ЖАНРОВАТА СЪЩНОСТ НА ТВОРБАТА
          Стихотворението е последното от цикъла „Епопея на забравените“, посветен на Българското възраждане. В него са възпети онези исторически личности, които със слово или на дело повеждат народа към нов живот, към по-достойно бъдеще. Вазов нарича цикъла „епопея“. Същевременно епитетът „забравените“ показва една двойна насоченост във времето – пряка възхвала на героичното минало и косвена критика на настоящето, на съвремието на писателя, което според него не е осъществило идеалите на възрожденците. Подобна идея е налице и в повестта „Немили-недраги“. С присъщия си усет за хода и развитието на историята Вазов е доловил вярно мига, когато епопеята на героите започва да се превръща в епопея
на забравените.

Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.

Вход

@bgmateriali.com