Композицията на одата „Опълченците на Шипка“ следва класическата схема на защитна реч с представяне на тезите на обвинението и защитата. Доказателството, че свободата ни е заслужена, е подвигът на българските доброволци, чиито дела са възторжено прославени и поместени във вечността.
ЗАГЛАВИЕТО, НАЧАЛОТО И КРАЯТ
Заглавието на одата „Опълченците на Шипка“ не предлага оценка на случилото се, а някак неутрално заявява намерение да се представи всеизвестно историческо събитие. Но изследователите на Вазовата поезия неслучайно я оприличават на „вълшебно огледало“ на българската история, превръщащо конкретните географско-исторически реални в българския образ на вечността.
Подзаглавието на творбата е „11 август 1877“. То допълва надслова и насочва вниманието към вписването на художествения текст в събитията, свързани с конкретен момент от националноосвободителните борби и с реалните личности, взели участие в тях. Така се създава усещане за достоверност и на литературните факти, поради което в националната памет битката при Орлово гнездо живее по начина, по който Вазов я е обрисувал.
Началото и краят оформят композиционната рамка на произведението.
Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.
@bgmateriali.com