Основни периоди на българския печат в Османската империя. Петко Славейков като журналист и публицист.

Подробна биографична справка за Петко Рачов Славейков, събрала в един подреден разказ онова, което обикновено се търси преди урок или изпитване върху възрожденския творец. Първата част проследява ранните години: рода и града, в който се ражда, домашното възпитание, началното образование и ненаситното самообразование, заради което още като юноша прочита старите книжовници. Обяснено е какво го отклонява от намерението да се замонаши, както и кой го подпомага да продължи учението си в Свищов. Втората част е за десетилетията на учителстване. Показано е защо Славейков не се задържа дълго на едно място, каква е ролята на сблъсъка му с фанариотите и с местните чорбаджии и какъв друг капитал натрупва по време на своите митарства из българските градове и села. Следват първите му книги, отгласът на Кримската война в творбите му, участието в търновското съзаклятие и промяната в убежденията му след неуспеха на начинанието. Отделно е представен цариградският период с работата по превода на Библията, с вестниците и списанията, които издава, и с борбата за църковна независимост, а също и как се появява прякорът, с който народът го запомня. Последната част обхваща годините след 1874, загубата на ръкописите и фолклорните тефтери, участието в изграждането на младата държава и заеманите държавни длъжности, както и последните му години. Накрая са обобщени приносите му като поет, журналист, преводач и фолклорист. Справката е подходяща за представяне на автора в час, за домашна работа върху Българското възраждане и за бърз преговор преди изпитване.

Кой е човекът, изгонен от родния си град заради едно дръзко четиристишие, а по-късно председател на Народното събрание? Прегледът проследява живота на Петко Рачов Славейков стъпка по стъпка, без да го свежда до сух списък от дати. В началото стоят родът и детството във Велико Търново, домът на Рачо Казанджията и учението в Дряново, Трявна, Преображенския манастир и Свищов, както и книгата, която обръща посоката на самообразованието му. Следва дългият учителски път през десетина града и села, събирането на песни, пословици и поговорки, първите отпечатани книги и поемата, написана под влияние на революционните събития около Кримската война. Отделен акцент е цариградският период: вестниците и списанията, които издава едно след друго, работата по българския превод на Библията, ръководната му роля в черковната борба и статията, заради която е арестуван. Следващата част обхваща годините около Освобождението и след него: пожарът в Стара Загора и загубените ръкописи, срещата с руските войски, депутатското място във Великото народно събрание, министерските постове и цената, която плаща за демократичните си убеждения. Финалната част обобщава какво остава след него като поет, преводач, филолог, фолклорист и основоположник на литературата за деца, включително броя на възстановените пословици. Полезен е за реферат или устен отговор за Славейков, за преговор върху Възраждането и за въведение преди изучаването на „Изворът на белоногата“.

Портрет на човека, без когото Възраждането трудно се разказва: поет, журналист, учител, църковен деец и политик в едно. Началото е кратка справка с фактите: годината и мястото на раждане, занаятът на бащата, училищата и учителите, при които се учи, годините в Цариград, вестниците, които списва, изгарянето на архива му в Стара Загора, службите след Освобождението, броят на издадените книги и датата на смъртта. След това разработката обяснява защо той е наречен енциклопедист: как разнородните му занимания се събират в един ренесансов тип личност и защо за него работата за Отечеството не се изчерпва с едно-единствено поприще. Тук е приведен откъс от собствената му хумористична автобиография, в която разказва къде е получил първото и последното си образование, а също и една случка от младите му учителски години, стигнала до кокошарника на Търновската митрополия. Отделен акцент е поставен върху постоянното местене от град на град и върху онова, което то му дава: познаване на народния дух и записване на огромно множество народни умотворения. Цариградският период е разгледан самостоятелно: вестниците и творбите, отпечатани в тях, участието в превода на Библията на новобългарски и мястото на този превод в утвърждаването на общия книжовен език, както и борбата за самостоятелна българска църква. Финалната част проследява литературния му път: от преводите и любовните песни за градската младеж до срещата с руската поезия, която му дава модерния поетически изказ, и до целенасоченото използване на народното творчество. Подходящо е за представяне на автора преди урок върху негова творба, за отговор на въпрос за живота и делото му и за въведение към темата за Българското възраждане.

