ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МИТА
Думата „мит“ има древногръцки произход и означава буквално „разказ“, „предание“. И действително вярванията на отделните народи са се съхранили за нас тъкмо в разказите и преданията. Но какво различава митологичното предание от всички други разкази, появили се в хода на човешката история?
На първо място трябва да посочим функцията на мита. Той трябва да обясни защо и как е устроен светът. Същността на всяко явление се показва чрез разказ за неговата поява. Ето защо митът непрекъснато се връща към „началото“ на времето. Това, което виждат очите ни - слънцето и луната, земята и морето, животните и човека - всичко е резултат на някакъв отдавна отминал момент на сътворението. Митологичното време е онова време, в което светът не е бил такъв, какъвто е сега, а е възникнал от хаоса. Но митът трябва да се разглежда и в единството на минало, настояще и бъдеще. Защото митологичното съзнание се интересува от това, което е било, не от празен интерес, а за да обясни света, в който човекът живее. Обяснителността на мита е неговата най-важна характеристика.
На второ място е безрезервната вяра в истинността на митологичните представи. За онези, сред които митът се разказва, той е безусловна истина, потвърдена от авторитета на множество поколения. За всички първобитни общества световният опит е събран в мъдростта на предците, което означава, че осмислянето на фактите от реалността е само въпрос на вяра, а вярата не подлежи на проверка.
На трето място слагаме подчертаната символичност на митологичните образи. Главна предпоставка за това е все още слабата отделеност на примитивния човек от обкръжаващата го среда, както и неразчленеността на първобитното мислене. Човекът все още трудно отделя произход и същност, а също така същността на явленията от техните наименования. Вследствие на това се получава едно много силно одушевяване на света в митологичните образи, където всичко е надарено с човешки облик и чувства.
Пряко следствие от това одушевяване на света е подчертаната фантастичност на митологичния образ. Пренасянето на човешки облик, качества и чувства върху космическите явления води до създаването на причудливи образи - съществата с двойна природа - животинска и човешка (кентаври, сфинкс). И това е възможно, защото, за разлика от нас, примитивното съзнание не разграничава форма и съдържание, така че образът да се възприема само като изображение или илюстрация на съдържанието. Формата, фантастичният образ, е тъждествен на съдържанието, той е самото нещо.
Символиката на митологичното мислене води и до още една негова особеност - заменяемостта на символите. При предметното възприемане на символичния образ често на повърхността излизат вторични, чисто емоционални белези на явлението, което дава възможност за сближаване с други подобни явления, при което сходството изглежда като тъждество. Така например съществуват цял ред образи, символизиращи слънцето, някои от които са лесно разбираеми (като кръглия кравай), а за други се изисква доста сериозно усилие - като например коня в ролята му на слънчев символ. Същото е и с образите на слънчевия лъч: копието на св. Тодор, люлките на св. Георги, египетският обелиск. Но независимо от различните образи, същността на символизираното явление е една и то устойчива.
И тук стигаме до една от най-важните характеристики на митолигичното мислене - неговата двоичност. Споменахме вече, че много важна задача на човека в отношенията му с външния свят е разграничаването от животинския. Проблемът за границата става един от най-важните проблеми на митологията. Не е случаен фактът, че във всички основополагащи митове на границата се отделя първостепенно внимание: разделянето на сушата от водата, на деня от нощта, на небето от земята, на дома от дивото пространство, на културата от природата. Границата, подредеността и йерархията са това, което превръща неструктурирания хаос в подреден космос. Затова и митологичният свят се състои от множество йерархии, винаги изразени чрез противоположни двойки: светлина/мрак, добро/зло, горна земя/долна земя, слънчево/хтонично и др. Впрочем този принцип е един от най-устойчивите в развитието на човешките култури дори и в епохата на научната модерност - достатъчно е да споменем, че принципът, по който работят компютрите също е двоичен, използващ противопоставянето между нулата и единицата.
