородието.]
    [*105 Разказът не е довършен. Според легендата Мелеагър предал главата и кожата на ловджийката Аталанта, която първа улучила глигана. Синовете на Тестий, които били братя на майката на Мелеагър, отнели дара от Аталанта. Мелеагър се разсърдил и убил един от тях. Майка му Алтея го проклела и изгорила главнята, вследствие на което Мелеагър трябвало да умре. Според легендата на Алтея било предсказано, че синът й ще умре, щом догори запалената в огнището главня. Тя веднага я изгасила и запазила.]
    [*106 Митът не е разказан ясно. Марпеса се омъжила за Идас от Месения. Аполон се влюбил в нея и я похитил. Идас влязъл в бой с бога. Зевс се намесил и спрял двубоя, като предоставил на Марпеса да си избере един от двамата. Тя предпочела Идас. Също само е загатнат и митът за Алкиона, разказан подробно у Овидий («Метаморфози», XI, 412–748). Тя загубила съпруга си рано и била превърната в морска птица, която пее тъжно.]
    [*107 Жреците били изпращани често като посредници.]
    [*108 Одисей и Аякс Теламонов.]
    [*109 Убийството се смятало за провинение само пред близките на учителя, а не и пред държавата. Близките на убития можели да простят на убиеца срещу откуп.]
    [*110 Гостоприемството било под върховната защита на Зевс.]

    ДЕСЕТА ПЕСЕН
    ДОЛОНИЯ

    Другите морни водачи на всички ахейци във стана
    спаха през цялата нощ, упоени от сън благотворен.
    Сладкият сън не обори единствен Атрид Агамемнон,
    първи водач на войските, погълнат от множество мисли.
5    Както с гръм святка съпругът на хубавокосата Хера,
    готвейки дъжд неизказано пороен или пък градушка,
    или фъртуна, която със сняг ще засипе полята,
    или пък нейде огромната паст на войната разтваря,
    тъй непрестанно издън гърди цар Агамемнон Атреев
10    тежко въздишаше: цял обладан бе извътре от трепет.
    Често се взираше мълком в полето троянско просторно
    и се дивеше на много огньове, горящи пред Троя,
    също на звуци от флейти, и свирки, и мъжка гълчава.
    Колчем погледнеше той към войските и стана ахейски,
15    почваше ядно да скубе косата си гъста, да моли
    Зевса всевишен: сърцето му доблестно стенеше силно.
    Тази си мисъл тогава най-мъдра и правилна сметна:
    първом да иде при Нестор Нелеев, оратор от Пилос,
    за да открият със него почтено, спасително средство,
20    дето да стане защита от злото на всички данайци.
    Вдигна се и си облече хитона на мощното тяло,
    а на нозете си яки завърза разкошни сандали,
    после си метна и кожа голяма от лъв жълтогривест,*112
    дето му стигаше чак до петите; взе копие остро.
25    Също тъй страх бе обхванал и цар Менелая Атреев.
    Сън му не склопи очите, боеше се да не пострадат
    никак аргийци, които за него дойдоха при Троя,
    воден простор прекосиха да почнат геройската битка.
    Първо покри си плещите широки със кожа пантерска,
30    сетне взе шлема си меден и сам на главата го сложи,
    сграбчи в ръката си жилаво копие медно и остро.
    Тръгна да вдигне от сън Агамемнона, брат си, върховен
    вожд на аргийците, тачен подобно на бог от народа.
    Той го намери до кораба да си надява самичък
35    дивни доспехи. И цар Агамемнон се много зарадва.
    Пръв Менелай гръмогласен започна така да говори:
    «Драги, защо си доспехите слагаш? Нима ще изпратиш
    някакъв наш съгледвач сред троянския лагер отсреща?
    Много се плаша, че никой не може това да извърши.
40    Ако ли в този амброзиев мрак се промъкне съгледник
    сред враговете жестоки, ще има сърце дръзновено.»
    Мощният цар Агамемнон на брата си тъй отговори:
    «Двамата днес се нуждаем, потомче на Зевс Менелае,
    мъдър съвет да получим и той да избави войските,
45    нашите кораби също, че Зевс си обърна сърцето:
    повече трогват духа му свещените жертви на Хектор.
    Никога аз не съм виждал и никой не ми е разказвал
    толкова мъки на ден да скроява един само смъртен,
    колкото Хектор, любимец на Зевс, е създал на ахейци,
50    без да е чедо обично на бог всемогъщ и богиня.
    Дълго и тягостно има да помнят аргийци делата,
    сторени тука от него: такива злини им нанесе.
    Тичай по-скоро при витите кораби, за да повикаш
    Идоменей и Аякс. Аз отивам при Нестор божествен,
55    да го подтикна да стане, дано да поиска веднага
    сам да отиде съветник при нашата стража свещена.
    Нему ще бъдат най-много покорни, понеже ги води
    дружно синът му*113 със верния Идоменеев съратник
    вожд Мериона: на двамата стражата ний поверихме.»
60    А Менелай гръмогласен тогава така му отвърна:
    «Точно какво ми поръчваш и сам заповядваш със думи?
    Там ли при тях да остана, очаквайки ти да пристигнеш,
    или назад да дотичам при тебе, щом всичко им кажа?»
    Мощният цар Агамемнон на брата си тъй отговори:
65    «Там ме дочакай, че може във тъмното да се разминем:
    много пътеки кръстосват вред нашия лагер обширен.
    Викай, отдето минаваш, войниците будни да бъдат.
    Всеки мъж срещнат зови по баща и по родово име,*114
    всички почитай и с никого горд и надменен не бивай!
70    Нека сами се потрудим, защото от люлката*115 още
    Зевс олимпийски за нас отреди тая участ сурова.»
    Каза и брат си изпрати със тези полезни наръки,
    а пък самият отиде при Нестор, водач на войските.
    Той го намери при шатрата, близо до черния кораб,
75    в мека постеля; доспехи красиви до него лежаха:
    двете му копия остри и шлемът му лъскав, и щитът.
    Редом лежеше и поясът пъстър, със който препасан
    старият Нестор предвождаше в бой мъжегубен войската,
    тъй като още не беше отстъпил пред тъжната старост.
80    Вдигна главата си Нестор, подпря се на десния лакът,
    па заговори на цар Агамемнон и тъй го запита:
    «Кой си ти, дето самотен сновеш между кораби в стана
    в мрака среднощен, когато почиват в сън другите смъртни?
    Някого търсиш от стражите или пък дириш приятел?
85    Хайде кажи ми, не идвай безмълвен! Какво ти е нужно?»
    Мощният цар Агамемнон тогава така му отвърна:
    «Несторе, сине Нелеев, велика прослава ахейска!
    Аз съм Атрид Агамемнон, когото най-много от всички
    Зевс олимпийски отрупа с неволи безкрайни, догдето
90    дух във гърдите си имам и още ме носят нозете.
    Аз тъй се скитам, че сладкият сън ми не склопва очите,
    грижа се все за войната и все за теглата ахейски.
    Страшно се плаша за храбри данайци, духът ми отслабва,
    много съм аз разтревожен, сърцето ми вече напира
95    вън от гърдите да хвръкне, трепери ми цялото тяло.
    Ако ли нещо обмисляш, че сън те не хваща и тебе,
    двамата нека да слезем при стражите, за да ги видим,
    да не би морни от труд непосилен във сладостна дрямка
    да си полегнат и нощното бдение те да забравят.
100    А враговете стануват наблизо. И ние не знаем
    няма ли те да започнат през тази нощ битка внезапна.»
    Нестор, геренският конник, с такива слова му откликна:
    «Сине Атреев преславен, царю на мъже Агамемнон!
    Всички кроежи ужасни на Хектора Зевс промислител
105    няма в дела да превърне, макар че се Хектор надява.
    Вярвам, че Хектор Приамов и повече мъки ще пати,
    ако Ахил отстрани от душата си върлата ярост.
    Аз ще те следвам усърдно. И другите нека събудим:
    славния с копие цар Диомеда и цар Одисея,
110    бързия воин Аякс*116 и юначния син на Филея.
    Някой друг нека отиде и нека по-скоро повика
    още Аякс богоравен*117 и властния Идоменея.
    Техните кораби кухи далеч се намират оттука.*118
    Цар Менелая упреквам, макар да го с обич почитам.
115    Няма да скрия от тебе, дори и да би се разсърдил:
    спи си сега Менелай, а оставя те сам да се трудиш.
    Трябваше днес със молба да отиде при всички водачи,
    тъй като непоносима неволя ни вече настига.»
    Мощният цар Агамемнон отново така отговори:
120    «Някога, старче, и аз настоявах пред теб да го мъмриш,
    тъй като често нехае и сам да заляга не иска.
    Без да е склонен към леност и без да е тъй неразумен,
    твърде разчита на мене и винаги подтик очаква.
    Тая нощ той преди мен се събуди, пристигна при мене.
125    Аз го изпратих да викне мъжете, които ти искаш.
    Нека да тръгнем! А тях пред вратите навярно ще срещнем,
    гдето са нощните стражи: аз там наредих да ни чакат.»
    Нестор, геренският конник, отвърна на цар Агамемнон:
    «Щом е тъй, никой аргиец не ще го похули и с радост
130    всичко ще стори, което сега Менелай му нарежда.»
    Каза така и облече хитон на гърдите си стари,
    а на краката си бели завърза разкошни сандали,
    върху гърба си наметна и мантия пурпурна, двойна,
    много красива, която бе с рунтава вълна покрита.
135    Взе във ръката си острото копие с меден завършък,
    тръгна към черните кораби на меднобронни ахейци.
    Нестор, геренският конник, със викове гръмки събуди
    най-напред цар Одисея, по разум подобен на Зевса.
    Мощен, гласът му проникна в сърцето на цар Одисея,
140    който излезе от своята шатра и тъй им продума:
    «Вие защо ли сами покрай кораби бродите в стана
    в мрака среднощен? Каква неотложна ви нужда заставя?»
    Нестор, геренският конник, така отговори веднага:
    «Сине божествен Лаертов, царю Одисей хитроумен!
145    Спри да се сърдиш, че мъка голяма постигна ахейци.
    Хайде със нас да събудим и други, с които е редно
    ний да обсъдим дали да отстъпим, или да се бием.»
    Рече, а цар Одисей хитроумен в палатката влезе,
    метна си щита изпъстрен на рамо и с двамата тръгна.
150    Стигнаха при Диомеда, когото намериха легнал
    вън от палатката, в своите светли доспехи облечен.
    Спяха бойците му близо на щитове вместо възглавки.
    Техните копия бяха забити отвесно в земята
    и като Зевсова мълния в мрака далеко блестяха.
155    Спеше синът на Тидея на кожа от гоен бик полски,
    а под главата си имаше вълнен килим многоцветен.
    Нестор, геренският конник, до него се спря да го буди,
    с крак го побутна, разтърси го силно и тъй го похули:
    «Сине Тидеев, стани! Или цялата нощ ще почиваш?
160    Мигар не знаеш, че вече врагът е на хълма в полето,
    близо до нашите кораби? Малко ни място разделя!»
    Тъй рече, а Диомед незабавно от сън се надигна,
    па заговори на Нестор и думи крилати му каза:
    «Неуморим си ти, старче! От работа нивга не бягаш!
165    Няма ли други по-млади от тебе сред всички ахейци,
    дето да ходят из стана да будят царете заспали?
    Ала ти, старче, припрян си и все те не сдържа да чакаш.»
    Нестор, геренският конник, отново така му продума:
    «Всичко, което ти рече, любимо ми чедо, е вярно.
170    Имам деца благородни, а имам и много войници.
    Всеки от тях би могъл да изтича и свика съвета.
    Ала голяма беда се е спуснала срещу ахейци.
    Днеска върху острието на меча ни висне за всички
    или погибел страшна от по-страшна, или пък победа.
175    Тръгвай да будиш Аякса и храбрия син на Филея,
    щом ме дотолкова жалиш, а ти си и по-млад от мене.»
    Цар Диомед се наметна със кожа от лъв жълтогривест,
    дълга и стигаща чак до петите; взе копие остро.
    Сам се отправи, от сън ги събуди и там ги заведе.
180    Скоро, когато се смесиха, измежду сбраните стражи
    никъде те не откриха заспали водачи на стража:
    всичките будни стояха, облечени в свойте доспехи.
    Както наежено кучета вардят овце във кошара,
    вече дочули, че идва през дебри планински опасен
185    звяр от гората, и мигом настава тревога и врява
    вред между псета и хора, сънят им напълно изчезва,
    тъй бе изчезнал и сладкият сън от очите на тези,
    дето на стража стояха в нощта непрогледна; в полето
    вперили поглед, наострили слух дали идват троянци.
190    Старецът щом ги видя, насърчи ги, дълбоко възрадван,
    бодро към тях се обърна и думи крилати им каза:
    «Бдете, обични ми рожби! И никого сън да не хваща,
    за да не станем причина сами да ликува врагът ни!»
    Рече така и премина през рова, а с него вървяха
195    всички аргийски водачи, поканени там за съвета,
    също със тях Мерион и синът благороден на Нестор:*119
    лично царете ги викнаха, за да участват в съвета.
    След като минаха рова, те спряха на място открито,
    гдето се виждаше чисто поле, без тела на убити.
200    Буйният Хектор оттука се върна след боя разпален,
    сваляйки много аргийци, догдето нощта ги забули.
    Седнаха всички в съвета един на друг думи да нижат.
    Нестор, геренският конник, започна пред тях да говори:
    «Скъпи ми! Няма ли някой, облегнат на свойта сърцатост,
205    сам да проникне потайно до гордите духом троянци?
    Може той жив неприятел да хване към края на стана
    или поне да подслуша там разговор между троянци,
    точно какво те замислят да правят, дали се приготвят
    тук да останат при нашите кораби, или отново
210    да се отдръпнат във Троя, понеже разбиха ахейци.
    Щом разузнае това и при нас невредим се завърне,
    в цялата шир поднебесна сред хората слава велика
    той ще получи и с дарове щедри ще бъде отрупан.
    Колкото военачалници в нашите кораби има,
215    всеки овца чернорунна*120 със агънце дар ще му прати:
    друга награда не може да бъде със тази сравнена:
    винаги той ще е канен на пиршества и на гощавки.»
    Каза така и останаха всички дълбоко смълчани.
    Цар Диомед гръмогласен най-после на тях проговори:
220    «Несторе, мойто сърце и духът ми безстрашен ме карат
    да се промъкна във близкия стан на мъжете враждебни.
    Но ако с мене поиска да дойде и друг от ахейци,
    повече бодрост ще имам и много по-дързък ще бъда.
    Двама когато отиват, взаимно обмислят усърдно
225    как да успеят, а сам-самин, колкото и да премисля,
    все пак умът му е бавен и волята доста по-слаба.»
    Тъй рече и пожелаха мнозина да тръгнат с Тидида.
    Искаха двамата храбри Аякси, слугите на Арес,
    искаше и Мерион, и синът на разумния Нестор,
230    искаше и Менелай, знаменитият син на Атрея,
    искаше смелият цар Одисей сред троянци да иде:
    винаги нему сърцето за подвизи беше готово.
    Мощният цар на мъже Агамемнон така им продума:
    «Сине Тидеев, горещо обичан от мен Диомеде!
235    Сам избери си другаря, когото за път предпочиташ,
    най-подходящ според тебе, че много желаещи има.
    Само от почит свенлива по-храбрия да не оставиш,
    нито от страх и неловкост по-слабия да си посочиш,
    нито от знатния род да се водиш, дори да е царски.»
240    Тъй каза и се уплаши за русия цар Менелая.
    А Диомед гръмогласен отново към тях се обърна:
    «Щом като вие предлагате сам да си спътник посоча,
    мога ли да пренебрегна сега Одисея божествен?
    Той със решителен дух и сърце непреклонно се впуска
245    в трудности най-всевъзможни; Атина Палада го пази.*121
    Щом като той е със мене, дори и от огън стихиен
    двамата ще се завърнем, понеже умът му е остър.»
    А Одисей, издръжлив и божествен, така му отвърна:
    «Нито ме много хвали, ни хули, Диомеде Тидеев:
250    ти пред аргийци говориш, които добре ме познават.
    Нека вървим, че преваля нощта и зората е близо,
    ето звездите залязват. Две части са вече изтекли,
    третата*122 част от нощта ни остава за нашето дело.»
    Тъй разговаряха, после облякоха страшни доспехи.
255    Смелият в бой Тразимед сам предаде си меча двуостър
    на Диомед (който в кораба беше си своя оставил),
    даде му щита; покри му главата със шлема*123 си кожен
    без качулата опашка и гребен, наречен «прилепнал».
    Този шлем пази главата на млади и буйни герои.
260    А Мерион надари Одисея със лък и със стрелник,
    връчи му също и меч, на главата му тури шлем кожен,
    с ремъци плътно изплетен отвътре, обсипан отвънка с много с много нашити нагъсто зъби от глиган белозъбест,
    внизани твърде изкусно по целия шлем във редици,*124
265    с меко кече подплатен бе на темето да не убива. Този шлем някога взе Автолик като плячка, когато
    в град Елеона събори дома на Аминтор Орменов.
    В Скандия дар го поднесе на Амфидамант китерийски,
    Амфидамант го предаде подарък на госта си Мола.
270    Мол го дари на сина си, герой Мерион, да го носи.
    Най-после шлемът покри и главата на цар Одисея.
