„ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА“ – НЕЗАБРАВИМИТЕ БРАНИТЕЛИ НА ВЪРХА
Композицията на одата „Опълченците на Шипка“ следва класическата схема на защитна реч с представяне на тезите на обвинението и защитата. Доказателството, че свободата ни е заслужена, е подвигът на българските доброволци, чиито дела са възторжено прославени и поместени във вечността.
ЗАГЛАВИЕТО, НАЧАЛОТО И КРАЯТ
Заглавието на одата „Опълченците на Шипка“ не предлага оценка на случилото се, а някак неутрално заявява намерение да се представи всеизвестно историческо събитие. Но изследователите на Вазовата поезия неслучайно я оприличават на „вълшебно огледало“ на българската история, превръщащо конкретните географско-исторически реални в българския образ на вечността.
Подзаглавието на творбата е „11 август 1877“. То допълва надслова и насочва вниманието към вписването на художествения текст в събитията, свързани с конкретен момент от националноосвободителните борби и с реалните личности, взели участие в тях. Така се създава усещане за достоверност и на литературните факти, поради което в националната памет битката при Орлово гнездо живее по начина, по който Вазов я е обрисувал.
Началото и краят оформят композиционната рамка на произведението. В първите стихове смисловото ударение е поставено върху мрачната картина на позора, а във финалното четиристишие Вазов издига на пиедестала на славата делата на бранителите на „заветния хълм“, които заличават срама и категорично опровергават клеветата. Така подвигът на опълченците добива знаковия характер на връх в изявата на българския дух.
Заглавието и композиционната рамка очертават движението от срам към слава.
МОТИВИТЕ
Вече знаеш, че в произведенията на българската литература преди Освобождението и непосредствено след него основни са мотивите за любовта към родината, за дълга и честта, за устрема към независимост и готовността за саможертва. В одата си „Опълченците на Шипка“ Иван Вазов използва подвига на опълченците като аргумент във възникналия спор дали сме заслужили свободата си.
• Мотивът за родолюбието е изведен на преден план като фактор, определящ в най-висша степен защитата на националното достойнство както в задочния спор с клеветниците, така и в битката за върха.
• Мотивът за дълга присъства като сърцевина на поведението на опълченците; лирическият говорител също изпълнява своя дълг, като дава красноречив пример за българското мъжество, довело до победата.
• Мотивът за саможертвата е представен като осъзнат избор на доброволците, които поставят общата кауза над своя живот.
• Мотивът за силата на духа е разгледан като универсален – духовното винаги ще има превес над материалното.
• Мотивът за славата е разработен в противовес на мотива за позора, но и като заслужена отплата за проявения героизъм.
Преди и веднага след Освобождението борбата за осъществяване на общите идеали определя в най-висока степен достойното човешко поведение.
ЛИРИЧЕСКИЯТ ГОВОРИТЕЛ И ГЕРОИТЕ
Лирическият говорител в „Опълченците на Шипка“ има много важно значение, тъй като той изгражда цялостната картина, включвайки в нея факти, мисли, чувства и оценки, които са недостъпни за другите. Той като че ли говори на читателите, за да може те да вникнат в смисъла на авторовото послание и да съпреживеят възторга.
Опълченците, както посочва и заглавието, са главният герой на одата. Те не са индивидуализирани, а са представени като единно цяло, т.е. образът им е колективен. Наречени са „младите дружини“, „дружините наши“, „българи“, „млади опълченци“, „дружините горди“, „героите наши“, „орляка юнашки“. Сравнени са с лъвове и „скали твърди“. В действията си те се ръководят от своя патриотизъм и от отговорността си пред отечеството. В ожесточеното сражение българските доброволци, „оплискани с кърви“, влагат всичките си сили, за да извоюват победата – „не сещат ни жега, ни жажда, ни труд“. Мотивирани са от потребността да докажат, че в мрачните години на робството достойнството на народа ни не е унищожено. Те саможертвено защитават върха, за да може изстрадала България да получи своите „лаврови венци“. Генерал Столетов окуражава опълченците и показва, че разчита на тях, вярва им безрезервно. Врагът немее пред порива им към свободата. Лирическият говорител с подчертано пристрастие оценява високо подвига на българските доброволци и откроява тяхното величие. На високия дух на „шъпа“ герои родината дължи своята независимост и затова те заслужават своето място в пантеона на безсмъртните.
На Шипка българите защитават своята чест. Когато се посветиш на общото дело и си готов да загинеш за идеалите на своя народ, заслужаваш почит от поколенията, чието свободно бъдеще си извоювал.
ДУШМАНСКИТЕ ОРДИ
Враговете са „гъсти орди“, „рояк след рояк“, „турците“, „душманските орди, бесни и шумещи“, „орди дивашки“. В яростта си към „раите“ те „идат като тигри“, но „бягат като овци“ – малодушни и „сърдити“. Лирическият говорител превръща тиранина като че ли само в смаян свидетел на мъжеството, проявено от защитниците на „заветния хълм“. Потисникът „безумний“ е „долу“, „лази“, опитва се да не позволи отхвърлянето на „оковите“ и „хомота“, но среща героичния отпор на българските доброволци, готови за родината си на велика хекатомба, и това довежда до неговото поражение.
Вековният поробител присъства в одата с характеристики, които са напълно противоположни на тези на опълченците – неговата низост откроява висотата на извършения от българите подвиг.
ОБРАЗЪТ НА БЪЛГАРИЯ
В „Опълченците на Шипка“ България е видяна:
– през призмата на историята й – многострадална, но и горда;
– чрез посочването на конкретни географски обекти: Шипка, Беласица, Батак, Балкана;
– чрез хората, за които тя е родина – достойни, целеустремени, храбри защитници на правдата, готови да умрат за свободата.
България осмисля всичко, което правят българите – и защитниците на върха, и защитниците на тезата, че свободата ни не е подарена.
КОНФЛИКТИТЕ
• Конфликтът на епохата:
– между поробени и поробители в плана на историята – българското опълчение и руските воини срещу турските орди;
– между недоброжелателите, които твърдят, че българите нямат заслуга за своето освобождение, и родолюбците, които бранят националната чест, посочвайки Шипченските боеве като пример за проява на български героизъм.
• Конфликтът у хората в „Опълченците на Шипка“ е решен предварително:
– опълченците са преодолели инстинкта си за самосъхранение и са избрали смъртта вместо живота в робство;
– защитниците на националното достойнство в спора за подарената свобода са заели активна позиция, оставяйки на заден план личното си спокойствие.
В одата „Опълченците на Шипка“ доминира външният конфликт между поробени и поробители, който е разрешен триумфално – изстрадала България е увенчана с „лаврови
венци“.
ПРОБЛЕМИТЕ И ЦЕННОСТИТЕ
| Проблемите | Ценностите |
| Какъв е достойният човешки избор? | Всеотдайност при изпълнението на дълга. |
| Каква е съдбата на непримиримите? | Устойчивост пред ударите на съдбата, саможертва. |
| Какво мотивира човек да извърши подвиг? | Чест. |
ПОСЛАНИЕТО
Подвигът за свободата на отечеството остава в паметта на поколенията като пример за висока нравственост.
@bgmateriali.com