Но в същото време е необходимо разполовеният на противоположни двойки митологичен свят да бъде цял и единен. Ето защо се явяват символи посредници, които свързват отделните части на мирозданието. Най-ярък пример е световното дърво, познато още като дървото на живота, дървото на плодородието, дървото на познанието и др. Корените на световното дърво са в земята, а клоните му - в небето. В корените му обикновено живее змия (хтоничен символ на земното), а в короната му орел (символ на небесното). Световното дърво съхранява целостта на космическия ред, показвайки, че между рязко разграничените и сякаш непримирими части на света е възможно преминаване. Че границите не са непробиваеми. Подобни символи можем да открием в реката, по която плува ладията на бога-слънце Ра, преминавайки през царството на мрака и царството на светлината; в реката Лета, разделяща света на живите от света на мъртвите, и други подобни.
Много важен за разбиране на митологичното мислене е въпросът: От чие име се води митологичният разказ? В един по-късен етап от развитието на цивилизацията възниква кастата на жреците и оракулите, които влизат в общение с отвъдното (боговете) и говорят от тяхно име. Но жрецът или оракулът не са нищо повече от посредници - с тяхната уста говори някой друг. Въпросът е кой е този друг? Най-близкият до ума отговор е, че този друг е божеството. В много митологични разкази обаче дори богът творец е представен като действащо лице, което говори пряко, без посредници - например когато бог Яхве се обръща към Мойсей. Интересен е анализът, предложен от немския изследовател Андре Жолес. Той смята, че митологичното предание ясно се разделя на въпрос и отговор. Въпросът се задава от човека, който иска да си обясни устройството на света. А отговора сякаш го дава самият свят, който показва обективно, т.е. от гледната точка на външен наблюдател, дори собственото си създаване. Така митологичният разказ придобива обективност и авторитетност, нужни, за да му се вярва безусловно.
Светът на мита безспорно възниква на един примитивен стадий от развитието на човешката цивилизация. В по-късни време на с диференцирането на познанието редица
от функциите на мита се поемат от науката, изкуството, морала, обществените норми. В същото време обаче много митологични символи продължават да живеят. Този феномен се изтъква от всички изследователи, но причината за тази актуалност на митологичното мислене се търси в различни посоки. Според едни митологията е само резервоар от образи и представи, който помага на изкуствата и литературата да умножат изразните си средства. Според други обаче актуалността на митологичните символи се крие в самата човешка природа, която, независимо от пластовете на цивилизацията, запазва някои от базовите си характеристики, свързани с факта, че човекът продължава да изпитва изначалните си страхове от смъртта и враждебния свят. Митологията представя света като нещо цялостно и логично, а това е нужно на хората за тяхната душевна хармония независимо от паралелно протичащия свят на научните постижения. И още нещо - митът изгражда у човека душевно-емоционална обвързаност със световния ред, която рационалните обяснения на науката не са в състояние да му предложат. Най-ярък пример за това е възраждането на митологичните механизми по времето, когато възникват нациите и националните държави - първата половина на XIX век. Независимо от всички основания за появата на новата общност – исторически, езикови, културни, териториални – решаващ принос за изграждане на чувство за принадлежност изиграват т.нар. национални митове, които формират безсъзнателните, сетивно-емоционалните представи на нацията сама за себе си.
Друг довод в подкрепа на тезата за актуалността на митологичните вярвания е активното използване на митологичната символика в съвременните методи за манипулация на масовото съзнание: реклама, масова култура, психоанализа и др. В областта на рекламата употребата на митологични символи и ритуали може да се открие при съвсем повърхностен анализ.
И така, древни и съвременни, митовете живеят в човешката цивилизация и създават онзи необходим за всяко човешко същество емоционално-символен космос, който да му изгради усещане за вписаност в битието, сигурност и устойчивост сред един враждебен свят на опасности, преходност и тленност. Точно това превръща митологията в един от универсалните канали за протичане на човешката култура, значително надхвърлящ представата за една примитивна форма на съзнанието.
@bgmateriali.com
