Историята познава върхове и падения, победи и поражения. Победите разкриват величието на националния дух, а пораженията - устойчивостта на националния характер. Този, който умее да разчита знаците на народната съдба, стига до мъдростта и познанието, че бъдещето е заложено в миналото и че истинският патриот получава чрез уроците по история примери за национална гордост и заслужено самочувствие. Несъмнено такъв пример е епичната битка за връх Шипка през руско — турската война. Вазов, поставил си родолюбивата цел да съхрани спомена за героизма на българите, излива в пламенно поетично слово възторга, преклонението и възхищението си от защитниците на върха. В същото време поетът е воден и от огорчението, че в следосвобожденската епоха, твърде практична и лишена от идеали, героизмът и саможертвата са забравени, а българската история е охулена и опетнена. За да отговори достойно на враговете и чуждопоклонниците и да съхрани за поколенията героичните мигове от миналото, Вазов създава безсмъртната си „Епопея на забравените”, в която последното, заключаващо и обобщаващо стихотворение е „Опълченците на Шипка”.
Жанровата определеност на творбата - ода, ясно насочва към целите на възхвала и преклонение пред достойнството, силата и гордостта на българина. Водещите мотиви - противопоставяне на хулителите и прослава на българския национален дух, са заложени подчертано конкретно в лирическия увод. Разделен на две смислови части, противопоставени чрез антитеза, лирическият увод внушава чувство на гордост и възторг. Вазов се позовава на дълголетната история, в която има не една страница на поражения и унижения. Точно тези моменти - „дни на позор”, изтъкват отрицателите на българщината, за да насаждат своите антинародни идеи. С болка поетът патриот припомня „Беласица стара и новий Батак” - места, където националният дух е бил подложен на унижение, а оцеляването на народната воля - под въпрос. Анафората, „нека”, използвана седем пъти, насажда тягостно и песимистично усещане. С нея поетът въвежда тези срамни и принизяващи името на България факти. Тя има смисъл на „да,така е”. Не могат да бъдат заличени тези моменти от старата и новата история. Не може да бъде забравено робството, оставило трайни следи в народната душевност:
Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото ...
Не може да бъде затворена страницата на унизителното примирение и подчинение. Но, според поета, това и не трябва да се случва, защото всеки народ носи своето историческо наследство - на славни битки и поражения, на възходи и застой. В българската история има много примери, доказващи националната гордост, духовната сила и смелост, когато народът е оцелявал и е съхранявал мъжеството си. Особено болезнено Вазов приема обвинението, че свободата ни е дадена даром и народът не я заслужава. Последното „Нека!” (отделено с удивителен), носи гнева и възмущението на автора, противопоставящ се с цялата убедителност, увереност в правотата си и истинско достойнство на хулителите и родоотстъпниците. Тези, които принизяват българския дух, които насаждат неверие в душите на младото поколение, които с лека ръка отхвърлят достойнството на цял един народ, са забравили, че историята помни и лошото, и доброто, че истината може да бъде изопачена, но не и ограбена. С цялата си патриотична жар Вазов доказва, че българският народ е дал доказателства за безпримерен героизъм, отстояване на националната кауза и служене на висшия идеал - свободата. Промененият авторов тон е въведен с противопоставителния съюз, „но”. Само един момент от близката история взима поетът, за да се противопостави на клеветите, да върне самочувствието на българина и да събуди национална гордост. Битката за връх Шипка, решителна за изхода на руско — турската война, съдържа тези доказателства, защото в нея българските опълченци извършват чудеса от храброст и доказват жертвоготовността си. Само споменаването на Шипка е достатъчно, за да се пробуди възхищение и патриотизъм:
защото там нейде, навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх,
на безсмъртен подвиг паметник огромен ...
Приповдигнатият тон, използваните хипербола и метафора, изразителните епитети „див, чутовен”, възходящата градация допринасят за прославата и внушаваното преклонение. Само това достойно име - Шипка, е достатъчно да пробуди патриотичен възторг:
... в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди ...
@bgmateriali.com
