ОТГОВОР HA НРАВСТВЕН ВЪПРОС. СЪЩНОСТ И ПОДГОТОВКА ЗА ПИСАНЕ

 

          КАКВО ОЗНАЧАВА ДУМАТА НРАВСТВЕНОСТ?

          – Нравственост – нравствеността́, само eд. ч., ж.р.
          – Съвкупност от норми за човешкото поведение в обществото; морал.
          – Поведението на човека в обществото и проявените духовни качества. Висока нравственост.
          Синоними: морал, благонравие, добродетелност, добродетел, нрави, етика.

          СЪЩНОСТ НА ОТГОВОРА НА НРАВСТВЕН ВЪПРОС

          Въпрос, който има различни отговори, се определя като проблем.
          Освен житейски или научен той може да бъде и нравствен, т.е. да се отнася до определени нравствени ценности – родолюбив, чест, гордост, отговорност и др. Решаването му може да бъде свързано с художествен текст, например: Защо героят помага на Павлина, след като знае, че тя не може да му върне парите? (припомнете си героя Серафим от едноименния разказ на Йордан Йовков). Но може да се основава и на нашия собствен опит, например: Какво означава да бъдеш безкористен?. Основните ни разсъждения и по двата въпроса ще бъдат свързани с нашето отношение към поставения нравствен въпрос.

          Да запомним:
          Отговорът на нравствен въпрос изисква:
          1. Писане на текст разсъждение.
          2. формулиране на теза, в която се защитават нашите нравствени ценности.
          – Възможно е да има и противоположна теза, т.нар. антитеза, която ние да оборим (да отхвърлим), тъй като тя отразява друга гледна точка по въпроса.
          3. Привеждане на доказателства в полза на тезата ни.
          4. Извеждаме в заключение на най-важното, което да запомни читателят за нашето разбиране по нравствения въпрос.

          ПОДГОТОВКА ЗА ПИСАНЕ НА ОТГОВОР НА НРАВСТВЕН ВЪПРОС

          Писането на отговор на нравствен въпрос минава през етапи, подобни на писането на отговор на научен въпрос.
          Първи етап: Подготовка
          Втори етап: Писане на текста
          Трети етап: Проверка и редактиране на текста

          ЕТАПИ НА ПОДГОТОВКАТА ЗА ПИСАНЕ:

          А) Анализираме заглавието на бъдещото съчинение, като изясняваме ключовите думи в него. Най-често заглавието е изразено с въпросително изречение, например: Лесно ли е да бъдеш честен?, В какво Вярвам?, Какво означава да бъдеш добър?.... Ключовите думи в заглавието често назовават нравствени понятия – добро, зло, справедливост, несправедливост, гордост, честолюбие и др. Затова е важно да направим справка за това какво означават.
          Б) Събираме информация по предмета на общуване и по темата. Стараем се да подберем само информацията, свързана с темата и нравствения въпрос. Правим справка за речниковото значение на дадено нравствено понятие, например какво означава честолюбие. Припомнете си как събираме информация: със записки, с водене на дневник, с мозъчна атака, с мрежа от ключови думи и др.
          В) Формулираме основното твърдение (тезата). Първоначално съставяме пробна теза, а след като се уверим, че върху нея можем да построим своя текст, я правим окончателна.
          Например, ако е поставен въпросът: Какво означава да обичаш родината си?, неприемлива теза ще бъде: Много е важно да обичаш родината си, защото тя ти е родина. (Обяснението е кръгово. Няма спорно твърдение.)
          Като приемлива теза може да се посочи: Да обичаш родината си, означава да уважаваш родителите си, да обичаш родния си дом, да обичаш родния си език и да го пазиш.
          Г) Привеждаме доказателства, изразени с твърдения. Използваме примери и цитати (от художествени произведения, мъдри мисли, пословици). Съставяме доказателствата си така, че да докажем своята теза или да опровергаем противоположната теза (антитеза). Например антитеза на посочената по-горе теза по въпроса Какво означава да обичаш родината си? е твърдението Човек трябва да е гражданин на света, може и да не обича своята родина, а човечеството.
          Д) Правим план на бъдещото съчинение, като определяме подтемите и реда, в който да ги изясним.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave