„ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА“
ВЪЗХВАЛА НА ПОДВИГА В ИМЕТО НА БЪЛГАРИЯ
ЖАНРОВАТА СЪЩНОСТ НА ТВОРБАТА
Стихотворението е последното от цикъла „Епопея на забравените“, посветен на Българското възраждане. В него са възпети онези исторически личности, които със слово или на дело повеждат народа към нов живот, към по-достойно бъдеще. Вазов нарича цикъла „епопея“. Същевременно епитетът „забравените“ показва една двойна насоченост във времето – пряка възхвала на героичното минало и косвена критика на настоящето, на съвремието на писателя, което според него не е осъществило идеалите на възрожденците. Подобна идея е налице и в повестта „Немили-недраги“. Според изследователката Милена Цанева с присъщия си усет за хода и развитието на историята Вазов е доловил вярно мига, когато „епопеята на героите започва да се превръща в епопея на забравените“.
Стихотворението „Опълченците на Шипка“ носи характерните стилови белези на Вазовите оди: тържествена интонация, чийто патос достига високата зона на героичното; многобройни повторения – анафори, градация на чувството; антитези и контрасти, благодарение на които се засилва романтическият ефект при изображението, постигат се полемичност и драматизъм на лирическия разказ; лирическо встъпление и лирически епилог като нови, различни гледни точки към събитието (а в други оди от цикъла има и лирически отклонения); възклицания („О, Шипка!“, „О, геройски час!"), които насищат с емоционален интензитет преживяването.
Заслужава да се отбележи и посочването на датата на събитието – 11 август 1877 г. – в подзаглавието на одата. Това е похват, използван в цялото творчество на Вазов. От една страна, той показва смесването между факт и фикция, взаимодействието между литература и история в неговите произведения. От друга, поетът неслучайно ни насочва към последния от трите дена на битката, към последните часове, към кулминацията, малко преди развръзката. Съсредоточаването върху изключителното, върху неповторимото и бягството от рутинното, от познатото, от всекидневното и обикновеното е принцип, върху който е изградена „Епопея на забравените“. Така се засилва емоцията, грабва се въображението на читателя и се пренася в селенията на подвига.
ЛИРИЧЕСКОТО ВСТЪПЛЕНИЕ НА ОДАТА
В него се разгръща полемика за смисъла на българската свобода, опровергава се историческият комплекс за подарената свобода и се разгръща една многопластова антитеза:
– на тезата, че свободата ни е била дадена даром, е противопоставено разбирането, че тя е завоювана с цената на много скъпи жертви;
– на трагичните примери от старата и новата история на България (сражението на Самуиловите войници с войските на Василий Втори Българоубиец в планината Беласица през 1014 г. и клането в баташката църква по време на Априлското въстание) е противопоставен един оптимистичен пример – боят на Шипка;
– на срама и позора от миналото е противопоставена гордостта от настоящето;
– на историческия мрак – светлината на подвига.
Ключова роля в привидното съгласие играе анафората с наречието „нека“ повторено осем пъти в началото на одата. Думата съдържа в себе си както болка, така и стаен гняв, отрицание, бурно несъгласие. Няколко сполучливи метафори дават художествена плът и образност на Вазовата полемика с враговете и хулниците на нашия народ:
– споменът за позорните моменти в нашата история виси като тъмен облак в българското небе: „нека спомен люти от дни на позор / да виене кат облак в наший кръгозор“;
– споменът за Шипка е истински духовен паметник на героите;
– клеветата хапе като зло куче (метафората „зъбът на клеветата“).
Името Шипка е градирано и е наречено „ново, голямо, антично“:
– ново, защото се противопоставя на всичко старо и позорно;
– голямо, защото е велико и славно;
– антично в духа на основното сравнение в одата между боя на Шипка и античната битка между гърците и персите в планината Термопили. Така Вазов внушава, че българската история достойно мери ръст с най-славните събития от световната история.
ОБРАЗИТЕ НА БЪЛГАРИТЕ И ТУРЦИТЕ В СТИХОТВОРЕНИЕТО
Те са представени контрастно, като пълни антиподи:
– всичко добро, красиво, възвишено, героично и достойно е приписано на българите. Сравнени са с лъвове, със скали, с желязо. Присъща им е разумната вяра в справедливия християнски бог;
– всичко лошо, недостойно и отблъскващо определя нравствения облик на турците.
За тях е характерен фанатизмът, който в критичния момент на битката се изражда в суеверие: „И турците тръпнат, друг път не видели / ведно да се бият живи и умрели“.
Българите и турците символично са разположени върху една нравствена вертикала:
– българите са горе, на върха, във висотата на героичното и прекрасното;
– турците са долу, в подножието, в низостта на фанатизма.
ВНИМАНИЕ! Често в литературата писателите използват така наречените културни универсални – символните значения на светлината и мрака, символните значения на топлото и студеното, символиката на пространството и символиката на числата.
Светлината символизира доброто, прогресивното, възвишеното, героичното, достойното, а мракът – ретроградното, недостойното, грозното, отблъскващото.
Студеното обозначава самотата, отчуждението на човека, враждебността на обществото към него, опасностите, които го дебнат. Топлото означава съпричастието между хората, общността на целите, колективното пътуване към идеала.
