ИВАН ВАЗОВ – „ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА“  
ВЪЗПЯВАНЕТО НА ГЕРОИТЕ И СТРАДАНИЯТА НА НАРОДА  

 

          ЖАНР И КОМПОЗИЦИЯ

          „Опълченците на Шипка“ е ода, която възпява героизма на българите, участвали в Освободителната война. Одата е жанр, типичен за класицизма, който се разгръща и през епохата на Романтизма. За него са характерни високият стил, патетичният изказ и въвеждането на разгърнати сравнения с безспорни образци. Опълченците – колективният лирически герой в творбата – осъзнават историческото значение на битката, знаят, че „България цяла сега нази гледа...“
          Стихотворението започва с напомнянето на „срама“ и „позора“ от миналото. Поетът всъщност не е съгласен с подобни определения, той ги отхвърля, като ги противопоставя на героизма на опълченците. Кулминацията на битката и на стихотворението е в момента, в който куршумите свършват и опълченците започват да хвърлят телата на мъртвите си другари по врага. Този техен жест е натоварен със символичен смисъл – мъртвите, което може да се тълкува и като миналото – се сражават заедно със съвременните герои.
          Финалът на творбата, последните четири стиха излизат от изображението на отминалата битка и се насочват към паметта за подвига, който ще бъде помнен през вековете. По подобен начин завършва и едно друго Базово стихотворение, посветено на героизма на българския войник по време на Сръбско-българската война.

                           Българио, за тебе те умряха, 
                           една бе ти достойна зарад тях, 
                           и те за теб достойни, майко, бяха 
                           И твойто име само кат мълвяха, 
                           умираха без страх.
                                                        („ Новото гробище над Сливница “)

          ТЕМИ И ПРОБЛЕМИ

          „Опълченците на Шипка“ предлага първото сполучливо въвеждане на батални сцени в българската поезия. Заедно с други Вазови творби то дава завършен израз на вярата на поета в благотворната мисия, която Русия има по отношение на България.
           Авторът сравнява подвига на българските доброволци с прочутата битка при Термопилите, при която „шъпа спартанци“ успяват да удържат атаката на многобройните им противници. Вазов намира и в българската история примери, които да покажат героизма на нашия народ.

          ГЕРОИ И ОБРАЗИ

          В стихотворението поетът въвежда един колективен герой – опълченците. Подобно решение се среща сравнително рядко в поезията. В образа на опълченците Вазов представя най-доброто от българския народ – неговото непокорство, героизма и жертвоготовността му в името на свободата.
          Противниците също са представени като колективен образ, те са характеризирани в контраст с опълченците, като „гъсти орди“; те са многобройни и това подчертава храбростта на малобройните защитници на върха.
          В стихотворението присъстват и водачите – „Сюлейман безумний“ и „Столетов, наший генерал“, а в края и генерал „Радецки пристигна със гръм“. И тримата са обрисувани пестеливо, с по няколко думи, но отношението на поета към тях е ясно за читателите.

          ИДЕИ И ЦЕННОСТИ

          Цикълът „Епопея на забравените“ поставя важните акценти в героичното и трагично близко минало на българския народ - на първо място Априлското въстание и подвига на Левски. Вторият акцент е в делото на книжовниците (Паисий, братя Миладинови), а фигурата на Раковски – едновременно революционер и пламенен поет и публицист – е обединяващото звено. Вазов призовава да не бъдат забравени и безименните жертви и по-малко известните бунтовници. Всички те имат място в националния пантеон.
          „Опълченците на Шипка“ е последната творба от цикъла и представя последното по време голямо събитие. Възпяването на героите от миналото и страданията на народа са главната тема в творчеството на Иван Вазов.

          ИЗРАЗНИ СРЕДСТВА

          В „Опълченците на Шипка“ Вазов използва богат арсенал от изразни средства, характерни за жанра ода. Езикът на творбата е патетичен, поетът и някои от персонажите (генерал Столетов, опълченецът, който призовава „Грабвайте телата“) изричат съдбовни фрази. Днес езикът на творбата звучи леко архаизирано и това допълнително засилва нейното въздействие. Отдалечаването от разговорната реч се долавя в инверсиите (разместване на обичайния словоред, например „орляк юнашки“ вместо „юнашки орляк“) и във въвеждането на някои по-рядко срещани думи и изрази от високия стил. Поетът щедро използва епитети, сравнения и метафори.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave