ИЛИАДА

1.Първа песен. Темата за гнева и епическия героизъм

А)композиция и смислова роля на встъплението – първите 7 стиха на Илиада са призоваване на музите. Това насочва към представата, че източник на поетично вдъхновение е само богинята, а поетът е само посредник. Встъплението въвежда в поемата, посветена на малък епизод от дългата история с много участници, предава сбито есенцията на съдържанието на цялата епопея.

Б)образите на героите и завръзката на конфликта – Агамемнон проявява ярки лидерски качества, но и крайност и невъздържаност. Конфликтът между Агамемнон и Ахил представлява завръзка на разказа и разкрива основните черти и ценностите, които определят действията на основните герои и дават тласък на събитията

В)темата за гнева и епическия героизъм – темата за гнева на Ахил ни въвежда в сърцевината на епическия героизъм и на неговите принципи и ценности

2.Трета песен

А)композиция на песента – в тази песен за пръв път са въведени виновниците за войната. Те не са централни герои, но са обрисувани ярко и живо, с богатство от художествени средства: епитети, сравнения, контраст, речева и косвена характеристика, символика на вещите, които ползват, на връзката им с Афродита

Б)образът на Парис – красив е, горд, дързък, но в решителния момент проявява малодушие

В)образът на Елена – тя е едновременно виновна и невинна. В плен е на стремежа си към лично щастие и на властта на Афродита. Тя не може да постигне вътрешно равновесие и хармония в другите и със себе си.

3.Шеста песен. Светът на войната и светът на мира

А)композиция и смислови послания на епизодите – композициите на епизодите изграждат усещането за реда, в който социалните групи са включени една в друга. Движението е от по-общи към по-интимни връзки. Друга забележителност в сюжетостроенето е, че единственият мъж, с когото Хектор се среща е Парис. Сякаш всички мъже са на бойно поле, а в света на мира само жените. По този начин малодушното поведение на Парис е силно подчертано.

Б)прощаването на Хектор с Андромаха – сцената е трогателна. Любовта на двамата съпрузи, обичта към детето са универсални отношения присъщи на всеки човек. Хектор знае какво го очаква и какво очаква семейството му. Това хвърля трагична сянка върху сцената на прощаването и надеждите за бъдещето на невръстния син

4.Осемнадесета песен. Изковаване на щита на Ахил Тетида моли от Хефест да изкове оръжие на Ахил. Хефест на драго сърце се съгласява да изпълни молбата на Тетида тъй като някога, когато бил изхвърлен от морето, тя го приютила и се грижела за него. Дава се подробно описание на щита, който богът изковава. Описанието е забележително с това, че певецът предава подробно ходът на изработването му. След като Тетида занася оръжието на Ахил той наддава страшен вик. Готов е за битка; потегля начело на гърците, за да отмъсти за смъртта на Патрокъл.

5.Двадесет и втора песен. Кулминация в сюжетния ход Хектор очаква Ахил и се връща назад пред града. Като го вижда да идва, Хектор започва да бяга и три пъти обикаля около Троя. Зевс вдига везните си, жребият на Хектор натежава и неговият защитник Аполон го напуска. Атина скрита под образа на Деифоб убеждава Хектор да се бие. След величествен двубой Ахил го убива, завързва тялото за колесницата си и го влачи към корабите си. Вдига се плач и ридание в цяла Троя.

6.Двадесет и четвърта песен. Образът на Ахил и образът на човека

А)Ахил се връща на бойното поле още в двадесета песен. Причината да е толкова гневен е и съзнанието, че косвено е отговорен за смъртта на Патрокъл. Когато се изправя срещу Хектор Ахил е изцяло отдаден на гнева си. Той забравя какъв достоен противник стои срещу него, забравя за всички човешки и божи закони

Б)макар и син на богиня Ахил е смъртен като всички, в образа му са вплетени човешки черти, но той носи чертите на архаичния митологичен герой

 

 

 

 

ИЛИАДА

 

 

Сюжетът на Илиада се основава на гнева на Ахил и погребението на троянския герой Хектор. Те са заложени в центъра на творбата и допринасят за развитието на целия текст.

Боговете играят основна роля в сюжета на действието. Те определят развръзката на започнатото от смъртните дело. С този сюжет авторът постига по-различно внушение от това на мита, разкривайки общочовешки ценности.

- композиция-симетричност-специфична за геометричната епоха, симетрията е признак на божествената хармония и световния космичен порядък.

- Завръзка -1 песен-гневът на Ахил решението му да се оттегли от войната

- преломен момент-смъртта на Патрокъл предизвикала в Ахил чувство за мъст и мотивираща го да се върне на бойното поле

- кулминация-двубоят м/у Ахил и Хектор

- развръзка-смъртта на Хектор

- епилог-последната сцена на мирна беседа м/у Ахил и бащата на Хектор

I песен представя - гневът на Ахил.

Първа песен започва с призоваването на музата Калиопа, която задава централната тема на епопеята - темата за гнева, логически свързана с темата за възмездието. Гневът е представен като справедлива реакция и на героите, и на боговете: Ахил се гневи на поведението на Агамемнон. Чрез личната съдба на героите, Омир говори за обобщения образ на войната. Представени като племенни военни вождове, героите символизират най-същественото, най-доброто от идеала за войнска чест и достойнство, но в същото време са носители на обикновени човешки слабости. Агамемнон трябва да бъде наказан за грозната си разрушителна страст към власт и богатства срещу него се изправя Ахил - получовек, полубог. Той е художествена връзка м/у света на хората и боговете, той проявява и човешка слабост, и божествен разум при решаване на спора с Агамемнон. Ахил е бързоног и божествен. Гневът му е страшен и разрушителен, а обидата - неизмерима. Посегнато е на достойнството и честта му на герой с безсмъртна слава. Героичната смърт е основната цел в живота на древния воин. Той се стреми към смъртта. Избрал я е в името на вечната слава. Конфликтът между Ахил и Агамемнон предизвиква спор и между божествените представители на Олимп. Налице е разделението както в човешкия, така и в божествения свят. В Първа песен на Илиада Омир не само въвежда темата за гнева и отмъщението, но поставя проблема за войната и мира, който носи противоречиво виждане за смисъла и целите на човешкия живот.

Особености на епическия стил

- основен принцип в стила на Омир -надмощие на общото над личното

- обективност-моделира цялостен и завършен свят без да навлиза в психиката на героя

- пластичност-чрез описание на физ.реакции на човека.(плачът на Ахил на морския бряг, любовта, убийствата)

- традиционност-широко обхватност на миналото и настоящето описано и в най-малки подробности-обстоятелственост на избора. Това придава на творбата тържественост и възвишеност.

- уравновесено спокойствие-описвайки събитията от природно-космическия порядък и осмисляйки ги като един вечен кръговрат и ритъм, епическия творец добива функциите на мъдрец, който е посветен в знанието.

- сентенциозност на образа-наситеност със сентенции кратки мъдрости и готови фрази

- формулен стил-използването на постоянни епитети, разгърнати сравнения, общи места в повествованието имащи важна роля в епическата творба.

Ахил-бързоног

Хектор-шлемовеец и мъжеубиец

един и същи епитет може да се отнася за различни герои, а може да се употребява и в ироничен смисъл.

III-та песен. Образът на Парис и Елена

Тази песен е особено интересна от гледна точка на изграждането на образите. За пръв път са въведени главните виновници за войната: Парис и Елена

Парис е красив, горд, дързък, но в решителния момент проявява малодушие. Думите на Хектор го връщат към подобаващото поведение. Но проявата на малодушие остава впечатление за обърканост и непоследователност. М/у характера на героя и неправомерното му деяние (действия) съществува един вид паралелизъм. Нарушаването на реда носи смут и нестабилност в човешкия живот. Образът на Парис спомага целият низ от събития и изхода от войната да бъдат осмисляни в перспективата на идеята за световна справедливост. В крайна сметка герой като Парис не може да опази Елена и да отстоява избора си.