Символиката на пространството има две измерения – по вертикалата и по хоризонталата. По вертикалата пространствените понятия „високо“ и „ниско“ се преосмислят в нравствени понятия „висота“ и „низост“.
Символиката на числата в българската литература най-често се базира върху символната знаковост на християнството. Числото 3 е свещено, защото Бог има три проявления. Подчертавайки факта „Три деня младите дружини / как прохода бранят“, Вазов подсказва на внимателния читател, че подвигът им е свят. Числото 12 също е свещено, защото е производно на 3 и защото означава броят на Христовите апостоли. Затова Вазов пише: „Дванайсетий път гъсти орди лазят по урвата дива...“
Сред колективните образи на българите и турците е откроен по един индивидуален: сред българите това е руският генерал Столетов, наречен ласкаво „наший генерал“; сред турците – Сюлейман паша, наречен „безумни“. Двете определения не се нуждаят от коментар.
ХУДОЖЕСТВЕНИ ПОХВАТИ, ЧРЕЗ КОИТО Е ПРЕСЪЗДАДЕНА КАРТИНАТА НА БОЯ
Множество експресивни глаголи, които придават динамика на изображението: пушкат, отблъскват, екнат, реват, падат, мрат, идат, бягат...
Сравнения и метафори: основно в одата е вече посоченото сравнение между Шипка и Термопилите: „Кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса...“. Подобен похват може да се открие във всяко от дванайсетте стихотворения на цикъла; метафората „тоя връх висок е“ подчертава, че върхът стои високо не само в пространството, а и в българската история; метафората „вълните намират канари тогаз“ е богата на подтекст, съдържа особена символика, чието възможно разчитане гласи: на Шипка си дават среща не просто българи и турци, а две противоположни нравствени начала; върхът е метафоричен вълнолом между Европа и Азия, между цивилизацията и варварството.
Антитези и контрасти: антитезата „идат като тигри, бягат като овци“ противопоставя предварителната смелост на турците на последвалата я паника; антитезата „щурмът е отчаян, отпорът е лют“ разкрива изключителния драматизъм на битката; но най-значима е антитезата, която противопоставя численото превъзходство на турците на морално-волевото и равственото превъзходство на опълченците.
СЪЗНАНИЕТО ЗА ИСТОРИЧЕСКАТА ЗНАЧИМОСТ НА ПОДВИГА
Най-напред трябва да се открои фактът, че могъщият руски цар е заложил целия си авторитет в тази война. Красноречиви са думите на генерал Столетов: „На вашата сила царят повери / прохода, войната и себе дори!“ Опълченците са изправени пред цяла България и пред цяла Вселена – тази хипербола още веднъж подчертава романтическата трактовка на събитието. Смъртта за опълченците е „сладка радост“, те извършват истинска хекатомба пред олтара на отечеството. И обратно, бягство би било позор – „ако би бегали: да мрем по-добре!“. Когато свършва оръжието, всяко дърво се превръща в меч, всеки камък – в бомба, всяко нещо – в удар... За оръжие служат даже телата на мъртвите им другари.
КУЛМИНАЦИЯТА НА ОДАТА
Неравната битка достига критичната си точка – желязото сразява железните гърди, вълните от дивашки орди потопяват юнашкия орляк. Заслужава коментар стихът „желязото срещат с железни гърди“, който съдържа една метонимия и една метафора. Метонимичната форма на изказ, съчетана със символика, олицетворение и метафоризъм, насища текста с определени, важни за разгръщане на конфликта значения: „върхът отговори“, „заветният хълм“, „тоя връх висок е...“. Към това трябва да се прибавят и няколко синекдохи: „волите траят“, „щикът се пречупва“ и така нататък.
На преден план се откроява величието на саможертвата. Безименните герои придобиват ореола на святост. Категорично „прекрасно“, „героично“ и „трагично“ се изпълват с бляскаво съдържание. Мигът придобива особена стойност и се разтегля до вечност. Внимателният прочит на творбата разкрива три основни гледни точки към събитието в нея:
– гледаната точка на героите, ситуацията на „ставането“, при която времето се концентрира в интензитета на битката, в нейната драматична свръхнапрегнатост, а мигът се отъждествява с вечността и като следствие от това действията придобиват съдбоносен смисъл;
– гледната точка на Вазовото съвремие, през която миналото изглежда уголемено и величаво, ценностно несъизмеримо с настоящето;
– гледната точка на универсалното, която поставя боя на връх Шипка до най-славните битки за свобода и равноправие в историята на човечеството и търси мястото на България сред достойните срани и народи.
Същинската кулминация е вложена в стиха „Йоще миг – ще падне заветният хълм“. Развръзката идва веднага след нея, по вазовски неочаквано и рязко – „Изведнъж Радецки пристига със гръм“.
ЛИРИЧЕСКИЯТ ЕПИЛОГ
Той представя нова гледна точка към събитието – през призмата на историята – и така го увековечава. Всяка природна буря в Балкана напомня голямата историческа буря, минала по тези земи. Времето и пространството символично си подават ръка, за да прославят подвига. Славата на шипченци се носи през пространството („от урва на урва“) и през времето („от век на век“).
@bgmateriali.com
