„Откога са й, мила моя майно льо, зора зазорила" - Исторически народни песни
Историческите народни песни отразяват важни моменти от историята на българския народ, разказвайки за исторически събития и личности. Въпреки реално пресъздадените сцени, съдържанието им често пъти не се препокрива напълно с историческите факти. Те са пречупени през вижданията и разбиранията на народния певец, за-това в тях реалността често се преплита с идеализацията. Историческите песни могат да се разделят на три групи. Първата засяга периода ХІІІ-ХІѴ век и отразява съпротивата срещу османското нашествие и края на Второто българско царство. Втората група отразява драматичните събития по време на османското владичество в периода от XV до XIX век. Третата група засяга събитията през целия XIX век, т. е. борбата за национално освобождение и обединение на България.
Сред историческите народни песни от първата група голяма част са посветени на съдбата на Шишмановци и по-конкретно - на последния български владетел - цар Иван Шишман, управлявал Търновското царство от 1371 до 1393 г. Голямата му популярност се дължи на факта, че той оглавява последните решителни битки на България срещу османските нашественици, преди да бъде пленен и убит.
Името му обаче остава в народната памет и е увековечено в много народни песни, сред които е и песента „Откога са й, мила моя майно льо, зора зазорила". Тя възкресява събитието, оставило най- трайна и най-болезнена следа - падането на България под османско владичество и съпротивата срещу него под предводителството на цар Иван Шишман. Народният певец е вдъхновен от героизма и жертвоготовността на защитниците на средновековното българско царство, свързано с последната запазила се в народната памет представа за собствена държава.
Действието в песента се развива в Софийското поле - факт, навеждащ на мисълта за историческа достоверност, тъй като от историческите хроники и от преданията е известно, че едно от последните сражения на Иван Шишман наистина е в околностите на София. Народният певец разкрива героизма, непримиримостта спрямо заплахата от поробване и неоспоримите воински качества на българина. Образът на Иван Шишман, макар да не е представен като главен герой в песента, е запомнящо се обрисуван. Той е символ на мъжество, родолюбие, достолепие и смелост. Песента изразява преклонението пред защитниците на родната земя, довело до едно постепенно митологизиране на образите им. Основното чувство в нея е оптимистично, призивно, бодро и дори възторжено, защото се възпява делото на последните български воини. Не само цар Иван Шишман, но и цялата му войска са тръгнали да се бият за българското име, и за Христовата вяра. Всички те се отличават с високи нравствени добродетели:
бой да правят, мила моя майно льо, за българско име,
бой да правят, мила моя майно льо, за Христова вяра
сам ги води, мила моя майно льо, сам цар Иван Шишман.
Ритмичността на стиховете доближава песента до звученето на боен марш. Обрисуваната картина „кон до коня“, „юнак до юнака", „байряк до байряка“ и мащабността на сравненията създават усещането за могъществото на защитниците на България и за тяхната многочисленост. Неслучайно народният певец проследява придвижването и приближаването на войските към „Софийско поле", а не отделя внимание на самата битка. С това той допълва представата за качествата на българската войска, за нейната сила и решимост за бой. Подробното описание на всеки детайл от вида, облеклото и въоръжението на воините засилва възхищението и преклонението на слушателите:
сабите им, мила моя майно льо, като ясно слънце,
паласки им, мила моя майно льо, като дребни звезди…
дрехите им, мила моя майно льо, като тъмен облак...
Многобройните и изразителни сравнения с елементи от природата - гората, небето, звездите, слънцето, облака, вятъра, както и постоянните епитети: „ясно слънце“, „тъмен облак“, „дребни звезди", създават усещането за наличие на закрила и съпричастност от цялата Вселена. С епическа широта се характеризира и картината, представяща в движение похода на Шишмановите войни:
кат препускат, мила моя майно льо, силян, буен вятър,
дето стъпят, мила моя майно льо, кладянчета правят,
дето стъпят, мила моя майно льо, калдърмите къртят.
Техните следи са неизличими, устремът им - неудържим, защото са тласкани от висшата идея за защита на българското, на свободата и на вярата. В описанието на тази безчислена войска има думи, които са от по-късен период, допълнително вмъкнати в тази безспорно старинна песен: например, „аслан" - от турското „лъв", „катани“ - от унгарското „едри бойни коне", „пищови" и т. н. Широко използвани са спираловидните повторения и паралелизмът в песента. Те придават ритмичност на стиха, сякаш напомняща ритъма на конницата, и създават впечатление за нейната многочисленост. Лиричното обръщение „мила моя майно льо", което се повтаря в средата на всеки стих, поражда чувство на интимност и топлота на общуването на фона на изобразяваното историческо събитие. Народният певец сякаш иска да сподели не само възторга и гордостта си от българската войска, но и с призоваването на майката като свидетел на битката, я ангажира да предаде това на идните поколения. Обръщението „мила моя майно льо" носи определена емоционална натовареност и определя лирическата линия в песента. Това е песен - възхвала и възпоменание, а не само типична епическа песен, възкресяваща историческо събитие.
Друго художествено средство, използвано в песента „Откога са й, мила моя майно льо, зора зазорила" е хиперболата. Фактът, че войските са предвождани от самия цар, придава още по-голямо значение на казаното. Съзнателно е преувеличена силата, волята и ролята на историческата личност в конкретното събитие - битката на „Софийско поле" срещу „тез грозни татари". Споменаването на татарите е използвано като символичен и събирателен образ на поробителя въобще. Това говори за присъщото на историческите народни песни смесване на историческите факти, поради намесата на народния певец. Татарите нападат българските земи далеч преди трайното им завладяване от османските поробители и също причиняват много беди на нашия народ. От друга страна обаче, образът на татарите е използван и от гледна точка на безопасността на хората, които ще изпълняват тази песен по събори и по седенки - не е възможно по време на османското владичество да се пее и говори открито срещу поробителя.
Във финала на песента „Откога са й, мила моя майно льо, зора зазорила" историческите факти са преплетени с някои легендарни представи и образи от митичните и от юнашките народни песни. И тук е необходима някаква допълнителна сила, която да помогне за победата на доброто над злото. Това обяснява думите на цар Иван Шишман, които в никакъв случай не омаловажават неговата смелост и героизма на останалите воини:
Повикайте, мила моя майно льо, бре, младо юначе,
повикайте, мила моя майно льо, бре, луда гидия.
На помощ идва младият юнак, който се озовава на призива на своя цар, оставайки „булче под венчило". Чрез неговия образ народният певец разкрива готовността за саможертва, смелостта и непримиримостта към робството на обикновения безименен българин. Младият юнак поставя интересите на родината над личните и превръща в свой висш идеал свободата на целия народ. В устрема си да се присъедини към Шишмановата войска на „Софийско поле“, той „планини поломи" и „гората окърши".
През епохата на националноосвободителните борби песента „Откога са й, мила моя майно льо, зора зазорила" е изключително популярна, любима и се изпълнява със същия възторг и удовлетворение като песните на Добри Чинтулов. Тя става една от вечните песни на България и звучи като химн на българската войнска смелост през вековете.
@bgmateriali.com