    След като двамата бяха облекли доспехите страшни,
    тръгнаха бързо на път и оставиха всички водачи.
    Прати Атина Палада отдясно*125 по пътя им чапла.
275    Птицата те не можаха с очите си зорки да видят
    в мрака среднощен, но чуваха нейния крясък пронизен.
    Цар Одисей се зарадва на знака, помоли Атина:
    «Чуй ме ти, дъще любима на егидодържеца Зевса!
    Винаги в трудни минути с готовност ми идваш на помощ!
280    Нищо не крия от тебе. Сега ме най-много обичай!
    Дай да се върнем при нашите кораби здрави със слава,
    свършили дело велико, което да помнят троянци.»
    Цар Диомед гръмогласен след него така се помоли:
    «Дъще на Зевс несломима, послушай ти днеска и мене!
285    Следвай ме, както си следвала ти и баща ми Тидея
    нявга, когато потегли към Тива*126 вестител ахейски.
    Той край реката Азоп меднобронни ахейци остави,
    тръгвайки да отнесе миротворни слова на кадмейци.
    А пък на връщане чудни дела науми да извърши
290    с твоя подкрепа, богиньо, че бе благосклонна към него.
    Тъй и на мене помагай сега и с любов ме закриляй.
    В жертва на тебе обричам аз едногодишна юница,
    широкочела и буйна, в ярем незапрягана още:
    в жертва желана, с рога позлатени, на теб ще я пратя.»
295    Тъй се помолиха. Чу им молбите Атина Палада.
    Свойта молитва приключили към дъщерята на Зевса,
    двамата както два лъва поеха в нощта непрозирна
    между тела на убити, доспехи и кървави локви.
    Ала и Хектор не даде на свойте юначни троянци
300    също да мигнат. На важен съвет свика всички най-знатни,
    колкото имаше вождове, мъдри съветници в Троя.
    След като беше ги сбрал, им изложи той плана си хитър:
    «Кой срещу ценни подаръци би обещал да ми свърши
    дело, което ще кажа? Желана награда ще има:
305    аз ще му дам колесница и впряг от коне, здравошийни;
    те най-добри са от всички в просторния стан на ахейци.
    Ще се покрие със слава сърцатият, който би дръзнал
    близо да иде до бързите кораби да разузнае
    пазят ли още ахейците своите кораби леки,
310    или пък вече, надвити от нашите мощни десници,
    бягство позорно замислят и повече никак не смятат
    нощна охрана да слагат, сломени от тежка умора.»
    Каза така и останаха всички дълбоко смълчани.
    Имаше между троянците някой си Долон Евмедов,
315    син на вестител божествен, богат с много мед и със злато.
    Долон на външност бе грозен, но шеметно пъргав в нозете.
    Син бе единствен сред пет дъщери на баща си Евмеда.
    Той заговори тогава на Хектора и на троянци:
    «Хекторе, мойто сърце и духът би безстрашен ме карат
320    близо да ида до бързите кораби да разузная.
    Жезъла само вдигни, закълни ми се с клетва велика,
    че ще получа конете и с тях колесницата пъстра,
    возещи вихрено в боя почтения син на Пелея.
    Аз ще ти бъда полезен съгледник, какъвто желаеш.
325    Сам ще проникна навътре във лагера, докато стигна
    кораба на Агамемнон, където ахейски водачи
    сигур обмислят дали да побягнат, или да се бият.»
    Тъй рече Долон, а Хектор взе жезъл и клетва му даде:
    «Зевс силногръмец, съпругът на Хера, да бъде свидетел!
330    Няма друг никой троянец със тези коне да се вози.
    Аз обещавам: единствен ти винаги с тях ще се славиш.»
    Каза и клетва лъжлива му даде, но Долон повярва.
    Тутакси той си обрамчи извития лък на плещите,
    а върху него наметна си кожа от сив вълк одрана,
335    с шлем невестулков покри си главата, взе копие остро.
    Право към вражите кораби сам се упъти от стана.
    Но не бе съдено с вести при Хектор назад да се върне.
    Щом като Долон напусна гмежта от коне и войници,
    тръгна забързан по пътя и както припряно вървеше,
340    цар Одисей го съгледа и на Диомеда продума:
    «Някакъв мъж, Диомеде, от вражия стан приближава.
    Само не зная дали съгледвач е за нашия лагер,
    или пък дебне във мрака трупа на убит да ограби.
    Нека ний първо да го пуснем да мине пред нас във полето,
345    после стремглаво и двамата да го нападнем и хванем.
    Ако с нозете си ловко надтича и мене, и тебе,
    ти го подгонвай неспирно към нашите кораби вити,
    махайки с твоето копие, да не избяга към Троя.»
    Казаха тъй и се спряха встрани сред тела на убити.
350    Долон ги скоро отмина, понеже му липсваше разум.
    Ала когато прехвърли път, равен с браздата, която
    мулета яки орат — от воловете те са по-силни,
    впрегнати ралото дружно да теглят във оран дълбока, —
    двамата в миг се затичаха; Долон спря, чувайки стъпки,
355    тъй като той си помисли, че идват другари от Троя,
    пратени вече от Хектор назад да го върнат във стана.
    Щом приближиха на хвърлей със копие или по-малко,
    той враговете позна и замята нозете си в бягство.
    Двамата вихром след него се спуснаха да го догонят.
360    Както две кучета опитни в лов, острозъби и бързи,
    стръвно, без отдих преследват сърна или заек в гористо
    място, а заекът скача пред тях и плачевно писука,
    тъй Диомед и герой Одисей, градове разрушаващ,
    гонеха Долона с устрем далеч от войската троянска.
365    Тъкмо във стана ахейски сред стражите той да се смеси,
    вдъхна Атина Палада стремителност на Диомеда,
    та да не може да каже със гордост друг никой ахеец,
    пръв че ударил троянеца, а Диомед стигнал втори.
    Махайки с копие, мощният син на Тидея му викна:
370    «Или се спри, или с копие ще те настигна и няма
    жалката гибел за дълго от мойте ръце да отбягваш!»
    Каза и копие хвърли; но без да улучи нарочно.
    Острото копие мина над дясното рамо на Долон
    и във земята заседна. А Долон недвижно застана,
375    бледен от страх, разтреперан, със тракащи зъби в устата.
    Двамата силно пъхтейки, настигнаха клетия Долон,
    здраво ръцете му хванаха, той им продума през сълзи:
    «В плен ме вземете! Аз откуп богат ще ви дам, че във къщи
    имаме злато, и мед, и изкусно ковано желязо.
380    Татко ми ще ви изпрати награда несметна в отплата,
    щом разбере, че съм жив при ахейските кораби кухи.»
    Цар Одисей хитроумен във отговор тъй му продума:
    «Ти съвземи се и мисъл за смърт да не сепва духа ти!
    Хайде сега ми кажи, но кажи ми съвсем откровено:
385    сам за какво се отправяш към нашите кораби вити
    в тъмната прязнощ, когато почиват в сън другите смъртни?
    Или издебваш в полето трупа на убит да ограбиш?
    Или те Хектор изпрати добре да огледаш ти всичко
    около нашите кораби? Или духът те подтикна?»
390    Долон, от страх разтреперан, тогава така му отвърна:
    «Хектор ума ми съвсем помрачи с обещания щедри.
    Каза ми, че ще получа във дар колесницата пъстра
    с еднокопитните, буйни коне на Ахила прославен.
    Той ме накара да тръгна през тая нощ бърза и черна,
395    до враговете да стигна и да разузная отблизо
    пазят ли, както по-рано, те своите кораби леки,
    или пък вече, разбити от нашите мощни десници,
    бягство позорно замислят и повече никак не смятат
    нощна охрана да слагат, сломени от тежка умора.»
400    А Одисей хитроумен лукаво усмихнат му рече:
    «Вярно, че твойто сърце е ламтяло за едри награди:
    чак за конете на внука Еаков! Но много е мъчно
    смъртни мъже да им слагат юзди, да ги в бяг укротяват.
    Само Ахил ги запряга, но той е от майка безсмъртна.
405    Хайде сега ми кажи, но кажи ми съвсем откровено:
    где ти остави на тръгване Хектора, вожд на войските?
    Где са му бойните светли доспехи, конете му где са?
    Колко далеч са оттука троянските стражи и станът?
    Точно какво те замислят да правят, дали се подготвят
410    тук да останат при нашите кораби, или отново
    да се отдръпнат във Троя, понеже разбиха ахейци?»
    Долон, потомък Евмедов, веднага така му отвърна:
    «Аз и това ще ти кажа съвсем откровено и вярно.
    Хектор със всички водачи, съветници мъдри троянски,
415    свика съвет край могилата древна на Ила божествен,
    вън от шума. А за стражите, дето ме питаш, геройо,
    никаква нощна охрана не броди и стана не варди.
    Колкото виждаш огньове, запалени са те от нужда,
    само троянци там бдят и взаимно се канят за стража;
420    нашите славни съюзници в същото време безгрижно
    спят, предоставили вред на троянците будни да пазят,
    тъй като техните рожби и мили жени са далече.»
    А Одисей хитроумен запита пленения Долон:
    «Как си почиват сега? С конеборци троянци задружно
425    или отделно от тях? И това ми кажи да узная!»
    Долон, потомък Евмедов, отново така му отвърна:
    «Аз и това ще ти кажа съвсем откровено и вярно.
    Откъм морето — карийци, пеонци със лъкове криви,
    също лелеги, кавкони и богоподобни пеласги.
430    Близо до Тимбра нощуват ликийци и горди мизийци,
    конесмирители фриги и смели колари меонци.
    Ала защо ме разпитваш за тия неща поотделно?
    Ако ли искате вий да се вмъкнете в стана троянски,
    новодошлите тракийци стануват последни от всички.
435    Заедно с тях е и царят им Резос, синът Ейонеев.
    Сам аз му зърнах конете — грамадни и много красиви;
    те са по-бели от сняг и препускат подобно на вятър.
    В злато и светло сребро му блести колесницата нова.
    Има и златни, огромни доспехи, за чудо и приказ!
440    Не подобава на смъртни да носят такива доспехи,
    а съвършено подхождат те на боговете безсмъртни.
    Хайде сега ме водете при вашите кораби бързи
    или ми тежки окови сложете и тук оставете,
    докато вие самите отидете и проверите
445    вярно ли всичко разказах на двама ви или невярно.»
    А Диомед го погледна накриво и грубо му рече:
    «Долоне, ти за спасение мисъл в духа си не влагай,
    щом ни попадна в ръцете, макар че ни беше полезен.
    Ако те пуснем свободен сега и отпратим обратно,
450    после отново ще дойдеш при нашите кораби лекида разузнаваш потайно или да се биеш открито.
    Но ако тука погинеш, сразен от ръцете ми силни,
    никога вече ти няма да бъдеш беда за аргийци.»
    Долон опита със едра ръка да му пипне брадата,
455    искайки да го помоли, но с меча героят замахна,
    право врата му удари и двете му жили преряза.
    Шепнеше още главата, когато във прах се оваля.
    Взеха му шлема, направен от кожата на невестулка,
    дългото копие, лъка, а също и вълчата кожа.
460    Цар Одисей богоравен ги вдигна нагоре с молитва
    в чест на Атина, даряваща плячка, и тъй се провикна:
    «Радвай се, дивна богиньо, за тези троянски трофеи!
    Първа сред всички безсмъртни в Олимп те зовем ний за помощ.
    Ти ни предвождай до шатрите и до конете тракийски!»
465    Тъй каза цар Одисей и доспехите метна високо,
    на тамариск ги провеси и сигурен белег постави,
    чупейки наръч тръстика и кичест клонак тамарисков,
    да ги намерят по-лесно, когато се връщат във мрака.
    Тръгнаха после напред през доспехи и кървави локви.
470    Тихо вървяха, достигнаха скоро войската тракийска.
    Спяха мъжете от труд изтощени; доспехи чудесни
    сложени бяха до тях на земята в три прави редици.
    Близо до всеки тракиец стояха два коня впрегатни.
    Спеше в средата цар Резос, до него — конете му бързи,
475    вързани горе със ремъци за колесничния обръч.
    Пръв Одисей го съгледа и на Диомед го посочи:
    «Ето ти тук, Диомеде, мъжът и конете, които
    точно описа ни Долон, когото току-що убихме.
    Хайде сега покажи си голямата сила! Не трябва
480    в бойни доспехи напразно да чакаш! Отвързвай конете
    или мъжете избивай, пък аз ще се справя с конете.»
    Тъй рече. Вдъхна Атина геройство на цар Диомеда.
    Почна той вред да сече и мнозина погуби със меча.
    Стон се понесе страхотен, земята със кръв се обагри.
485    Както лъв стръвен внезапно напада невардено стадо,
    хвърля се върху кози и овце с кръвожадна свирепост,
    тъй и синът на Тидея връхлиташе с бяс на тракийци.
    Мъртви събори дванадесет. А Одисей хитроумен,
    щом Диомед поразяваше някого с меча отблизо,
490    мигом трупа за крака настрани сам издърпваше сръчно,
    съобразявайки тъй за конете им хубавогриви,
    лесно да могат да минат и без да се плашат, че газят
    върху тела на убити: не бяха привикнали още.
    Ала когато синът на Тидея достигна при царя,
495    него, тринайсета жертва, лиши от живота приятен.
    Дишаше тежко цар Резос: насън тази нощ до главата
    сам Диомед му се беше явил по съвет на Атина.
    Цар Одисей пък отпрегна конете му еднокопитни,
    върза ги с ремъци той и изкара от бойното място,
500    шибайки техните хълбоци с лъка, понеже забрави
    от колесницата пъстра блестящия бич да задигне.
    После подсвирна, знак даде на цар Диомеда божествен.
    Спря Диомед и размисли какво по-свирепо да стори:
    първо дали колесницата с пъстри доспехи във нея
505    сам да изтегли за ока, или на ръце да я вдигне,
    или живота на повече воини тракийски да вземе.
    Още обмисляше всичко, когато Атина Палада
    близо застана и тъй заговори на цар Диомеда:
    «Сине юначен Тидеев! Спомни си за връщане вече
510    в стана при гладките кораби, за да не бягаш изплашен,
    ако ли някой безсмъртен събуди войските троянски.»
    Каза. Синът на Тидея послуша гласа на Атина,
    метна се пръв на конете*127 и с лък Одисей ги заудря:
    те полетяха към бързите кораби в стана ахейски.
515    Бог Аполон сребролък ненапразно на стража стоеше.
    Щом той съгледа Атина да следва сина на Тидея,
    гневен се втурна напред сред троянската рат многобройна,
    Хипокоонта, съветник тракийски, роднина на Резос,
    почна да буди тревожно. От сън се надигна героят.
520    Виждайки мястото празно, където конете стояха,
    също мъжете от мъки предсмъртни във кръв да се гърчат,
    той се разплака веднага и викна другаря си свиден.
    Глъчка и паника грозна настана сред всички троянци:
    вкупом се стичаха шумно и гледаха страшното дело,
525    сторено тук от двамина, препускащи вече към стана.
    Щом като стигнаха мястото, гдето погубиха Долон,
    цар Одисей боголюбен запря там конете крилати.
    Скочи Тидид на земята, доспехите кървави вдигна,
    даде ги на Одисея и пак на конете се метна.
530    Шибна припряно конете и те полетяха охотно
    право към кухите кораби: там ги затегли сърцето.
    Пръв между всичките Нестор чу конския тропот и рече:
    «Мили другари, водачи, съветници мъдри аргийски!
    Истина или лъжа, но духът ме подтиква да кажа:
535    звук на коне вихроноги до мойте уши се донася.
    Хайде дано Одисей и герой Диомед да докарват
    еднокопитни коне тъй наскоро от стана троянски!
    Все пак страхувам се много, че може би зло са понесли
    тези най-храбри аргийци във шумната схватка с троянци.»
540    Думата още не бе си довършил, когато дойдоха.
    Скочиха те на земята и радостно всички ахейци
    в миг ги приветстваха дружно с десници и ласкави думи.
    Пръв да ги пита започна геренският конник цар Нестор:
    «Хайде кажи, Одисее, велика прослава ахейска!
545    Как вие взехте конете и бяхте ли в стана троянски?
    Или бог някой ви срещна и в дар ви предаде конете?
    Страшно прилични са те на лъчите на яркото слънце!
    Аз постоянно отивам във бой със троянци и казвам,
    че не оставам във стана, макар да съм воин на възраст.
550    Ала такива коне не съм никъде виждал до днеска!
    Мисля, че някакъв бог ви е срещнал и дар са от него.
    Тъй като облакосборецът Зевс ви обича, а също
    и совооката щерка на Зевса, Атина, ви тачи.»
    Цар Одисей хитроумен така отговори на Нестор:
555    «Несторе, сине Нелеев, велика прослава ахейска!
    Щом някой бог пожелае, ще може във дар да ни прати
    още по-чудни коне — боговете от нас са по-силни.
    Несторе, тези коне са тракийски, дошли са наскоро.
    Цар Диомед безбоязнен уби господаря им Резос;
560    също и други дванадесет негови храбри другари.
    А пък тринайсети мъж — съгледвача — убихме край стана.
    Хектор Приамов и други известни троянски водачи
    бяха го пратили тук за войската ни да разузнава.»
    Каза, прекара през рова конете им звънкокопитни,
565    заедно с него преминаха с радост и други ахейци.
