ОСНОВНИ ПРАВОПИСНИ ПРАВИЛА
1. ИЗПИСВАНЕ НА ГЛАСНИ ЗВУКОВЕ
► В корена на думите неударените гласни винаги се пишат така, както се чуват и изписват, когато са под ударение.
Например: мъжът (мъж); кожух (кожа); пътешествие (път).
► Мекият звук о се пише като йо в началото на думата и след гласна, а като ьо след съгласна.
Например: Йордан Йовков, Панайот, но Кольо, миньор.
► Съществителните имена от женски род, завършващи на -ая, -ея и -ия, използвани като обръщения, се изписват с -айо, -ейо и -ийо след гласна или с -ьо след съгласна.
Например: Марийо, земьо, ламьо.
► В окончанията на глаголите в 1 л. ед. ч. и 3. л. мн. ч. винаги се пише а или я, въпреки че се произнася ъ или ьъ.
Например: плета [плетъ], стоя [стоьъ], кося [косьъ].
► Ако в крайната сричка на думата има звук ъ, който отпада в други форми на същата дума, тогава се пише ъ. Ако обаче не отпада, тогава се пише а.
Например: театър – театри; остър – остри, но казал, а не казъл.
► Представките пре- и при- се различават само по един звук и затова често се бъркат. Замяната на е с и и обратното води до подмяна на смисъла.
Например: пребягвам (бягам през нещо) и прибягвам (обръщам се за помощ); предавам (писмо) и придавам (значение на нещо); преписвам (текст) и приписвам (имот); пренасям (товар) и принасям (нещо допълнително).
► Съществителните имена, завършващи на й, в множествено число се изписват с и.
Например: герой – герои; гений – гении; застой – застои.
► Съществителните от мъжки и женски род, завършващи на я в множествено число се изписват с и.
Например: бояджия – бояджии; кадия – кадии; елегия – елегии; екскурзия – екскурии.
► В корена на думите редуването на и с й често води до смислови различия.
Например: сянката на воина, но той отиде на война.
2. ИЗПИСВАНЕ НА СЪГЛАСНИ ЗВУКОВЕ
► Звучните съгласни винаги се изписват като такива, въпреки че в някои позиции се обеззвучават.
Например: подред [подрет], но подредя; град [грат], градски [гратски], но градът.
► Ако в края на корена или на думата има звук т или д, той се запазва във всички форми на думата и във всички производни думи.
Например: вест, вестник, вестникарски; чест, честният, честност, дъжд, дъждовен, дъждобран.
► Когато от думите, които в мъжки род завършват с наставката -нен, се образуват думи от женски и среден род, форми за множествено число, както и членувани форми, с редки изключения е отпада и се получава двойно нн, което се изписва задължително.
Например: странен – странна, странно, странни, странният; традиционен – традиционна, традиционно, традиционни, традиционният, но лимонен – лимонена, лимонени.
► Когато имена от женски род, завършващи на т, се членуват, винаги се пише двойно тт.
Внимание: Буквата щ съдържа т [шт] и затова след нея се пише само едно т.
Например: пот – потта; смърт – смъртта; пролет – пролетта, десет – десетте, но нощ – нощта, свещ – свещта, площ – площта.
3. ИЗПИСВАНЕ НА ПРЕДСТАВКИ И НАСТАВКИ
► Всички представки и наставки винаги се пишат по един и същи начин, независимо от озвучаването или обеззвучаването на някои съгласни в тях.
Внимание: понякога след последния звук на представката идва подобен звук, заради което той се изпуска. Това не бива да се прави, освен в случаите, когато думата е получила гражданственост в съкратения си вид.
Например: безсрочен, а не бесрочен; подтиквам, а не потиквам, но потискам, а не подтискам.
► Някои представки като о- и у- често се бъркат поради сходното им звучене. Всяка от тях обаче придава различно значение на образуваната с тяхно участие дума и затова трябва много да се внимава коя представка е правилно да употребим. Ако има несигурност в изписването, най-добре е да се направи справка в правописния речник.
Например: увълчвам (се), а не овълчвам (се); укривам, а не окривам, умивам, а не омивам, осигурявам, а не усигурявам, окуражавам, а не укуражавам, но указвам (посока) и оказвам (помощ).
4. ИЗПИСВАНЕ НА ЧАСТИЦАТА НЕ
► Частицата не винаги се пише разделно при глаголите.
Например: не очаквам, а не неочаквам; не питам, а не непитам; не искам, а не неискам.
► Частицата не се пише слято при глаголите, образувани със сложната представка недо-.
Например: недоумявам, недовиждам, недооценявам, недочувам.
► Частицата не се пише слято и при глаголите, които не могат да съществуват без нея.
Например: негодувам, немея, ненавиждам, нехая.
► Частицата не се пише слято при причастията с окончания -щ, -л, -н, -т, -м.
