Описанието на пейзажи се среща много често в художествените произведения. Ако авторът иска да потопи читателя в атмосферата на действието, да го въведе в обстоятелствата, в които се случват събитията или да внуши определени чувства, нагласи и очаквания, той обикновено си служи с описание на пейзаж.
За разлика от описанията, служещи за практическа ориентация, пейзажът в художествената творба преди всичко трябва да е въздействащ. Това не означава, че не трябва да е точен или че не бива да ориентира правилно читателя в обстановката. Напротив – тъй като единствената възможност на читателя да си представи описваното в художествената творба действие е да следва словесното описание, то трябва да дава достатъчно сведения, за да може да се изгради сравнително точна картина. Така че, преди да започнем да описваме, трябва да подготвим сведения, позволяващи постигането на основните две цели:
1. Пълна и добре ориентирана представа за мястото и обстановката, в която протича действието.
2. Силно емоционално въздействие, внушаващо чувства, представи, настроения и нагласи у читателя, с чиято помощ той се ориентира в художествените послания на текста.

Независимо дали описваме градско пространство или природна картина, винаги трябва да спазваме следните общи условия. Най-добре е да начертаем в тетрадката си таблица и да я попълваме, подготвяйки се за написването на текста.

Какво трябва да съдържа	Как трябва да го опишем
Указваме гледната точка	Излязохме на билото и от там се откри чудна панорама... Влязохме в залата и още от входа забелязахме... Стоим пред пощата и гледаме към гарата...
Ориентираме пространството спрямо гледната точка	Пред нас се извисява синята верига на Стара планина... Отляво се простираше безкрайно поле, обсипано с макове...
Избираме устойчиви ориентири	Вдясно от нас течеше реката, а отляво се виждаше керемиденият покрив на чифлика.
Обръщаме внимание на детайли, които играят по-специална роля за пресъздаване атмосферата на мястото, където протича действието. По възможност описваме не само неща, които могат да се видят с очите, но и такива, които се възприемат с останалите човешки сетива – звуци, аромати, усещания. Така описанието става по-плътно и по-въздействащо.	Далеч нейде се вдигна тънък писък като жален стон на някоя поразена от куршум душа, вдигна се високо и зловещо и сякаш ударен от небесния купол, падна в тайнствените води на Марица, удави се и умря. Косачите се спогледаха плахо.
Подбираме определения, с които да предадем описваните явления не само точно, но и да внушим чувствата, които те събуждат у човека – радост, скръб, тревога, очакване...	Марица тихо подплиснуваше мътните си води, пълни с удавници, и с лениво спокойствие се ширеше между тъмните брегове, обраснали с върби и ракитак. Влага и хладина лъхтеше из тайнствените й недра.

Най-важното обаче е да не правим описанието на пейзажа самоцелно, а в пълна хармония със събитията, за които художественото произведение разказва. Само така ролята на пейзажното описание ще бъде пълноценна и то ще допринася за цялостното въздействие на разказа.