    Щом като стигнаха крепката шатра на цар Диомеда,
    вързаха с ремъци, рязани гладко, конете на ясли,
    где буйноногите, яки коне на сина на Тидея
    вече стояха и хрупкаха меденосладка пшеница.
570    А Одисей скри облените в кърви доспехи на Долон
    в кърмата корабна, жертва догде притъкмят за Атина.
    Двамата се потопиха в морето, потта си измиха
    от коленете, от шиите и от бедрата могъщи.
    След като с морска вълна те измиха от пот изобилна
575    своята кожа пламтяща и морни сърца освежиха,
    влязоха в гладки и лъскави вани, с вода се обляха.
    Щом се изкъпаха тъй и с елей си натриха телата,
    седнаха пак да ядат и възливаха меденосладко
    вино от пълния кратер във чест на Атина Палада.

    [*112 Воините се намятали с кожи от диви животни, за да се предпазват от дъжд и студ. Менелай и Парис се покриват с кожи от пантера (X, 29 и III, 17), а Долон — с кожа от вълк.]
    [*113 Несторовият син Тразимед бил началник на нощната стража (IX, 31).]
    [*114 Старите елини се обръщали към хората обикновено със собственото и бащиното им име: Ахил Пелеев, Нестор Нелеев и т. н.]
    [*115 Според древните вярвания орисниците определят съдбата на всеки човек при неговото раждане (XXIV, 210).]
    [*116 Аякс Ойлеев.]
    [*117 Аякс Теламонов.]
    [*118 Корабите на Аякс Теламонов и на Идоменей се намирали на края на лявото крило на стана.]
    [*119 Мерион и Тразимед са допуснати до съвета като водачи на стражите.]
    [*120 В Омирово време чернорунните овце се ценели повече от белорунните, а в християнско време — обратно.]
    [*121 Атина покровителствува особено Одисей и Диомед.]
    [*122 Древните елини разделяли нощта, както и деня, на три равни части и три пъти се сменявали стражите на пост: от 18 до 22, от 22 до 2 и от 2 до 6 часа.]
    [*123 Всъщност това била удобна кожена шапка, която прилягала плътно към главата и подхождала за разузнаване, понеже нямала гребен, който да блести.]
    [*124 Шлемът дълго време бил смятан за поетическа измислица, понеже е много оригинален. След микенските разкопки обаче е намерен подобен шлем, датиран към XV век преди н. е.]
    [*125 Когато гадаели чрез птици, заставали с лице към север. Дясната им страна била на изток, а лявата на запад — съответно към изгрева и към залеза (мрака), затова появата на птица отдясно била смятана за благоприятна.]
    [*126 Тидей участвувал в похода на Седмината против Тива заедно с Адрас и Полиник, когато в Тива царувал Етеокъл. Тидей бил изпратен при Етеокъл да го предума да предаде царската власт за една година на брат си Полиник. След като Етеокъл отказал, Тидей извикал на единоборство мнозина тиванци и ги победил. Разсърдените тиванци му устроили засада, но той избил всички с помощта на Атина (IV, 376–399).]
    [*127 Омировите герои не са яздили конете, а са ги впрягали в колесници.]

    ЕДИНАДЕСЕТА ПЕСЕН
    ПОДВИЗИТЕ НА АГАМЕМНОН

    Стана Зората от ложе, преспала с Титона прославен,
    да отнесе светлината на всички безсмъртни и смъртни.
    Зевс при ахейските кораби бързи изпрати Ерида,
    грозна богиня в ръцете с поличба*128 за сеч безпощадна.
5    Спря тя до кораба чер и огромен на цар Одисея.
    Корабът беше в средата — на двете страни да я чуят:
    както до шатъра здрав Теламонов, така и Ахилов —
    двамата бяха изтеглили своите кораби в двата
    края на ширния стан, уповани на своята сила.
10    Тука застана богинята, викна високо и страшно
    с глас пронизителен. Вдъхна в сърцето на всеки ахеец
    храброст голяма и жар да се хвърли в борба неуморно.
    Стана им битката мигом по-мила от пътя обратен
    с гладките кораби право към тяхната скъпа родина.
15    Громко Атрид заповяда аргийци за бой да се стягат,
    сам си облече веднага блестящите медни доспехи.
    Първо на свойте пищяли той два наколенника сложи,
    хубави, опнати здраво, с токи от сребро закопчани.
    Върху гърдите си после защитната ризница тури.
20    Някога в дар гостолюбен за спомен Кинир му я даде,
    тъй като стигна до Кипър великата вест, че ахейци
    щели със кораби в поход за бой да отплуват към Троя.
    Да угоди той на царя, предаде му тоя подарък:
    ризница с ивици десет от черна стомана вковани,
25    двадесет светли оловни, дванадесет цели от злато.
    А пък от двете страни по три змея стоманеносини
    вият се чак до врата и напомнят дъгата, която
    в облак закрепя Кронид за поличба*129 на смъртните хора.
    Метна си през раменете и меча, по който блестяха
30    гвоздеи златни, а цялата ножница около него
    сребърна беше и плътно пристегната с ремъци златни.
    Грабна си щита нашарен, красив, всепокриващ и буен.
    Имаше десет бакърени кръга по края на щита,
    още се нижеха двадесет плочки оловни и бели,
35    тъкмо в средата сияеше плочка от черна стомана.
    Щитният пъп увенчаваше свирепоока Горгона,
    гледаща страшно, а близо до нея — и Ужас, и Бягство.
    Беше към щита притъкната сребърна дръжка със ремък.
    Дракон триглав, тъмносин се извиваше точно над нея —
40    трите глави от единствена шия му бяха израсли.
    Четириобръчен шлем на главата Атрид си надяна
    с гребен от конска опашка, която страхотно се вее.
    Взе и две копия крепки, със върхове медни и остри.
    Техният блясък достигаше чак до небето високо.
45    Пратиха трясък небесен тогава Атина и Хера
    да почетат Агамемнон, владетел на златна Микена.
    Всеки боец заповяда на своя колар да задържа
    близо до рова дълбок колесницата в пълна готовност,
    те пък самите пешком в свойте бойни доспехи поеха.
50    Вик неугасващ ехтеше, преди да изгрее зората.
    Спряха пред рова във строй, изпреварили вече конете,
    а колесниците следваха тези редици отблизо.
    Паника грозна създаде Кронид със роса от небето,
    цяла обагрена в кърви, понеже той щеше да прати
55    много юнашки глави във подземното царство на Хадес.
    Също троянци отсреща на хълм сред полето се сбраха
    около славния Хектор и Полидамант благороден,
    около вожда Еней, като бог от троянци почитан,
    около тримата сина на вожд Антенора: Полиба,
60    и Агенора, и младия син Акамант богоравен.
    Хектор сред първите носеше щита си вещо закръглен.
    Както звездата злокобна*130 ту блесне сред облаци горе,
    ту пък отново потъне в грамада от облаци мрачни,
    също тъй Хектор се мяркаше ту между първите в боя,
65    ту заповядваше гласно във крайните задни редици,
    блеснал с медта си, подобен на Зевсова мълния ярка.
    Както жетвари застават едни срещу други да жънат
    нива с ечмик или жито на някой заможен стопанин,
    свалят ръкойки нагъсто със класове тежки от зърно,
70    тъй и троянци с ахейци се биеха с устрем и сила:
    никой не мислеше вече за пагубно бягство от боя.
    С ярост еднаква беснееха двете войски като вълци.
    А многостонна Ерида ги гледаше с радост голяма:
    тя бе единствена от боговете присъстваща в боя,
75    други безсмъртни не идеха в схватката да се намесват,
    а си седяха спокойно в двореца на Олимп многоурвест,
    гдето палат велелепен за всекиго беше издигнат.
    Те обвиняваха Зевс, чернооблачен син на бог Кронос,
    че пожела да изпрати прослава и чест на троянци.
80    Без да обръща внимание, татко им Зевс, разположен
    сам надалече от всички, съзнавайки своята слава,
    гледаше Троя свещена, ахейските кораби черни,
    медния блясък и тези, които убиват и гинат.
    Докато беше зора и свещеният ден все растеше,
85    гъсто стрелите валяха и падаха в боя мъжете.
    Но във момента, когато дърварят обяд*131 си приготвя
    в дебри планински, щом с тежкия труд си насити ръцете,
    стволове едри насякъл, умора духа му сломява
    и го обхваща голяма охота за ядене вкусно,
90    тъкмо тогава данайците разбиха фалангите вражи,
    с викот подбуждайки свойте другари. Сам цар Агамемнон
    пръв се понесе, уби Пиенора, водач на войските,
    сетне другаря му, конегонителя ловък Ойлея,
    от колесницата скочил и срещу Атрида застанал.
95    Царят го шибна със копие право в челото. И шлемът
    меднотежащ не попречи на острото копие никак:
    мина то право през него, прониза му черепа, стигна
    вътре до мозъка в кърви, прекъсна му буйния порив.
    Мощният цар Агамемнон в прахта ги остави убити
100    с лъснали голи гърди, че им смъкна доспехите пъстри.
    Тръгна напред, за да вземе живота на Ис и на Антиф,
    двамата сина на царя Приам — извънбрачен и брачен,
    двама в една колесница. Колар извънбрачният беше,
    брачният, Антиф, се биеше смело, изправен зад него.
105    Нявга Ахил ги плени, върза с върбови пръчки във Ида,
    гдето овце те пасяха, а после ги върна за откуп.
    Широковластният цар Агамемнон сега ги погуби:
    Иса удари със копие горе в гърдите, прободе
    Антифа с меч под ухото и от колесницата смъкна.
110    Щом им засвлича обаче доспехите дивни, внезапно
    той ги позна — бе ги виждал при своите кораби леки,
    гдето ги беше докарал от Ида Ахил богоравен.
    Както лъв лесно разкъсва сърненца на бърза кошута,
    щом ги издебне в леговище, сграбчва ги с яките зъби,
115    тутакси алчно им взема душата невинна и нежна,
    а пък кошутата клета, дори да се случи наблизо,
    в помощ не идва, самата обзета от трепет ужасен,
    хуква стремглаво през гъсти шубраци и тъмни дъбрави,
    цяла във пот се облива пред устрема хищен на звяра.
120    Също тъй двамата нямаха помощ от никой троянец,
    че и троянците бягаха вече от страх пред аргийци.
    После нападна Пизандра и храбрия в битка Хип’олох,
    двамата сина юначни на цар Антимаха известен,
    който получи от Париса злато и дарове скъпи,
125    дето не даде да върнат Елена на цар Менелая.
    Там Агамемнон настигна двамината негови сина:
    бяха в една колесница и караха дружно конете.
    Те се смутиха, изпуснаха мигом юздите блестящи.
    А като лъв се затича насреща им цар Агамемнон;
130    от колесницата жално започнаха те да го молят:
    «Ти пощади ни, Атриде, и откуп достоен ще вземеш!
    Много съкровища има в двореца на цар Антимаха:
    имаме злато, и мед, и изкусно ковано желязо.
    Татко ни ще ти изпрати награда и откуп несметен,
135    ако узнае, че ние сме живи във стана ахейски.»
    Двамата с плач умоляваха царя със ласкави думи,
    ала във отговор чуха неласкаво слово от него:
    «Ако сте вий синове на надменния цар Антимаха,
    който подтикваше нявга троянците сбрани в съвета
140    там да убият веднага и в стана назад да не върнат
    цар Менелая, пристигнал вестител при тях с Одисея,*132
    вие сега ще изкупите срамната бащина дързост.»
    Тъй каза. С копие силно удари Пизандра в гърдите,
    от колесницата в миг го събори по гръб на земята.
145    Скочи от страх и Хип’олох, Атрид във пръстта го погуби:
    с меч му отсече ръцете и после главата отряза
    и като дънер го ритна — трупът се търкулна в тълпата.
    Там ги остави, нападна най-гъстите бойни редици,
    другите медноколенни ахейци връхлитаха с него.
150    Пеши избиваха пеши, насила обърнати в бягство,
    конни събаряха конни, и прах се понесе в полето,
    вдигнат на облаци гъсти от гръмкотропливи копита.
    Цар Агамемнон преследваше с ярост троянци, неспирно
    тях ги громеше, а с вик насърчаваше свойте аргийци..
155    Както бушува пожар изтребителен в лес непокътнат —
    вятър със силен въртеж го раздухва и вредом разнася,
    рухват дървета из корен, сломени от огнена буря,
    тъй и глави на троянци, отстъпващи пред Агамемнон,
    падаха; високошийни коне по полето на боя
160    влачеха с грохот навред колесниците празни, скърбейки
    много за свойте колари, които лежаха избити,
    вече по-мили за ястреби, нежели пак за съпруги.
    Хектора Зевс отдели настрана от прахта и стрелите,
    от мъжегубството зло, от кръвта и от знойната битка.
165    С яд Агамемнон нападаше вредом със свойте данайци.
    А пък троянци край гроба на древния Ила Дарданов
    и край смокинята дива търчаха посред равнината,
    все към града на Приама: Атрид ги преследваше с грозен
    крясък и в кърви изцапваше свойте ръце необорни.
170    Стигнали Скейските порти и стария дъб, се запряха
    първите групи троянски, изчаквайки свойте другари.
    Някои бягаха още в полето, подобни на крави,
    след като лъв ги подгони, изскочил във мрака среднощен;
    само една между всички сполита внезапната гибел.
175    Първом я сграбчва със здравите зъби, врата й пречупва,
    после кръвта й изпива и цялата вътрешност гълта.
    Цар Агамемнон Атреев така ги преследваше стръвно,
    всеки догонен убиваше — в паника бягаха вредом.
    От колесниците падаха ничком и възнак мнозина,
180    от Агамемнон сразени, беснеещ със копие медно.
    Ала когато дойде до града и високата крепост,
    в същото време бащата на хората и боговете
    от небесата се спусна и сам в многоизворна Ида
    седна на бърдо високо; светкавица в длани държеше.
185    Той златокрила Ирида изпрати да тръгне със вести:
    «Бързай, Иридо, изтичай и тъй заповядай на Хектор:
    докато вижда, че цар Агамемнон, водач на войските,
    с първите влиза във бой и троянския строй покосява,
    той да се дърпа назад, а пък другите нека подбужда
190    да се сражават сами с враговете във лютата битка.
    Щом Агамемнон, ранен със стрела или копие медно,
    пак в колесницата скочи, на Хектора сила ще вдъхна,
    за да убива, догде при навесните кораби стигне,
    слънце догде не залезе и сумрак свещен не настъпи.»
195    Тъй каза. Вихренобърза Ирида веднага послуша,
    спусна се право от Ида висока към Троя свещена,
    богоподобния Хектор, потомък Приамов, намери
    вече застанал с готови коне в колесницата здрава.
    Пъргавонога Ирида до него се спря и продума:
200    «Хекторе, сине Приамов, по разум подобен на Зевса!
    Татко ни Зевс олимпийски ме прати това да ти кажа:
    докато виждаш, че цар Агамемнон, водач на войските,
    с първите влиза във бой и троянския строй покосява,
    ти да се дърпаш назад, а пък другите смело подбуждай
205    да се сражават сами с враговете във лютата битка.
    Щом Агамемнон, ранен със стрела или копие медно,
    пак в колесницата скочи, Кронид ще ти сила изпрати,
    за да убиваш, догде при навесните кораби стигнеш,
    слънце догде не залезе и сумрак свещен не настъпи.»
210    Тъй рече вихренонога Ирида и в миг си отиде.
    От колесницата скочи в прахта със доспехите Хектор,
    копия остри размахал, обхождаше вредом войската,
    всички зовеше на бой и разпалваше яростна битка.
    Те се обърнаха дружно и срещу ахейците спряха.
215    Стегнаха също аргийците свойте редици отсреща.
    Пламна сражение бурно, един срещу друг налетяха.
    Пръв Агамемнон се спусна, решен да се бие пред всички.
    Хайде кажете ми, музи, дарени с дворци олимпийски,
    кой пръв излезе тогава срещу Агамемнон Атреев:
220    някой ли воин троянец или пък съюзник прославен?
    Ифидамант Антеноров, огромен и много юначен,
    в Тракия плодна отхранен, родина на рунен добитък.
    Дядо му Кис го отгледа от малък във своята къща.
    Кис бе родител на майка му, хубаволика Теана.
225    Щом като стигна младежът до възраст цветуща, в дома си
    дядо му го задържа и ожени*133 за своята щерка.
    Право от брачната спалня пое след ахейската слава,
    тръгна възрадван с отбрани дванадесет кораба вити.
    После в Перкота остави той своите кораби стройни,
230    в помощ пристигна пешком пред високата крепост на Троя.
    Той пръв излезе насреща на цар Агамемнон Атреев.
    Щом наближиха до сблъсък, един срещу друг устремени,
    с копие тежко Атрид не улучи; встрани то премина.
    Ифидамант го удари под бронята в пъстрия пояс,
235    острото копие вкара дълбоко с ръката си мощна;
    то не прониза докрай пъстроцветния пояс Атридов,
    вгъна се както олово върхът му, попаднал в среброто.*134
    Широковластният цар Агамемнон с десница го сграбчи
    и като лъв поривист го изтръгна от своя противник —
240    шията с меч му съсече и тутакси взе му живота.
    Клетникът цял се простря на земята и вкуси сън меден,
    бранейки близки, далече от свойта законна съпруга,
    без да е ласки получил за сватбени дарове щедри:
    дал й бе първо сто крави, а после обрекъл хиляда
245    гойни кози и овце от стадата си неизброими.
    Цар Агамемнон на място в прахта го уби и съблече,
    взе му доспехите дивни и с тях сред ахейците тръгна.
    Щом забеляза го Коон, прочут сред мъжете троянски,
    син първороден на цар Антенора, веднага несносна
250    горест за брата, прострян на земята, покри му очите.
    С копие скришом застана встрани от Атрида божествен,
    па сред ръката, под лакътя точно, със яд го промуши.
    Мина върхът на блестящото копие в миг през ръката.
    Мощният цар на мъже Агамемнон от болка изтръпна,
255    но не напусна ужасната битка. Към Коона вдигна
    своето копие яко със ствол, закаляван от вятър.
    Коон едвам за крака бе повлякъл стремително брат си
    Ифидамант, призовавайки всички най-храбри на помощ:
    както влачеше трупа през тълпата, Атрид го прониза
260    с копие медно под щита изпъкнал и взе му живота;
    спусна се и му отряза главата над Ифидаманта.
    Тъй Агамемнон уби синовете на цар Антенора —
    следвайки своята орис, потънаха долу при Хадес.
    Цар Агамемнон нападна и други троянски редици
265    с копие дълго, със меч и със камъни тежки, големи,
    нищо, че топлите кърви от раната бликаха още.
    След като тя позасъхна, кръвта му престана да капе;
    остри болежи сломиха духа на Атрид Агамемнон.
    Както терзаят родилка стрелите пронизни, които
270    пращат Илитии, даващи с напъни помощ родилна,
    щерки на Хера, владеещи всички родилни болежки,
    също тъй болки несносни измъчваха цар Агамемнон.
    Той в колесницата скочи, на своя колар заповяда
    да го откара към стана: в сърцето си страдаше много.
275    С глас гръмовит се провикна, та всички данайци да чуят:
    «Мили другари, водачи, съветници мъдри аргийски!
    Днеска бранете сами мореходните кораби наши
    в жарката битка, че Зевс промислител не ми позволява
    целия ден да се бия срещу враговете троянци.»
280    Каза. Коларят подкара конете му хубавогриви
    право към гладките кораби: те полетяха охотно.
    С пяна гърдите си пръскаха, с прах се обсипваха цели,
    возейки царя измъчен далече от боя опасен.
    Хектор, когато съгледа, че цар Агамемнон отстъпва,
285    грозно възкликна, подбуди троянци и също ликийци:
    «Вие, троянци, ликийци, бойци ръкопашни дарданци!
    Твърди бъдете, другари, спомнете си бойната храброст!
    Бяга най-силният воин; и слава голяма ми праща
    Зевс гръмовержец. Гонете конете си еднокопитни
290    право към мощни данайци, да имате слава върховна!»
    Тъй рече. Сила и смелост пробуди у всеки троянец.
    Както ловец белозъби и яростни псета насъсква
    срещу глиган ненаситен и лъв настървен във гората,
    също тъй Хектор, подобен на мъжеубиеца Арес,
295    свойте сърцати троянци подтикваше срещу ахейци.
    Сам се понесе със гордост сред първите бойни редици,
    врязващ се в боя навред като вихър, свистящ страховито,
    който връхлита и вдига вълни теменужни в морето.
    Първи кого ли погуби, кого ли последен от всички
300    Хектор, синът на Приама, щом Зевс му изпрати прослава?
    Първо Азея уби, Автоноя след него, Опита,
    Долопса Клитиев, още Офелтия и Агелая,
    Езимна заедно с Ора и твърдия в бой Хипоноя.
    Тези данайски водачи погуби, а после мнозина
305    незнайни. И както Зефирът, щом с буря заблъска
    облаци тъмни, родени от бързия Нот, и ги погва,
    едри хълмисти вълни се огъват и хвърлят високо
    пръски от пяна при порива на разностранния вятър,
    тъй от ръката на Хектор летяха глави многобройни.
310    Щеше беда да настане, опасни дела да се вършат,
    щяха край своите кораби в бягство ахейци да паднат,
    ако не бе Одисей призовал Диомеда Тидеев:
    «Сине Тидеев, нима сме забравили буйната храброст?
    Драги мой• Близко до мен застани, че позорно ще бъде
315    нашите кораби бляскавошлемният Хектор да вземе.»
    Мощният вожд Диомед отговори на цар Одисея:
    «Аз ще остана, докрай ще понасям, но малко ще има
    полза за всички ни: облакосборецът Зевс олимпийски
    днес предпочита да прати победа в чест на троянци.»
320    Каза и от колесницата смъкна Тимбрей на земята,
    след като копие вниза в гръдта му отляво. Събори
    цар Одисей Молиона, коларя му богоподобен.
    Там ги оставиха мъртви, навеки негодни за битка.
    Двамата тръгнаха пак сред гъмжилото, всявайки ужас.
325    Както два диви глигана се хвърлят на псета ловджийски,
    тъй устремени отново громяха врага. И ахейци
    спряха да бягат пред Хектор, възрадвани дъх си поеха.
    Там колесница плениха с най-лични мъже от народа,
    двамата сина решителни на перкосиеца Меропс,
330    който бе вещ предсказател за всичко и свойте момчета
    никак не пращаше в боя убийствен. Но те не го чуха,
    че ги поведоха страшните Кери към черната гибел.
    Славният с копие син на Тидей, Диомед гръмогласен,
    взе им духа и душата,*135 отне им доспехите дивни.
335    Цар Одисей пък уби Хиподама и вожда Хипейрох.
    Зевс и на двата народа изпращаше бой равновесен,
    гледайки зорко от Ида как те се изтребват взаимно.
    С копие цар Диомед във бедрото рани Агастрофа,
    син на Пеона; оставил далеч колесницата своя,
340    той не можа да избяга: така безразсъдно постъпи!
    Бе му коларят назад с колесницата, а пък героят
    сам се сражаваше пеши, загуби душата си мила.
    Хектор, когато двамината зърна във боя, се впусна
    с вик срещу тях и троянски редици затичаха с него.
345    Щом го видя Диомед гръмогласен, изтръпна от ужас.
    Тутакси той заговори отблизо на цар Одисея:
    «Гибел зловеща над нас се надвесва — могъщият Хектор!
    Двамата нека застанем и тук да отблъснем бедата!»
    Рече, замахна и в миг дългосенното копие хвърли.
350    Никак не сбърка, улучи направо главата на Хектор
    в шлема високо: медта от медта се отблъсна със екот
    и не докосна красивата кожа — попречи й шлемът,
    конусовиден,*136 трикатен, подарък от бог Аполона.
    Хектор се рязко отдръпна и смеси навътре с тълпата.
355    Там на колени той падна, подпря се с ръка на земята,
    мрак непрогледен и черен застла му веднага очите.
    Докато цар Диомед се завтече сред първите в боя,
    гонейки своето копие, там във земята забито,
    Хектор се вече съвзе и назад в колесницата скочи,
360    пак към троянци препусна и черната гибел избягна.
    Махайки копие, мощният син на Тидея му викна:
    «Куче, отново отбягна смъртта, а тя беше до тебе
    толкова близко, но Феб Аполон и сега те избави:
    него ти молиш, отивайки в страшния копиен грохот.
365    Сигурно ще те убия при среща, макар и по-късно,
    щом като някой безсмъртен застане помощник зад мене.
    Други сега ще нападам, които случайно настигна.»
    Каза и почна да сваля доспехите на Агастрофа.
    Но Александър, съпругът на хубавокоса Елена,
370    скрил се в полето зад стълба задгробен на Ила Дарданов,
    вдигнат над малка могила за този старейшина древен,
    с лък се прицели във цар Диомеда, водач на войските.
    Смъкна Тидид от гърдите на силния мъж Агастрофа
    ярко искрящата ризница, щита му от раменете,
375    тежкия шлем от главата. А лъка си Парис опъна.
    Той не изпрати напразно стрела — Диомеда умери
    в десния крак, във ходилото. Мина през него стрелата
    и във земята заседна. А Парис със смях тържествуващ
    рипна от свойта засада и тъй самохвално извика:
380    «Ти си улучен от мене! Не хвърлих напразно стрелата!
    Щях да ти взема живота, да бях те ударил в корема,
    да си отдъхнат от злото троянци, които от тебе,
    както вресливи козици от лъв кръвожаден, треперят.»
    Без да се стресне, могъщият вожд Диомед му отвърна:
385    «Жалък стрелец и негодник, красавец със лък, женолюбец!
    Ако ти беше излязъл открито във битка със мене,
    нямаше полза да имаш от лък и стрели многобройни.
    Ти ми се хвалиш сега, че петата едвам ми одраска!
    Никак не страдам — тъй би ме ранило дете и девица:
390    тъпа остава стрелата на воин нищожен, безсилен!
    Друго е с моята остра стрела — па макар да докосне
    даже най-леко, веднага поваля безжизнен човека,
    и на жена му от скръб са издраскани бузите с нокти,
    рожби оставя сираци, сам с кърви обагря земята,
395    гине, а вместо жена покрай него са птици грабливи.»
    Тъй рече. Славният с копие цар Одисей се завтече,
    спря се пред него, а той зад гърба му приседна, стрелата
    сам от крака си измъкна: прониза го режеща болка.
    Той в колесницата скочи, на своя колар заповяда
400    да го откара към стана: в сърцето си страдаше много.
    Славният с копие цар Одисей бе останал самичък,
    нямаше никой аргиец край него — страхът ги прогони.
    Тежко въздъхна и в свойто сърце благородно си каза:
    «Горко ми! Как да постъпя? Беда е да бягам пред тая
405    вража тълпа, а по-лошо ще бъде пленен да ме хванат.
    Всички данайци разпръсна от боя Кронид гръмовержец.
    Ала защо се вълнува сърцето ми с мисли такива?
    Зная, че само страхливци напускат разгара на боя:
    който е храбър, ще трябва в борбата докрай да остане
410    или да бъде убит, или другиго той да убие.»
    Докато всичко претегляше още във своите мисли,
    рой щитоносци троянци нападаха вече в редици,
    стягаха обръч край него, подготвяйки своята гибел.
    Както юначни младежи и псета обграждат глигана,
415    който внезапно изскача от гъста усойна дъбрава,
    точещ си белите зъби във челюсти криви и яки,
    в кръг го връхлитат и скърцане грозно от зъбите чуват,
    все пак ловците остават, макар да е звярът страхотен.
    Тъй и троянци нападнаха цар Одисей боголюбен.
420    Той пък, размахвайки копие остро във боя неравен,
    първо във рамото горе рани Дейопит непорочен,
    после лиши от живот и Енома, и Тоона също.
    Херсидаманта, когато бе от колесницата скочил,
    с копие той във корема прониза под щита изпъкнал.
425    Клетият падна в прахта и с ръцете си сграбчи земята.
    Тях изостави и силно удари Харопса Хипасов,
    едноутробния брат на троянеца Сок благороден.
    Богоподобният Сок се притича веднага на помощ,
    спря се наблизо и тъй заговори на цар Одисея:
430    «Цар Одисее прославен, в коварства и труд ненаситен!
    Днес или ти ще ликуваш над двама Хипасови сина,
    двама герои погубил и взел им доспехите бойни,
    или улучен от моето копие, сам ще загинеш.»
    Тъй каза и го удари във щита, всестранно заоблен.
435    Крепкото копие мигом блестящия щит му промуши,
    лесно проникна през пъстрата броня, изкусно кована,
    цялата кожа одра от ребрата, обаче Атина
    не позволи острието да влезе дълбоко в корема.
    Цар Одисей подразбра, че не беше ранен смъртоносно,
440    малко назад се отдръпна и тъй заговори на Сока:
    «Клетнико! Страшната смърт неизбежно сега ще те стигне.
    Ти ми попречи чрез раната да се сражавам с троянци,
    аз пък ти казвам, че тука убийство и черна погибел
    днес те очакват; от моето копие долу съборен,
445    слава на мен ще дадеш, а духа си — на конника Хадес.»
    Тъй рече. Сок се обърна и впусна стремглаво във бягство.
    Както се беше възвил, във гърба сред плещите му мощни
    с копие беше прободен и то през гърдите премина;
    падна той с шум на земята, а цар Одисей възликува:
450    «Соке, потомък на храбрия конесмирител Хипаса!
    Теб изпревари смъртта, не можа да избягаш от нея.
    Клетнико! Татко и майка почтена не ще ти затворят
    тъжно очите, когато издъхнеш, а птици грабливи
    ще ги кълват и над теб ще плющят със крилете си гъсти,
455    мен пък ахейците с чест ще погребват, когато загина.»
    Каза и крепкото Соково копие мигом измъкна
    сам поривисто от свойта снага и от щита изпъкнал.
    Бликна от раната кръв и сърцето му болка прониза.
    Храбрите духом троянци, когато кръвта му видяха,
460    всички се втурнаха вкупом със крясъци право към него.
    Бавно отстъпваше цар Одисей и другари зовеше.
    Три пъти викна, доколкото гърло човешко издържа,
    три пъти чу му гласа Менелай, на бог Арес любимец.
    Тутакси той заговори към близо дошлия Аякса:
465    «Богородени Аякс Теламонов, водач на войските!
    Стига до мене гласът на каления цар Одисея.
    Дивият вик ми напомня, че той е нападнат, отлъчен
    и че троянците сам го обграждат в жестоката битка.
    Нека в тълпата се впуснем в защита на цар Одисея.
470    Страх ме е, че ще пострада, макар да е храбър и хитър,
    сам сред троянци. И тягостна скръб ще покруси данайци.»
    Рече и тръгна; след него затича Аякс богоравен.
    Стигнаха скоро при цар Одисея, любимец на Зевса.
    Вече троянци го гонеха, както свирепи чакали
475    погват из дебри планински елен със рога разклонени,
    смъртно ранен от стрела на ловец, а пък той се изплъзва
    с бягство, догдето кръвта му е топла и бързи краката.
    Ала когато стрелата му вземе последните сили,
    суровоядци чакали го ръфат в усойна дъбрава.
480    Но божество изпровожда внезапно там лъв кръвожаден,
    в ужас чакалите бягат, лъвът сам дояжда елена.
    Също тъй вкупом към цар Одисея, юначен и ловък,
    множество силни троянци се втурнаха, а пък героят
    с копие сам отклоняваше трудно деня смъртоносен.
485    Близо дотича Аякс със огромния щит като кула,
    спря се до него и в бяг се разпръснаха вредом троянци.
    Бойкият цар Менелай за ръка Одисея измъкна,
    а пък коларят докара при тях колесницата бърза.
    Грозно Аякс връхлетя враговете, погуби Дорикла,
490    син незаконен Приамов; след него уби и Пандока,
    също Лизандра, Пираса известен и още Пиларта.
    Както река, придошла от снега и дъжда на Кронида,
    с грохот се спуска разпенена от планината в полето,
    влачейки дъбове сухи и много ели стволовати,
495    тиня обилно загребва и бълва в морето шумящо,
    тъй и Аякс велелепен се втурна тогава в полето,
    сваляйки много коне и мъже. Не узна това Хектор,
    тъй като той се сражаваше в левия край на войската
    до бреговете на буйния и бистроструен Скамандър,
500    гдето най-много летяха юнашки глави и ехтеше
    вик неугасващ край Идоменея безстрашен и Нестор.
    Хектор се биеше вредом и вършеше дело ужасно:
    с копие и с колесница разбиваше вражи фаланги.
    Крачка не биха отстъпили богоподобни ахейци,
505    ако сам Парис, съпругът на хубавокоса Елена,
    с лъка не бе отстранил Махаона, водач на войските;
    с остра тривърха стрела го улучи във дясното рамо.
    Ужас обхвана тогава ахейците, дишащи смелост,
    да не погине той в битката, друга насока приела.
510    Тутакси Идоменей заговори на Нестор божествен:
    «Несторе, сине Нелеев, велика прослава ахейска!
    Хайде, скочи в колесницата, в нея вземи Махаона,
    бързо подкарай конете си еднокопитни към стана,
    тъй като лекар един е по-ценен от много войници:
515    сръчно той вади стрелите и раните ръси с лекарства.»
    Тъй каза. Нестор, геренският конник, послуша съвета.
    Той в колесницата скочи и в нея качи Махаона,
    ловкия син на Асклепий, лечител почтен и прославен.
    С бича подшибна конете и те полетяха охотно
520    право към кораби гладки — натам ги зовеше сърцето.
    А Кебрион в колесницата, както стоеше до Хектор,
    щом забеляза, че бягат троянците, тъй му продума:
    «Хекторе, двамата с тебе се бием с данайците тука
    в края на диво шумящата битка, а всички троянци
525    бягат безредно, в уплаха стълпени коне и войници.
    Ето Аякс Теламонов върлува, познах го веднага —
    щит исполински той има върху раменете си мощни.
    Нека насочим натам колесницата бойна с конете,
    гдето във кървава схватка пешаци и колесничари
530    с яд се избиват жестоко и вик незамлъкващ се чува.»
    Рече и с бича подкара конете му хубавогриви.
    Тутакси звънкият удар на бича конете разбраха,
    вихром понесоха те колесницата между войските,
    тъпчейки трупове пресни и паднали щитове светли.
535    Цялата ос, перилата със кръв се оплискаха вече:
    кървави пръски под шините и под копитата конски
    бризваха буйно нагоре. А Хектор се впусна във боя
    с ярост да пръсне гмежта от мъже. Суматоха страхотна
    вся сред данайци; и своето копие малко щадеше.
