Високо над града се издига красива златна статуя на Щастливия принц. За очи има два ярки сапфира, а на дръжката на меча му - червен рубин. Хората от града му се възхищават. Една майка го сравнява с детето си, а децата от сиропиталището го оприличават на ангел.
Той е живял в дворец, където не е познавал нещастието, но когато е починал най-после е видял страданията на хората.
Един ден при принца долита едно лястовиче. Статуята разказва историята си на птичето. И го моли да помогне на бедните хора, защото той не може.
В началото лястовичето отказва, защото неговите приятели го чакат в Египет, но когато вижда тъжното лице на принца се съгласява. Така започва да раздава украсата на статуята. Рубина от меча дава на шивачката, чието дете е болно. Едното око дава на младеж, който мръзне гладен в една таванска стая и пише пиеса. Другото око дава на малка кибритопродавачка, която е изтървала кибрита си в локва и се страхува да се прибере вкъщи. Листовете от злато раздава на други бедни хора от града.
След като лястовичето изпълнява молбите на принца, неусетно времето минава и настъпва зимата. То няма сили да отлети на юг и умира в краката на статуята.Тогава сърцето на Щастливия принц не издържа и се сцепва на две.
На другия ден градските управници забелязват, че Щастливият принц прилича на просяк. Когато кметът вижда грозната статуя заповядва да я стопят и да направят негова. Ковачът не може да разтопи сърцето на принца и го хвърля на бунището, където лежи и мъртвата птица.
Господ казва на един от ангелите си да му донесе най-скъпоценното нещо на Земята, а той му носи сърцето на принца и лястовичето.
@bgmateriali.com