Образът на Елена е сложен и противоречив, героинята не е показана като лекомислена и себична прелъстителка. Тя следва правилата за поведение на знатните жени от Омировото общество занимава се с типично женска работа, проявява сръчност и умение, отнася се с уважение и привързаност към Приам, горчиво се укорява за постъпката си. Елена е едновременно виновна и невинна, съдбата и се оглежда в общата човешка съдба подвластна на боговете, изпълнена с премеждия и терзания, животът и е объркан от угризения и помрачен от сянката на позора. Щастието заплатено с такава цена се оказва нетрайно, непълно и илюзорно.

Образите на Парис и Елена допринасят за подреждането на пъзела на човешкия живот с неговите закономерности и равновесие. Всяко излизане извън установените правила размества подредбата на пъзела, като това води до нестабилност и смут в личната и общностна съдба. Човешкия живот е неразделна част от божествения и световен ред.

6 песен. Светът на войната и светът на мира

В Шеста песен на Илиада Омир разкрива неподозираните човешки трепети в душата на Хектор -защитника на Троя, от чиято героичност и доблестно поведение зависи бъдещата участ на Троя и всички троянци. Чрез поредицата от срещи на Хектор поетът очертава символично социалните групи с които е обвързан героят. Композицията на епизодите изгражда усещането за ред. Движението е отвън  навътре, от по общи към по интимни връзки: политическа общност ( съграждани) семейна общност (майка, сестра, брат, снаха) брачна общност (съпруга, дете). Тази поредица е картина на живота на общността в която всеки е включен и извън нея няма житейска опора и лична кауза.

Единствения мъж с когото Хектор се среща е Парис. Сякаш всички сили на троянците са хвърлени във войната, в света на мира са останали само жените и Парис.

Срещата на Хектор с Парис и Елена както мястото, така и самото действие контрастират с поведението на останалите троянски бойци, които са на бойното поле и се сражават с оръжие в ръка. Успехът или неуспехът на един герой в състезанието за престиж в общността, рефлектира на отношението му със семейството.

Внушен чрез контраста м/у двете сцени: срещата на Хектор с Парис и Елена и срещата му с Андромаха. При първата среща се усеща пасивност и статичност, а при втората активност и подвижност. Сцената на прощаване м/у Хектор и Андромаха е прочувствена и трогателна, без да се стига до сантименталност. Любовта и сантименталността на двамата съпрузи взаимната им загриженост и споделена обич към детето са универсални отношения и емоции, присъщи на всеки човек. Отношенията м/ъ съпрузите в Омировото общество не се определя само от лични чувства. Семейството е онази най-малка общност, в която личността намира сигурност и приютеност.

Образът на Хектор се оглежда епическият идеал за човешка личност, с неговата непоклатима храброст, доблест, жажда за подвиг и признание. Той е уравновесен, загрижен за близките си. Хектор трябва да се бие, няма избор, родината му е в опасност длъжен е да спази правилата на героическата етика. Хектор знае какво очаква него и семейството му, но това не влияе в/у решението му. Желанието му да бъде на висотата на своя дълг на царски син на войн и герой надделява.

Речите в Илиада не са самоцелни, те спомагат за ясното и убедително разкриване на героите и ситуациите, и същевременно отдалечава развръзката и създава ефект на ретардация. Епическия поет не се стреми към бързо развитие на действието, а на против изостря вниманието с богатство на картини и отлагането и очакването на развръзките. Това е важна функция за изясняване на състоянието и мотивациите на героите в тяхната дълбочина и житейски драматизъм, съкровените им вълнения и мотивите им за божествена война.