540    Той продължи да напада и други ахейски редици
    с копие дълго, със меч и със камъни тежки, големи,
    само отбягваше в битка да влиза с Аякс Теламонов:
    Зевс би разсърдил, ако се сражава с герой по-юначен.
    Високотронният Зевс пък подбуди Аякса към бягство.
545    В смут спря Аякс, седмокожия щит на гърба си преметна,
    в миг заотстъпва със вперен в гъмжилото поглед на хищник.
    Често назад се обръщаше, правейки крачка по крачка.
    Както лъв огненориж от обора, препълнен с говеда,
    яростно гонят мъжете и лютите псета от село;
550    будни през цялата нощ, те не дават лъвът да си грабне
    някоя гойна юница от сбраното стадо. А звярът,
    алчен за тлъсто месо, все напада, но нищо не взема,
    че го пресрещат ръцете юнашки със копия чести,
    с факли горящи, които, макар настървен, го изплашват.
555    Рано в зори си отива, печален в душата си горда.
    Тъй неохотно Аякс се отдръпна встрани от троянци,
    тъжен в душата си, в страх за ахейските кораби черни.
    Както лениво магаре, което минава край нива,
    плаши децата, при все че си чупят тоягите в него,
560    тучния посев изпасва спокойно, децата го удрят
    с криви тояги, но тяхната сила е малка за него:
    късно едвам го прогонват, когато е сито на паша.
    Тъй и Аякса, огромния син Теламонов, тогава
    смелите духом троянци със свойте съюзници дружно
565    гонеха, удряйки с копия щита му точно в средата.
    Често Аякс си припомняше своята войнствена храброст:
    ту се обръщаше мигом и спираше бойни фаланги
    на конеборци троянци, ту пак се оттегляше с бягство.
    Тъй им попречи да стигнат ахейските кораби,
570    сам забушувал сред всички троянци и всички ахейци.
    Копия много от мощни ръце на герои летяха,
    малко от тях се забучваха в щита огромен Аяксов,
    повече около него, несегнали бялото тяло,
    вбити в пръстта се тресяха, ламтящи за плът ненаситно.
575    Щом го видя Еврипил, достославният син Евемонов,
    с толкова копия чести обсипван от много троянци,
    втурна се, спря се до него и бляскаво копие хвърли:
    Аписаона, потомък на Фавзий, водач на войските,
    в черния дроб под ребрата срази, подкоси му нозете.
580    Там Еврипил се затича, доспехите сам му засваля,
    но го видя Александър, когато събличаше вече
    мъртвия Аписаон, па извития лък си опъна
    и Еврипила рани със стрела във бедрото отдясно.
    Лошо тръстта се пречупи и в миг натежа му бедрото.
585    Той се отдръпна към свойте другари смъртта да избегне.
    С глас гръмовит се провикна, та всички данайци да чуят:
    «Мили другари, водачи, съветници мъдри аргийски!
    Спрете с лице към врага, отблъснете от вожда Аякса
    смъртния ден! Че обсипван със гъсти стрели, не допускам
590    сам да успее той жив да избяга от боя злозвучен.
    В кръг застанете напред край Аякса, сина Теламонов.»
    Каза раненият вожд Еврипил и ахейци се сбраха
    около него, облягайки щитове до раменете,
    с вдигнати копия остри. Аякс невредим ги пресрещна,
595    спря се и с гръд към врага се обърна, щом стигна при свойте.
    Тъй се сражаваха бурно, подобно на огън разпален.
    Потни конете Нелееви караха Нестор от боя
    вече далеч и със него военния вожд Махаона.
    Зърна ги и забеляза Ахил бързоног и божествен,
600    както стоеше на кърмата в кораба свой едробордест,
    гледайки тежкия труд и плачевното бягство ахейско.
    Той се обърна веднага към своя приятел Патрокла,
    викайки гръмко от кораба. В шатъра чу го Патрокъл,
    тръгна, подобно на Арес — оттук гибелта му започна.
605    Пръв на Ахила продума юначният син на Менойтий:
    «Сине Пелеев, защо ме повика, защо съм ти нужен?»
    А бързоногият, храбър Ахил на Патрокла отвърна:
    «Сине Менойтиев светъл, от мене горещо обичан!
    Днеска ахейците, мисля, с молба ще ми паднат в нозете,
610    тъй като непоносима неволя ги вече постига.
    Хайде иди, боголюбни Патрокле, и Нестора питай
    кой е раненият воин, когото изведе от боя.
    Откъм гърба той напълно приличаше на Махаона,
    син на Асклепий, но аз не видях във лицето героя:
615    бързо край мен профучаха конете, напред устремени.»
    Рече така. И Патрокъл послуша другаря си свиден.
    Той се затича към шатри и кораби в стана ахейски.
    Двамата*137 стигнаха вече до шатъра дивен на Нестор,
    скочиха върху земята, която мнозина отхранва.
620    Евримедон бе колар на старика; разпрегна конете.
    Буйната пот изсушиха мъжете от свойте хитони,
    прави поспрели на морския бряг срещу свежия вятър,
    влязоха после в палатката, седнаха морно в креслата.
    Хубавокъдра, добра Хекамеда им смесваше вино;*138
625    старецът взе я от Тенедос, сринат след бой от Ахила.
    Беше тя щерка на гордия цар Арсиноя. Ахейци
    Нестора с нея дариха, че бе ненадминат в съвета.
    Първом добра Хекамеда им сложи красива трапеза,
    гладко издялана, с тъмни крака; върху нея постави
630    медна съдина със лук за мезе на напитките вкусни,
    мед кехлибарен и хляб от свещен ечемик едрозърнест,
    чаша прекрасна, която бе Нестор от къщи донесъл,
    с гвоздеи златни обкована, с четири дръжки удобни,
    около всяка по две гълъбици от злато кълвяха
635    сякаш зрънца; а отдолу двудънна и с двойна подставка.*139
    Всеки друг с мъка би вдигнал от масата тежката чаша
    пълна догоре, но старецът Нестор я вдигаше леко.
    А Хекамеда, същинска богиня, им смесваше в нея
    вино прамнийско,*140 в което настъргваше сирене козе
640    с медно стъргало и бяло брашно му поръсваше после.
    Всичко приготвила, тя ги покани и двама да пият.
    С пиене щом те наситиха своята палеща жажда,
    почнаха да се услаждат взаимно със думи приятни.
    Тъкмо тогава Патрокъл божествен на прага застана.
645    Старецът, щом го съгледа, от стола блестящ се изправи,
    хвана го сам за ръката, покани го редом да седне,
    ала Патрокъл отказа и тъй заговори на Нестор:
    «Старче божествен! Не бива да сядам, не ще ме предумаш.
    Много почитан и страшен герой ме изпрати да видя
650    кой е раненият воин, когото доведе. Знам вече,
    тъй като виждам ранен Махаона, водач на войските.
    Аз ще се върна веднага да кажа това на Ахила.
    Старче божествен! Ти знаеш добре, че Ахил е опасен:
    може прибързано той и невинния да обвинява.»
655    Нестор, геренският конник, тогава така му отвърна:
    «Как тъй тревожен оплаква Ахил синовете ахейски,
    с люти стрели поразени? Той никак не иска да знае
    тежката мъка, която се шири във нашия лагер:
    в своите кораби всички най-храбри лежат наранени.
660    Мощният син на Тидей, Диомед, със стрела е пронизан,
    с копие — конеборецът цар Одисей, а тъй също
    цар Агамемнон Атрид; със стрела — Еврипил във бедрото.
    Този, когото изведох сега от жестоката битка,
    беше засегнат от лък. Но Ахил, макар с дух благороден,
665    нито се грижи сега за данайците, нито ги жали.
    Или изчаква той нашите кораби чак до морето
    в огън враждебен да пламнат, при все че аргийци ги бранят,
    ний пък самите да паднем един върху други избити?
    Няма я прежната сила във моето пъргаво тяло.
670    Нека отново млад стана и същата якост добия,
    както тогава, когато се бихме с крадливи епейци
    заради взети говеда. Там Итимонея погубих,
    син на Хипейрох юначен, живеещ щастливо в Елида;
    много добитък задигнах. Но бранейки свойте говеда,
675    с копие той бе ударен от мене сред първите още.
    Щом го съборих, веднага войската му селска побягна.
    Ние подкарахме плячка богата, събрана в полето:
    волски стада петдесет, още толкова овчи отбрани,
    толкова и от свине, от кози, нашироко пасящи,
680    сто петдесет светложълти кобили със хубави гриви,
    все за разплод, а пък много от тях и със малки жребчета.
    Този добитък откарахме нощем в града на Нелея,
    в Пилос. А татко Нелей във сърцето си радост изпита,
    тъй като млад бях потеглил за боя, но много сполучих.
685    В ранното утро навред глашатаи засвикваха тия,
    чийто добитък бе силом отвлечен в Елида свещена.
    Сбраните пилоски старци разделяха плячката честно:
    трябваше дълг на мнозина от нас да изплащат епейци,
    тъй като бяхме по-малко на брой и все страдахме в Пилос.
690    Нявга Херакъл дойде и голяма злина ни нанесе:
    колкото имахме храбри герои, погуби ги всички.
    Бяхме дванадесет сина на татко Нелей непорочен:
    аз му единствен останах, а другите паднаха в битки.
    Горди от всичко това, меднобронните хитри епейци
695    дръзко със нас се държаха и вършеха много безчинства.
    Старият татко Нелей отдели си черда от говеда,
    също и стадо голямо от триста овце, и пастири.
    Много дължеше свещена Елида на нашия старец:
    заради четири победоносни коне с колесници,*141
700    на състезание пратени. Трябваше те за триножник
    да се надбягват; но Авгий, водач на мъже, ги заграби,
    върна обаче возача, сломен от печал за конете.
    Старецът, люто разсърден от тези дела и обиди,
    взе си най-много, а другото даде за дял на народа:
705    никой оттам да не тръгне, лишен от частта равностойна.
    Цялата плячка така поделихме, принесохме в Пилос
    жертвите на боговете. На третия ден се явиха
    всички епейци внезапно с конете си еднокопитни.
    Идеха заедно с тях Молиони във медни доспехи,*142
710    юноши още, неопитни двамата в бойното дело.
    Град Триоеса лежи разположен на хълм недостъпен,
    много далеч от Алфей и съседен на пясъчен Пилос.
    Искайки да го съсипят, града обсадиха епейци.
    Щом прекосиха полето, в нощта се завтече Атина,
715    вест от Олимп ни донесе — оръжие ние да грабнем.
    Свика народа на Пилос, охотно се сбраха при нея,
    всички ламтящи за битки. Баща ми не даде с доспехи
    да се приготвя и скри колесницата моя с конете:
    каза, че нищо не смислям от тежките подвизи бойни.
720    Пеши макар, отличих се сред нашите колесничари,
    тъй като мъдра Атина сама ръководеше боя.
    Има река Минией — до Арена се влива в морето;
    там ние, пилоски конници,*143 чакахме святото утро,
    гдето се стичаха също пехотните бойни дружини.
725    Сбрани със тях и облечени в свойте защитни доспехи,
    стигнахме около пладне Алфей със свещените струи.
    Там ний принесохме жертви прекрасни за Зевса всесилен,
    бик за Алфея заклахме, бик*144 също за бог Посейдона,
    за совоока Атина — пък крава от полското стадо.
730    После подхванахме свойта вечеря по групи във стана.
    Както си бяхме със бойни доспехи, налягахме всички
    край бреговете алфейски. Надменните духом епейци
    град Триоеса обсаждаха, за да го сринат напълно,
    но предстоеше им първом голямото дело на Арес:
735    щом като ясното слънце изгря над земята обширна,
    встъпихме в битката, молейки Зевса и мъдра Атина.
    Тъкмо започна борбата на пилосци с хитри епейци,
    пръв аз свалих едного и отнех му конете крилати —
    Мулия копиеметеца, зетя на Авгий, оженен
740    за русокоса мома Агамеда, най-старата щерка,
    знаеща всякакви билки, които земята отхранва.
    С копие медно го мушнах, когато се втурна към мене.
    Мулий се просна в прахта, в колесницата негова скочих,
    тръгнах сред първите в боя. А гордите духом епейци
745    вред се разбягаха, щом те видяха съборен героя,
    вожд на бойци с колесници, най-храбър във лютите битки.
    Спуснах се аз подир тях като черна неистова буря,
    взех петдесет колесници. По двама юнака във всяка
    с опие тежко сразих; и гризяха земята със зъби.
750    Щях да убия момци Молиони, децата на Актор,
    ако баща им, пространновладетелят бог земетръсец,*145
    скрит във мъгла непрогледна, не бе ги измъкнал от боя.
    Зевс бе приготвил тогава за пилосци слава велика:
    гонихме ний враговете без отдих в полето просторно,
755    в бяг ги убивахме, сваляхме техните дивни доспехи.
    Щом долетяхме с коне до Бупрасий, богат със пшеница,
    чак до скалата Оленска и хълма, наричан Алезий,
    в миг заповяда Атина назад да се върне войската.
    Воин последен погубих и там да лежи го оставих.
760    Тъй от Бупрасий обърнаха всички конете към Пилос,
    хвалейки от боговете Кронид, а от хората — Нестор.
    Ето какъв сред мъжете съм бил, ако бил съм изобщо.
    А пък Ахил храбростта си за себе си ползува само.
    Мисля, че много ще плаче, когато войската изгине.
765    Драги, баща ти Менойтий такива съвети ти даде
    още когато те прати от Фтия при цар Агамемнон.
    Ний с Одисей богоравен тогава в двореца Пелеев
    бяхме и слушахме всичко, каквото ти той заповяда,
    тъй като бяхме дошли в многолюдния дом на Пелея,
770    сбирайки много войници от цялата плодна Ахея.
    Вътре, в двореца, видяхме баща ти, героя Менойтий,
    теб и Ахила. Тогава Пелей, престарелият конник,
    бутове тлъсти говежди изгаряше в двора за Зевса
    мълниевержец. Държеше в ръцете си чаша от злато,
775    с вино искрящо възливаше върху горящата жертва.
    Бяхте заети с месото говеждо, когато на прага
    двамата спряхме; Ахил се учуди и скочи веднага,
    па за ръце ни поведе, покани ни вътре да седнем
    и ни поднесе гощавка, каквато за гости подхожда.
780    Своята жажда за вино и ядене щом утолихме,
    пръв заговорих, предлагайки с нас да потеглите двама.
    Вие охотно приехте, бащите ви учеха мъдро.
    Старият вече Пелей посъветва сина си Ахила:
    винаги храбър да бъде и другите да превъзхожда.
785    А пък Менойтий, потомък на Актор, така ти наръча:
    „Чедо! Ахил е по-горен от тебе по род и по знатност,
    ти си по-стар на години от него, но той е по-храбър.
    С умни слова го напътвай и давай му често съвети,
    пример бъди му във всичко и той ще те следва в доброто.“
790    Старецът тъй ти наръчваше, ала ти вече забрави.
    Хайде това разкажи на Ахила, дано те послуша!
    Може би с божия помощ сърцето му с думи ще трогнеш?
    Всякога полза принася съвет от приятел сърдечен.
    Ако пророчество*146 някакво още духа му тревожи,
795    ако е нещо узнал от Кронида чрез своята майка,
    тебе поне да изпрати и с тебе войска мирмидонска —
    може самият да станеш сега светлина за данайци.
    Нека на тебе отстъпи и свойте прекрасни доспехи;
    ако пък вземат троянците тебе за него, от боя
800    ще се откажат. Тогава ахейците ще си отдъхнат,
    тъй изтощени: и кратка почивка във бой е почивка.
    Вие пък бодрите бихте отблъснали морните лесно
    чак до стените, далече от кораби и от палатки.»
    Каза и в миг развълнува дълбоко в сърцето Патрокла,
805    който затича към стана, при внука Еаков, Ахила.
    Както търчеше край кораба на Одисея божествен,
    гдето се шири площадът за съд и събрания общи,
    гдето се вдигат олтарите за боговете безсмъртни,
    срещна го там Еврипил благороден, синът Евемонов:
810    куцащ напускаше боя, ранен със стрела във бедрото.
    Пот му течеше обилна от тялото и от главата,
    черна кръв бликаше буйно от прясната, зинала рана,
    ала все имаше още съзнание ясно и разум.
    Милост обхвана Патрокла юначен, когато го зърна,.
815    Жалостен от състрадание, думи крилати продума:
    «Клети нещастни водачи, съветници мъдри данайски!
    Тъй ли край Троя, далече от родна земя и от близки,
    с вашите бели тела ще насищате бързите псета?
    Хайде кажи, Еврипиле геройо, отхранен от Зевса,
820    имат ли сила ахейци да спрат исполинския Хектор,
    или ще гинат, сразени от него със копие тежко?»
    Тъй му отвърна тогава раненият син Евемонов:
    «Богородени Патрокле! Ахейците нямат избава —
    ще изпопадат наскоро при своите кораби черни.
825    Всички, които по-рано във битките бяха най-храбри,
    в своите кораби днеска лежат, от троянци ранени,
    а пък троянската сила расте непрестанно и страшно.
    Ти помогни ми и сам отведи ме на черния кораб,
    па извади ми стрелата, измий ми от раната люта
830    черните кърви със топла вода, наръси я с лекарства,
    с билки целебни, които ти знаеш добре от Ахила —
    той от Хирон ги научи, най-честен от всички кентаври.
