Димитър Димов и в трите си романа: „Поручик Бенц”, „Осъдени души” и „Тютюн”, създава герои със сложни, драматични характери. Техните сьд6и и преживявания се определят от всичко, което е вътре в тях. Извън времето и извън историята тези герои превръщат живота си в поражение; сами се обричат на самота, доброволно се отчуждават от самите себе си.
Те се предават, капитулират. Ирина и Борис Морев стават жертва на отровните тютюневи изпарения на „Никотиана" (тютюневият концерн, който погубва душите им с властта на парите и сделките). В романа си „Тютюн” Димитър Димов превръща „Никотиана" в зловещ символ на мрака и злото. Злокобната й финансова и политическа мощ привлича като магнит своите жертви с огромните си печалби и с неограничените си възможности за власт. Тя бавно и мъчително ги задушава с отровните си тютюневи изпарения. Тъмен, враждебен и страшен е нейният свят, в който доброволно нахлуват главните романови герои. Изтръгнати от корена си, те живеят като безродници и лесно стават подвластни на болезнените си амбиции, на неовладените си страсти.
Главните герои в романа „Тютюн” продават моралната човешка идея за пари, власт и луксозен живот. Те душевно капитулират в мръсните сделки на „Никотиана", заживяват като духовни изгнаници, като „осъдени души". „Никотиана" става техният търсен кошмар, тяхната налудничава амбиция. Тя е демоничната сила, която изважда наяве болезнените им стремежи на самотници към ярка обществена изява. Мощната финансова власт на тютюневите магнати провокира разпадането на характерите им. Психиката на жертвите се променя, а патологичните им стремежи и амбиции убиват любовта, чувството за отговорност, човешките им привьрзаности.
„Никотиана" носи проклятие на всички - и на бедни, и на богати. Писателят се отнася с уважение към човешката личност - независимо от социалната му принадлежност. Открива ценното у човека - затова пропадането му като нравствено присъствие протича силно драматично и трагично. И сред бедните, и сред богатите Димов вижда силата на човешкото достойнство. Философията му за същността на личността е свързана с нейното родово и индивидуално битие. Съдбовната екзистенция на героите е зависима главно от родовата им неопределеност и от личните им амбиции, а на социалната им принадлежност писателят гледа като на въздействаща, без да е решаваща за съдбата им.
Ирина, Борис Морев, фон Гайер, Костов, Барутчиев са откъснати от рода си, станали са безродници и самотници, което всъщност ги тласка към гибел. Трагизмът навлиза в живота им със страшната си студена самотност, с отсъствието на привьрзаности към родното място, към семейството и родината, с отсъствието на грижи към другите.
Димитър Димов винаги търси странното, уникалното - онова, което сякаш не е от българската реалност (татко Пиер и психически болната Мария). Романистът е привлечен от ексцентричните хора и катастрофалното им отчуждение от себе си и от рода, от близките и приятелите си. Тази отчужденост най-силно ги тласка към пропастта.
Романът „Тютюн” възпроизвежда световен исторически период на насилие, (времето от края на фашизма и разцвета на болшевизма, който след 9.IX.1944 г. навлиза в България с нашествието на Червената армия). И отрицателните, и положителните романови герои се чувстват вътрешно предопределени за трагична екзистенция от катастрофалната историческа епоха (душевно опустошената Ирина във финала на творбата се самоубива). Но дълбоката безизходица, в която изпада личността, се дължи главно на самия човек, на неговите психологични нагласи, които го водят към деморализация и разврат (духовен и физически).
Символът на корупцията във всичките й варианти е неизменно свързан с „Никотиана". Това е един многозначителен символ, създаден от творческото въображение на Димитър Димов. Тютюневият концерн наподобява зловещ кукловод, който движи като марионетки главните герои. В името на „Никотиана" стават всички драми и трагедии с художествения персонаж: Борис изоставя Ирина и я продава на фон Гайер, Ирина в отчаянието си става платена жена и завършва със самоубийство, фон Гайер е разстрелян... Осъдените души пропадат в черната пропаст на бездънното Зло: „Никотиана". Съдбата на романовия герой е заложена в него самия, в трагичната му самота и безродност, които съдбоносно водят до аморалност и гибел. На фона на природната красота и хармония писателят талантливо разкрива душевната дисхармония и обреченост на съвременния човек.
Зловещият призрак на „Никотиана" властва и над бедните, стачкуващите работници. Тютюневият концерн прераства в символ на съдбата, на цялостно обречения меркантилен и несправедлив свят на войната и разрухата. Изразява трагичната обреченост на герои като бавно чезнещата от психично разстройство Мария, презиращата себе си Ирина, самозабравилия се във властовите си амбиции Борис Морев, гордия самотник фон Гайер, добродушния и наивен Костов... Те са по своему духовно разрушени и преживяват различни трагични провали. Димитър
Димов, като всеки голям писател със силен дух и с романтично въображение, успява да превърне мелодраматичните сюжети (провалената голяма любов между Ирина и Борис Морев или трагичния финал на умната и благородна Мария) в покъртителни човешки съдби. При всички герои с „осъдени души"личностното падение е с различни фатални последствия. Душата на всеки от тях боледува (Мария от шизофрения, Борис Морев от умопомрачителни властови амбиции, Варвара от незадоволена плътска любов, старият тютюнев търговец Барутчиев - от туберкулоза...). Психо-депресиите на героите, разкрити от автора, поставят социалната диагноза на военното време, в което живеят.
Романистът с прозорлив поглед изобразява разположението на силите в социалното битие на тогавашна България. Детайлните описания на историческите случки в романа „Тютюн” създават плътност и достоверност на епическия разказ, на чийто фон се разиграват човешките драми. Романовата нарация организира историческия сюжет и личните съдби в една стилова текстова цялост, проникната от отровните изпарения на тютюна („Тютюн” е най-подходящото заглавие за този великолепен роман).
Авторовото въображение ражда мащабни образи с историческо съдържание - като образа на стария Барутчиев, който носи моралните задръжки на тютюневите търговци от миналото, и на Борис Морев, чиято агония олицетворява болния дух на властолюбеца от времето на Втората световна война. Съдбата на Барутчиев е свързана с могъществото на „Никотиана", а на Борис - с нейното окончателно морално падение, превърнало героя в слуга на немските тютюневи магнати.
Богат с историческо и общочовешко съдържание е и образът на фон Гайер, излъчващ самотност и трагично величие. Неговият силен интелект и наследеният от предците му рицарски дух му помагат да прозре жестоката истина за фашизма и своята пълна безпомощност да въстане срещу безумието, обхванало Германия. Той успява с рицарско достойнство да живее в средите на „Никотиана" и да приеме гордо смъртта.
Всичко, което Димитър Димов разказва за своите герои и тяхната епоха, за обречения свят, който напуска световната историческа сцена, е одухотворено от силното авторово присъствие, от големия му талант на психолог с изтънчени сетива и дълбоко проницателен ум, с вродено чувство за трагичното в човешката личност. Той има свой оригинален и неповторим поглед върху болните страни на човешката душа и върху деформациите, конфликтите и терзанията на обречения на самота съвременник. Неговият въображаем художествен свят днес по нов начин силно ни вълнува, защото нашето настояще боледува от болестите на „Никотиана", на корупцията, която тя символизира и която води до трагично духовно крушение в някои среди и на днешна България.
@bgmateriali.com