Лекционен материал, който проследява развитието на българския печат от първите следосвобожденски години до навечерието на войните и обяснява как от вестника на идеята се стига до вестника на новината. Изложението е разделено на пет части. Първата обхваща осемдесетте години на деветнадесети век. Разгледано е групирането на печата около двете политически течения, изброени са изданията им и е обяснено защо повечето от тях имат кратък живот. Проследени са конституционните гаранции за свобода на печата и различното отношение на двете партии към тях. Отделно внимание е отделено на първия вестник след Освобождението, на софийския официоз, на главните либерални издания, на режима на пълномощията и на ролята, която един вестник изиграва при Съединението. Втората част е за периода на управлението на Стефан Стамболов. Дадени са противоречивите оценки за него, обяснени са качествата, които го отличават като държавник, и е показано как той превръща журналистиката в част от своя апарат – чрез официоз, чрез финансиране и чрез промяна в конституционния текст за печата. Третата част е най-обширна и представя началото на двадесети век: печатните органи на всички основни партии, изданията на лявото пространство с техните различия, литературните и художествените списания, както и възникването на масовия печат с неговите предпоставки и особености. Тук са представени и двете най-значими фигури – утвърдителят на интервюто у нас и първият медиен предприемач. Четвъртата част е посветена на изданията по македонския въпрос, включително на едно необичайно издание, печатано в движение по време на въстанието. Петата разглежда съпротивата на печата срещу личния режим на монарха и най-острите публикации срещу него. Материалът е подходящ за подготовка за изпит или за колоквиум, за наваксване на пропуснати лекции, за писане на реферат и за устен отговор. Основното му предимство е плътността на фактологията. Изданията са назовани с точните им заглавия и с годините на излизане, а към всяко от тях са посочени редакторите и водещите сътрудници. Това го прави приложим и при въпроси, изискващи конкретни имена и дати. Ценно е и обяснението на процесите. Текстът не изброява механично вестници, а показва причините – защо се появява масовият печат, каква роля играят индустриализацията и грамотността, как се ражда фигурата на професионалния журналист. Полезни са и наблюденията за трайните особености, наследени от този период. Няколко от тях са изведени изрично и дават готови изводи за заключителната част на всеки отговор или реферат. Всяка от петте части е озаглавена и завършена, така че материалът може да се използва цялостно или само в нужния раздел.

Емигрантската преса се дели на три периода. Първият период е доминиран от появата на нов тип печат. Времево тя се изразява през 60-те години на 19 век. На първо място трябва да се поставят вестниците „Българска старина”, „Бранител”,

Лекция, посветена на един кратък, но изключително наситен период – годините след войните и националните катастрофи, когато печатът се превръща в основен инструмент на политическата борба. Началото очертава обстановката: последиците от трите войни, радикализирането на политическите сили, отмяната на цензурния режим и бързия растеж на изданията, подкрепен с точни данни за броя на вестниците и списанията през три последователни години. След това изложението разглежда поотделно четирите основни направления в печата. Първото е печатът на земеделското движение – водещият му орган, останалите официози, обхватът му в столицата и в провинцията, идеите, които популяризира, и реформите, които защитава. Посочен е и основният му недостатък, довел до подценяване на противниците. Второто е печатът на комунистическата партия. Обяснени са трите фактора за неговия възход, представени са централните издания и специализираните вестници за отделни групи, а накрая са изведени и няколко упрека към редакционната му политика. Третото направление обхваща изданията около коалицията, поставила си за цел смяната на властта. Проследено е как в българското пространство навлизат нови политически идеи, представен е професорският вестник с неговите рубрики и сътрудници и е формулирана идейната му платформа. Отделно е разгледан и първият значим непартиен информационен всекидневник – защо се налага на пазара, кой определя облика му и кои две линии следва през целия си живот. Заключителната част е за литературно-художествените издания и обяснява защо въпреки катастрофите това е най-плодотворното време за духовното развитие. Представени са шест издания – от най-дълготрайното и най-авторитетно списание, през органа на символистите и това на футуристите, до хумористичните заглавия и първия литературен вестник. Материалът е подходящ за подготовка за изпит или за колоквиум, за наваксване на пропусната лекция, за писане на реферат и за устен отговор. Основното му предимство е точността на данните. Всяко издание е дадено със заглавие, години на излизане и водещи имена, а на места са посочени и конкретни цифри – каквито се очакват при изпитване. Ценно е и обяснението на причините. Текстът не се задоволява да изброи изданията, а показва защо всяко направление се засилва или отслабва и какви обществени процеси стоят зад това. Полезни са и критичните бележки към отделните направления. Те дават готови изводи и позволяват отговорът да не остане описателен, а да съдържа и оценка. Материалът може да се използва цялостно или само в частта за конкретно направление, тъй като всеки раздел е завършен.