    Няма ги нашите лекари тук — Махаон, Подалирий:
    първият с кървава рана в палатката, както научих,
835    сам се нуждае от помощ на някой изкусен целител,
    вторият още остава в полето троянско сред боя.»
    Храбрият син на Менойтий отново така му продума:
    «Как ще се свърши това, Еврипиле? Какво да направим?
    Бързам да кажа подробно сега на Ахила юначен
840    всичко, което поръча ми Нестор, защитник ахейски.
    Ала и тебе не ще те оставя така да се мъчиш.»
    Каза Патрокъл и хвана водача юначен през кръста,
    в шатрата той го отведе; а кожа постла му съратник.
    Там го постави да легне, изряза със нож от бедрото
845    острата люта стрела и от раната почна да мие
    черните кърви със топла вода. Във ръцете си стърка
    корен горчив, лековит, и поръси я с него отгоре.
    Секна кръвта, позасъхна му раната, болките спряха.

    [*128 Според едни тя носи егида, според други — факел или меч, а според трети поетът има пред вид небесната дъга.]
    [*129 В древността смятали небесната дъга за божествено знамение.]
    [*130 Звездата Сириус, която поетът нарича «между звездите най-светла, но лоша поличба вещае» (XXII, 30).]
    [*131 Това е времето на втората закуска, която правели към 10 часа преди обед.]
    [*132 Менелай и Одисей в началото на войната отишли в Троя да склонят троянците да върнат Елена с всички нейни богатства и гостували на Агенор (III, 205 и следващи).]
    [*133 Ифидамант бил женен за сестра на майка си, както и Диомед (V, 412).]
    [*134 Поясът бил украсен със сребърни пулове.]
    [*135 Древните смятали, че човек се състои от дух, душа и тяло, а животните — само от душа и тяло.]
    [*136 Шлемът завършвал с кухо приспособление като тръба, в което поставяли качулката. Някои тълкуват епитета «снабден с дупки за гледане» — понякога шлемът покривал цялата глава и имал отвори за очите.]
    [*137 Нестор и Махаон.]
    [*138 Преводът «вино» е твърде условен, понеже питието било от вино, стрито сирене и ечемичен булгур или брашно. Според Г. Мистриотис то наподобявало боза.]
    [*139 При направените разкопки в четвъртия пласт на древна Троя е намерена подобна чаша.]
    [*140 Прамнийско вино — вероятно по име на местност в Кария или на остров Икар.]
    [*141 Омир не споменава колесница с четири коня. Някои допускат, че в случая поетът има пред вид Олимпийските игри, които ставали в Олимпия (в Елида, област в Северен Пелопонес).]
    [*142 Ктеат и Еврит, наричани още Молиони — синове на майка Молиона. Това е единствен пример у Омир за родово име по майчина линия.]
    [*143 И тук под конници се разбират бойци с колесници.]
    [*144 На боговете принасяли в жертва определени животни: на слънцето — бяло мъжко агне, на земята — черно женско агне, на Атина — крава, на Посейдон и на речните богове — бик.]
    [*145 Еврит и Ктеат според митологията били синове на Посейдон, но се наричат също и синове на Актор и на Молиона.]
    [*146 Пророчеството гласяло: Ахил ще живее дълго, ако не участвува във войната, но няма да има слава. Ако вземе участие във войната, ще умре млад, но ще има велика слава.]

    ДВАНАДЕСЕТА ПЕСЕН
    БИТКА ОКОЛО КРЕПОСТНАТА СТЕНА

    Мощният син на Менойтий лекуваше в светлата шатра
    вожда ранен Еврипила, а стръвно аргийци с троянци
    още се биеха, скупчени гъсто. Но нямаше дълго
    ровът и ширната крепост да бранят данайци, които
5    зид построиха пред своите кораби, ров изкопаха,
    без да дарят боговете в Олимп с хекатомба богата,
    за да се грижат за техния стан и за плячката в него —
    вдигната бе крепостта мимо волята на боговете.
    Ето защо не можа да остане така дълготрайна.
10    Докато Хектор бе жив и Ахил се гневеше разсърден,
    докато още не беше съсипан градът на Приама,
    толкова време стоеше голямата крепост ахейска.
    След като паднаха в битката всички най-храбри троянци,
    също мнозина аргийци, а други от тях оцеляха,
15    и разрушен бе градът на Приама след десет години,
    а пък аргийци отплуваха в свойта мила родина,
    бог Аполон земетръсец и Феб Аполон далнострелец
    дружно решиха да сринат стената посредством реките,
    дето извират от Ида и буйно се вливат в морето:
20    Резос, Хептапор, и бистрият Карес, и Родий разпенен,
    също и Граник, и Езеп, и още Скамандър божествен,
    и Симоент, край които в прахта се търкаляха много
    щитове кръгли, тела на герои и шлемове медни.
    Феб преобърна реките и сля устията на всички
25    девет дни право в стената ги пращаше. Зевс непрестанно
    лееше дъжд, за да рухне по-скоро стената в морето.
    Сам Посейдон със тризъбец в ръце бе застанал начело,
    свличащ с вълни от основите камъни и гредореди,
    сложени там от ахейците някога с труд непосилен.
30    Мястото той изравни досами Хелеспонт бързотечен,
    морския бряг необхватен отново насипа със пясък.
    След като срути стената, пак върна реките в руслата,
    гдето течаха по-рано водите им хубавоструйни.
    Бог Посейдон с Аполона тъй щяха след време да сторят.*147
35    Ала край яката крепост днес още бой шумен кипеше;
    удряни, страшно трещяха гредите на бойните кули.
    С бича*148 на Зевс укротени, аргийците вече стояха
    вкупом стълпени назад покрай своите кораби гладки,
    всички във ужас от Хектора, върл причинител на бягство.
40    Той се сражаваше, както по-рано, подобен на буря.
    Както глиган или лъв, обкръжен от ловци и от псета,
    все се върти и се пъчи, съзнавайки своята сила:
    в кръг се нареждат ловците и плътно затягат редици,
    точно пред хищника спират и копия хвърлят начесто,
45    звярът остава срещу им, не трепва сърцето му дръзко,
    никак не мисли да бяга — и тъй храбростта го погубва.
    Скача на разни страни да изпита ловците строени,
    вредом, където се спусне, отстъпват редиците мъжки —
    също тъй Хектор разпален обхождаше свойте другари,
50    викайки рова да минат. Конете им вихреноноги
    нямаха смелост и цвилеха, спрели съвсем до ръба му;
    те се бояха безумно от рова, широко прокаран —
    трудно им беше да минат през него или да прескочат:
    двата му бряга издигнати бяха високи и стръмни,
55    с колове остри и дълги, нагъсто набити отгоре.
    Там синовете ахейски ги бяха набучили сръчно,
    здрави и много големи, защита срещу враговете.
    Кон с колесница подвижна нелесно би влязъл във него,
    пешите доста си биха помислили как да преминат.
60    Полидамант заговори отблизо на дръзкия Хектор:
    «Хекторе, вие, троянски и вие, съюзни водачи!
    Глупост ще сторим да гоним конете си бързи през рова.
    Мъчно през него ще минем: стърчат горе колове остри,
    редом до тях се издига стената ахейска висока.
65    Там да проникнем не можем, ни в бой с колесници да влезем.
    Много е тясно и смятам, че всички ще бъдем ранени.
    Ако ли Зевс далногръмец замисля злини за ахейци,
    искайки тях да погуби, а в боя да брани троянци,
    аз от сърце пожелавам това да се случи веднага:
70    тук да погинат безславно ахейци, далече от Аргос.
    Ако ли те се обърнат и вън ни отблъснат от свойте
    кораби, паднем ли ние в дълбокия ров пред стената,
    вярвам, че няма да може и пратеник в Троя да стигне
    поради тия ахейци, отново на нас налетели.
75    Хайде сами да изпълним, каквото сега ще предложа:
    нека коларите близо до рова задържат конете,
    ние пък пеши във свойте доспехи да тръгнем веднага,
    заедно всички отблизо да следваме Хектор. Ахейци
    никак не ще успеят, ако гибелен край ги заплашва.»
80    Тъй каза Полидамант и това се понрави на Хектор.
    От колесницата скочи с доспехите в миг на земята.
    Другите сбрани троянци не чакаха там при конете:
    рипнаха те незабавно, щом зърнаха Хектор божествен.
    Всеки боец заповяда на своя колар да задържа
85    близо до рова широк колесницата в пълна готовност.
    След като се разделиха, застанаха в бойни редици,
    в пет се дружини строиха, след свойте водачи поеха.*149
    Първи потеглиха с Хектор и с Полидамант благороден
    най-многобройни и смели троянци, ламтейки да сринат
90    бързо зида и до вражите кораби да се сражават.
    С двамата вождове бе Кебрион. В колесницата Хектор
    друг за колар си остави, по-скромен от вожд Кебриона.
    Парис предвождаше втория взвод с Алкатой, с Агенора.
    Третият взвод бе начело със Хелена и Деифоба,
95    двамата сина на царя Приама — с тях също бе Азий,
    Азий Хиртаков, когото конете червени и едри
    тук от Арисба докараха, от Селеент бързотечен.
    Вожд на четвъртия взвод бе достойният син на Анхиза,
    славен Еней, придружен от чедата на цар Антенора:
100    вожд Архелох с Акаманта, изкусни във всякакви битки.
    А Сарпедон бе водач на прочути съюзни дружини —
    взел бе със себе си Главка и Астеропея безстрашен:
    двама ги смяташе първи по храброст сред другите воини,
    ала след него самия, че той надминаваше всички.
105    Щом се сгъстиха редиците, щитове крепки допрели,*150
    тръгнаха право срещу враговете, с надежда, че няма
    дълго данайците да устоят, а ще хукнат към стана.
    Всички троянци с мнозина преславни съюзници техни
    чуха съвета на Полидаманта, безукорен воин.
110    Азий Хиртаков, водач на мъжете, единствен отказа
    да си остави конете при рова с водача съратник,
    но с колесницата той към ахейските кораби литна.
    Глупчо! Той нямаше нивга, опасните Кери избягнал,
    гордо понесен от свойте коне в колесницата дивна,
115    пак да се върне от битката във ветровитата Троя!
    Много по-рано злоименна, тежка съдба го забули
    с острата мед на сияйния Идоменей Девкалионов.
    Азий се втурна наляво от стана, където ахейци
    бързо отстъпваха в бяг с колесници далеч от полето.
120    Той си подкара конете натам с колесницата вихра,
    но не намери вратите залостени с дълги подпори —
    все ги държаха отворени, в случай че някой приятел
    бяга от битката, вътре във лагера да се спасява.
    Азий надменно подкара конете направо, с пронизни
125    викове други поеха след него с надежда, че няма
    дълго ахейците да устоят, а ще хукнат към стана.
    Глупави! Там пред вратите завариха двама юнаци,
    дръзки свръхмяра, потомци на копиеборци лапити:
    първият бе Полипит, издръжливият син Пиритоев,
130    вторият бе Леонтей, на убиеца Арес подобен.
    Двама застанали бяха на пост пред високите порти,
    както два дъба с високи върхари посред планините,
    гдето и денем и нощем на бури и дъжд устояват,
    враснали здраво в земята със корени ширнопрострени,
135    също тъй двамата, сигурни в свойте десници и сили,
    без да избягат, очакваха снажния Азий да дойде.
    Вдигнали ред сухокожени щитове много високо,
    с вик нечовешки нападнаха вещо сградената крепост
    воините, сбрани край Азия и край Ямена, Ореста,
140    край Адаманта Азида, и край Тоона, и Еномая.
    Докато бяха отвътре, лапитите караха всички
    твърди ахейци за своите кораби да се сражават.
    Щом те видяха обаче троянци отвън да връхлитат,
    а сред данайците вик на уплаха и бяг да настъпва,
145    двамата смело се впуснаха, почнаха бой пред вратите,
    наподобяващи диви глигани, които дочуват
    вдън планините надигащ се шум от мъже и от псета,
    мятат се в разни страни и трошат, и повалят дървета,
    цели из корен ги къртят и тракат ужасно със зъби,
150    докато някой стрелец ги улучи, живота им вземе;
    тъй на гърдите лапитски ехтяха блестящите брони,
    удряни крепко: и двамата дълго се биха геройски
    с вяра във своята сила и в свойте другари, които
    хвърляха камъни кръгли от яко сградените кули,
155    бранейки себе си, бързите кораби, шатрите ширни.
    Както снежинки навред по полята се сипят обилно,
    щом като бурният вятър, подгонвайки облаци черни,
    с бяла покривка застеле земята, кърмилница плодна,
    тъй и стрели от ръце на ахейци и много троянци
160    гъсто летяха. Под удари чести на камъни едри
    глухо отекваха шлемове медни и щитове обли.
    Азий Хиртаков тогава така се провикна високо,
    двете бедра си заудря*151 и възнегодувал, изрече:
    «Татко наш Зевсе! Ти вече съвсем си обикнал лъжата!
165    Аз не допусках, че тези ахейски смелчаци ще могат
    тъй да възпират мощта на ръцете ни непобедими.
    Както оси гъвкокръсти или работливи пчелици
    кошери ловко градят край скалиста висока пътека,
    без да напускат дома си със кухи килийки, те бранят
170    яростно своите рожби и жилят свирепо ловците,
    тъй не желаят и тези, макар че са само двамина,
    да се отдръпнат, преди да надвият или да погинат.»
    Тъй каза, ала не трогна Кронида със своите думи:
    Зевс във душата си искаше слава да прати на Хектор.
175    Други войски се сражаваха близо до другите порти.*152
    Трудно бих всичко разказал тъй, както безсмъртен разказва:
    вред край стената от камък се носеше огън развихрен.
    Духом макар и унили, аргийците бранеха стана
    волю-неволю. Скърбяха сега боговете, които
180    бяха помощници верни във тая война на данайци.
    А пък лапитите двама се хвърляха в тежката битка.
    Ето единият, мощен левент Полипит Пиритоев,
    с копие Дамас удари през шлема му меднообточен,
    шлемната мед не възпря острието; направо премина
185    медният връх и прониза му черепа, стигна дълбоко
    вътре до мозъка в кърви, прекъсна му буйния устрем.
    После героят погуби Пилона и храбрия Ормен.
    Другият мъж Леонтей, на бог Арес потомък, улучи
    в пояса с копие вожд Хипомаха, син Антимахов.
190    Сетне извади от своята ножница меча си остър,
    между тълпата се втурна и първо във бой ръкопашен
    вожд Антифата удари: той падна по гръб на земята.
    Менона после съсече, Ямена и също Ореста —
    всички събори един подир друг на пръстта плодородна.
195    Докато още им сваляха светлите бойни доспехи,
    Хектор и Полидамант приближиха с отбрана дружина —
    много на брой дръзновени младежи, желаещи силно
    здравата крепост да сринат и кораби с жар да подпалят;
    близо до рова се спряха, размисляйки твърде смутени.
200    Тъкмо да минат стремглаво през него, прехвръкна отляво
    кобен орел поднебесен, високо кръжещ над войската.
    Носеше в своите нокти жив змей исполински и ален:
    беше в агония змеят, но помнеше още двубоя.
    Той се изви ненадейно и жилна орела в гърдите
205    близо до шията. Хищната птица от болка изпусна
    лютия змей на земята и там сред войската захвърли.
    Писна пронизно орелът и с порив на вятър отлитна.
    Ужас обхвана троянци, щом змея запъплил видяха,
    паднал сред тях за поличба на егидодържеца Зевса.
210    Полидамант се обърна отблизо към дръзкия Хектор:
    «Хекторе! Винаги ти ме упрекваш в съветите наши,
    даже когато приказвам за в полза, понеже не бива
    мъж от народа да спори и да възразява на тебе
    в бой и в съвети, а само властта ти да увеличава.
215    Аз пък това ще говоря, което за най-добре смятам:
    да се не бием с данайци за техните кораби вече.
    Мисля, ще стане така, ако тази поличба е вярна:
    тъкмо да минат троянци през рова, прехвръкна отляво
    кобен орел поднебесен, високо кръжещ над войската;
220    носеше в своите нокти жив змей исполински и ален,
    но изтърва го, преди да достигне гнездото си скъпо,
    и не можа да го пусне на своите малки за плячка.
    Също и ние, дори да съборим със сила голяма
    портите и крепостта и дори да отстъпят ахейци,
225    няма спокойно по същия път да се върнем от стана:
    там ще оставим мнозина троянци, които врагът ни,
    бранейки своите кораби, с острата мед ще избие.
    Същото би ни предсказал гадателят, който разбира
    ясно поличби небесни и нему народът би вярвал.»
230    А шлемовеецът Хектор със яд го погледна и рече:
    «Полидаманте! Ти днес ми говориш слова неприятни!
    Можеше друга, по-хубава реч да измислиш от тази.
    Ако ли всичко това ти по разум и съвест приказваш,
    то боговете безсмъртни отдавна ума са ти взели,
235    щом ме зовеш да забравя завета на Зевс силногръмец,
    който на мен го предаде и лично с главата си кимна.
    Ти ме заставяш да вярвам на птиците ширококрили;
    аз не зачитам пернатите, нито ми грижа създават
    вкупом дали прелетяват отдясно към изгрева слънчев,
240    или отляво се носят към залеза*153 облачно мрачен.