Например: незрящ, невидял, невидим, ненагледен, небръснат.
► При причастията, участващи в сказуемото, както и при деепричастията, частицата не се пише разделно.
Например: той не разбрал какво става; не разбирайки нищо, той гледал глупаво.
► Когато от съществителни, прилагателни и наречия се образуват нови думи с противоположно значение, частицата не се пише слято.
Например: радост – нерадост; воля – неволя, известен – неизвестен; порочен – непорочен.
5. ПИСАНЕ НА СЪЩЕСТВИТЕЛНИ СОБСТВЕНИ ИМЕНА
► Съществителните собствени имена (лични имена, названия на местности, институции, исторически периоди и др.) винаги се пишат с главна буква. Внимание: когато дадено название се състои от две или повече думи, като някоя от тях е съществително собствено, тя също се пише с главна буква.
Например: Димитър, Петров, Витоша, Народно събрание, Ново село, Велики Преслав, Възраждане, но Българско възраждане.
► Ако от лично име се образува прилагателно, означаващо притежание, тогава то се пише с главна буква. Ако обаче означава качество, тогава се пише с малка буква.
Например: Ботева поезия, но ботевски подвиг, Вазов роман, но вазовски реализъм.
► С главна буква се пишат и названията на длъжности, когато се използват като обръщение.
Например: Уважаеми Професор Петров; Уважаема госпожо Директор; Уважаеми господин Министър-председател.
6. ПИСАНЕ НА СЛОЖНИ ДУМИ
А) Слято писане
► Сложни думи, при които главната съставка е на второ място, а поясняващата – на първо.
Например: идолопоклонник, взаимозаменяемост, местоположение.
► Думи, при които първата съставка е от чужд произход.
Например: антигерой, бизнеспартньор, лунапарк, тенискорт, фитнесклуб.
► Думи от чужд произход, образувани с представките: вице-, екс-, контра-, унтер-, ултра-.
Например: вицепрезидент, ексминистър, контрабас, контрагент, унтерофицер, ултравиолетов.
► Чужди буквени съкращения, употребявани като нарицателни съществителни.
Например: диджей, есемес, сиди, сиви, джипи, имейл.
► Сложни прилагателни имена, при които едната съставка е в подчинена позиция спрямо другата.
Например: средиземноморски, старопланински, литературноисторически, социокултурен, взаимоизгоден, висшестоящ, полуобръснат, няколкомесечен, целогодишен, кандидатстудентски.
► Сложни думи, при които първата съставка е просто числително име, изписано с букви.
Например: едногодишен, двуметров, стотонен, тричасов.
Б) Полуслято писане
► Сложни съществителни, при които всяка съставка запазва самостоятелно значение, както и самостоятелно ударение, а окончанията и определителният член се поставят след втората съставка.
Например: вагон-ресторант, инженер-химик, началник-щаб, министър-председател, жар-птица, храм-паметник.
► Сложни прилагателни имена, при които съставките са равностойни по значение. В този случай съединителната чертичка (дефис) изпълнява ролята на съюза и.
Например: българо-китайски (договор), социално-икономически, природо-математически, военно-полеви.
► Сложни думи, при които първата съставка е числително име, изписано с цифри, както и такива, изразяващи приблизителност.
Например: 30-годишен, 5-метров, 100-тонен, 3-часов, 5-6 дни, три-четири години.
► Сложни прилагателни имена, образувани от две собствени имена. В този случай и двете съставки се пишат с главни букви.
Например: Христо-Ботева (поема), Димчо- Дебелянов (стих), Гео-Милева (експресия), Бай- Ганьово (нахалство), но байганьовско нахалство.
► Сложни наречия.
Например: горе-долу, току-речи, току-тъй, току-виж, тук-там, сега-засега.
В) Разделно писане
► Сложни съществителни имена, при които първият член поема окончанията за множествено число или определителния член. В този случай става дума не толкова за сложна дума, колкото за устойчиво словосъчетание.
Например: образ символ, самолет изтребител, лира стерлинга, група ученици, кола дърва, чаша вода.
► Сложни наименования, в които съставките са от чужд произход и са се наложили като самостоятелни думи.
Например: бинго зала, гол линия, дроб сарма, имейл адрес, пиар акция, чалга култура.
► Сложни прилагателни имена, използвани като названия на селища.
Например: Панайот Хитово, Тодор Икономово, Граф Игнатиево, Капитан Андреево.
► Съставни числителни имена и словосъчетания, в чийто състав има съставни числителни, изписани с букви.
Например: Триста двайсет и пет, сто седемдесет и девет, двадесет и осем метров, петдесет и пет килограмов.
► Устойчиви изрази като: от горе до долу, от тогава до сега (но: от горе надолу, от ляво надясно, от сега нататък), от време на време, от край до край, от дума на дума, от игла до конец и други подобни.
Източник: издателство "Диоген"
@bgmateriali.com