 

22 песен кулминация в сюжетния ход - Двубоят между Хектор и Ахил

Двубоят между Хектор и Ахил в Илиада от Омир заема централното място в творбата. Двамата велики герои от древността се срещат в ожесточен сблъсък и злобата на Ахил погубва сина на Приам. Причината за битката между Хектор и Ахил Хектор убива скъпия приятел и спътник на Ахил Патрокъл Двубоят между двамата богоравни мъже ожесточен , с цел единия да падне мъртъв. Хектор и Ахил показват две съвсем различни лица по време на двубоя и по време на самата Илиада. Двамата доблестни мъже са еднакви по храброст и слава и са утвърдени и от двата лагера като герои. Но в сърцата им са заложени различни ценности. Ахил синът на богинята Атина Палада, който е почти равен на безсмъртните и е жаден за слава за може да бъде помнен хилядолетия напред. Хектор първороден царски син. Победите му са победи на всички троянци. В него е събрана надеждата на цяла Троя и той не би могъл да се държи недостойно. Ахил и Хектор дават началото на една съвсем нова ценностна система за Елините, а по късно и за целия свят.

 

Образът на Ахил

Ахил е първият от Омировите герои с който читателят се запознава още от I ва песен на Илиада. Още в началото на текста той е представен като силна личност, изключително темпераментен, гневлив, избухлив, човек на крайностите. Най-храбрият герой от ахейците в Троянската война. За Ахил помощта не е напълно безкористна. Той възприема войната и като възможност за плячка и за дарове, които се полагат на героя и победителя. Желанието да му бъдат отредени дарове не е израз на неговия егоизъм и алчност, а на достойнството му. Той е част от света на боговете. Те бдят над него и му помагат, макар че са решили и смъртта му. Богоподобният Ахил е носител на доброто и злото, красивото и грозното, благородството и жестокостта. Наред с низостта у него има и частица възвишеност проличаваща си при трогателната спогодба между ахейския герой и мъдрият цар Приам. В образа на ахейския воин се проявява противоречивостта на неговия характер- първоначално ръководен от благородни подбуди като приятелството, заради което тръгва да мъсти, а после оставил се във властта на примитивните чувства, и не приемайки предсмъртната молба на своя противник. Така у Ахил се изявяват остатъците от по-старо, варварско мислене с типичната жестокост и безсърдечност на воина. Ахил е противоречива личност. Героят знае, че е велик вожд и войн. В същото време той изпитва чувства, които са присъщи на всички хора.

Славата и героичната смърт са основната цел в живота на древния воин. Той се стреми към смъртта, която е избрал в името на вечната слава.

Физически красив, едър, рус, бързоног, със свръхчовешка енергия- като разрушителна стихия. Той е типичен епически герой, който въплъщава в себе си идеала на древните гърци за истинския воин. Изразните средства, чрез които Омир изгражда портретната характеристика на този герой, са най-вече постоянните епитети.

 

Хора и богове:

Боговете се явяват като могъщи надчовешки сили, които направляват обстоятелствата и случките в човешкия живот. Но колкото и пряко и енергично да се намесват в човешките дела, те не вършат чудеса които противоречат на логиката на характерите. Те подсилват характерните черти на героите ги подтикват към поведение което не им е чуждо. Божията воля е онази висша инстанция, която налага която налага правилата и крепи социалния ред. Но боговете в Илиада също са подвластни на по висша сила предопределеното. Боговете не само са подвластни на висша сила като хората, те живеят като тях, събират се на съвет имат свои семейни отношения, и своя йерархия, спорят, бият се, заговорничат, обичат и мразят борят се за своя престиж. Светът на боговете е огледален свят на човешкия и в двата свята се оглежда всеобщия порядък на битието. Разликата е че боговете са силни и видът им е несъизмерим с човешкия, в живота им има тъга, обида и гняв но няма болка, смърт и страдание. За боговете войната е само един епизод в безкрайната бездна на времето, а хората страдат и гинат в тази война, печелят или губят всичко и за винаги.

 

@bgmateriali.com

Изтеглиsave