    Ние ще слушаме волята само на Зевса всесилен,
    който всевластно владее над всички безсмъртни и смъртни.
    Има единствена вярна поличба — родина да браним.
    Ти пък защо си изплашен от лютата сеч на войната?
245    Всички ний даже да паднем убити при стана аргийски,
    ти поне страх не изпитвай, че може и сам да загинеш:
    нямаш юнашко сърце във гърдите си, жадно за битки.
    Ако избягаш самичък от боя или подстрекаваш
    някого другиго с думи сега да напусне борбата,
250    в миг ще загинеш, пронизан от моето копие остро.»
    Каза и тръгна напред, а след него поеха момците
    с викот потръсен. Кронид гръмолюбец тогава изпрати
    от стръмнините на Ида без жал ураганна вихрушка,
    бълваща прах към събраните кораби, а на ахейци
255    здравия разум размъти за слава на Хектор и Троя.
    С вяра във тези поличби и в своите сили троянци
    почнаха с взлом да разкъртват голямата крепост ахейска,
    бойници тежки да сриват, зъбци да събарят от кули,
    крепки подпори да клатят, които ахейците вбиха
260    право в земята за предна защита на яките кули.
    Щом ги изтръгнеха, щяха да срутят ахейската крепост,
    ала данайци не бяха отстъпили още ни крачка.
    С кожени щитове своите бойници вкуп оградили,
    стреляха по враговете, щом те приближеха стената.
265    Двамата храбри Аякси оттам ръководеха боя,
    вредом сновяха, разпалвайки бодрост и жар у ахейци,
    с ласкави думи едни насърчаваха, други с обидни,
    ако ги зърнеха вече да бягат от тежката битка.
    «Мили• Които от вас са най-лични по сила, които
270    средни са или последни — различни мъжете са в боя,
    всички ще имате днеска еднакво голяма задача.
    Вие самите разбирате точно: назад да не бяга
    никой към нашите кораби, след като заповед чуе,
    само напред се стремете, взаимно си вдъхвайте смелост!
275    Може би мълниевержецът и на нас ще помогне,
    за да отблъснем врага и дори до града да го гоним.»
    Двамата викаха тъй и подбуждаха в боя ахейци.
    Както през зимата белите гъсти снежинки се стелят,
    щом промислителят Зевс е решил снегове да изпраща
280    и да показва на смъртните хора стрелите си люти;
    той ветровете приспива и сняг непрестанно навява,
    за да покрие високи била и скали недостъпни,
    тучни полета, богати със лотос, и ниви засети,
    тихи пристанища и брегове на морета пенливи;
285    само вълна припълзяла успява снега да погълне,
    бяло е всичко останало, щом снегопад се развихря.
    Тъй от едните към другите камъни често летяха:
    ту към троянци и ту от троянци назад към ахейци —
    грохот неспирен се носеше около цялата крепост.
290    Никак тогава троянци и светлият Хектор не биха
    портите на крепостта и подпорите твърди разбили,
    ако не беше изпратил Кронид своя син Сарпедона*154
    срещу аргийци,подобно на лъв сред рогати говеда.
    Воинът вдигна пред себе си щита всестранно заоблен,
295    меден, кован, велелепен, направен добре от ковача,
    който навътре нагъсто сплетените бикови кожи
    беше изопнал и с гвоздеи златни скрепил покрай диска.
    С щита запазен героят, две копия остри размахал,
    буйно се спусна, подобно на лъв в планините отраснал,
300    който отдавна месо не е вкусвал; духът му го тласка
    овчи стада да нападне и в здрава кошара да влезе,
    нищо че там той налита на будни овчари, които
    зорко овцете си пазят със псета и копия дълги.
    Без да е опит направил, не иска назад да се върне,
305    или прескача и плячка задига стремглав, или пада
    още сред първите, с копие мушнат от ловка десница.
    Тъй и тогава подтикна духът Сарпедона божествен
    с устрем да срине стената и нейните бойници яки.
    Тутакси той се обърна към Главка, сина на Хиполох:
310    «Главке! Защо сме зачитани двама със тебе най-много
    с почетно място, с отбрано месо и препълнени чаши
    в Ликия цяла и всички ни тачат наред с боговете?
    Имаме ширно владение близо до Ксант буйноструен,
    плодна земя за градини и ниви, посети с пшеница.
315    Ето защо е потребно да бъдем сред първите воини
    и да се бием геройски в разгара на жежката битка,
    за да говори така всеки наш крепкобронен ликиец:
    „Никак не са ни безславни царете, над Ликия властни,
    нищо, че много изяждат овни угоени и тлъсти,
320    пият и меденосладко, отбирано вино, но имат
    доблест и мощ да воюват в ликийските първи фаланги.“
    Друже мой! Ако ли ние, избягали днес от борбата,
    бихме останали двама завинаги млади, безсмъртни,
    нямаше аз да се бия сред първите смели редици,
325    нямаше теб да изпращам във боя, прославящ мъжете,
    но ни заплашват безспир смъртоносни, безчислени Кери.
    Никой не може от тях да избяга, нито да се скрие.
    Хайде да тръгнем за слава на другиго или за своя.»
    Тъй рече. Главк не отказа, речта му послуша веднага.
330    Двама се втурнаха право напред с многобройни ликийци.
    Ужас обзе Менестей Петеосов, когато ги зърна.
    Те му нападнаха кулата, носейки гибел за нея.
    Гледаше той в крепостта на ахейци дали ще открие
    някой водач да отблъсне със него смъртта от бойците.
335    Скоро съгледа Аяксите двама, на бой ненаситни;
    бяха наблизо, а също и Тевкър пред свойта палатка,
    ала не чуха сина Петеосов, когато им викна —
    толкова шум се бе вдигнал, та грохот достигна небето:
    удари в щитове, в гривести шлемове, в порти огромни.
340    Бяха вратите залостени плътно, троянците спряха,
    искайки да ги изкъртят със сила и вътре да влязат.
    Тутакси прати вестителя верен Тоот при Аякса:
    «Богородени Тооте! Изтичай да викнеш Аякса,
    по-добре двамата викай: от всичко това е най-харно,
345    тъй като вече заплашва оттука невиждана гибел.
    Зле ни притиснаха група ликийски водачи, които
    тъй и по-рано нападаха бурно в суровата битка.
    Ако и там, при двамината, тежко сражение става,
    нека тогава самичък Аякс Теламонов да дойде —
350    с него да тръгне и Тевкър, умело боравещ със лъка.»
    Тъй каза. Щом го изслуша вестителят, хукна веднага.
    С тичане стигна стената на меднохитонни ахейци,
    спря се при двамата храбри Аякси и тъй им продума:
    «Вие, Аякси, водачи на меднохитонни аргийци!
355    Милият син Петеосов, герой Менестей, ви подканя
    само за малко да дойдете, с нас да делите теглото,
    по-добре двама елате: от всичко това е най-харно,
    тъй като там ни заплашва наскоро невиждана гибел;
    зле ни притиснаха група ликийски водачи, които
360    тъй и по-рано нападаха бурно в суровата битка.
    Ако и тука, при двама ви, тежко сражение става,
    нека героят Аякс Теламонов самичък да дойде.
    С него да тръгне и Тевкър, умело боравещ със лъка.»
    Рече. Огромният син Теламонов молбата послуша,
365    тутакси каза крилати слова на сина на Ойлея:
    «Сине Ойлеев Аяксе, и ти, Ликомеде безстрашен!
    Тук останете, подтиквайте да се сражават данайци!
    Аз ще отида натам, за да взема участие в боя.
    Щом им помогна, веднага обратно при вас ще се върна.»
370    Тъй рече едрият син Теламонов и тръгна на помощ.
    С него потегли и Тевкър — той брат еднокръвен му беше.
    Тях придружи Пандион, носещ лъка изопнат на Тевкър.
    Бързайки все край стената отвътре, достигнаха горе
    кулата, где Менестей със отряда си беше притиснат.
375    Мощни ликийски водачи и мъдри съветници както
    тъмна вихрушка връхлитаха с пристъп към бойници крепки.
    С ярост се сблъскаха там враговете и трясък избухна.
    Първом Аякс Теламонов на място погуби героя,
    вожда сърцат Епиклей, Сарпедонов обичен приятел;
380    той го удари опасно със камък грамаден и ръбест,
    който лежеше прикрит зад стената до бойница здрава.
    Мъчно човек от сегашните хора на възраст цветуща
    с две ръце би го поместил, а той го повдигна и хвърли.
    Четиривърхия шлем Епиклеев строши и му смаза
385    целия череп. Същински гмурец, Епиклей се преметна
    чак от високата кула; духът му от костите литна.
    Тевкър улучи юначния Главка, сина на Хиполох,
    тъкмо изкачващ стената; със люта стрела го прониза
    право в откритото рамо — така го извади от боя.
390    Скришом назад от стената Главк скочи, та никой ахеец
    раната да му не види и с горди слова да се хвали.
    Мъка обзе Сарпедона, когато съгледа, че бяга
    Главк надалече, но сам не забрави жестоката битка.
    Той в Алкмаона, потомък на Тестора, копие мушна,
395    после го дръпна обратно и оня повлечен се просна:
    пъстрите медни доспехи по него отекнаха звънко.
    А Сарпедон със ръцете си сграби зъбец от стената,
    почна със яд да го тегли и цял го откърти издъно;
    горе зидът се оголи и път за мнозина отвори.
400    Тевкър с Аякс се насочиха към Сарпедона. И с лъка
    Тевкър улучи блестящия ремък на щита, покриващ
    плътно гръдта му, но Зевс отклони гибелта от сина си,
    за да не падне безжизнен при вражите корабни кърми.
    Сетне се спусна към него Аякс и удари му щита,
405    без да пробие медта, но отблъсна героя нападащ.
    Цар Сарпедон се отдръпна за малко, но в боя остана:
    беше духът му изпълнен с надежда да стигне до слава.
    Той се обърна и викна на богоподобни ликийци:
    «Вие, ликийци! Така ли забравяте бурната смелост?
410    Много е мъчно за мене, макар да съм силен и храбър,
    сам да разбия стената и път да открия към стана.
    Тръгвайте заедно с мене: мнозина по-лесно успяват.»
    Тъй каза. Те се смутиха от укора строг на водача.
    В гъсти редици застанаха около вожда съветник.
415    Също аргийците стягаха свойте редици отсреща,
    там зад зида: сред войските започваше дело велико.
    Нито ликийците силни успяха да срутят стената,
    път да открият направо към бързите кораби с пробив,
    нито данайците конеборци можаха ликийци
420    крачка да върнат назад от стената, където стояха.
    Както двамина съседи се карат в полето за синор,
    с мерки*155 в ръцете застанали в общата нива голяма,
    тясно пространство заемат и спорят за равните части,
    тъй и зъбците разделяха там враговете, които
425    в боя разчитаха върху гърдите си бикови кожи,
    опнати в щитове кръгли и в щитове лекоподвижни.
    Имаха рани от копия медни в телата мнозина:
    някои бяха в гърба поразени при опит за бягство,
    други пък право в гърдите през техните щитове твърди.
430    Кули и бойници каменни бяха опръскани вредом
    с алени кърви на много троянци и много ахейци,
    но не можаха ликийците в бяг да обърнат ахейци.
    Двете страни бяха, както везните на честна предачка:
    тя във блюдата поставя наравно и тежест, и вълна,
435    за да изкара оскъдна прехрана за своите рожби.
    Тъй в равновесие бяха войната и върлата битка,
    докато Зевс не изпрати по-висша прослава на Хектор,
    който пръв беше проникнал във здравата крепост ахейска.
    Той се провикна високо, та всички троянци да чуят:
440    «Смело троянци, напред! Крепостта на аргийци рушете.
    Хвърляйте огън разпален по техните кораби вити!»
    С тези слова ги подбуди и всички с ушите си чуха.
    Дружно стената нападнаха, почнаха да се катерят
    върху отделните зъбери, стискайки копия остри.
445    Хектор повдигна с ръце и понесе огромен камък,
    сложен пред портите, долу широк, а отгоре заострен.
    Двама мъже от народа, каквито са днешните хора,
    даже най-силните, биха в кола го поставили с мъка,
    Хектор обаче самичък го вдигна и лесно размаха:
450    лек го направи за него синът на лукавия Кронос.
    Както овчар без усилия овнешко руно понася
    само с едната ръка и товара дори не усеща,
    тъй и синът на Приама понесе грамадния камък
    сам към двукрилите порти високи, прилепнали плътно,
455    срещуположни два лоста отвътре ги крепко държаха,
    яко притъкнати двата един върху друг със ключалка.
    Спря се наблизо, замахна и блъсна вратите в средата,
    ширно разкрачен, та ударът още по-мощен да бъде.
    Двете резета разчупи и камъкът вътре попадна
460    с тежест голяма. Вратите изтряскаха грозно, гредите
    не издържаха, а двете крила се разпръснаха вредом,
    камъкът щом ги докосна. Блестящият Хектор се впусна,
    с образ на нощ бързолетна, облечен отгоре додолу
    в медно, страхотно сияние, с копия две във ръцете.
465    Бог само би му излязъл насреща, назад да го върне,
    щом тъй нахлу през вратите; очите му в огън горяха.
    Той се възви към войската и викна на свойте троянци
    с устрем да минат зида: те изпълниха заповедта му.
    Скочиха бързо едни през стената, а други стремглаво
470    пряко вратите се вляха. Данайци побягнаха в ужас
    право към кухите кораби: шум непрестанен затътна.

    [*147 Разрушаването на стените тук е предадено като пророчество: то станало след падането на Троя,]
    [*148 Под Зевсов бич едни разбират мълнията, други — наказващата Зевсова сила.]
    [*149 Войските са разделени на 5 групи според броя на водачите или според броя на вратите на крепостта. Някои обясняват броя на групите с тактически съображения: Хектор да бъде в средата, а от двете му страни да има по две групи.]
    [*150 При поход и сражение войниците се събирали нагъсто и допрените им щитове образували преградна стена (XIII, 130).]
    [*151 Древните се удряли с двете ръце по бедрата при силни преживявания, особено при скръб.]
    [*152 Аристарх смята, че крепостта имала само една врата, обаче други приемат, че имала една главна врата и няколко по-малки.]
    [*153 Омир говори само за изток и запад, а за север и юг не споменава никъде в поемите си.]
    [*154 Сарпедон бил ранен преди четири дена, но пак се явява в сражението (V, 622). В «Илиада» събитията се развиват с ускорен темп.]
    [*155 Земята мерели с тръстикови пръчки.]

    ТРИНАДЕСЕТА ПЕСЕН
    БИТКА ПРИ КОРАБИТЕ

    Зевс щом до черните кораби пусна троянци и Хектор,
    там ги остави беди и тегла да понасят без отдих.
    После обърна очи лъчезарни в обратна посока,
    вгледан далеч към родината на коневъдци тракийци
5    и на мизийци, прочути във бой ръкопашен, и още
    на млекоядци, добри хипомолги, на честни абийци.*156
    Той не отправяше вече очи светлозарни към Троя,
    смятайки в свойта душа горделива, че никой безсмъртен
    няма да тръгне да брани троянци или пък данайци.*157
10    Бог Посейдон земетръсец на стража внимателно бдеше
    и със почуда следеше войната и битката, седнал
    сам на най-горния връх на гористия Самос тракийски.*158
    А многоизворна Ида оттам се откриваше цяла,
    също градът на Приам и ахейските кораби в стана.
15    Там, от морето излязъл, приседна със жал за ахейци,
    тъй от троянци притискани: силно на Зевс се разсърди.
    Тутакси почна от стръмния островен връх да се спуща,
    крачейки бързо; дърветата и планините високи
    цели трепереха, щом Посейдон си раздвижи нозете.
20    Само три крачки направи, с четвъртата стигна до Ега,*159
    гдето в дълбокия залив му беше дворецът преславен,
    целият блеснал от злато, издигнат нетленен вовеки.
    Стигнал дома, в колесницата впрегна конете си вихри,
    меднокопитни, развяващи гриви златисти и буйни.
25    Той се облече във злато, взе и камшика си златен,
    с дивно изкуство изплетен; па сам в колесницата скочи
    и по вълните се плъзна. А морски чудовища вредом
    скачаха около него, че царя си мощен познаха.
    С радост морето отстъпи, конете безспирно летяха,
30    медната ос не можа да се даже намокри отдолу,
    скоком конете го носеха право към стана ахейски.
    Има една пещера в дълбините на морския залив,
    между скалистия Тенедос и недостъпния Имброс.
    Бог Посейдон земетръсец там спря си конете крилати,
35    сръчно ги двата разпрегна, амброзиев зоб им постави,
    а на нозете им сложи вериги, ковани от злато,
    тежки, пристегнати здраво, та там да дочакат спокойно
    царя си славен, а той сред войската ахейска отиде.
    Всички троянци, подобни на пламък или на вихрушка,
40    следваха Хектор Приамов със викот и грохот страхотен:
    те се надяваха днес да превземат ахейския лагер
    и да избият във него най-храбрите между ахейци.
    Но Посейдон земедържец, велик и могъщ земетръсец,
    идващ от морската бездна, подтикваше жарко аргийци;
45    уподобил се на Калхас по глас гръмовит и по външност,
    първо подбуди Аякси, към бой и сами устремени:
    «Вие, Аякси, сега ще спасите войската ахейска,
    помнейки своята храброст, забравили срамното бягство.
    Другаде аз се не плаша от яки ръце на троянци,
50    даже да могат те вкупом да минат голямата крепост:
    медноколенни ахейци сами ще ги лесно отблъснат.
    Ала се много страхувам, че зле ще пострадаме тука,
    гдето подобно на пламък господствува бесният Хектор,
    който се хвали неспирно, че син е на Зевса всесилен.
55    Някой безсмъртен дано да ви вдъхне геройство в сърцата,
    твърдо сами да се биете, да насърчавате други.
    Бихте отблъснали Хектор от свойте добри поврътливи
    кораби, даже и сам Олимпиецът да го подбужда.»
    Тъй каза бог Посейдон земедържец, могъщ земетръсец.
60    Двамата с жезъл докосна и с буйна ги сила изпълни,
    леки им стори телата, нозете и още ръцете.
    Както се стрелва нагоре в простора сокол бързокрилен,
    литнал стремглав от висока скала, за кози недостъпна,
    спуска се стръвно в полето, преследвайки някоя птица,
65    тъй Посейдон земетръсец от тях си отиде внезапно.
    Пръв се досети Аякс, вихреногият син на Ойлея.
    Тутакси той заговори Аякса, сина Теламонов:
    «Храбри Аяксе! Един олимпиец със образ на Калхас
    нам заповяда сега да се бием при нашия лагер.
70    Калхас не беше това — прорицателят птицегадател!
    Аз отведнъж го открих по пищялите и по нозете,
    щом се отправи назад: боговете се лесно познават.
    Ето сега и у мене сърцето ми свидно в гърдите
    още по-страстно ме тласка напред към разгара на боя,
75    същото искат нозете отдолу, ръцете отгоре.»
    А пък Аякс Теламонов със тези слова му отвърна:
    «Също за копие мойте ръце несломими копнеят,
    моята сила нараства, нозете сами ме понасят,
    лудо желая да вляза във единоборство опасно
80    с Хектор, сина на Приама, нападащ неспирно със устрем.»
    Думи такива си казваха двамата храбри Аякси,
    радостни с бойната дързост, която безсмъртен им вдъхна.
    Бог Посейдон ободри пък ахейци, назад изпокрити,
    свойто сърце освежаващи с отдих край кораби в стана,
85    тъй като бяха с тела изнурени от труд непосилен.
    Горест безмерна обзе им сърцата, когато видяха
    в гъсти тълпи враговете големия зид да прескачат.
    Гледайки всичко това, те проливаха сълзи под вежди,
    нямаха вече надежда от злата беда да избягат.
90    В миг Посейдон се яви и направи фалангите силни.
    Първо със призив за смелост отиде при Тевкър и Леит,
    после съзва Пенелея, героя Тоант, Деипира
    и Мерион с Антилоха, изкусни във шумните битки.
    Тях насърчавайки богът, крилати слова им продума:
95    «Срамно е, млади, юначни аргийци! На вас се надявах,
    че ще запазите нашите кораби, влизайки в боя.
    Ако и вие напускате вече печалната битка,
    днес ще настъпи денят, в който нас ще погубят троянци.
    Ужас! Наистина виждам с очите си чудо голямо,
100    страшно, което не вярвах, че някога може да стане:
    тука, при нашите кораби, ето нахълтват троянци,
    имащи вид неотдавна на плахи кошути, които
    тичат безсилни в гората, негодни за никакви битки,
    стават гощавка на алчни чакали, пантери и вълци.
105    Тъй и троянци по-рано не смееха да доизчакват
    в бой ръкопашен войската и грозната сила ахейска,
    днес се сражават обаче във стана, далече от Троя,
    поради грешка на вожда и леност на нашите воини.
    Ядно сърдити на него, войските не искат да бранят
110    бързите кораби: те се оставят да бъдат избити.
    Даже да беше действително много виновен пред всички
    широковластният цар Агамемнон, синът на Атрея,
    дето така оскърби бързоногия син на Пелея,
    нямаме право да бягаме срамно от боя, а нека
115    лек да подирим: героите имат сърца изцерими.
    Вие съвсем недостойно забравяте бурната смелост,
    а пък сте всички най-храбри във стана обширен ахейски.
    Няма да споря със плахия, който побягва от боя,
    ала от цяло сърце против вас негодувам със право.
120    О, малодушни! Със тази си леност ще сторите скоро
    зло по-голямо! Спомнете си всички срама и позора!
    Ето че днеска започва велика, решителна битка!
    Хектор, могъщ, гръмогласен, съборил вратите и лоста
    дълъг, сред нашите кораби вече сражение води.»
125    С тези слова Посейдон земедържец подбуди ахейци.
    Около двамата смели Аякси се сбраха фаланги
    силни. Не би ги упрекнал дори да пристигнеше Арес,
    нито Атина, която подтиква войските към битки.
    Тук храбреците очакваха Хектор божествен с троянци.
130    Копие беше допряно до копие, щит върху щита,
    шлем редом с шлема, човек до човека, метал до метала.
    Гривести шлемове плътно докосваха медни, когато
    в строй се навеждаха само: тъй гъсто стояха бойците.
    Движени с дръзки ръце, се кръстосваха копия остри:
135    право напред се стремяха ахейците, жадни за битка.
    Тясно стълпени троянци нападнаха с Хектор начело,
    който летеше подобно на камък заоблен по стръмно,
    щом го откърти поройна планинска река от скалите,
    след като с буйните струи основите им подкопае.
140    Скачайки, все се търкаля, гората отеква от него,
    той неудръжно се носи, догдето достигне полето —
    само тогава се спира недвижен, макар и засилен.
    Също тъй Хектор заплашваше днес, че ще стигне морето,*160
    минал през шатри и кораби, сеейки смърт сред ахейци.
145    Ала когато попадна на гъстите бойни фаланги,
    спря се наблизо пред тях. Синовете ахейски отсреща,
    удряйки с мечове тежки и копия медни двуостри,
    вкуп го оттласнаха: Хектор отстъпи назад разтреперан.
    После извика високо, та всички троянци да чуят:
150    «Вие, троянци, ликийци, бойци ръкопашни дарданци!
    Дръжте се! Дълго не могат ахейците да ме отблъснат,
    колкото плътно сега да застават във строй като кула.
    Те ще отстъпят пред мене, наистина щом ме предвожда
    първият сред боговете, съпруг силногръмец на Хера.»
155    Тъй каза. Сила и смелост възбуди у всеки троянец.
    А Деифоб Приамид се понесе надменно пред всички;
    вдигайки право пред себе си щита, всестранно закръглен,
    стъпваше леко с нозете, вървеше прикриван от щита.
    Но Мерион се прицели във него със копие светло:
160    никак не сбърка, улучи го в щита от бикова кожа.
    Кожата той не можа да пробие, че счупи по-рано
    ствола на своето копие дълго при острото жило.
    Щита си биковокожен встрани Деифоб поотмести,
    че се уплаши от точното копие на Мериона.
165    А Мерион се отдръпна към верни другари ядосан,
    че се лиши от победа и своето копие счупи.
    Тръгна да иде при шатри и кораби черни ахейски
    копие друго да вземе, което в палатката беше.
    Другите водеха боя и вик неугасващ ехтеше.
170    Тевкър, синът Теламонов, погуби мъж копиеборец,
    Имбрий, потомък на Ментор, прочут със коне многобройни,
    който живееше в град Педеон до войната с ахейци,
    женен за Медесикаста, небрачна Приамова щерка.
    Ала когато дойдоха данайските кораби вити,
175    Имбрий се върна във Троя, изпъкна сред всички троянци,
    тачен в дома на Приама наравно със царските рожби.
    Тевкър заби под ухото му своето копие дълго,
    после го дръпна; раненият падна подобен на ясен,
    който високо, на било планинско, отвсякъде виждан,
180    с брадва отсечен, привежда надолу листата си крехки.
    Тъй рухна: медните пъстри доспехи отекнаха гръмко.
    Спусна се Тевкър със устрем доспехите сам да му смъкне.
    В него прицели се Хектор със своето копие светло.
    Тевкър го зърна и с мъка отбягна опасния удар.
185    Хектор обаче улучи в самите гърди Амфимаха,
    чедо на Ктеат, потомък на Актор, налитащ във боя.
    Воинът грохна, доспехите звъннаха грозно на него.
    Втурна се Хектор да грабне от смелия мъж Амфимаха
    шлема му, до слепоочника плътно прилепнал на лоба.
190    А пък Аякс срещу Хектор най-бляскаво копие хвърли,
    без да му тялото стигне, че целият беше запазен
    с мед страховита; ахеецът, удряйки пъпа на щита,
    Хектора блъсна със сила голяма; и Хектор отстъпи,
    мъртви двамина оставил: прибраха ги после ахейци.
195    Стихий и вожд Менестей богоравен, атински водачи,
    дръпнаха мъртвия клет Амфимах сред войската ахейска.
    Имбрий прибраха Аякси, във бурния бой устремени.
    Както два лъва заграбват изпод острозъбите псета
    вардена зорко коза и във гъсти шубраци я носят,
200    вдигнали в челюст разпенена своята плячка високо,
    тъй и двамината мощни Аякси повдигнаха Имбрий.
    Те му доспехите взеха; главата от нежната шия
    в миг му отсече Ойлид, разярен заради Амфимаха.
    Хвърли я да се търкаля в тълпата подобно на топка.
205    Падна главата в прахта, недалеч от нозете на Хектор.
    Бог Посейдон се разсърди тогава в сърцето си гордо
    заради внука си, паднал убит във свирепата битка.
    Тръгна припрян към ахейските шатри и кораби бързи
    да насърчава данайци, беди за троянци да готви.
210    Славният с копие Идоменей му излезе насреща,
    идвайки тук от приятеля, който недавна от боя
    беше се върнал, ранен под коляното с копие остро.
    Близки другари го бяха донесли, на лекари сръчни
    той го остави, към шатрата тръгна, копнеещ за боя.
215    Бог Посейдон земетръсец тогава му пръв заговори,
    уподобил се по глас на Тоант, Андремонов потомък,
    който във целия ширен Плеврон, в Калидон недостъпен
    властваше над етолийци — от тях като бог уважаван:
    «Идоменее, съветнико критски! Заканите дръзки
220    где са, с които ахейци заплашваха нявга троянци?»
    Идоменей, предводителят критски, така му отвърна:
    «Днеска, Тоанте, доколкото зная, виновен ахеец
    няма, че всички умеем добре с врагове да се бием.
    Нито е някой обхванат напълно от страх малодушен,
225    нито пък някой напуска жестоката битка от леност.
    Ала това е угодно сега на Кронида всесилен:
    тука, далече от Аргос, безславно да паднат ахейци.
    Драги Тоанте! Ти беше по-рано във битките храбър,
    ти насърчаваше други, когато ги видеше плахи.
230    Днес не отстъпвай от боя, на всеки герой заповядвай!»
    Бог Посейдон земетръсец веднага в ответ му продума:
    «Идоменее! Дано се не върне от Троя във къщи,
    тука дано за играчка на псетата стане боецът,
    който сега доброволно напусне опасната битка.
235    Хайде вземи си доспехите медни и тръгвай с мене.
    Бързай! Макар само двама, ний можем да бъдем полезни.
    Дружната сила помага дори на невойнствени хора.
    Ние със тебе умеем и с храбри мъже да се бием.»
    Тъй рече богът и пак към борбата на смъртните тръгна.
240    Идоменей пък отиде във своята здрава палатка,
    дивни доспехи облече, избра си две копия остри,
    хукна подобен на мълния, сграбчена мигом от Зевса
    с мощна ръка, запокитена чак от Олимп светлозарен,
    вярна поличба да бъде за хората с блясък сияен;
245    тъй и медта по търчащия Идоменея искреше.
    Срещна го вожд Мерион, благородният негов съратник,
    тичащ до шатрата близо, та копие медно да вземе.
    Силният Идоменей, предводителят критски, му каза:
    «Сине на Мол, Мерионе чевръст, мой съратнико свиден!
250    Тука защо си пристигнал, далеч от жестоката битка?
    Или си вече ранен, острие на стрела ли те мъчи,
    или от някого пратен, ти идваш със вести за мене?
    Сам не желая да чакам във стана и бързам за боя.»
    А разсъдливият вожд Мерион на това отговори:
255    «Идоменее, съветнико на меднобронни критяни!
    Имаш ли копие в шатрите? Идвам едно да си взема.
    Моето, дето го имах, се счупи недавна във боя,
    удряйки крепко по шлема на смелия, горд Деифоба.»
    Идоменей, предводителят критски, така му отвърна:
260    «Копия, колкото щеш! И едно ще намериш, и двайсет
    в мойта палатка, подпрени във светлия кът на стената.
    Те са троянски, отнети от вече убити герои.
    Казвам, че аз се сражавам отблизо с мъжете враждебни.
    И затова притежавам във шатъра щитове кръгли,
265    шлемове, копия много и ризници, хвърлящи блясък.»
    А разсъдливият вожд Мерион на това отговори:
    «Също във моята шатра и в черния кораб аз имам
    много троянски трофеи, но близо не са, да ги взема.
    С право твърдя, че и аз не забравям военната доблест,
270    тъй като с първите влизам във боя, прославящ мъжете,
    винаги щом се завърже разпалена битка в полето.
    Някой от другите меднохитонни ахейци би могъл
    мен като воин да не знае, но мисля, че ти ме познаваш.»
    Идоменей, предводителят критски, така му отвърна:
275    «Твоята храброст познавам, защо ми говориш за нея?
    Нека най-смелите бъдем избрани сега за засада,
    тъй като там доблестта на мъжете се вижда най-ясно.
    Там се открива най-лесно страхливият мъж и героят.
    Често се сменя цветът на лицето у плахия воин,
280    липсва му дух издръжлив да остане спокоен в засада,
    все тук и там се премества, прикляква на двата си крака,
    гръмко сърцето му бие в гърдите, понеже той мисли
    само за своята гибел: зъбите в устата му тракат.
    Но не променя цвета на лицето си храбрият воин.
285    Той не трепери, дори да е с първите дебнещ в засада,
    ала се моли да влезе веднага в суровата битка.
    Твоята сила и смелост не може там никой да хули.
    Ако ли тебе ранят със стрела или копие в боя,
    няма да бъдеш във гръб или в тил от стрелата улучен,
290    точно пронизан ще бъдеш в гърдите или във корема,
    с първите щом се нахвърлиш в кипящия спор с враговете.
    Повече да не говорим, подобни на малки момчета,
    спрели бездейно: сега би ни всеки упрекнал със право.
    Бързай във мойта палатка и копие здраво вземи си.»
295    Тъй каза. А Мерион, на убиеца Арес подобен,
    тутакси копие медно изнесе от светлата шатра,
    тръгна след Идоменея, обхванат от жар да воюва.
    Както и мъжегубителят Арес се хвърля във битки,
    следван неспирно от Фобос, сина си могъщ и безстрашен,
300    който обръща във бягство дори неуморни герои;
    двамата идват от Тракия, бурно нападат ефири
    или надменни флегийци; в молбите на двата народа
    те се не вслушват — със слава даряват единия само.
    Също тъй Идоменей с Мериона, водачи народни,
305    в боя поеха, облечени цели във мед заблестяла.
    Пръв Мерион се обърна към него със думи такива:
    «Идоменее, къде ти желаеш в борбата да влезем?
    В десния край на войската, във левия или в средата?
    Впрочем аз смятам, че никъде другаде, както във ляво,
310    нямат тъй нужда от помощ сега дългокоси ахейци.»
    Идоменей, предводителят критски, така му отвърна:
    «Има и други, способни да бранят средата на стана:
    двамата силни Аякси и Тевкър, от всички ахейци
    пръв във стрелбата със лък, а добър и във бой ръкопашен.
315    Те до насита ще гонят врага, ненаситен на битки —
    Хектора, син на Приама, макар да е много юначен.
    Трудно ще бъде за него, при все че ламти да се бие,
    тяхната храброст надвил и ръцете им необорими,
    кораби там да подпалва, освен ако Зевс гръмовержец
320    сам върху леките кораби хвърли запалени факли.
    Мощният син Теламонов не може пред мъж да отстъпи,
    ако е смъртен роден и яде на Деметра храната,*161
    ако раним е от копие медно и камъни едри.
    В бой ръкопашен Аякс не отстъпва дори на Ахила,
325    който фаланги разбива: в нозете е само по-бавен.
    Хайде да тръгнем наляво от стана, по-скоро да видим:
    някому слава дали ще дадем, или нас ще прославят.»
    Тъй каза, а Мерион с бързината на бурния Арес
    мигом се втурна и стигнаха в левия край на войската.
330    Виждайки Идоменея, подобен на пламък по сила,
    заедно с него другаря му — двамата в дивни доспехи,
    викнаха всички троянци, нападнаха Идоменея.
    Схватка всеобща започна край черните корабни кърми.
    Както внезапна вихрушка се вие от съскащи вихри
335    в дните, когато по пътя най-гъст прахуляк се натрупва,
    заедно с вятъра облак огромен от прах се надига,
    също тъй яростно битката лумна между враговете,
    алчущи да се избиват взаимно със копия медни.
    Човекогубният бой се наежи от копия дълги,
340    дето телата разкъсват; очите на всички слепеше
    медният блясък от шлемове светли и щитове ярки,
    също от новоизлъскани брони, когато мъжете
    тичаха в боя. Наистина бил би коравосърдечен,
    к